. 3. САЛДА И МЕХАНИЗЪМ НА УРАВНОВЕСЯВАНЕ НА ПЛАТЕЖНИЯ БАЛАНС 3.1. Салда по платежния баланс Платежният баланс по дефиниция е уравновесен. Системата на двойното записване, според която една сделка се отразява едновременно в кредита и в дебита, проявява взаимовръзката между транзакциите в баланса и гарантира неговото равновесие. Затова именно:
Следователно неравновесия могат да се отчитат по отделни операции и сметки.
Но върху процесите, които платежният баланс отразява, действат редица фактори, които могат да обуславят неговото неравновесие, особено от гледна точка на пазарния подход за оценка. Такива са структурните промени, стопанската конюнктура, фазите на икономическия цикъл, инфлационните процеси, икономическият растеж и т.н. Затова е възможно действието на едни фактори да предизвиква активно, а на други – пасивно салдо (Balance) на платежния баланс. Например инфлацията, която повишава общото равнище на цените на националните стоки, стимулира вноса и провокира дефицита в търговския баланс. В същото време намалената покупателна способност на паричната единица импулсира износа на капитали и обуславя пасивния капиталов баланс.
Салдата в платежния баланс се тълкуват като индикатори на външното равновесие или неравновесие. Тяхното състояние определя тенденциите на макроикономическата политика. Затова, как статиите в баланса ще се групират и какви салда ще се обобщават, зависи от потребностите на икономическата политика на държавата.
Могат да се обобщят няколко салда в платежния баланс:
Търговско салдо (Merchandise balance). То показва разликата между вноса и износа на стоки. Не включва търговията с услуги. Поради това търговският баланс не е индикатор за участието на страната в международната търговия, особено при голямата интензивност през последните години на международната търговия с услуги.
