Microsoft Word Torvald Detlefsen Bolestta kato pat doc



Pdf просмотр
страница77/84
Дата19.04.2024
Размер2.03 Mb.
#121021
1   ...   73   74   75   76   77   78   79   80   ...   84
Torvald Detlefsen - Bolestta kato pat
Аналогии:
Ян
Ин мъжко женско лява мозъчна половина огън дясна мозъчна половина вода ден будуване живот добро нощ сън смърт зло съзнателно несъзнателно интелект чувство рационално ирационално
Според тази архетипна аналогия народът нарича съня малък брат на смъртта. С всяко заспиване се учим да умираме. Заспиването изисква от нас да изпуснем контрола, да изоставим преднамереността, активността. То изисква от нас отдаване и първично доверие, впускане в неизвестното. Заспиването не може да се предизвиква чрез принуда, самообладание, воля и концентрация. Всеки активен стремеж е най-сигурният начин да се прогони сънят. Не бихме могли да сторим нищо повече, освен да създадем благоприятни предпоставки - и тогава трябва да чакаме търпеливо, да вярваме, че то ще се случи, че сънят ще дойде. Почти не ни е позволено дори да наблюдаваме този процес - самото наблюдение вече би ни попречило да заспим.
Всичко онова, което изисква от нас сънят (и смъртта), не спада към силните страни на човека. Ние сме населили твърде гъсто полюса на активността, прекалено се гордеем с уменията и моженето си, прекалено сме зависими от интелекта си и от предизвикания от недоверието си контрол, за да можем да проявим себеотдаване, доверчивост и освобождаване и да ги превърнем в обичаен начин на поведение. Затова никой не бива да се учудва, че безсънието (наред с главоболието!) се отнася към най-честите смущения в здравето на нашата цивилизация.
Културата ни, въз основа на своята едностранчивост, среща трудности с всички области на срещуположния полюс, както може веднага да се види от направената по-горе аналогия.
Страхуваме се от чувството, от ирационалното, от сянката, от несъзнателното, от злото, от


119
мрака и от смъртта. Болезнено се вкопчваме в своя интелект и в дневното си съзнание, на което вярваме, че може да проумее всичко. И когато ни застигне призивът: „Освободи!", у нас се промъква страхът, защото загубата ни се струва прекалено голяма. И въпреки това копнеем за сън и изпитваме необходимост от него. Както нощта принадлежи към деня, така и сянката е свързана с нас и ни принадлежи, а смъртта принадлежи към живота. Сънят ни отвежда все- кидневно до този праг - между отсам и отвъд -принуждава ни в нощните и сенчести сфери на душата ни, кара ни да преживяваме в съня неизживяното и отново ни връща равновесието.
Който страда от безсъние - или по-точно, на когото му е трудно да заспи, се бои да се освободи от съзнателния контрол и да се довери на несъзнателното. Съвременният човек едва ли прави цезура между деня и нощта, като вместо това пренася в дебрите на съня своите мисли и всекидневна дейност. Превръщаме нощта в продължение на деня по същия начин, по който искаме да анализираме нощната страна на душата си с методите на дневното съзнание. Липсва цезурата, като съзнателна смяна на полярността, пермутация.
Страдащият от безсъние би трябвало най-напред да се научи да завършва съзнателно деня, за да може да се отдаде цялостно на нощта и нейните закони. Той трябва да се научи още и да се грижи за неосъзнатите си сфери, за да открие откъде се надига страхът. Преходност и смърт са важни за него теми. На страдащия от безсъние липсват първичното доверие и способността за себеотдаване. Той се отъждествява силно с „движещата сила" и не съумява „да се предаде". Тук темите са почти същите, с каквито се запознахме при оргазма. Сънят, както и оргазмът, са малка смърт и се изживяват като опасност от хора, отъждествяващи се силно със своя аз. Ето защо най-надеждното приспивателно средство е примиряването с нощната страна на живота.
Старите трикове, като броенето на овце, също имат успех само ако се откъснем от интелекта си. Всяка монотонност е скучна за лявата половина и я кара да се откаже да доминира. Всички медитативни техники използват тази закономерност: Концентриране върху една точка или върху дишането,, повтарянето на едно „заклинание" - това води до превключване от ляво на дясно, от дневната на нощната страна, от активност към пасивност. На когото тази естествена ритмична смяна създава затруднения, би трябвало да се погрижи и за избягвания от нас полюс. Това е целта и на симптома. Той предоставя на човека предостатъчно време да се справи с ужасите и страховете, навявани му от нощта. И тук симптомът подтиква към честност: всички страдащи от безсъние се боят от нощта. Това е вярно.
Прекалено силната потребност от сън свидетелства за противоположната проблематика.
Хора, които макар да са спали достатъчно, срещат трудности при събуждането и ставането от леглото, трябва да обърнат внимание на страха си от изискванията на деня, от действието и постиженията. Да се събудиш и да започнеш деня означава да станеш активен, да действаш и да носиш отговорност за действията си. Комуто се удава трудно да прекрачи в дневното съзнание, той се укрива в света на сънищата и несъзнателността на детството и иска да избяга от изискванията и отговорностите на живота. В подобни случаи темата гласи: бягство в несъзнателното. Както заспиването има отношение към смъртта, така събуждането е едно малко раждане. Понякога раждането и осъзнаването могат да отключат същия страх, както нощта и смъртта. Проблемът е в едностранчивостта - решението се намира в средата, в равновесието, в „както, така и". Едва тук става ясно, че раждането и смъртта са едно.



Сподели с приятели:
1   ...   73   74   75   76   77   78   79   80   ...   84




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница