29 август
НАСТАВЛЕНИЯ ОТ НЕБЕСНОТО СВЕТИЛИЩЕ
„Нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца, очистени от лукава съвест, и с тяло, измито с чиста вода“ (Евр. 10:22).
„Гледах в нощните видения, и ето, един като човешки син идеше с небесните облаци и стигна до Стария по дни; и доведоха го пред Него“ (Дан. 7:13). Идването на Христос, описано тук, не е второто Му идване на земята. Той идва при Древния по дни в небето, за да получи управление, слава и царство, които ще Му бъдат дадени при приключване на дейността Му като посредник. Именно това идване, а не Второто Му пришествие на земята, е онова, което бе предсказано в пророчеството, определено да се случи при приключването на 2300 денонощия в 1844 година. Придружаван от небесни ангели, нашият велик Първосвещеник влиза в Светая Светих и там се явява в присъствието на Бога, за да изпълни делото на изследователния съд и да направи умилостивение за всички онези, за които е доказано, че имат право да получат Неговия дар (Вярата, чрез която живея, стр. 209).
Да можеше Господ да ни даде да видим надеждата от поглъщането на бликащите струи от водата на живота. Чистите му потоци ще ни освежат и изцелят, ще възобновят всичко в нас. О, само ако сърцата бяха подчинени чрез Божия Дух! Ако окото гледаше единствено и само Божията слава, какъв поток от небесна светлина би се излял върху душата. Онзи, Който говореше както никой не е говорил, беше възпитан на земята. След възкресението Си Той обучаваше Своите самотни, разочаровани ученици, пътуващи за Емаус, и онези, които бяха събрани заедно в горницата. Отвори пред тях Писанията, които говореха за Него, и накара сърцата им да трепнат от една свята, нова блажена надежда и радост.
От Светая Светих продължава великото дело на наставлението. Божиите ангели носят вести до човеците. Христос служи в светилището. Ние не Го следваме в светилището, както се случваше преди. Христос и ангелите работят в сърцата на човешките чада. Църквата горе, съюзена с църквата долу воюва с доброто воинстване на земята. Тук, на земята, трябва да се състои пречистването на душата в съгласие с Христовото очистване на светилището в небето (Писмо 37, 1887).
Сега Божиите избрани трябва да държат очите си неизменно отправени към небесното светилище, където нашият велик Първосвещеник ходатайства за Своя народ (Вярата, чрез която живея, стр. 209).
Сподели с приятели: |