Международна икономика
Изтегляне 1.07 Mb.
|
Свързани:
теория на парите и кредита
- Навигация на страницата:
- Акцептирането
- Поръчителство (авал
- Поименен чек
| Ломбардирането (Lombard) е процес на залагане на менителницата от нейния собственик пред банка или друга институция с цел да се получи кредит. Кредитът, придобит срещу залог от ценни книжа, се определя като ломбарден. Неговият ефект зависи от ломбардния процент, който банката определя. В практиката този процент е по-висок от сконтовия, което прави ломбардния кредит по-неизгоден.
Издаването на менителницата е първият момент в нейното движение. Акцептирането (Acceptance) на менителницата е следващият. Длъжникът приема нареждането за изплащане на сумата, като акцептира издадената срещу него менителница. Това означава, че той дава своето съгласие и става реален платец. Издателят от пряк платец в момента на издаването (дължи сумата на своя кредитор), при акцепта се превръща в регресивен длъжник. С акцептирането изплащането на менителницата е гарантирано. Заслужава да се знае, че съгласието на длъжника се дава чрез неговия подпис напречно върху лявата лицева страна на менителницата. В практиката менителниците, акцептирани от банки или други финансови институции, имат по-голямо и по-безрисково движение. Съществен момент при използването на менителниците е поръчителството. Поръчителство (авал) (Aval) е писмено едностранно изявление на дадено лице, което поема задължението солидарно с лицето, в полза на което той поръчителствува, да отговаря за изпълнението на менителницата. Може да бъде поръчителстван издателят, джирантът, акцептантът и това трябва да е отбелязано върху менителницата. В противен случай се счита, че поръчителството е в полза на издателя. Авалът се поставя върху менителницата непосредствено след акцепта. Изплащането на менителницата става, когато държателят на менителницата потърси платеца. След извършване на плащането върху менителницата се записва, че е платена (квитирана) (Quitted bill). Това означава, че участващите лица се освобождават от задължения, а менителницата излиза от обръщение. Чек (Check). Чекът е писмен документ, чрез който даден субект нарежда на банка или друга финансова институция, в която има текуща сметка или открит кредит, да изплати посочената в документа сума на дадено лице, на негова заповед или на приносителя на чека в определен момент. Тоест издателят на чека трябва да има сметка в банката, за да й нареди да изплати от нея определената сума. Банката изплаща чека само когато той има покритие. Покритието може да се обезпечи със собствени средства или с кредит от банката. Освен това между банката и собственика на средствата трябва да има сключен чеков договор, позволяващ средствата да се използват чеково и в който са отбелязани всички условия за осъществяването на чековите плащания. Чекът изразява връзките между три лица: чекоиздател – лицето, което издава чека; чекодържател – лицето, получаващо чека; платец – финансовата институция, срещу която е издаден чекът. Чекът е много удобна форма за облекчаване на банковото обръщение и широко употребявано платежно средство. Той се използва и при нетърговски плащания –издръжка на лица в други страни, пътуване в чужбина и т.н. В зависимост от целите, за които се издава чекът, са познати няколко вида чекове: Поименен чек (Nominal check). Той се издава на точно определено лице, името на което се посочва в чека. Поименният чек е сигурно платежно средство и лесно се джиросва, поради което използването му в международните плащания е мащабно. Но за да се прехвърля чекът, в него трябва за има клауза “на заповед”. Този чек се дефинира като ордерен. Изтегляне 1.07 Mb. Сподели с приятели:
|