Кодекс на адвоката- александър Тризлинце, адвокат от София За адвокатската служебна карта и за адвокатското пълномощно Асен Запрянов, адвокат от Пловдив



страница1/4
Дата10.04.2018
Размер0.85 Mb.
  1   2   3   4
Списание „Адвокатски преглед” - брой 3-4 от 2003 г.
СЪДЪРЖАНИЕ
УВОД

Адвокатурата и съдебната реформа -"Адвокатски преглед"


ДИРЕКТИВИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА

Директива на съвета 91/308/ЕИО

Директива 2001/97/ЕО
СТАТИИ

Особености на уреждането на собствеността при прилагане някои разпоредби на Търговския закон - Людмила Велкова, адвокат от Пловдив

Предмет на колективния трудов договор – проблеми в практиката - Весела Ганчева, адвокат от София

Висшите полицаи, законът и правосъдието* - Даниела Доковска, адвокат от София

За етичния кодекс на адвоката- Александър Тризлинце, адвокат от София

За адвокатската служебна карта и за адвокатското пълномощно Асен Запрянов, адвокат от Пловдив


ПРАВНА КНИЖНИНА

Правни изследвания в памет на професор Иван Апостолов - Валентин Бенатов, адвокат от София

В правните списания

Нови книги, постъпили в библиотеката на ВАС


СЪДЕБНА ПРАКТИКА

Върховен касационен съд - гражданска колегия

Върховен касационен съд - наказателна колегия

Върховен административен съд


Адвокатурата и съдебната реформа



Четем една отдавна изразена от виден френски адвокат мисъл, че “адвокатите са създадени за изпълнение на една обществена служба, те участват в правораздаването. Това е тяхната роля и тяхното основание за съществуване” (цитирано по Симеон Н. Петков, Българската адвокатура, в: Юбилеен сборник 60 години българско правосъдие, 1978 – 1941, с.242) Адвокатите са именно дейните участници в тази конкретна дейност на съдилищата за разрешаване на спорните правоотношения между правните субекти или пък за налагането на санкции за извършени правонарушения, и най-общо казано – в защитата, закрилата на законните права и интереси на всеки един. От тази гледна точка адвокатурата е жизнено заинтересувана от подобряването на тази дейност и във връзка с това от създаването и съществуването на такава организация на правосъдието като съдебна власт, която прави възможно най-доброто правораздаване.
Няма съмнение и няма спор, че съществуващият конституционен режим на нашата правова държава е създал всички обективни предпоставки за независимост на съдебната власт и оттам идват възможностите за добро и ефективно правораздаване. Но недоволството от дейността на органите на съдебната власт и критиките против тях са всеобщи. В голяма степен те са обясними по съвсем проста причина – половината или дори повече от половината от търсещите съдебна защита не могат да имат основание за получаването й просто защото или не е засегнато тяхното право и законен интерес, или самите те са засегнали, накърнили чуждо право и законен интерес. Все пак не може да се приеме и да се поддържа, че правораздаването функционира безупречно и че не е необходима “съдебна реформа”. Остава обаче неясно в какво трябва да се изрази тя. От отговорни места и лица, от безотговорни писания, основани на свободата на печата и словото, не се дават никакви обяснения в тази насока, не се дават и идеи.
Именно затова намираме, че е дълг на адвокатите като дейни и безусловно необходими участници в правораздаването да обърнат своето и на цялото общество внимание върху недъзите на правораздаването и да изразят своите идеи и виждания за отстраняването им. И то като не забравят и своя принос и своята отговорност за тяхното съществуване. Нашите страници са отворени за мнения на всички.

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 91/308/ЕИО от 10 юни 1991 г. за предотвратяване използването на финансовата система за изпиране на пари

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ
Като има пред вид Договора за създаване на Европейската икономическа общност и по-конкретно Чл. 57 (2), първо и трето изречение и Чл. 100а,
Като има предвид предложението на Комисията,
В сътрудничество с Европейския парламент ,
Като има предвид мнението на Икономическия и социален комитет ,
Като има предвид, че ако кредитните и финансовите институции се използват за изпиране на приходите от престъпна дейност (по-нататък “пране на пари”), надеждността и стабилността на съответната институция и доверието във финансовата система като цяло могат да бъдат сериозно застрашени, като по този начин ще се изгуби доверието на обществеността;
Като има предвид, че липсата на действия от страна на Общността срещу прането на пари може да накара държавите-членки да защитят финансовите системи, като предприемат мерки, несъвместими с изграждането на единния пазар; като има пред вид, че за да улеснят престъпната си дейност лицата, които се занимават с пране на пари могат да се възползват от свободата на движение на капиталите и свободата на предоставяне на финансови услуги, с които е свързано интегрираното финансово пространство, в случай че не бъдат предприети съгласувани действия на равнището на Общността;
Като има пред вид, че прането на пари оказва явно влияние върху разрастването на организираната престъпност като цяло и по-конкретно върху трафика на наркотици; като има предвид все по-голямото осъзнаване на факта, че борбата срещу прането на пари е едно от най-ефикасните средства за противодействие на тази форма на престъпни действия, която представлява особена заплаха за обществата на държавите-членки;
Като има предвид, че борбата срещу изпирането на пари трябва да се води главно чрез наказателни мерки и в рамките на международното сътрудничество между съдебните и правоприлагащите органи, каквото е предприето по отношение на наркотиците чрез Конвенцията на ООН срещу незаконния трафик на наркотици и психотропни вещества, приета на 19 декември 1988 г. във Виена (по-нататък, наричан “Виенска конвенция”), а по общо по отношение на престъпната дейност – чрез Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране, издирване, изземване и конфискуване на облагите от престъпление, открита за подписване на 8 ноември 1990 г. в Страсбург;
Като има предвид, че все пак това наказателният подход не бива да остава единственият начин за борба срещу прането на пари, тъй като финансовата система може да играе особено ефикасна роля; като има предвид, че трябва да се позовем на спомената препоръката на Съвета на Европа от 27 юни 1980 г. и декларацията за принципите, приета от банковите надзорни органи на Групата на десетте през декември 1988 г. в Базел, като и двата акта, представляват основни стъпки към предотвратяване използването на финансовата система за пране на пари;
Като има предвид, че прането на пари обикновено се извършва в международен контекст, за да бъде по-добре прикрит престъпният произход на средствата; като се има предвид, че мерките, които се предприемат изключително на национално равнище без международна координация и сътрудничество биха имали твърде ограничен ефект;
Като има предвид, че всяка мярка, одобрена от Общността в тази област, трябва да съответства на останалите действия, предприети на други международни форуми; като се има предвид, че в това отношение всяко действие на Общността трябва специално да взема под внимание препоръките, приети от групата, налагаща финансови действия във връзка с прането на пари, организирана в Париж през юли 1989 г. на срещата на високо равнище на седемте най-развити страни;
Като има предвид, че в няколко резолюции Европейския парламент е отправил искане да бъде приета глобална програма на Общността за борба с трафика на наркотици, включително и разпоредби за предотвратяване прането на пари;
Като има предвид, че за целите на тази Директива дефиницията за пране на пари е взето от одобрената дефиниция във Виенската конвенция; като има предвид, че прането на пари се осъществява не само по отношение на приходите от престъпления, получени от наркотици, но също така и по отношение на приходите от други форми на престъпна дейност ( като например организирана престъпност и тероризъм), държавите-членки трябва да разпрострат действието на Директивата по смисъла на националното си законодателство, върху приходите и от тези дейности, доколкото е вероятно те да бъдат резултат от операции за пране на пари, които на тази основа оправдават налагането на санкции;
