Реферат Идеята за активно учене „Неграмотните на 21-ви век, няма да бъдат тези, които не могат да четат или пишат, а тези които
Изтегляне 21.36 Kb.
|
1 2
Идеята за активно учене Реферат- Навигация на страницата:
- Една книга, един молив
|
Реферат Идеята за активно учене „Неграмотните на 21-ви век, няма да бъдат тези, които не могат да четат или пишат, а тези които не могат да учат, да забравят и да научават отново.” А.Тофлър В съвременното образователно пространство все повече се налага личностноориентирания подход в образователният процес. С това се засилва и нуждата от изполването на нови образователни технологии както в преподаването така и в начина на учене. Все още в България основен проблем в началното училище е пренебрегването на индивидуалните умения и желания на децата. По този начин се забавя развитието на потенциала на детето за интелектуално израстване. Това се дължи най-вече на липсата на самостоятелност в работата на ученика. Така изчезва желанието на децата да трупат нови знания, губи се удовлетворението им от постигнатите резултати и те ходят на училище просто от необходимост, а не с ентусиазъм. Основната задача в новата образователна парадигма е именно самореализацията на детето в образователния процес. Тя се постига посредством обогатяване и развитие на неговата активност. Така ученикът става осъзната, свободно действаща и отговорна личност в образователната система. Активността на ученика е едно от качествата на личността му. Тя се стимулира от удовлетворяване и регулиране на потребностите му от общуване, самоизявата и натрупаните нови впечатления. По този начин активността става продуктивна и носи удовлетворение и желание за придобиване на нови знания и умения. Затова основната задача на учителя е да създаде положителна среда за учене, да дава възможност на всяко дете за самостоятелна изява, да помогне на учениците да се научат да се изслушват и да отстояват мнението и позицията си без да обиждат другите, да стимулира децата да правят самооценка на себе си и да оценяват безпристрастно чуждите постижения. По този начин в децата се изгражда саморегулативно поведение. Идеята за активното учене се развива предлагайки нов образователен прочит за същността и границите на образователния процес. Най-важните задачи на обучението са иницииране, поддържане и въздействие върху мисловните процеси, които учениците използват в учебния процес. В съвременния етап на развитие на педагогиката е необходимо преструктуриране и осъвременяване на конструктивистката теория, която обогатява вариантите на активното учене: Самостоятелно учене; Учене в действие; Контекстно учене; Учене във и чрез опита; Учене базирано на решаване на проблеми; Учене чрез взаимодействие и сътрудничество. Всички тези варианти по някакъв начин се включват в идеята за активното учене. Конструктивистката теория за ученето обхваща области като педагогика, епистемология и образователна психология. В основата й е теорията, че човек активно изгражда знанията си, а не ги получава пасивно. Главното при неговата позиция е, че истината не е обективно понятие, а е образувано от индивида и неговата среда. Характерното за конструктивисткия поход към ученето е определянето на активната позиция на учащия се при разбиране и осмисляне на информацията. Така знанието на ученика се определя като самостоятелно изградено в собственото му съзнание. Според теорията на конструктивизма да се учи означава преди всичко да се действа целенасочено и ангажирано в ясно маркирани реалности, да се предлагат собствени решения и да се поема отговорност за собствените действия, да се осъществяват социални взаимодействия насочени към споделяне на опит и оказване на подкрепа, да се формират стратегии и техники за самостоятелно учене. Така ученето за децата придобива смисъл и важност и води до учебен успех и желание за нови знания и умения. Съществуват учебни методи, които поставят учениците в позиция да откриват истините за действителността чрез собствени умения. Те са много ефективни за формиране на индивидуален опит и познавателна активност. Необходимостта от прилагането на методи насърчаващи активното учене е предпоставка за качествено образование, за формиране на личности със съвременни характеристики като адаптивност, предприемчивост, умение за контрол и самоконтрол, комуникативност, рефлексия и др. Под методи на активно учене се разбират методите на обучение стимулиращи активността на