Microsoft Word Torvald Detlefsen Bolestta kato pat doc

127
Централна Африка (по-специално зелената морска котка). Той беше открит за първи път в края на седемдесетте години у един наркоман в Ню Йорк. Посредством нееднократно общо употребявани инжекционни игли вирусът се разпространи отначало сред наркомани, оттам обаче попадна сред кръгове на хомосексуалисти, където чрез сексуален контакт продължи да се предава. Сред всички рискови групи и досега хомосексуалистите са на първо място, навярно защото практикуваното от тях предимно анално сношение много често води до наранявания на чувствителната лигавица на ректума. По този начин сперма, съдържаща вируса, може да проникне в кръвообращението (вагиналната лигавица е далеч по-малко податлива на наранявания).
СПИН се появи тъкмо в момента, когато хомосексуалистите в Америка значително подобриха и легитимираха своето социално положение. Наистина междувременно стана известно, че в Централна Африка СПИН е разпространен също толкова широко сред хомосексуалистите, но именно хомосексуалните кръгове в Америка и в Европа предоставиха хранителната среда за разпространение на тази епидемия. Всички вече виждат, че епидемията на удоволствието СПИН е генерална заплаха за достигнатата в наши дни сексуална свобода и разюзданост - едни съжаляват, други виждат в това справедливо Божие наказание. Неоспоримо е, че СПИН стана колективен проблем. СПИН не засяга единици, засяга всички нас. Затова авторите и издателството сметнахме за целесъобразно да включим допълнително в книгата тази глава, в която ще се опитаме да вникнем и в смисъла на симптоматиката на СПИН.
Разгледаме ли симптоматиката на СПИН, най-напред особено впечатление правят четири пункта:
1. СПИН води до срив на собствените защитни сили на тялото, т. е. изчезва способността му да се разграничава и да се защитава срещу идващите отвън причинители. Тази невъзстановима слабост на имунната защита прави заболелите от СПИН податливи на инфекции (и на някои ракови заболявания), които не застрашават здравите хора с неразрушена защита.
2. Тъй като вирусът ШЪУ-ШДАУ има много дълъг инкубационен период - т. е. между момента на вирусната инфекция и същинското заболяване могат да изминат няколко години, -
СПИН е свързан с нещо много злокобно. Като оставим настрана възможностите на теста
(Елайза тест), човек не може да знае със сигурност колко хора и дали самият той не е заразен.
Така СПИН става „невидим" враг, който е трудно да бъде победен.
3. Тъй като човек може да се зарази от СПИН само чрез предаване, и то от своя страна е свързано с кръв и сперма, СПИН не е частен, не е личен.проблем, а ни кара под силно въздейст- вие да изживяваме зависимостта си от другия.
4. Накрая остава да споменем като главна тема на СПИН сексуалността, с която по същество се ограничава предаването. Оставаме настрана другите две възможности - нееднократната употреба на инжекционни игли и пренасянето на вируса чрез кръвни банки - тъй като тези два източника на опасност сравнително лесно могат да бъдат елиминирани. По този начин СПИН придоби статуса на „венерическа болест", а върху сексуалността падна сянката на „смъртоносен страх".
Ние стигнахме до убеждението, че СПИН, като колективна опасност от заболяване, е последователно продължение на видимо очерталият се проблем с рака. Рак и СПИН по съдържание имат нещо много общо, поради което заедно биха могли да се обобщят под надслова „заболяла любов". За да се разбере наистина какво имаме предвид с това, необходимо е още веднъж накратко да обърнем внимание на темата „любов" и да си припомним казаното в предишните глави. В четвърта глава от първата част на тази книга („Добро и зло") се научихме да разбираме любовта като онази инстанция, която единствено е в състояние да преодолява полярността и да съединява противоположностите. Тъй като противоположностите обаче винаги са дефинирани с граници добро/зло, вътре/вън, аз/ти, любовта има функцията да преодолява граници, или - поточно казано, - да унищожава граници. Между другото, дефинирахме любовта и с функцията да се отваря, да допуска в себе си „другото", да жертва границата на аза.
Жертвоготовността, която произлиза от любовта, има отдавнашна и богата традиция в поезията, митовете и религията. Нашата култура познава образа на Иисус, който от любов към

