Microsoft Word Torvald Detlefsen Bolestta kato pat doc
Изтегляне 2.03 Mb. Pdf просмотр
|
| Сърцето Пулсът в значителна степен е самостоятелно явление, което без определен тренинг (например обратна биовръзка) не се поддава на преднамерена намеса. Този синусовиден ритъм е израз на строга норма в тялото. Сърдечният ритъм прилича на дихателния, но дишането много повече се поддава на външно вмешателство. Пулсът е строго определен хармоничен ритъм. Когато при т.н. ритъмни смущения сърцето внезапно прескача или учестява биенето си, тогава редът се нарушава или, с други думи, нормативната равномерност излиза от релси. Ако разгледаме многобройните словосъчетания, в които се среща думата „сърце", ще видим, че то винаги е свързано с емоционални състояния. Емоцията е нещо, което избира отвътре, тя е движение от вътрешността на човека навън (на латински еmо-vere означава „движа се, излизам от себе си"). Казва се: сърцето ми подскочи от радост, от страх сърцето ми слезе в петите, сърцето ми ще се пръсне от щастие, ще изскочи от гърдите ми, качи ми се в гърлото, някой ми е легнал на сърцето, вземам нещо присърце и т. н. Ако при даден човек липсва независимата от разума емоционална сфера, той ни се струва безсърдечен. За двама влюбени хората казват: сърцата им се срещнаха. Във всички тези формулировки сърцето е символ на един център у човека, който не се направлява нито от интелекта, нито от волята. И това не е само един център, а самият център на тялото. Сърцето е разположено почти в средата му, изместено само малко вляво към чувствената страна (съответства на дясното мозъчно полукълбо). Така то се намира точно там, където човек поставя ръка, когато иска да посочи себе си. Чувствата и по-специално любовта, са тясно свързани със сърцето, както се вижда от многобройните словосъчетания. Когато човек обича децата, се казва, че той има сърце за тях. Когато заключиш някого в сърцето си, това означава, че си го отворил за него и си го допуснал вътре. Човек с широко сърце е способен да разтваря сърцето си, той е открит. Негова противоположност е затвореният, тесногръдият, който не се вслушва в сърцето си, не изпитва сърдечни чувства, има студено сърце. Той никога не би дарил сърцето си, защото това би озна- чавало да подари част от себе си. Тъкмо обратното, той внимава нещо да не докосне сърцето му -затова предпочита да върши всичко без сърце. Мекосърдечният човек, от друга страна, поема риска да обича от цялото си сърце, безгранично и безрезервно. Тези чувства излизат от рамките на полярността, която се нуждае за всичко от граници и от край. Сърцето символизира две възможности. Анатомичното ни сърце е разделено чрез преградна стена (септум) така, както и сърдечният пулс е с двоен звук. Защото още с раждането и с навлизането в полярността на първото дихание септумът рефлексивно се затваря и от една голяма камера и от едно кръвообращение изведнъж се формират две, което новородените често изживяват като раздвояване. От друга страна, символът на сърцето - така, както спонтанно би го нарисувало всяко дете - изобразява познатата сигнатура: двете кръгли камери се съединяват в заострен връх. Двойствеността прераства в едно. Нашето сърце е символ както на любов, така и на единство. Това имаме предвид, когато казваме, че майката носи плода под сърцето си. От анатомична гледна точка този израз е безсмислен, но тук сърцето служи като символ за центъра на любовта и затова няма значение, че всъщност то е разположено в горната половина на 102 тялото, докато зародишът се развива много по-надолу. Би могло да се каже също, че човекът има два центъра - един горе и един долу: глава и сърце, разум и чувство. У цялостния човек очакваме да са налице и двете функции и те да са в хармонично равновесие. Чисто рационалният човек изглежда студен и едностранчив. Човекът пък, който се ръководи само от чувствата си, често създава впечатление за объркан и разпилян. Само когато двете функции взаимно се допълват и обогатяват, човекът изглежда пълноценен. Многобройните формулировки, в които присъства сърцето, ни показват, че онова, което нарушава неговия обичаен и равномерен такт, винаги е емоция - било страх, който кара сърцето да забие бясно или да спре, било радост или любов, които до такава степен ускоряват пулса, че човек чува и усеща как сърцето бие в гърлото му. При ритъмните смущения на сърцето се случва същото, само че съответната емоция остава скрита. И тъкмо в това е проблемът: от ритъмни смущения страдат хората, които не се оставят да бъдат извадени от нормативното им равновесие чрез „някакви си там емоции". И ето че сърцето „полудява", тъкмо защото човекът не се осмелява да се поддаде на „лудите" емоции. Той се придържа към разума си и към нор- мите и не е готов да разчупи шаблона чрез чувства и емоции. Той не иска да наруши хармоничната монотонност на живота си чрез емоционални сривове. В такива случаи обаче емоцията се соматизира и сърцето започва да безпокои него. Пулсът „дерайлира" и така буквално принуждава човека отново да се вслуша в сърцето си. Обикновено ние не обръщаме внимание на биенето на сърцето си - чуваме го и го усещаме само под впечатлението на дадена емоция или при болестно състояние. Осъзнаваме биенето му едва тогава, когато нещо ни възбуди или нещо се промени. Тук откриваме основния ключ към тълкуването на всички сърдечни симптоми: те принуждават човека отново да се вслуша в сърцето си. Сърдечноболните са хора, които искат да слушат само главата си и в чийто живот не достига сърце. Това явление е особено ясно изразено при страдащите от сърдечна фобия. Под сърдечна фобия (или сърдечна невроза) се разбира соматично необоснован страх за собственото сърце, който води до болестно преувеличеното му наблюдение. Страхът от инфаркт при страдащия от сърдечна невроза е толкова голям, че той е готов да преустрои целия си живот. Ако разгледаме символично това поведение, ще открием отново с каква грандиозна мъдрост и ирония действа болестта: страдащият от сърдечна фобия е принуден непрекъснато да наблюдава сърцето си и да подчини целия си живот на потребностите на своето сърце. При това той изпитва толкова силен страх от сърцето си - твърде основателния в действителност страх, че един ден то ще спре и той ще се лиши от него. Сърдечната фобия го принуждава отново да премести сърцето си в центъра на своето съзнание - кой не би се посмял от сърце на това?! Онова, което при страдащите от сърдечна невроза се разиграва в психиката, при болните от ангина пекторис (гръдна жаба) е слязло в телесността. Проводящите съдове са се вкоравили и стеснили, така че сърцето не получава достатъчно хранителни вещества. Тук няма много за тълкуване, защото всеки знае какво се разбира под кораво сърце и каменно сърце. Ангина означава буквално теснота, а ангина пекторис - тесногръдие. Докато страдащият от сърдечна невроза изживява тази теснота все още директно като страх, при болните от ангина пекторис тя вече се е проявила конкретно. Тук терапията на академичната медицина показва една оригинална символика: на сърдечноболния се дава нитроглицерин - т. е. експлозив, който да взриви теснотата, за да може в тялото отново да се освободи пространство за сърцето. Сърдечноболните се боят за сърцето си - и с право! Но някои хора, въпреки това, не разбират посланието. Когато страхът от чувствата е станал толкова голям, че се разчита единствено само на абсолютната норма, човек се подлага на операция за пейсмейкър. Така живият ритъм се замества от метроном (а тактът се отнася към ритъма така, както мъртъв към жив!). Онова, което досега е било диктувано от чувствата, сега се поема от една машина. Загубват се гъвкавостта и способността за приспособяване на сърдечния ритъм, но затова пък вече не дебне заплахата от скоковете на живото сърце. Който има „тясно" сърце, е станал жертва на силите на своя аз и на стремежите си за власт. Всеки знае, че високото кръвно налягане е благоприятна предпоставка за сърдечен инфаркт. Вече видяхме, че хипертоникът е човек, притежаващ агресивност, която обаче успява да сдържа чрез самообладание. Тази потискана агресивна енергия се разтоварва при сърдечния 103 инфаркт: той му разбива сърцето. Сърдечният удар е съвкупност от всички нераздадени удари. При инфаркта човек може по впечатляващ начин да изживее прастарата мъдрост, че надценяването на силите на аза и доминирането на волята прерязват нишката, която ни свързва с живота. Само едно кораво сърце може да се разбие! Изтегляне 2.03 Mb. Сподели с приятели:
|