Microsoft Word Torvald Detlefsen Bolestta kato pat doc
Смущения в менструационния цикъл
Изтегляне 2.03 Mb. Pdf просмотр
|
| 94 Смущения в менструационния цикъл Месечното кръвотечение е израз на женствеността, плодовитостта и оплождането. Жената е подложена на този ритъм. Тя трябва да му се подчинява с всичките му ограничения. С това подчинение се докосваме до централната сфера на женствеността: способността за отдаване. Когато говорим тук за женственост, имаме предвид всеобхватния принцип на женския полюс в света, който китайците наричат „ин", алхимиците символизират с Луната, а дълбинната психология изразява със символа на водата. От тази гледна точка всяка жена е конкретна форма на проявление на архетипно женското. Женското начало може да се дефинира с неговата способност да приема. В „И дзин" 4 се казва: „Пътят на творчеството се влияе от мъжкото, пътят на зачеващото се влияе от женското." На друго място пише: „Зачеващото е най- всеотдайното в света". Способността за отдаване е главното качество на женското начало, тя е основа на всички други последващи способности, като себеразкриване, приемане, зачеване и приютяване. Способността за отдаване същевременно включва и отказа от активно действие. Да разгледаме архетипните символи на женствеността - Луната и Водата. И двете са лишени от възможността сами активно да излъчват и да дават, както това правят техните противоположни полюси Слънце и Огън. По този начин Луната и Водата стават способни да поемат светлината и топлината, да ги допускат в себе си и да ги отразяват. Водата няма изисквания за собствена форма, тя възприема всяка форма. Тя се приспособява, отдава се. Зад полярността: Слънце и Луна - Огън и Вода -мъжко и женско - няма място за никаква оценка. Всеки опит за оценка би бил абсолютно безсмислен, понеже Ввеки полюс сам по себе си е само половинчат и нездрав - за цялостност му липсва другият полюс. Тази цялост обаче се постига само когато двата полюса напълно въплътят своето специфично своеобразие. При някои еманципаторски аргументации тези архетипни закони се пренебрегват с лека ръка. Просто е глупаво Водата да се оплаква, че не може да гори и да свети и от това да се прави извод за нейната малоценност. Именно защото не може да гори, тя може да поема, от което пък огънят трябва да се лиши. Едното не е по-добро и не е по-лошо от другото, но е различно. От това другояче, от тази разновидност на полюсите се създава напрежението, което наричаме „живот". Чрез изравняване на полюсите не се постига съединяване на противоположностите. Жена, която напълно е възприела своята собствена женственост и я изживява, никога няма да се почувства „непълноценна". Непримиримостта със собствената женственост е скритата причина за повечето смущения в менструацията, както и за много други симптоми в сексуалната сфера. Способността за отдаване, същността на съгласието винаги е една от най-трудните задачи на човека, това е отказ от „аз искам", отказ от доминирането на нашето его. Човек трябва да жертва нещо от своето его, да пожертва част от себе си, да загуби част от себе си - точно така, както изисква месечното кръвотечение от жената. С кръвта жената жертва от себе си малко жизнена сила. Менструацията е една малка бременност и едно малко раждане. В зависимост от степента, до която една жена не е съгласна с това регулиране, през периода на месечния ѝ цикъл се появяват смущения и оплаквания. Те определено намекват, че някаква (често неосъзната) сфера у жената не иска да се отдава: на менструацията, на секса, на мъжа. Тъкмо към това бунтуващо се „аз обаче не искам" целенасочено се обръща рекламата за дамски превръзки и тампони. Тя гарантира, че с употребата на съответния продукт жената щяла да бъде независима и въпреки т.н. дни, можела да прави всичко, каквото си иска. Така рекламата умело се насочва към същинската конфликтна точка: жената е съгласна да бъде жена, но не приема това, което женската същност носи със себе си. Жена, която изживява болезнено менструацията, болезнено изживява и своята женска същност. От проблемите по време на менструацията винаги може да се направи извода за сексуални проблеми, защото протестът срещу отдаването, който проличава при менструационните смущения, пречи на отпускането и в половия живот. Жената, която не може да се отпусне при оргазма, не може да се отпусне и при менструацията. Месечното 4 Свещена книга на конфуцианството 95 кръвотечение също е малък процес на умиране, умира тъкан, която се изхвърля. Умирането обаче не е нищо друго освен призив да се освободим от гърчовете на своя аз и неговата игра за власт и да оставим нещата да се случват. Смъртта заплашва винаги само егото, никога самия човек. Който държи твърдо на егото, изживява смъртта като спазъм. Оргазмът е една малка смърт, защото също изисква да се откопчим от аза, защото оргазмът е единението на аз и ти, което предпоставя отварянето на аз-границата. Който здраво се държи за своя аз, не изживява никакъв оргазъм (същото важи за заспиването, вж. главата по-нататък). Общото между смърт, оргазъм и менструация би трябвало да е ясно: способността за отдаване, готовността да се пожертва една част от егото. Обяснимо е защо (както вече видяхме) болните от неврогенна анорексия обикновено нямат менструация или пък имат значителни менструационни смущения: тяхната потисната претенция за доминиране е твърде голяма, за да бъде споделена. Те се страхуват от своята женственост, от сексуалността, плодовитостта и майчинството. Известно е, че в ситуации на голяма уплаха и несигурност, при катастрофи, в затвори, трудововъзпитателни и концентрационни лагери менструацията много често спира (вторична аменорея). Всички тези ситуации природосъобразно не са особено подходящи за „отдаване", а по-скоро изискват от жената да прояви мъжество, да бъде активна и да се справя. Не бива да пропускаме още една тема във връзка с менструацията: месечното кръвотечение като израз на способността да се раждат деца. Емоционално то се изживява много различно, според това дали една жена иска да има дете или не. Желае ли жената дете, започващата менструация ѝ показва, че „и този път пак нищо не е станало". В тези случаи се изживява главно неразположение и лошо настроение преди и през време на периода. Кръвотечението се регистрира като „болезнено". Тези жени предпочитат и несигурни предпазни методи - това е компромис между неосъзнатото желание за дете и едно алиби. Страхува ли се жената от дете, тя с голямо нетърпение очаква менструацията, а точно това може да доведе до забавяне. Тогава често се стига до много продължителни кръвотечения, кое- то при дадени обстоятелства може да бъде използвано като претекст за избягване на сексуален контакт. По принцип - както всеки симптом - менструацията също може да бъде използвана като инструмент за власт или за да се отклони възможността за полово общуване, или за да се получи внимание и нежност. Менструацията се управлява корпорално със съгласуваната игра на женския хормон естроген и на мъжкия хормон гестаген. Тази съгласувана игра отговаря на „сексуалност на хормонално ниво". Наруши ли се „хормоналната сексуалност", появяват се смущения в менструацията. Смущения от подобен вид трудно се лекуват с медикаментозно „подаване" на хормони, понеже хормоните са само веществен израз на мъжките и женските части на душата. Човек може да се излекува единствено чрез примиряване със собствената полова роля, за да може след това да осъществи в себе си полюса на противоположния пол. Изтегляне 2.03 Mb. Сподели с приятели:
|