Щастливи въпреки средата всички неща, които му се искат. Едната възможност е да потърси начин да смени работата си, за да поддържа удовлетворяващия го стандарт.
Това, разбира се, е трудно и е една от причините да избере по-лесния за реализация начин – да започне да изключва постепенно от списъка онова, което не може да си позволи. Всяко подобно изключване представлява компромис със себе си и ограничение. Подсъзнателно се активира едно малко дяволче на неудовлетвореността и то започва да човърка по-слабо или по-силно. Напомня за
изкушенията и възможностите, които на този етап са недостижими. Без да си дава сметка, при този човек започва един вътрешен процес. Проблемът на несправянето със ситуацията и невъзможността да осъществи стремежите си започва да рефлектира в усещане, че самият той не е достатъчно успешен. Така още повече се ограничава евентуалната възможност за промяна в житейски план. Самочувствието намалява, губи се вярата в собствените сили. Постепенно това се отразява и на контактите с околните, особено когато става въпрос за нови познанства.
Ако по-рано човекът се е възприемал като готин, заслужаващ внимание и изпълнен с ресурси, след активирането на описания механизъм при един нов контакт той ще подходи от друга позиция – на несправящ се и незаслужаващ пълно и безрезервно приемане. Твърде вероятно е и да се оплаква от случващото се. Подобен
модел засилва посоката надолу, особено ако става въпрос за търсене на евентуален партньор. За съжаление, новият познат вижда насреща си лице, което не е весело и безгрижно, а омърлушено и потиснато. Евентуалната връзка тръгва в погрешна посока или изобщо нищо не се получава. Такова развитие още повече сдухва човека от нашия пример и потвърждава новия начин, по
237
Бягства от щастието ... или който се възприема – като недостатъчно интересен даже и за другия пол, а това убива и малкото останал ентусиазъм да търси промяна.
Описаният механизъм протича до известна степен без да си даваме сметка. С времето, ако не работим по посока да поддържаме
собствената си самооценка, тя може много да се промени. Въпреки че самооценката е до голяма степен постоянна, след като вече е изградена, тя остава подвластна на света и конкретната ситуация, в която живеем.
Всичко, което ни се случва, води до нейното повишаване, намаляване или поддържане. От нас обаче зависи да я задържим в оптимални нива.
Най-лесното нещо, с което можем да си помогнем, е когато мислим за себе си, да разделим живота си на отделни сфери. Ако на определен етап имаме проблем с една от тях, да наблегнем на позитивните моменти в друга сфера. Ако имаме професионални или финансови проблеми, да се помислим за приятелите си. Ако сме преживели разочарование от приятел или партньор, да си помислим, че се справяме добре в работата си.
Обикновено неуспехите от една сфера се пренасят и в останалите, но винаги има нещо, за
което можем да се хванем, за да започнем да вървим нагоре даже и в случаите, в които и работата, и взаимоотношенията ни не спорят. Това е особено важно, когато срещаме нови хора.
Вместо да се представим в ролята на неудачници, да се опитаме да бъдем такива, каквито сме били в най-върховите си моменти. Всяко ново познанство може да бъде много зареждащо и не си струва да го опропастяваме от самото начало. То именно може да ни отвори неподозирани възможности и да ни даде неочаквана посока.
238