Като има предвид, че забраната на пране на пари в законодателството на държавите-членки, подкрепена с подходящи мерки и наказания е необходимо условие за борбата срещу това явление;
Като се гарантира изискването от страна на кредитните и финансовите институции техните клиенти да се идентифицират при встъпване в делови отношения или сключват сделки, превишаващи определени прагове, е необходимо да се избегне възможността лицата, които се занимават с пране на пари, да се възползват от анонимността, за да извършват престъпната си дейност; като се има предвид, че доколкото е възможно, тези разпоредби трябва да бъдат разпрострени и към всички бефициери;
Като има предвид, че кредитните и финансовите институции трябва да съхраняват в продължение на най-малко пет години препоръки или копия от данните за изискваните документи за идентифициране, както и подкрепящи доказателства и архиви, които се състоят от документи, свързани със сделките, или копия от тях, които по същия начин са допустими в съдебни производства според приложимото национално законодателство като доказателства при всяко разследване за пране на пари;
Като има предвид, че за да бъде запазена надеждността и целостта на финансовата система и за да се допринесе за борбата с това явление, е нужно да се гарантира, че кредитните и финансовите институции проучват с особено внимание всяка сделка, която поради естеството й се смятат за твърде вероятно да бъде свързана с пране на пари; като има предвид, че за тази цел те трябва да обръщат особено внимание на сделките с трети страни, които не прилагат към прането на пари стандарти, сравними с установените от Общността, или други равностойни стандарти, установени от международни форуми и подкрепени от Общността;
Като има предвид, че за тези цели държавите-членки могат да изискват от кредитните финансовите институции да отразяват писмено резултатите от проучването, което трябва да извършват, и да гарантират, че тези резултати са на разположение на органите, отговорни за предприемането на действия за преодоляване прането на пари;
Като има предвид, че да се предотврати използването на финансовата система за пране на пари е задача, която не може да бъде изпълнена от органите, отговорни за борбата с това явление без сътрудничеството на кредитните и финансовите институции и техните надзорни органи; като има предвид, че в такива случаи задължението за запазване на банковата тайна трябва да бъде отменено; като има предвид, че най-ефективният начин за осъществяване на това сътрудничество е създаване на задължителна система за докладване на съмнителни сделки, която гарантира, че информацията се предава на посочените органи, без засегнатите клиентите да бъдат предупреждавани за това; като има предвид, че е нужна специална защитна разпоредба, чрез която кредитните и финансовите институции, техните служители и директори да бъдат освободени от отговорност за нарушаване на ограниченията за разкриване на информация;
Като има предвид, че информацията, получена от органите в съответствие с тази Директива, може да се използва само във връзка с борбата срещу прането на пари; като има предвид, че въпреки това държавите-членки могат да предвидят тази информация да бъде използвана и за други цели;
Като има предвид, че създаването от страна на кредитните и финансовите институции на процедури за вътрешен контрол и програми за обучение в тази област са допълнителни условия, без които другите мерки, предвидени в тази Директива могат да станат неефективни;
Като има предвид, че прането на пари се извършва не само чрез кредитните и финансовите институции, но и чрез други професии и категории предприятия, държавите-членки трябва изцяло или частично да разпрострат прилагането на разпоредбите на тази Директива към тези професии и предприятия, за чиято дейност е особено вероятно да бъде използвана за прането на пари;
Като има предвид, че държавите-членки трябва да обърнат особено внимание, за да гарантират, че в Общността се предприемат съгласувани действия, когато има сериозни основания да се смята, че за прането на пари се използват професии или дейности, условията за извършването на които са хармонизирани на равнището на Общността;
