Международна икономика
Проблеми на развиващите се страни в глобализиращата се световна икономика
Изтегляне 1.07 Mb.
|
Свързани:
теория на парите и кредита
| 5.2. Проблеми на развиващите се страни в глобализиращата се световна икономика
Проблемите на развиващите се страни се обясняват и с различното взаимодействие на държавата с пазарната икономика и различното й място в осъществяването на прехода. Новите индустриални държави например не се съобразиха напълно с модела на ненамеса на държавата в икономиката. Те са пример за смесени стратегии на социално-икономическо развитие, за въздържане от абсолютизация на икономическия либерализъм, за изграждане на силна пазарна политика на държавите. Политика ориентирана към световните пазари, гарантирана с експортни субсидии, митническа защита на експортните производства, данъци подпомагащи бизнеса, фискална система осигуряваща високи спестявания, превръщани в инвестиции и т.н. Държавите от Латинска Америка са привърженици на икономическия либерализъм. Те почти отхвърлиха всякаква държавната намеса в икономиката. Техните икономически политики са под силното влияние на САЩ и на МВФ. Големият въпрос пред развиващите се страни е дали да повтарят чужди модели или да се съобразяват с традиционното културно наследство. А може би още по-сложният въпрос е как да ги съчетават. Държавите от Източна и Югоизточна Азия имаха за модел Япония. Страна с доказани успехи, но и с близко културно-историческо минало. Страните от Латинска Америка преимуществено реализираха идеите на МВФ и на САЩ, без да ги адаптират към собствените си културни традиции, за които вероятно демокрацията и либералната икономика са трудно приспособими процеси. Африканските развиващи се страни нямат модел, който да следват, а ориентацията на някои от тях към идеологически привнесени модели се оказа не резултатна. Голяма част от развиващите се страни са перманентно в сложна политическа ситуация, която рефлектира върху икономическото и социалното им развитие. Това са страни с антидемократични политически системи, с управление от десни диктатори, социал-революционери, с периодични военни преврати и работнически вълнения, с проблеми със светското и религиозно управление и т.н. Страни, в които парламентарната демокрация и пазарната икономика трудно се осъществяват. Така несигурните и нестабилни политически параметри на икономическото развитие на слаборазвитите икономики са превръща в огромно препятствие за адаптирането им в глобалните световни икономически процеси. Но първоначалните прояви на глобализацията показват, че тя протича неравномерно и неравноправно. Глобалната икономическа взаимозависимост поставя развити и развиващи се страни в различно положение. Глобалната световна икономика се характеризира с асиметричност, в която ясно се разграничават облагодетелстваните от глобалните процеси развити икономики и лишените от това развиващи се страни. Световното разслоение се задълбочава, пропастта между тях се увеличава и предизвиква антиглобалистичните настроения в слаборазвитите държави. За тях глобалната икономическа система е дискриминационна и заробваща, с много по-неблагоприятен ефект в сравнение с икономически развитите страни. Глобализацията не намалява, а възпроизвежда бедността им. Поставя развиващите се икономики в силна зависимост от развитите, спомага несправедливото разпределение на доходите и богатствата и увеличава бездната между бедни и богати държави. Високоразвитите държави са обезпокоени от това, защото започват да осъзнават, че неразвитостта на отделни държави влияе неблагоприятно върху световната икономика, върху глобалните икономически процеси и върху собственото им развитие. Така социално-икономическите проблеми на развиващите се страни придобиват глобални характеристики. Те изискват наднационалните усилия за разрешаване и международни механизми за координиране. Изтегляне 1.07 Mb. Сподели с приятели:
|