учащите – интелектуална, вербална, вътрешна или външна, моторна емоционалност. Учене чрез собствен опит и преживяване е практическо прилагане на изводи направени от анализ на собствен опит. Този вид учене е ефективно средство за развитие на творчеството. То е индивиуално за всяко дете и се получава посредством сътруничество между учениците и между тях и учителите им. Подпомага самопознанието и личностното развитие. Дава възможност на учениците сами да анализират, коригират, планират и преценяват собствената си дейност и резултатите от нея. Учителят трябва в процеса на работа оптимално да организира и регулира познавателните действия, което изисква наблюдателност, гъвкавост и професионализъм. Той трябва да предлага разнообразни учебни ситуации, които са прекрасна възможност за непрекъснато ” оживяване” на обучението, чрез актуализиране и ползване на опита в дейност насочена към придобиване на ново знание. Успешен модел за представянето на този вид учене е конструиран от Дейвид Колб: Опит - рефлексия - концептуализиране на опита - приложение. Тоест ученето винаги започва от опита, преминава през рефлексия, концептуализация и се проверява в практиката. Така имаме затворен и постоянно повтарящ се цикъл на осъществяване на трансформация. Контекстното учене е още една характеристика на активното учене. То се осъществява посредством създаване на проекти чрез различни модели, решаване на проблеми от живота на децата близки до тяхното ежедневие и личностните им интереси, учене чрез и в опита с помощта на симулации и игри. Схващането за контекстно учене се гради върху разбирането за връзката между наученото, новото знание, приложението им и тяхната ценност, лични ползи и приноси за другите и обществото. Следваща характеристика на активното учене е ученето в действие чрез проучване и изследване. В този вид обучение учениците се поставят в ситуации подтикващи ги да задават въпроси, да проучват, да решават дадени проблеми и така сами да достигнат до определени изводи за заобикалящият ги свят. При обучението чрез проучване съществена роля заема и преподавателя. Той насочва учениците в процеса на самооткриване, без да налага своето мнение, така че те сами да стигнат до свои собствени изводи. Друга характеристика на активното учене е работата върху грешка в процеса на учене. Няма учене без грешки. Ако ученикът не може да осъзнае и открие грешките си и съответно не може или не знае как да ги поправи, то той не би могъл и да се учи. Като централна постановка в типологизирането на активното учене се очертава работата върху грешката в процеса на учене. При срещата с трудности от различен характер в процеса на обучение учениците няма как да не грешат. Важно е учителят да съумее да използва тези грешки като градивна критика и така би постигнал различни позитивни ефекти в съдържателната работа, поведението и личностното израстване на учениците. Откриването на грешката и насочването на ученика за поправката й, го стимулира да търси нова информация, да открива и съотнася различни варианти за достигане до вярното решение. Това води до самостоятелна и творческа дейност на ученика. Активното учене изисква самостоятелно преминаване от познатото към непознатото и изграждане на собствени стратегии за работа. Учене чрез игри. Играта е основна и водеща дейност в развитието на детето. Тезата на съвременното образование е ученето чрез преживяване и чрез игра. Доста психолози изтъкват играта като средство за свободното и естествено развитие на детето. За да се създаде приятна атмосфера и да се подбуди желанието на учениците за работа в часа, обучението особено в начален образователен етап трябва да е организирано под формата на игра. Ученето чрез игра стимулира мисленето, емоциите и въображението в учениците. Обучението трябва да се насочи към активиране на възприятията и способностите на личността на ученика. За целта учителите използват дидактически и ролеви игри, интерактивни методи на обучение като дискусия, обсъжане, мозъчна атака, упражнения и др. Тези методи е необходимо да се прилагат в подходяща социално-психологическа среда. Техниките за създаване на такава среда са: Работа в малки групи и по двойки; договаряне на правила за съвместна дейност; кръг на разговорите за дейности в които всички работят заедно; работа в подвижни групи; провеждане на дискусия; активизиращи игри. Вариантите на активното учене се базират на общи стратегии за работа: Ученето е преживяване За да бъде осъществявано, ученето трябва да придобива конкретен смисъл за всяко дете Ученето се осъществява самостоятелно Акцентира се не върху механичното запомняне, а преди всичко върху възможностите за овлаяване на общи способи за умствена дейност и творческа изява Стимулиране и саморелация Уважение към индивидуалните различия на децата Повишено внимание към динамичните зони на емоционално, социално и интелектуално развитие на децата Разширяване на възможностите за социално взаимодействие и работа в сътрудничество Създаване на интерактивна среда, позволяваща свобода на избора и изявата на всеки отделен ученик Изграждане на умения за планиране, осмисляне и оценяване на собствения познавателен процес Перманентно прилагане и верифициране на придобития опит и нови познавателни житейски ситуации Афиширано признание на разнообразния и уникален принос в общата работа на всяко отделно дете. Според П.Майер и А.Уорън особеностите на самостоятелното учене, което определя основната роля на ученика в педагогическия процес са: Учебната среда – окуражава поемането на интелектуален риск, провокира съществуващите нагласи, стимулира критичната рефлексия. Дава добра обратна връзка, използва грешката и конфликта като основа за учебен опит. Среда на преподаване – демократична, рефлексивна, преподавателя е и ученик,подкрепяща, даваща власт и отговорност на обучаваните, конструктивно критична. Индивида – желание и способност за промяна, критична рефлексия, самооценяване, самостоятелно мислене, поема отговорността за собственото учене, добри умения за междуличностно общуване. Групата – чувство за сигурност при експериментиране на идеите, индивидуална и групова отговорност за резултатите, преподавателя не доминира, уважение на мненията на другите, зрелост на междуличностните отношения. При активното учене процеса на освояване на нови знания и умения се извършва чрез включване на учениците в различни, предварително подготвени учебни дейности, при които те поделят основната роля с учителя. Този учебен метод е в синхрон с традиционното учене, концентрирано върху представянето на знанията и уменията. Фокуса пада върху проучването на осъществените действия, а знанието се постига като краен резултат, за подобряване на уменията. Активното учене има своите предимства, но крие и рискове и трудности. Като предимства може да се посочи повишаването на готовността за възприемане, поемане на отговорност и развиване на самостоятелност, придобиване на социални и комуникативни умения, свързването на новата информация с позната, с натрупан опит, повишаване трайността на възприятията, учене. Трудностите при активното учене се пораждат от липсата на нужното оборудване, материали и ресурси, от ограниченото време на учебния час, трудност при прилагането му при по-многобройни групи или класове, вероятното увеличение на времето за подготовка. Вероятните рискове, които крие за преподавателя активното учене се основават на това учениците да не усвояват достатъчно съдържанието, да не участват в процеса, да не прилагат мислене от по-висок порядък, учителите да нямат необходимите умения за такава форма на обучение или да почувстват, че губят контрол над учебната ситуация. В заключение можем да обобщим, че утвърждаването на активното учене като стратегия на новия образователен модел води до повишаване на стойността на образователния процес. Българското образование е с доказани постижения и традиции и играе важна роля във формирането на личността. Но бързите темпове с които се променя света налагат нуждата от промяна и актуализиране на традиционното образование. Затова учебният час трябва да създава условия за активно учене, да стимулира учениците към активно отношение в образователния процес. Самореализацията трябва да се приеме като важна задача в образователната парадигма. Интерактивната учебна среда би улеснила и стимулирала интересите, възможностите и продуктивността на учениците. Само излизайки от традиционната ”рамка” на часовете в училище, може да се изгради в децата чувство на партньорство по между им и с учителя. А това е и правилният начин да се отговори на нуждите на съвременното общество и на нуждите на учащите за бъдещата им реализация в обществото. По този начин ще се превърнат в самостоятелно изградени личности, които действат отговорно, общуват свободно и отстояват своето мнение. „Една книга, един молив, Изтегляне 21.36 Kb. Сподели с приятели:
|
1 2