Като има предвид, че ефективността на усилията за елиминиране на прането на пари е от голяма зависимост от тясното сътрудничество и хармонизацията на националните актове по прилагането на Директивата; като има предвид, че такава координация и хармонизация, които се извършват в рамките на различни международни органи, изискват сътрудничество в контекста на Общността между държавите-членки и Комисията в рамките на комитет за връзка;
Като има предвид, че всяка държава-членка трябва да приеме подходящи актове и да предвиди подходящи наказания за нарушенията на тези актове, за да гарантира пълното прилагане на тази Директива,
ПРИЕ ТАЗИ ДИРЕКТИВА
Член 1
По смисъла на тази Директива:
• “кредитна институция” означава кредитна институция, както е определена в първия абзац на Чл. 1 от Директива 77/780/ЕИО , изменена за последен път с Директива 89/646/ЕИО , и включва клонове по смисъла на третия абзац на същата разпоредба и разположени в Общността кредитни институции, чието седалище е извън Общността,
• “финансова институция” означава предприятие, различно от кредитна институция, чиято основна дейност се състои в извършването на една или повече от операциите, включени в т. 2 – 12 и т. 14 на списъка, приложен към Директива 89/646/ЕИО, или застрахователно дружество, надлежно лицензирано в съответствие с Директива 79/267/ЕИО , изменена за последен път с Директива 90/619/ЕИО , доколкото извършва дейностите, обхванати от тази Директива; тази дефиниция включва клоновете, които се намират в Общността, финансови институции със седалище извън Общността.
• “изпиране на пари” означава някое от следните действия, когато е извършено умишлено:
• преобразуване или прехвърляне на собственост със знанието, че такава собственост е придобита от престъпна дейност или от участие в такава дейност, с цел да се скрие или да се прикрие незаконният произход на собствеността или да се подпомогне лице, което е въвлечено в извършването на такава дейност, да избегне правните последици от своето действие;
• скриване или прикриване на истинския характер, произход, местонахождение, разположение, движение, права по отношение на, или притежаване на собственост със знанието, че такава собственост произхожда от престъпна дейност или от участие в такава дейност;
• придобиване, владение или използване на собственост със знанието в момента на приемане, че такава собственост е получена в резултат на престъпна дейност или от участие в такава дейност;
• участие, сдружаване за извършване, опити за извършване и подстрекаване и активно подпомагане, улесняване и даване на съвети за извършване на някое от действията, изброени в гореспоменатите параграфи.
Знанието, намерението или целта, изисквани като елемент на гореспоменатите дейности, могат да бъдат установени на базата на фактически, обективни обстоятелства.
Прането на пари се разглежда като такова, дори когато дейностите, които произхождат от собствеността, която трябва да бъде изпрана, са извършвани на територията на друга държава-членка или на тази на трета страна.
• “Собственост” означава активи от всякакъв вид, било то веществени или невеществени, движими или недвижими, материални или нематериални и правни документи или инструменти, удостоверяващи правото на собственост върху или правото на ползване на такива активи.
• “Престъпна дейност” означава престъпление, посочено в Чл. З (1), б. "а" от Виенската конвенция, и всяка друга престъпна дейност, определена като такава за целите на тази Директива от всяка държава-членка.
• “Компетентни органи” означава националните органи, оправомощени по закон или по силата на подзаконов нормативен акт да упражняват надзор върху кредитните финансови институции.
Член 2
Държавите-членки са длъжни да гарантират, че изпирането на пари, определено в тази Директива, е забранено.
Член З
1. Държавите-членки са длъжни да гарантират, че кредитните и финансовите институции изискват идентифицирането на клиенти си чрез подкрепящи доказателства, когато влизат в делови отношения, особено при откриването на сметки и спестовни влогове, или когато предлагат услуги за пазене в сейф.
2. Изискването за идентифициране е приложимо и за всяка сделка с клиенти, различна от посочените в параграф 1, когато сумата възлиза на 15 000 или повече екю, независимо дали сделката е осъществена с една операция или на няколко операции, които изглеждат свързани помежду си. Когато сумата е неизвестна в момента, когато сделката е предприета, съответната институция пристъпва към идентифициране незабавно, след като бъде уведомена за стойността и установи, че прагът е достигнат.
3. По пътя на дерогацията от параграфи 1 и 2 не се поставят изисквания за идентифициране във връзка със застрахователните полици, издадени от застрахователни дружества по смисъла на Директива 79/267/ЕИО, когато те извършват дейност в обхвата на тази Директива, ако периодичната премия или премии, платими за която и да е година, не надвишават 1000 екю или когато е заплатена еднократна премия в размер на 2500 екю или по-малко. Ако периодичната премия или премии, платими за която и да е година бъдат увеличени дотолкова, че надхвърлят прага от 1000 екю, се изисква идентифициране.
4. Държавите-членки могат да предвидят, че изискването за идентифициране не е задължително при застрахователни полици по отношение на пенсионни схеми, сключени по силата на трудов договор или във връзка със занятието на застрахования при условие, че тези полици не съдържат клауза за отказ и не могат да се ползват като обезпечение по заеми.
5. В случай на съмнение дали клиентите, посочени в предходните параграфи действат от свое име или ако е сигурно, че те не действат от свое име, кредитните и финансови институции следва да предприемат нужните мерки за получаване на информация за истинската самоличност на лицата, от чието име действат тези клиенти.
6.Кредитните и финансови институции извършват такова идентифициране, дори когато стойността на сделката е по-ниска от установения праг, когато съществува съмнение за изпиране на пари.
7. Кредитните и финансови институции не се подчиняват на изискванията за идентифициране по този член, когато клиентът също е кредитна или финансова институция, влизаща в обхвата тази Директива.
8. Държавите-членки могат да предвидят, че изискванията за идентифициране по отношение на сделките по параграфи З и 4 са изпълнени, когато се установи, че плащането на сделката се осъществява чрез дебитиране по сметка, открита на името на клиента в кредитна институция, предмет на тази Директива, в съответствие с изискванията на параграф 1.
Член 4
Държавите-членки са длъжни да гарантират, че кредитните и финансовите институции пазят следните документи, които могат да се използват като доказателства при разследване за пране на пари.
• При идентифициране – препис или препоръка от данните за изискваните доказателства в продължение на най-малко пет години след прекратяването на отношението с клиента.
• При сделки – подкрепящи доказателства и архиви, състоящи се от оригиналните документи или преписи, допустими в съдебно производство според приложимото национално законодателство, най-малко за срок от пет години след приключване на сделката.
Член 5
Държавите-членки са длъжни да гарантират, че кредитните и финансовите институции проучват с особено внимание всяка сделка, за която смятат, че поради естеството й е особено вероятно да бъде свързана с пране на пари.
Член 6
Държавите-членки са длъжни да гарантират, че кредитните и финансовите институции, както и техните директори и служители сътрудничат на органите, които отговарят за борбата срещу прането на пари:
• като по собствена инициатива уведомяват тези органи за всеки факт, който би могъл да бъде указание за изпиране на пари;
• като по искане на тези органи предоставят цялата нужна нформация в съответствие с процедурите, предвидени в приложимото законодателство.
Информацията, посочена в параграф първи, се изпраща на органите, отговорни за борбата срещу прането на пари в държавата-членка, на чиято територия се намира институцията, която изпраща информацията. Обикновено информацията се изпраща от лицето или лицата, определени от кредитните и финансовите институции, в съответствие с процедурите, предвидени в Чл. 11 (1).
Предоставената на органите информацията в съответствие с параграф първи може да се използва само във връзка с борбата срещу прането на пари. Държавите-членки могат да разрешат такава информация съко така да се използва и за други цели.
Член 7
Държавите-членки са длъжни да гарантират, че кредитните и финансовите институции ще се въздържат от извършване на сделки, за които знаят или подозират, че са свързани с пране на пари, докато уведомят органите, посочени в Чл. 6. При условия, определени от националното им законодателство, тези органи могат да дадат указания операцията да не се осъществи. Когато съществуват съмнения, че тази сделка ще доведе до пране на пари, и когато е невъзможно тя да не бъде сключена или съществува вероятност да се попречи на усилията за преследване на облагодетелстващите се лица от подозрителна операция за пране на пари, съответните институции и лица уведомяват незабавно след това властите.