128
човечеството приема върху себе си саможертвата на смъртта и така извървява пътя на всички божи синове. Когато говорим за „любов", имаме предвид душевен процес, а не физически акт - когато имаме предвид „физическа любов", говорим за сексуалност.
Като разгледаме тази разлика, много бързо става ясно, че в нашето съвремие и в нашето общество съществува голям проблем с „любовта". Любовта е насочена преди всичко към душата на другия, а не към тялото му. Сексуалността иска тялото. И двете имат своето основание, - едностранчивостта, както винаги, е опасна. Животът е баланс, уравновесеност на ин и ян, горе и долу, ляво и дясно.
Отнесено към нашата тема, това означава сексуалността да бъде балансирана с любов, иначе се плъзгаме в едностранчивостта, а всяка едностранчивост е ,„зло", т. е. нездрава, и поради това - болна. Ние едва ли осъзнаваме колко много се свръхизтъкват в наши дни силите на егото, и заедно с това разграниченията, защото този начин на индивидуализиране за нас вече е разбираем от само себе си. Ако вземем за конкретен пример мястото, което обществото отрежда сега на хора от индустрията, рекламата и изкуството, и направим сравнение с античността, когато повечето автори са оставали анонимни, може би ще стане ясно какво имаме предвид с подчертаването на егото. Това проличава и в много други области на живота, като например промяната от голямо семейство към малко семейство или до „най-новата" форма на живот като сингъл. Апартаментът като модерно жилище, е външен израз на нарастващата самота и изолация на човека.
На това едностранчиво развитие модерният свят се опитва да противодейства с две помощни средства: комуникация и сексуалност. Медиите се надпреварват в развитието си: вестник, радио, телевизия, телефон, компютър, телетекст и т. н. -всички ние сме свързани електронно един с друг чрез кабели и мрежи. Електронните комуникации не решават проблема с уединяването и самотата, защото са твърде необвързващи. Освен това, развитието на модерните електронни системи показва много добре на човека безсмислието и невъзможността наистина да се разграничи, да запази нещо за себе си в тайна или да наложи егоцентристките си претенции (запазването на професионална тайна, защитата на информацията, авторското право стават все по-трудни и по безсмислени, колкото повече напредва развитието на електрониката!)
Сексуалната свобода е втората вълшебна дума: всеки може, има право и иска да влиза в
„контакт и допир" с всекиго - остава обаче душевно недокоснат. Затова не е чудно, че нови комуникационни средства се поставят в услуга на сексуалността: като се започне от
„контактните обяви" във вестниците и се стигне до телефонния секс и компютърния секс -най- новата игра в САЩ. Сексуалността служи за задоволяване на страстта, и то само на собствената
- „партньорът" всъщност е помощно средство! В края на краищата, човек изобщо не се нуждае от другия, човек може да задоволи страстта си по телефона или дори сам (мастурбация).
Любовта, напротив, предполага истинска среща с друг човек. Срещата с „другия" обаче винаги е и процес, който навява страх, защото тя включва поставянето на въпроса за собствената същност, такъв, какъвто съм. Срещата с друг човек винаги е и среща със собствената сянка. Затова партнъорството е толкова трудно. Любовта има повече общо с труда, отколкото със страстта. Любовта застрашава границата на нашето его и иска от нас да се отворим навън. Сексуалността е великолепно помощно средство за любовта - за да може на физическо равнище също да се преодолеят границите и да се изживее единство. Откаже ли се обаче човек от любовта и изживява ли само сексуалността, сексът сам не може вече да изпълни тази задача.
Нашето съвремие, както вече казахме, в най-висока степен поставя ударението върху егото и проявява отрицателно отношение към всичко, което има за цел да преодолее полярността. С изтъкването на сексуалността ние трескаво се опитваме да прикрием неподготвеността си за любовта и, като ѝ намерим заместител - нашето време е
„сексуализирано", но лишено от любов. Любовта пропада в сянката. Така очертаният проблем засяга нашата съвременност и цялата западна култура: това е колективен проблем.
Този проблем изкристализира особено ясно сред хомосексуалистите. В случая не става дума за разликата между хомосексуалност и хетеросексуалност, а за недвусмисленото развитие на действието върху самата хомосексуална сцена, която все повече се отклонява от трайното партньорство с едно единствено лице към промискуитета, при което сексуалният контакт с

