трябва да свържем с факта, че в масовото съзнание високото образование е престижно благо, то дава съответните шансове, които не бива да се пропускат. Концепцията за времевите предпочитания категорично извежда положението, че образователната инвестиция трябва да се осъществява в такъв период от жизнения цикъл, когато тя е най-ефективна. А това по правило е младшата възраст: до 25 – 27 години, или малко повече. Пазарът на образователните услуги в такъв случай може да влезе в конфликт с макросредата и интересите на образователните институции. Времевите предпочитания дават предимство на настоящия момент, а не на отлагането на предвидените дейности във времето. По принцип всякакво отлагане на предвидени дейности при равни други условия е страхлив компромис. Освен това решението за инвестиции сега, а не след време е икономически обосновано и от критериите на движението на ресурсите в банковата система и финансовите пазари. Продължителната стагнация в макросредата не е основание за ограничаване на образователната инвестиция на нацията, защото залага декапитализация на найважния ресурс на съответното общество. Естествено е в такъв случай да нараства общото равнище на безработицата, но това не е аргумент за ограничаване пазара на образователните услуги с чисто административни средства. Младият човек не бива да бъде принуждаван да изчаква нормализацията на пазарната среда и едва тогава да инвестира в образованието си. При масовизацията на по-висшите степени на образование това е недопустимо, защото се влиза в противоречие с изискванията на икономическата рационалност. По същия начин е абсурдно при криза да се ограничава приемът на студенти във висшите училища с аргумента, че на пазара на труда има много безработни специалисти със