Член 8
Кредитните и финансовите институции и техните директори и служители имат задължението да не разкриват пред съответните клиенти, нито пред трети лица, че на органите е предоставена информация в съответствие Чл. 6 и Чл. 7 или че се извършва разследване във връзка с пране на пари.

Член 9
Добросъвестното разкриване от страна на служител или директор на кредитна или финансова институция на информацията по Чл. 6 и Чл. 7 пред органите, отговорни за борбата срещу прането на пари, не съставлява нарушение на ограниченията за разкриване на информация, които съществуват по силата на договор или разпоредба на законов, подзаконов или административен акт и не води до отговорност на кредитната и финансовата институция, на нейните директори или служители.

Член 10
Държавите-членки са длъжни да гарантират, че ако в хода на проверките, извършвани в кредитни и финансови институции от компетентните органи, или по друг начин, тези органи установяват факти, които могат да съставляват доказателство за пране на пари, те ще уведомят органите, отговорни за борбата срещу прането на пари.

Член 11
Държавите-членки са длъжни да гарантират, че кредитните и финансовите институции:
1. ще установят надлежни процедури за вътрешен контрол и комуникации, за да предвиждат и предотвратят операциите, свързани с прането на пари.
2. ще вземат надлежни мерки, за да са запознаят служителите си с разпоредбите на тази Директива. Тези мерки трябва да включват участие на съответните служители в специални обучаващи програми, които да ги подпомогнат да разпознават операции, които биха могли да бъдат свързани с пране на пари, както и да бъдат инструктират как да действат в такива случаи.

Член 12
Държавите-членки са длъжни да гарантират, че разпоредбите на тази Директива ще обхващат изцяло или частично професиите или категориите предприятия, извършващи дейност, за която е твърде вероятно да бъде използвана за целите на прането на пари.

Член 13
1. Под егидата на Комисията се създава Комитет за връзка (по-нататък наричан “Комитетът”). Той има следните функции:
а) без това да оказва влияние върху Чл. 169 и Чл. 170 от Договора, да улеснява хармонизираното въвеждане на тази Директива чрез редовни консултации по всички практически проблеми, които произтичат от нейното прилагане и за които е полезно да се извършва размяна на мнение;
b) да улеснява консултацията между държавите-членки по отношение на по-строгите или допълнителни условия и задължения, които могат да се установят на национално ниво;
c) при необходимост да съветва Комисията във връзка с всички изменения или допълнения, които да бъдат внесени в тази Директива, или всички корекции, които се смятат за нужни, в частност по отношение на хармонизирането на прилагането на Чл. 12;
d) да изследва дали определена професия или категория предприятия трябва да бъдат включени в обхвата на Чл. 12, ако се установи, че тази професия или категория предприятия са използвани за пране на пари в някоя от държавите-членки.
2. Комитетът няма функцията да преценява по същество решенията, взети от компетентните органи по конкретни случаи.
3. Комитет се състои от лица, назначени от държавите-членки и от представители на Комисията. Секретариатът се осигурява от Комисията. Председателят е представител на Комисията. Комитетът се свиква от своя председател по негова собствена инициатива или по искане на делегацията на една държава-членка.
Член 14
Всяка държава-членка трябва да приеме необходимите актове, за да осигури пълното прилагане на всички разпоредби на тази Директива и по-конкретно да определи санкциите, които ще бъдат налагани при нарушение на актовете, приети в съответствие с тази Директива.

Член 15
Държавите-членки могат да приемат или да оставят в сила по-строги разпоредби в областта, обхваната от тази Директива, за да предотвратят прането на пари.


Член 16
1. Държавите-членки са длъжни да приемат закони, подзаконови актове и административни решения, необходими за изпълнението на тази Директива най-късно до 1 януари 1993 г.
2. Когато държавите-членки приемат тези актове, те следва да съдържат позоваване на настоящата Директива или да бъдат съпроводени от такова позоваване при официалното им публикуване. Методите за извършване на позоваването се определят от държавите-членки.
3. Държавите-членки са длъжни да уведомят Комисията за текста на основните разпоредби на националното право, които приемат в областта, регулирана от тази Директива.

Член 17
Една година след 1 януари 1993 г. при нужда и най-малко през три годишни интервали след това, Комисията съставя доклад за прилагането на Директивата и го предоставя на Европейския парламент и Съвета.

Член 18
Тази Директива е адресирана до държавите-членки.
Съставена в Люксембург на 10 юни 1991 г.
За Съвета:
Председател Ж.К. Жюнкер

  1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница