По отношение на преките разходи съществува една безспорна част, която не
подлежи на съмнение, че изцяло изразява необходимите елементи на инвестиционния процес по всички пазарни критерии. Тези разходи могат да се калкулират по правилата на счетоводната наука. Към тях можем да отнесем учебните такси, различните разходи за закупуване на учебна литература, разходите за учебни пособия и помагала, както и за технически средства, ако организацията на инвестиционния процес ги налага.
Образователната инвестиция според общоприетата класификация е нормално благо,
защото става дума за чисто пазарни процеси. Това означава, че при равни други
условия тя е по-достъпна и съответно попривлекателна за субектите с по-високо
равнище на дохода.
По-труден е анализът на онези разходи, които не могат да бъдат изцяло включени като преки и инвестиционни, тъй като се отнасят до потребление и друга текуща консумация на индивида. Тъкмо при тях е спорният момент – в каква степен те да се отчетат при финансовия анализ на инвестициите. Независимо от споровете в тази посока критерият би трябвало да бъде свързан единствено с онова равнище на потреблението, което при специфичните условия се определя като по-високо от нормалното за съответния индивид или група, съобразено по възраст, пол, социален и образователен статус и принадлежност към съответната пазарна среда.
Полезна информация в тази посока може да ни предоставят теориите за
перманентния доход и жизнения цикъл на индивида, отнесени към конкретното
127 общество, и разбира се – към отделния индивид. Така, ако се окаже, че учебният процес като инвестиционен изисква разходи над средните за осигуряване на пазарни консумативи, свързани с обитаването, транспорта, изхранването, обличането и пр., те трябва според нас да се включат с някаква редукция или коефициент по експертна оценка. Сподели с приятели: |
