Microsoft Word pm peticiyaDo ep doc

Потвърждаваме, че писмото Ви е получено. Отговор ще получите в най-кратък срок.
Координати
Пол:
Г-н
Фамилия:
Маноилов
Име:
Пламен
Националност:
българска
Пощенски адрес:
улица „Лисец” №1, вход 1, етаж 1, апартамент 1
Пощенски код:
7006
Град:
Русе
Страна:
България
Е-мail:
pmanoilov@ecs.uni-ruse.bg
Информация относно петицията
В случай че комисията по петициите обяви Вашата петиция за
допустима, съгласен(а) ли сте тя да бъде разгледана публично.
Да
Съгласен(а) ли сте Вашето име да бъде вписано в достъпния по Интернет
публичен регистър?
Да
Заглавие на Вашата петиция: Петиция срещу нарушаването в Русенския университет на Конституцията на Република
България, Кодекса на труда и Закона за защита от дискриминация
Петиция от
Пламен Кирилов Маноилов
България, 7006, гр. Русе, ул. „Лисец” №1, вх. 1, ет. 1, ап. 1
Уважаеми господа,
На 55 години съм. Работя в Русенския университет "Ангел Кънчев" от 1984 г. В момента съм главен асистент, доктор, инженер, в катедра "Комуникационна техника и технологии", факултет „Електротехника, електроника и автоматика”.
На 17.09.2009 г. подадох жалба до „Комисията за защита от дискриминация”(КЗД) срещу ръководителя на катедрата доц. Йоана Русева и декана на факултета доц. Михаил Илиев. Откакто разбраха за това, те ме подлагат на непрекъснат тормоз.
Тормозът се изразява в създаването на враждебна, обидна и застрашителна среда на моето работно място (по нареждане на декана М. Илиев мнозинството от колегите в катедрата, включително и той, и ръководителят на катедрата Й.
Русева, не отвръщат на моите поздрави и не говорят с мен), както и в предприемането на действия, които целенасочено спъват моето професионално израстване (Й. Русева реши да ми бъдат отнети занятията- лекции, упражнения и курсови задачи, които водих 2 години, за да попречи на моето хабилитиране, под нейно въздействие беше спряна от печат книга, на която съм един от авторите, след отнемането на занятията не можах да издам друга запланувана книга и др.).
Тормозът е дискриминация по смисъла на §1. от Допълнителната разпоредба и чл. 4 от „Закона за защита от дискриминация”.
Опитах се да дам гласност, както и да сезирам прокуратурата за някои от

нарушенията, които се извършват от тези двама мои ръководители. (Имам постановление от Районна прокуратура, с което макар и да отказват образуването на предварително съдебно производство, признават, че Русева е съставила документ с невярно съдържание.) Ръководителят на катедрата Й.
Русева веднага депозира доклад до Ректора, с предложение да бъда наказан с дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, именно защото съм сигнализирал за нередности и защото съм си позволил да изкажа собственото си мнение по отношение на ръководството и научната работа в Университета. Тя ми оказва натиск да се преместя в друга катедра. За да въздейства върху моята психика, тя организира подписка на колеги, които „не искат да работят с мен”, защото съм сигнализирал за нарушения. С тези свои действия Русева се опита да ограничи конституционно-гарантираното ми (чл. 39) право на изразяване на мнение.
Многократно, с официални доклади, заведени с входящи номера, съм известявал
Ректора на университета, професор Христо Белоев, за всички тези действия. Той не само не взе мерки, както постановяват чл. 8(3) във връзка с чл. 127(1) от
„Кодекса на труда” и чл. 17 и чл. 18 на ЗЗДискриминация, а напротив, в резултат на един от многобройните доклади с предложения за наказание от Й. Русева, ми наложи дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, като го мотивира с незаконно направени през време на моите лекции звукозаписи.
Юристката на Университета, адвокат Ралица Барашка, представяща Ректора, дори си позволи да представи текстовете на някои от незаконно направените звукозаписи в Районен съд, гр. Русе, като доказателства по делото, което заведох за отмяна на дисциплинарното наказание. Така Х. Белоев наруши „Закона за специалните разузнавателни средства” (ЗСРС), в частта му за реда за използване на СРС и в частта му за използване на резултатите от прилагането на СРС, и стана съучастник в нарушаване на Конституцията на Република България. В добавка ректорът Х. Белоев е забранил на работещите в охраната на университета (някои от които са ми приятели и съученици) да ме слушат, когато им разказвам за фактите, които съм описал по-горе.
Незаконно направените звукозаписи бяха използвани от Й. Русева, за да мотивира несправедливите оценки, които даде при моето атестиране. Оценките не отговаряха на извършените и отчетени от мен дейности, което е нарушение на чл. 15 от ЗЗДискриминация, който изисква прилагането на еднакви критерии при оценка на моята трудова дейност.
*****
Жалбата ми в КЗД бе оставена без последствие. При формулиране на Решението на КЗД не бяха взети предвид повече от 25 (двадесет и пет) подпечатани документа, които бях представил в доказателство на моите твърдения (те не бяха отхвърлени като доказателства от състава). То бе мотивирано с неистини от становищата на моите ръководители, които аз опровергавах със споменатите документи. В България КЗД просто не работи. В момента обжалвам решението на КЗД във Върховния административен съд.
*****
От дирекция „Инспекция по труда”-Русе отказаха да приемат и заведат под входящ номер моя жалба за това, че моят работодател Х. Белоев отказва да ми предостави документи, свързани с моите трудово-правни отношения, които ми бяха нужни за съда. Оттогава, по ясни причини, не се обръщам за съдействие към тях. От своя страна Х. Белоев почти винаги ми предава със закъснение исканите от мен документи, с надеждата, че няма да мога да ги представя навреме в съда.
*****

Предадох на министъра на образованието, младежта и науката г-н Сергей
Игнатов документи, доказващи нарушенията при моето атестиране
(включително и на Конституцията). От министерството ми отговориха, че
„нямат контролни правомощия спрямо процедурите и оценките при атестирането”, защото университетите са автономни и ме посъветваха да търся правата си в съда.
*****
Обръщам се към Европейския парламент, защото смятам, че със своите действия, моите непосредствени ръководители Й. Русева и М. Илиев, и главно моят работодател, Ректорът на Русенския университет „А. Кънчев” професор
Христо Белоев, нарушават моите човешки и трудови права и по-конкретно:
1. Чл. 32.(2) от Конституцията на Република България: „Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие, освен в предвидените от закона случаи.”
2. Конституционно-гарантираното ми право на изразяване на мнение по чл. 39.
(1) „Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово- писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.”
3. Подложен съм на дискриминация по признак „лично положение” и на тормоз, който също е дискриминация по смисъла на гореизброените членове от ЗЗДискр.
4. Нарушени са трудовите ми права по чл. 8(3) и чл. 127(1) от „Кодекса на труда”. Не са ми осигурени нормални условия за изпълнение на трудовите ми задължения. Действията на моите ръководители целенасочено спират моето професионално развитие.
Недопустимо е подобни неща да се случват през 21 век в страна-член на
Европейския съюз.
ЗА СЪЖАЛЕНИЕ, НЕ МОЖАХ ДА НАМЕРЯ ПОМОЩ В МОЯТА СТРАНА!
След като получа номера на петицията, ще изпратя писмени доказателства за всички мои твърдения.
С уважение: д-р Пламен Маноилов