Международна икономика
Менителница (Bill of exchange), наречена още трата
Изтегляне 1.07 Mb.
|
Свързани:
теория на парите и кредита
| Менителница (Bill of exchange), наречена още трата (Draft). Тя отразява ситуация, когато едно лице се задължава да заплати определена сума на друго лице използвайки, трето. Може да бъде представена със следния пример. Фирма Х продава стоки на фирма У. Продажбата е на кредит, с отложено плащане за срок от два месеца. Едновременно с това фирма Х е закупила стоки на кредит от фирма Z, със същия отложен срок на плащане. Ситуацията подсказва, че би трябвало да се осъществят две независими плащания. Използването на менителницата може да облекчи плащането, като фирма Х нареди на длъжника, фирма У, да изплати сумата, която дължи, не на нея, а на фирма Z. Така с едно плащане се погасяват две задължения. В движението на менителницата участват три лица – издател (трасант) (Drawer of a bill of exchange), субектът, който е едновременно кредитор и длъжник; платец (трасат, акцептант) (Acceptor), субектът, който е само длъжник и който изплаща сумата; и ремитент (поемател) (Payee), субектът, който получава сумата по менителницата. Много често в практиката посочените платци и ремитенти са банки, обслужващи кредиторите и длъжниците. Следователно менителницата е едностранно безусловно нареждане на кредитора, с което той задължава длъжника да изплати дадена сума в даден срок на трето лице или на негова заповед.
Като всеки законоустановен документ менителницата съдържа наименованието на документа, което обаче се поставя в текста, а не вън от него. Например “бройте по тази менителница…”. Съдържа още сумата на менителницата, обикновено във валутата на страната, в която се извършва плащането; името на платеца; името на ремитента; срока на падежа; мястото и датата на издаване на менителницата; мястото на изплащане; собственоръчен подпис на издателя. Срокът на плащане може да се определи като конкретна дата (“Платете на 10 май..”), като срок от датата на издаване (“Платете един месец след днешната дата…”). Може да се издават менителници без определен падеж, с максимален срок една година след издаването, които се наричат менителници на виждане. Когато в тях се фиксира срок на плащане след предевяването им, се наричат менителници на виждане с допълнителен срок. Мястото на плащане на менителницата е само едно. Когато длъжникът живее на друго място от мястото на плащане на менителницата, тя се нарича домицилирана, мястото на плащане – домицил, а платецът – домицилант. Когато някой от задължителните елементи в менителницата липсват, тя се нарича бланкова и не поражда права и задължения до попълването им. От гледна точка на предназначението си менителниците се разграничават на: - търговски менителници – издават се от износителя с нареждане към вносителя на основата на сключени между тях сделки. Тези менителници гарантират изплащането на кредита. - банкови менителници (банкови акцепти) – издават се от износителите срещу банки, които са се ангажирали да дадат своя акцепт за изплащане на сумата. Задължението фактически се поема не от вносителя, а от банка акцептант, при което, предвид на платежоспособността на банката, кредитният риск намалява. Следователно сконтирането и ресконтирането на такава менителница е без проблем. - съкровищни менителници – издават се от държавата (Министерство на финансите или Централна банка) и се използват за изтегляне на суми, с които да се покриват бюджетни дефицити. - финансови менителници – издават се от една банка срещу друга банка. Много често в практиката се използват така наречените документарни менителници, които са придружени със стоково-разпоредителни документи, изпращани от износителя на вносителя или на неговата банка след експедиране на стоката. Те съдържат фактура, транспортни документи, застрахователни полици и др. Менителниците са кредитни документи (известни са още като кредитни пари), които имат самостоятелно движение. Могат да се джиросват, сконтират и ламбардират. Когато менителницата се прехвърля от едно лице на друго, тя се джиросва (Endorsed). Джирото (индосаментът) (Endorsement) е едностранно изявление на волята на ремитента, който може да прехвърли своите права на друго лице, а платецът е длъжен да изпълни нареждането. Лицето, което прехвърля правата си, се нарича джирант (Endorser), а лицето, върху което се прехвърлят права – джиратар (Endorsee). Джиросването е писмено и се отбелязва на гърба на менителницата (in dosso, от където идва и синонимът на джирото – индосамент). Джиросването може да се изключи, когато при издаването на менителницата се отбележи “не на заповед”. Известни са няколко вида джиросване: Изтегляне 1.07 Mb. Сподели с приятели:
|