129
десет до двадесет партньора в един-единствен уикенд не е изключително явление. Забележете, че развитието и свързаната с това проблематика при хомосексуалните е еднаква както при хетеросексуалните, обаче това развитие сред хомосексуалистите вече е по-напреднало и по- екстремно, отколкото при хетеросексуалното население.
Колкото повече любовта се отделя от сексуалността и сексът преследва само целта за изживяване на собственото удоволствие, толкова по-бързо избледняват сексуалните дразнения.
Това води до безкрайна ескалация на прага на дразнимостта -предизвикателствата на дразненията трябва да стават все по-своеобразни, по-ексцентрични и по-рафинирани, за да възбуждат все повече и повече. Това, от своя страна води и до твърде екстремни като форма сексуални контакти, чиято конкретна структура ясно показва колко незначителна роля се отрежда на другия човек и как той се превръща в прост стимулатор.
Смятаме, че казаното дотук е достатъчно като фон, за да се разбере СПИН като болестна картина.
Престане ли любовта да се изживява в съзнанието, в смисъл на душевна среща и разбирателство с друг човек, тя пропада в сянката и в крайна сметка - в тялото. Любовта е принципът, способен да преодолее условността на границите и да подготви себеотварянето към нещо, идващо отвън, за да станем едно с него. Сривът на защитните сили при СПИН отговаря точно на този принцип. Собствената защита на тялото отбранява тъкмо тази граница, която е естествено необходима за корпоралното съществуване, тъй като всяка форма обуславя разграничаване, т. е. его. Пациентът със СПИН изживява на физическо равнище любовта, отвореността и свързаните с това чувствителност и ранимост, които от страх е избягвал на ду- шевно равнище.
Тематиката при СПИН много прилича на тази при рака, затова разглеждаме и двата симптома под названието „заболяла любов". Разликата обаче се състои в това, че ракът е „по- личен" от СПИН, той в значително по-голяма степен засяга само пациента не се предава на партньора. СПИН, напротив, ни Кара в по-голяма степен да осъзнаем, че не сме сами в света, че всяко самостоятелно обособяване е илюзия и егото, в последна сметка, е лудост.
СПИН ни кара да се усещаме винаги като част от една общност, част от едно по-голямо цяло и винаги да носим отговорност за всички. Пациентът със СПИН много остро чувства огромната тежест на тази отговорност и трябва да реши как иска да се справи с нея. СПИН принуждава, в края на краищата, Към отговорност. Внимание и предпазливост по отношение на другия са теми, които тъкмо при пациенти, носители на вируса на СПИН, досега не са достатъчно разглеждани.
Освен това, СПИН принуждава към пълен отказ от агресивност в секса, защото, потече ли кръв, партньорът ще бъде заразен. С употребата на презервативи (и гумени ръкавици) отново изкуствено се изгражда „граница", която СПИН, на физическо равнище, е разрушил. С отхвърлянето на агресивния секс пациентът има шанса да се научи на нежност и ласки, като форма на отношение към партньора, а освен това СПИН го поставя в контакт и с избягваните по-рано теми като слабост, безсилие, пасивност - или, накратко казано: с неговия свят на чувствата.
Бързо прави впечатление, че всички сфери, които СПИН потиска (агресия, кръв, безогледност), са елементи от мъжката полярност (ян), докато темите, които СПИН налага, са подчинени на женската полярност (ин) - (слабост, безсилие, ласка, нежност, съобразяване с другия). Ето защо не е чудно, че СПИН преобладава сред хомосексуалистите: тъкмо защото хомосексуалистът избягва сблъсъка с женското (във факта, че самият хомосексуален мъж в поведението си толкова силно изживява женствеността, няма никакво противоречие, защото това вече е симптом!).
Като рискови групи за СПИН наркоманите и хомосексуалистите са на първо място. Тези две групи сравнително силно се разграничават от обществото. Те често отхвърлят и дори ненавиждат останалите хора и сами си навличат омраза. При заболяването от СПИН тялото живее и се учи в противоположността на омразата: отказ от защита и оттук - любов към всичко.
СПИН изправя човечеството пред дълбоката сфера на сенките. Като пратеник на
„долния свят", той носи и двоен смисъл, тъй като входните врати за причинителите също се намират в „долния свят" на човека. Самият причинител остава дълго време „на тъмно",

130
неизвестен и незабележим, но бавно и постепенно, като се възползва от податливостта и отпадналостта на пациента, прониква в неговото съзнание. Тук СПИН призовава към завой, към метаморфоза. Той е зловещ за нас, защото идва и действа от сферата на прикритото, несигурното, несъзнаваното - СПИН е „невидимият враг", от който още Амфортас (припомнете си легендата за Великия Граал) бил неизлечимо наранен.
СПИН е в символична (и свързана с времето ни) взаимовръзка със заплахата от радиоактивност. След като „модерният човек" с толкова усилия отхвърли всички „невидими, неуловими, безименни и несъзнателни светове", обявявайки ги за „несъществуващи", сега те му отвръщат с удар, като отново пророкуват праужаса, който в дълбока древност са всявали демоните, духовете, беснеещите божества и чудовищата от царството на невидимото.
Сексуалната мощ, както е известно, е голяма, „ужасна" сила у човека. Тя има способността да разделя и да свързва, в зависимост от това върху каква плоскост се проявява.
Ние не си поставяме задачата отново да пращаме по дяволите и да пропъждаме сексуалността, но със сигурност се стремим да покажем, че човек има нужда да приведе отново в равновесие чисто телесното разбиране за сексуалността със „способността си за духовно общуване", която накратко наричаме „любов".
Да обобщим:
Сексуалност и любов са двата полюса на една тема - „обединяване на противоположностите".
Сексуалността се отнася към телесността, любовта - към душата на другия.
Сексуалността и любовта трябва да бъдат балансирани, т. е. да се поддържат в равновесие.
Психическата среща (любов) бързо се изживява като заплаха, като навяваща страх, защото поставя под въпрос границите на собствения аз. Едностранчивото изтъкване на телесната сексуалност позволява любовта да пропадне в сянката. В такъв случай сексуалността се проявява като агресивна и нараняваща (вместо психическите граници на аза сега се нарушават телесни граници, тече кръв).
СПИН е екстремно състояние на любов, пропаднала в сянката, което разтваря границите на аза в тялото и така дава възможност психически потисканият страх от любовта да се изживява на телесно равнище.
Така и смъртта, в края на краищата, е само телесната форма на любовта, защото смъртта осъществява тоталното отдаване и отказа от обособената същност на аза (християнство).
Смъртта обаче винаги е и начало на някаква промяна, начало на метаморфоза.

Изтегляне 2.03 Mb.

Сподели с приятели: