Етномаркери в комуникативните пространства на българите градинари в словакия с идея за святост снежана Йовева

Етнонимът българин влиза в активна употреба в словашкото езиково-комуникативно поле чрез някои характерни словашки пословици, фразеологизми, коментари:

„Българите градинари и до днес ги хвалят, че те единствени съ работни за първо ..., за фторо – те съ научили дъ произвеждат cловаците. Българите съ най-добрите градинари и за туй съ тачени тука.” „Тука казват така, то като поговорка йе станало: “Robì ako búlhar!” “Moj muž chodil k Bulharke kupovat’ zeleniny.”

Рекламирането на българското (има се предвид и зеленчуковата продукция, произведена по български рецепти) като уникална универсалия е безспорен факт не само в тези примери, защото от етнонима българи произлиза и името на улица в Братислава – Búlharská. Днес на тази улица живеят много малко от българите градинари. Съществува обаче и друга улица, която ориентира към българското градинарство в Братислава – Záhradnicka, където някога са били големите и плодородни градини на българите.

За контролиране на приходите и разходите в градинар-ската компания е бил въведен градинарският тефтер.

„Всякъ вьечер така ф тефтьерчету пише съ. Имъмье си ина българска кръчмичка и там съ събирамье ... и там секи кату на изповед ... И после си пийнем така.” Т.е. „Библията” на българите градинари е тефтерът, пазен и сътворяван постепенно от самите тях. Пространството, в което се провеждат най-често „изповедите” е кръчмата. Известно е, че атмосферата в нея предразполага към комуникативно навлизане в параметрите на междуобщностния живот, към самоидентификация. Като се има предвид, че кръчмата, наред с пазара, е едно от етномаркиращите пространства, тя се превръща в институционализирана територия за българите в Братислава.

Българите демонстрират привързаност и интимност в отношението си към земята. То се изразява в непрестанния акт на свещенодействие – нейното обработване. Резултатите от тази дейност се схващат като предпоставка и условие за оцеляване в чуждата етносреда: „... Е тия zeleniny (зеленчуци – бел. зап.) ако не бяхъ, ний сички одавна да зме съ върнали в България ...” Когато в ранна пролет за първи път градинарите излизат по пазарите, те винаги осъществяват едно действие, което носи сакрална семантика и натоварва със свещеност продукцията – четат молитва за берекет и успех в търговията.