образование в бакалавърската и магистърската степен. Знае се, че те са най-високи при редовната докторантура, която ангажира пледиращия за съответната образователнонаучна степен поне три или повече години от най-плодоносния период от живота на младия човек. По-добра представа за алтернативните разходи може да добием, като сравним реалните доходи на различни индивиди с един и същ образователен статус преди началото на образователната инвестиция, спрямо този, който след това продължава да инвестира в образованието си. Така студентът, завършил престижно средно училище, трябва да се обърне към своите съученици връстници, които вече са започнали работа. Техният доход най-общо дава представа за индивидуалните алтернативни разходи и в такъв случай приблизително всеки може да ги пресметне. Когато сумираме преките и алтернативните разходи, ще намерим общите инвестиционни разходи за съответната образователна инициатива, които са израз на инвестициите в човешки капитал. В един графичен модел те могат да се представят по следния начин (вж. схема 4.3). Графичната функция на преките разходи е наклонена надолу и надясно в четвърти квадрант или стъпаловидно в същата посока, което показва тяхното нарастване във времето. Функцията на алтернативните разходи е с положителен наклон в първи квадрант на координатната система, защото те също нарастват спрямо критерия време. На практика това е профилът "възраст – заплащане", отнасящ се за отделен индивид или агрегиран по различни признаци. Общата сума на инвестиционните разходи би трябвало да се представи с площта на фигурата 1 + 2. Така както преките разходи се дисконтират спрямо началото на образователната инвестиция, същото следва да се извърши и спрямо алтернативните разходи. В такъв смисъл е ясно защо алтернативните разходи трябва да нарастват в общия случай. Техният профил по същество се залага от общата конфигурация на профила "възраст – заплащане" за съответната образователна степен на обучаващия се или на неговите родители, ако е в дотрудоспособната възраст.
