Microsoft Word Torvald Detlefsen Bolestta kato pat doc
Изтегляне 2.03 Mb. Pdf просмотр
|
| Нарушен сън Безсънието би трябвало да послужи като повод да се поставят следните въпроси: 1. Колко голяма е зависимостта ми от властта, контрола, интелекта и наблюдението? 2. Умея ли „да освобождавам"? 3. Колко разбити са у мен способността за себеотдаване и първичното доверие? 4. Интересува ли ме нощната страна на душата ми? 5. Колко голям е страхът ми от смъртта - достатъчно ли съм мислил за нея? Прекомерната потребност от сън налага да си зададем въпросите? 1. Бягам ли от активност, отговорност и осъзнаване? 2. В свят на сънища ли живея и страхувам ли се да се събудя в реалността? 120 Пристрастяване Темата за прекомерната потребност от сън ни отвежда директно към пристрастяването, защото и тук бягството е централният проблем. Пристрастяването прилича на търсене. Всички пристрастени търсят нещо, но твърде бързо прекъсват търсенето и засядат на една плоскост, която влиза в ролята на заместител (ерзац). Защото търсенето трябва да води до намиране и така да бъде задоволена една нужда. Иисус е казал: „Който търси, не бива да престава да търси, а който намери, ще бъде разтърсен; и когато бъде разтърсен, ще се учуди и ще завладее Вселената" (Евангелие на Тома, 2). Всички големи герои от митологията и литературата са се впускали в търсене - Одисеи, Дон Кихот, Парсивал, Фауст - и не са преставали да търсят, докато не са постигали целта си. Търсенето е помагало на героя да премине през мрак и многобройни опасности, довеждало го е до объркване и отчаяние. Но когато намирал търсеното, всичките му усилия преставали да изглеждат нищожни. Всеки човек се е отправял на странстване и при това странстване се блъска в най-потайните и странни брегове на душата си - но той не бива да засяда, нито да затъва в тях, не бива да престава да търси, докато не намери. „Търсете и ще намерите..." се казва в Евангелието. Но който се плаши от изпитанията и опасностите, от трудностите и криволиците на пътя, се пристрастява. Той проектира целта на своето търсене върху нещо, което вече е открил по пътя, и слага край на самото търсене, инкорпорира целта-заместител и не може да се насити. Опитва се да утоли глада си с все по- големи количества от тази ерзац-храна и не забелязва, че с яденето гладът му нараства. Той се е пристрастил и не си признава, че е объркал целта и че е трябвало да продължава да търси. Страхът, удобството и заслепението го държат в плен. Всяко спиране по пътя може да доведе до пристрастяване. Навсякъде дебнат сирени, които се опитват да примамят странника и да го привържат със себе си - да го накарат да се пристрасти. Можеш да се пристрастиш към всичко, ако не вникнеш в същността му: пари, власт, слава, имущество, влияние, знание, удоволствия, религиозни представи, наркотици, ядене, пиене, аскетизъм. Каквото и да е - всичко си има своето основание като опит и всичко може да се превърне в наркотик, ако не успеем да се освободим от него. Пристрастяването е страх от нови изживявания. Който схваща живота си като пътешествие и винаги е на път, е търсещ, а не пристрастен човек. За да се осъзнаеш като търсещ, е нужно да признаеш своята безотечественост. Който вярва в обвързването, вече е пристрастен. Всички ние имаме своите наркотици, които отново и отново упойват душите ни. Не наркотиците са проблемът, а удобствата при търсенето. Опиатите дават най-добра представа за доминираща тема, към която се стреми определен човек. Но погледът ни лесно става едностранчив, ако пренебрегнем общоизвестните и ползващи се с уважението на обществото наркотични средства (богатство, успех, знания и т.н.). Все пак, бихме искали да характеризираме накратко онези опиати, които са обявени колективно за патологични. Изтегляне 2.03 Mb. Сподели с приятели:
|