Месец март 2010 година

“ДОМ ВИТГЕНЩАЙН” – ВИЕНА, АВСТРИЯ

МЕСЕЦ МАРТ 2010 ГОДИНА

Продължава самостоятелната изложба на българския художник Кольо Карамфилов.

Панчо Владигеров отказва и се завръща в България.

Този факт е повод за редица хипотези – каква съдба би имала музиката на Владигеров, ако той бе заминал за Америка?

А каква би била българската музикална култура без Владигеров?

След концерт с творби на младия Панчо Владигеров в Париж, френската критика отбелязва: ”Какво знаем ние за българската музика? Нищо! И ще се изкушим да я смятаме за несъществуваща. Но ще е грешка, защото тя има най-малкото един Панчо Владигеров и той не е композитор за подценяване.”

Прозрението на вестник ”Л’Оризон” се потвърждава от по-нататъшната съдба на творчеството на Панчо Владигеров. Статистиката сочи, че неговите произведения са били дирижирани от близо 50 диригенти от цял свят. По данни на виенската агенция за авторско право АКМ, само за периода от 1980-1995 година например, 35 камерни и оркестрови опуси на Владигеров са имали 340 изпълнения по света. Оркестровата „Вардар” и „Българска сюита” са звучали съответно 46 и 40 пъти.

Извън цифрите Панчо Владигеров е почитаният учител на поколения български композитори и изпълнители. От неговата личност започва онова голямо родословно дърво с много разклонения, което се нарича „Учениците на Панчо” и без което не можем да си представим българската композиторска школа днес.

Всяко следващо поколение интерпретатори открива своята гледна точка към музикалното му наследство - един неизчерпаем извор на вдъхновението.

Младите музикални певци и инструменталисти от Нов български университет доказват, че музиката на Владигеров е съкровищница от мъдрост и предизвикателства, музика, с която талантът укрепва и получава привилегията да се чувства приобщен към света на големите културни ценности.

(Елена Драгостинова)

• 
  Посолството на Република България в Република Австрия;
  
• 
  Музикален център „Борис Христов” – София;
  
• 
  Национален фонд „Култура”;
  
• 
  Нов български университет
  

Има множество награди за живопис и графика от България, Словакия, Сърбия, Хърватия, Полша, Франция, Япония, САЩ.

• 
  Музикален център „Борис Христов” – София;
  
• 
  Национален фонд „Култура”.
  

Ще бъде представен българския игрален филм „АПОСТОЛИТЕ” (1975). Сценарий – Веселин Бранев, Георги Бранев, Борислав Шаралиев (по мотиви от книгата „Записки по българските въстания” на Захари Стоянов). Режисьор – Борислав Шаралиев. Оператор – Атанас Тасев. Художници – Ангел Ахрянов и Виолета Йовчева. Музика – Красимир Кюркчийски. С участието на Радко Дишлиев, Антоний Генов, Стоян Стоев, Васил Мирчовски, Илия Добрев, Илия Караиванов, Никола Дадов, Йордан Спиров, Николай Иванов. Илия Георгиев, Гроздан Герцов, Стефан Стефанов, Вельо Горанов.

Филмът е носител на наградата на критиката на Фестивала на българския игрален филм - Варна’76 и на наградата на СБФД’76 – за дебют на актьорите Стоян Стоев, Антоний Генов и Радко Дишлиев.

Прожекцията се посвещава на 3-март – Национален празник на Република България.

Носител е на няколко театрални и телевизионни награди.