Мараната нашият Господ иде! София, 2015 maranatha
април ПРОПОВЯДВАНЕ СЪС СИЛА
Изтегляне 0.59 Mb.
|
Свързани:
30 април
| 18 април
ПРОПОВЯДВАНЕ СЪС СИЛА „В ония дни дойде Йоан Кръстител и проповядваше в юдейската пустиня, като казваше: Покайте се, понеже наближи небесното царство“ (Мат. 3:1,2). По време на живота си в пустинята Йоан Кръстител бе поучаван от Бога. Той изучаваше как Бог се разкрива в природата. Под ръководството на Божия Дух изследваше пророческите свитъци. Ден и нощ Христос бе обект на изучаване и размишление, докато умът, сърцето и душата му не бяха изпълнени със славно видение. Той гледаше към Царя в Неговата красота, докато собствената му личност се изгуби от неговия поглед. Видя величието на светостта и позна себе си, че е недостатъчен и недостоен. Божия вест бе тази, която трябваше да изяви. Той трябваше да стои в Божията сила и правда. Бе готов да се яви като небесен посланик, пренебрегван от човеците, защото бе гледал на Божествения. Можеше да стои безстрашно в присъствието на земните монарси, защото с трепет се бе поклонил пред Царя на царете. Йоан не подкрепи вестта си с някакви сложни аргументи и убедителни теории. Сериозен и строг, но пак изпълнен с надежда, гласът му проехтя от пустинята: „Покайте се, защото близо е царството небесно“ (Мат. 3:2). Това развълнува хората с нова страшна сила. Целият народ бе впечатлен. Множества се стичаха към пустинята. В този век, точно преди второто идване на Христос в небесните облаци, трябва да се извърши работа като тази на Йоан Кръстител. Бог призовава хора за подготовката на народ, който да устои във великия ден на Господа. Като народ, който вярва в скорошното явяване на Христос, имаме задачата да разнесем една вест: „Приготви се да посрещнеш Своя Бог!” (Амос 4:12). Вестта ни трябва да е пряма като тази на Йоан. Той изобличаваше царе заради неправдата им. Не замлъкна, въпреки че животът му бе в опасност, и не се поколеба да изяви Божието Слово. Нашата задача в този век трябва да се извърши също така вярно. 3а да предадем вестта за Христовото второ идване така, както го направи Йоан с вестта за първото, трябва да преживеем неговата духовна опитност. Същата дейност трябва да се извърши и в нас. Трябва да отправим погледа си към Исус и като гледаме на Него, да изгубим от взора си своята личност (Свидетелства към църквата. Т. 8, стр. 331-333). Изтегляне 0.59 Mb. Сподели с приятели:
|