ГЛАВА 19КОНТРОЛ НА УМА В СВЕТА НА БИЗНЕСА

124
църква в близкия град Патърсън, един от най-харизматичните лектори на Контрол на ума.
Планът успял. Три години по-късно в предприятието повече от триста души са завършилите курса — висши служители, учени,
секретарки, инженери, лаборанти и мениджъри. Някои са се включили на разноски на компанията, други си платили сами.
„Смаян бях най-вече от изследователите, включили се в курса.
Отначало те бяха най-скептични, а после станаха най-ентусиазираните участници“, казва господин Хигинс.
Ето някои коментари на възпитаници на курса от „Хофман — Ла
Рош“, публикувани в заводския вестник „Инсайд Рош“:
Директор по пласмента: „Курсът ми даде ново самочувствие и чувство за значението на работата с колегите. Прилагам наученото,
като се опитвам да развия способността си да канализирам интересите и успехите си, като губя по-малко време и усилия.“
Помощник биохимик: „Промени се цялата ми психична нагласа,
в резултат на това съм убеден, че добрите неща наистина стават, когато гледаш на живота позитивно. Невероятно е колко топлина протича между двама души, когато са добронамерени и толерантни помежду си.“
Началник „Кадри“: „Това е едно от най-хубавите неща, които са ми се случвали, и смятам, че е привилегия да можеш да се запишеш в курса. Като набляга на позитивното мислене, методът ми помогна да постигна вътрешен мир и да повиша своята увереност.“
Ръководител на цех: „Психически се чувствам по-добре — не се тревожа толкова, не приемам всяко нещо като спешен случай. Научих се да релаксирам и да контролирам главоболията си. Ключът за успеха е вярата“.
Старши системен анализатор: „Повишава се увереността и общото чувство за благополучие. Курсът ни учи как да различаваме отделни страни на нашата природа, които обикновено са пренебрегнати. Например, програмата повишава чувствителността към другите хора и към нашата собствена интуиция, която обикновено рационалния ум отрича“.
„Дидиа Банк Инк“ (Банка за идеи) в Чикаго е предприятие,
създадено с помощта на Контрол на ума. Това е кооперативна фирма на хора, завършили курса, чиито изобретения имат търговска стойност.

125
Начинанието започва, когато Ричард Хероу, отговарящ за курсовете в района на Чикаго, предложил да се реши сложен маркетингов проблем с помощта на интуицията родена в Алфа и Тета ниво. Хероу, който имал зад гърба си десетгодишен опит в маркетинга намерил отличен отговор на въпроса. Бил работил по проблема цели десет години.
Завършилите курса по Контрол на ума също се домогнали до отлични решения, при това само за десет минути.
„Очаквах нещо подобно, но не бях подготвен, че нямащи отношение към техниката хора ще намерят по-добри отговори на техническите проблеми, отколкото експертите. Те не се ограничават в рамките на логиката и опитват повече възможности.
Стигнах до заключението, добавя той, че общият интелект на двадесет души, влезли в нивото си и отключили творческото си въображение, е хиляди пъти по-полезен от интелекта на двадесет души, опитващи се да намерят по свой път решение на проблема“.
С помощта на същите методи за решаване на проблеми той изобретява и патентова нов начин за производство на предварително напрегнат стоманобетон. Възпитаниците на Контрол на ума започнали да носят своите идеи, като търсели ноу-хау за предлагането им на пазара.
„Така се роди «Банката за идеи»“ обяснява Хероу.
Досега тя има повече от осемнадесет изобретения, които вече са на пазара или са готови за пазара и още много — в процес на подготовка. Едно от тях е „листоядът“ — приспособление към градинската косачка, което превръща листата в тор. Фирма пласираща продукти чрез телевизията закупи два милиона и половина от тези устройства. Друго изобретение е самозалепваща се кръпка, която,
вместо да бъде невидима, привлича погледа. Тя е оцветена и има форма на буболечка.
Компанията се събира веднъж месечно за решаване на проблеми чрез медитация. В нея членуват хора, чиито идеи имат потенциал да носят печалба. Членовете плащат първоначална такса и малък месечен членски внос, като си разделят печалбите.
Друга делова група, основана от завършили курса по Контрол на ума в района на Чикаго, беше един инвестиционен клуб. Борсов посредник решил, че способността му да се движи напред и назад във времето може да се използва за подбиране на акции. Ако докато

126
медитираш, видиш в бъдещето повишаващи цената си акции, купи ги сега и ги продай в бъдеще. Планът харесал на г-н Хероу и се сформирал клуб. Г-н Хероу, брокерът, и другите членове били въодушевени, но не много уверени. Методът е решил широк спектър от проблеми, но, доколкото се знае, не може да предсказва точно повишаването и понижаването на цените на Уол Стрийт.
Водени от този здрав скептицизъм, членовете „стискали“ парите си през първите шест месеца на редовните седмични опити.
Всяка седмица брокерът посочвал имената на десет вида акции.
Членовете, влизали в Алфа ниво и се визуализирали след тридесет дни в бъдещето. Те се виждали да седят в офис на брокер или да четат вестник, научавайки движението на цените на фондовата борса. Когато се връщали в Бета или настоящето, техните открития били подлагани на гласуване. Ако гласовете били 1.5 към 1 в полза на определени акции, купували, макар и само „на книга“.
Още в началото възникнал един проблем. Членовете трябвало да научат, че бодрият оптимизъм, присъщ на завършилите курса, често е лош съветник за случващото се на фондовата борса. Отначало визуализирали как всички акции се покачват. Скоро обаче се научили да правят „удари“. Портфейлът на групата започнал да показва резултати над средното за борсата ниво.
Появил се друг проблем. С нарастващ ентусиазъм вложителите
— екстрасенси започнали да събират данни за избраните от тях акции и ставали все по-информирани. Те включвали тази обективна информация в медитацията и печалбите им „на книга“ започнали да падат.
Решението на проблема било да се даде на всеки вид акции кодиран номер, за да не знаят участниците кои акции изследват по екстрасензорен път. Резултатите се подобрили и отново надминали средните за пазара. Шест месеца след като се доказало, че обучените екстрасенси могат да предусетят движението на фондовия пазар, било време да се заложат истински пари.
Преходът от пробно участие към истинско инвестиране минал гладко. Членовете получили реални печалби. Когато пазарът падал,
падали и техните акции, но като цяло не колкото него. Когато пазарът се качвал, повишавали се и техните акции, дори повече отколкото пазарът като цяло. След около година обаче станала засечка. Пазарът

127
падал повече, отколкото се качвал. Портфейлът на групата също понесъл загуби, но не толкова големи. Загубите поохладили гордостта на групата от успеха, който жънела на пазара.
Всеки опитен инвеститор ще ви каже, че пари могат да се спечелят, вместо да се губят, точно когато пазарът върви надолу.
Просто продавате акции сега, макар и да ги нямате, а когато цената им спадне още повече, купувате ги от някого и ги доставяте на вашия купувач. Съвсем законно е, но това означава да печелите за сметка на загубите на друг, или казано по друг начин — да влагаш пари в лоши новини, нещо, което не допада на завършилите курса по Контрол на ума. И клубът се разпаднал.
Докато пиша сега пазарът отново се вдига и г-н Хероу твърди, че дейността може да се възстанови.
Неговият интерес към ползата от Контрол на ума в бизнеса се разпростира и в спорта който, според неговите думи, е също бизнес като пласирането на нови продукти и инвестирането във фондовия пазар. Може би сте чули, че доста играчи от „Уайт сокс“ от Чикаго са се включили в курса. Това бе широко отразено по телевизиите през лятото на 1975 г. — програмата „60 минути“ на Си Би Ес и „Тудей“ на
Ен Би Си. Това беше дело на г-н Хероу.
Когато бейзболният сезон беше закрит, той сравни резултатите на играчите преди курса (1974) и след курса (1975). Всички имаха подобрение, повечето — значително.
Най-запалени сред възпитаниците на курса са търговците.
„Влизам в моето ниво и си представям успешна среща. Резултатите са забележителни. Всеки месец си казвам, че ще спечеля X долара като си поставям все по-висока цел и непрекъснато успявам.“ Това са думи на търговски посредник на една от най-престижните компании на Уол
Стрийт. Вицепрезидентът на неголяма стоманодобивна компания споделя: „Казвам си: «Ще продам на този човек!» и става. Сега препоръчвам курса на моите търговци, на партньора дори на децата ми. Мисля, че всеки може да има полза от него и не само в работата си,
но и в личния живот.“
Ако става въпрос за постъпили съобщения от завършили курса най-внушителен е броят им за резултатите при търсене на работа.
Вероятната причина — наред с другите фактори, като самочувствие да търсиш по-добра работа, по-голяма увереност при интервютата за

128
работа, които сами по себе си могат да обърнат нещата в полза на кариерата на индивида — е спокойната увереност, която курсът дава на участниците.
Фотограф с жена и две деца неочаквано загубил работата си и писал на своя лектор:
„Ако това се беше случило преди пет години, щях да вляза в най- близкия бар, с пълно основание да се напия до козирката и да лея сълзи в бирата на безработния до мен.
Сега, след като изкарах курса по Контрол на ума и съм в състояние да прогонвам облаците, за да правя снимки от въздуха без сенки по земята, когато раните и порязванията ми се лекуват незабавно, когато откривам десетки загубени предмети, само като погледна екрана си, въобще не се разтревожих дали ще мога да си намеря друга работа.
Единственото, което направих, бе да вляза в моето ниво — видях се в колеж, което ми се стори глупаво, защото аз имам колежанска диплома. Проучванията обаче показаха, че по силата на определен закон, имам право на 400 долара плюс 300 — обезщетение за безработица, което общо прави 700 — с 200 долара повече, отколкото печелех, когато работех. Освен това, можех да сътруднича на
Асошиейтид прес, на ЮПИ и на списанията“.
Друг човек, току-що завършил курса по Контрол на ума, се възстановявал след загуба на работата си. Той се обадил ядосан на
Хосе и рекъл: „Сега ми кажи нещо за Контрол на ума!“ Хосе му казал спокойно да продължи да работи с мисловния си екран и другите техники. Три дни по-късно човекът отново се обадил на Хосе, но бил в коренно различно настроение. Току-що си бил намерил работа с три пъти по-голяма заплата от предишната.
Може би най-ярко е преживяното от мъж и жена, които отварят заключени сейфове, по искане на собствениците им. Ето как го правят:
Единият се пренася мислено в лабораторията си, предизвиква ярък мисловен образ на сейфа и неговия собственик, после се връща във времето и наблюдава отблизо как човекът отваря ключалката на сейфа.
Другият, в ролята на ориентатор, внимателно записва извикваните цифри. По-късно, на ниво Бета екстрасенсът посещава дома и отваря сейфа пред смаяните, благодарни собственици. Екстрасенсът,
лицензиран ключар от Средния Запад, получава често повиквания за

129
отваряне на сейфове от собственици, които са забравили комбинацията.
[1]
Вж. „Законът на Мърфи“ от Артър Блох, серия „Оракул“ на
ИК „Кибеа“ — Бел.ред.
↑

130

Изтегляне 1.75 Mb.

Сподели с приятели: