Обикновен протекционизъм (Ordinary protectionism). Той се възприема като междинна форма. Определя се като свободна търговия, но със защита на националното производство от външна конкуренция.
Много често протекционизмът се разграничава на:
Традиционен протекционизъм(Traditional protectionism). При него се използват неприкрити, явни инструменти за ограничаване на международната търговия. Днес тяхната роля постепенно намалява.
Нов протекционизъм (New protectionism). Той се разпространява от седемдесетте години на ХХ век. Механизмите на търговските ограничения са прикрити, а мерките зависят от конкретните стоки и от техните източници.
В теорията и практиката се оформят две становища – на привърженици и противници на протекционизма. Привържениците на протекционизма аргументират своята позиция с необходимостта да се увеличава националният доход, да се защитят млади и перспективни отрасли, а така също и производства, свързани със съхраняването на национални традиции. Така протекционистичната политика реализира своята социална стратегия. Ограничаването на вноса защитава работните места и жизненото равнище на заетите в местните производства. То спомага да се увеличи търсенето на местните стоки, с което производството и съответно БВП ще нараснат, а безработицата ще спадне. Аргументи се търсят и в необходимостта да се защитят отраслите на отбранителната промишленост и да се гарантира националната сигурност, да се постигне енергийна независимост и т.н. Протекционистичните мерки запазват производствата с извоюван международен престиж. Общият резултат от протекционистичната търговска политика е намаляването на международната търговия, световното производство и потребление. Противниците на протекционизма твърдят, че ограничаването на вноса намалява ефективността на националната икономика, производството и потреблението се понижават. Това рефлектира в степента на задоволяване на потребностите и в по-ниското жизнено равнище. Създават се изкуствени конкурентни условия, деформира се действието на пазара, което позволява неефективни фирми и производства да продължават да функционират. Производствените ресурси се използват нерационално. Потребителите също са ощетени, защото са принудени да потребяват по-скъпи и евентуално по-некачествени местни стоки.
