Microsoft Word Torvald Detlefsen Bolestta kato pat doc
Интервертебрални хрущяли и ишиас
Изтегляне 2.03 Mb. Pdf просмотр
|
| 105 Интервертебрални хрущяли и ишиас Чрез натиск хрущялите между прешлените, особено в поясната област, се сплескват странично и притискат нервите, което причинява най-различни болки - например ишиас, лумбаго и т. н. Проблемът на този симптом е в претоварването. който носи твърде голямо бреме на плещите си и не го отчита съзнателно, усеща натиска върху тялото си като болка в гръбнака. Болката принуждава човека да си почива повече, защото всяко движение, всяка активност са мъчителни за него. Мнозина се опитват да потиснат тази целесъобразна регулация чрез болкоуспокояващи медикаменти, за да могат безпрепятствено да изпълняват всекидневните си дейности. Но те би трябвало по-скоро да използват случая да се замислят на спокойствие защо се обременяват толкова много, че да предизвикат този голям натиск. Човек, който се товари прекалено, всъщност се опитва да изглежда в очите на околните способен и велик, за да компенсира чрез дела вътрешното си чувство за посредственост. Зад големите постижения винаги се крие неувереност и комплекс за малоценност. Човек, който е намерил себе си, вече не се стреми към успехи, той просто е. Но зад всички големи (и по-малки) дела и постижения в световната история неизменно стоят хора, които са подтиквани към външно величие от вътрешното си чувство за незначителност. Чрез своята дейност те искат да докажат нещо на света, въпреки че в действителност никой не изисква и не очаква от тях подобни доказателства - с изключение на тях самите. Те винаги искат да докажат нещо на себе си, въпросът обаче е: какво? Който дава много от себе си, би трябвало навреме да се запита защо прави това, за да не изпита по-късно жестоко разочарование. Който е честен към себе си, ще си отговори на този въпрос така: за да заслужи признание, за да бъде обичан и популярен. Търсенето на любов е единственият известен мотив за постиженията, но подобни опити винаги завършват незадоволително, тъй като целта никога не може да бъде постигната по този път. Защото любовта няма цел, тя не може да се заслужи. „Ще те обичам, ако ми дадеш един милион" или: „Ще те обичам, ако станеш най-добрият футболист" са абсурдни изисквания. Тайната на любовта се крие тъкмо в това да не се поставят условия. Затова откриваме нейния прототип в майчината любов. Обективно погледнато, едно бебе създава на своята майка единствено грижи и неудобства. Но майката не приема нещата така, понеже обича детето си. Защо? На този въпрос няма отговор. Ако имаше, това нямаше да бъде любов. Всеки човек копнее -съзнателно .или несъзнателно - за тази безусловна чиста любов, която да е насочена единствено към него и да не зависи от външни обстоятелства или постигането на успехи. Човек изпитва комплекс за малоценност, когато смята, че такъв, какъвто е, не е достоен за любов. Тогава той започва да воюва за тази любов като става все по-умен, все по-усърден, все по-богат, все по-прочут и т. н. Чрез цялата тази суета, свързана с външния свят, той се стреми да заслужи любов - но когато хората го заобичат, остава да го гложди съмнението дали не го тачат само заради успехите, славата, богатството му и т. н. Той сам си прегражда пътя към истинската любов. Признанието на успехите не задоволява копнежа, който подтиква човека към дела. Затова би било полезно той да се занимае навреме и съзнателно със своя комплекс за малоценност и с чувството си за незначителност. Който си затваря очите за тях и продължава да се товари с непосилни задачи, всъщност ще се смали физически. Чрез сплескването на интервертебралните си хрущяли той ще се „слегне" и болката ще го накара да се изкриви и прегърби. Чрез езика на тялото винаги говори истината. Задачата на интервертебралните хрущяли е да осигуряват подвижност и еластичност. Ако някой хрущял бъде прищипан или приклещен чрез вклинени един в друг прешлени, стойката ни става дървена и неподвижна и често заемаме странни пози. Същите взаимовръзки са налице и в душевната сфера. Когато един човек е „заклещен", липсва му всякаква откритост и гъвкавост, той е скован и фиксиран от своеобразното си вътрешно победеше. Прищипаните хрущяли се освобождават от специалисти, които лекуват чрез изправяне на гръбначния стълб, чрез рязко и внезапно издърпване или изтегляне те освобождават прешлена от вклиненото му положение, като му дават възможност отново да намери естествен контакт. „Заклещените" души също се намесват по аналогичен метод. Чрез внезапно и мощно издърпване те трябва да бъдат извадени от досегашното си положение, за да могат да получат шанса да се ориентират наново. От това издърпване „заклещените" се страхуват също толкова, колкото и пациентите от хватката на лечителя. И в двата случая силното изпращяване показва |