Мараната нашият Господ иде! София, 2015 maranatha
март ХРИСТОС - ЕДИНСТВЕНИЯТ СПАСИТЕЛ
Изтегляне 0.59 Mb.
|
Свързани:
30 април
| 6 март
ХРИСТОС - ЕДИНСТВЕНИЯТ СПАСИТЕЛ „Който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син. В Него имаме изкуплението си, опрощението на греховете“ (Кол. 1:13,14). Независимо кой си или какъв е бил животът ти, можеш да се спасиш единствено по начина, който Бог е определил. Трябва да се покаеш; да паднеш безпомощен върху скалата Исус Христос. Трябва да почувстваш нуждата си от лекар и да приемеш единственото лекарство за греха - кръвта на Христос. Това лекарство може да бъде получено само чрез покаяние пред Бога и вяра в нашия Господ Исус Христос. Христовата кръв ще бъде от полза само за онези, които почувстват нужда от пречистващата ѝ сила. Каква превъзходна любов и снизхождение е това, че когато нямахме никакво желание за Божествената милост, Христос желаеше да предприеме нашето изкупление! Но великият ни Лечител изисква от всяка душа послушание. Можем да се ласкаем, че нашият морален характер си е бил съвършен и нямаме нужда да се смиряваме пред Бога като обикновени грешници. Но трябва да разберем, че можем да влезем в живота, който Бог ни дарява по абсолютно същия начин, по който може да влезе и най-големият грешник. Трябва да се отречем от собствената си правда и да настояваме да ни се вмени Христовата правда. За сила сме изцяло зависими от Христос. „Аз“-ът трябва да умре. Трябва да признаем, че всичко, което имаме, дължим на превъзходните богатства на Божията благодат. Нека словото на сърцата ни е: „Не на нас, о, Господи, не на нас, но на Твоето име отдаваме слава заради милостта и истината Ти”. Искрената вяра е последвана от любов, а любовта - от послушание. Всички сили и желания на обърнатия човек са поставени под контрола на Христос. Духът Му е възстановяваща сила, която превръща в божествен образ всички, които желаят да Го приемат. „Който е роден от Бога, не върши грях“. Той чувства, че е изкупен с Христовата кръв и е обвързан чрез най-сериозен обет да прослави Бога с тялото и духа си, които са Божии. В него любовта към греха и „аз“-а са отхвърлени. Всеки ден той пита: „Що да въздам на Господа за всичките Му благодеяния към мен?“. Господи, какво изискваш от мен да направя? (Свидетелства към църквата. Т. 5, стр. 218-220). Изтегляне 0.59 Mb. Сподели с приятели:
|