119мрака и от смъртта. Болезнено се вкопчваме в своя интелект и в дневното си съзнание, на което вярваме, че може да проумее всичко. И когато ни застигне призивът: „Освободи!", у нас се промъква страхът, защото загубата ни се струва прекалено голяма. И въпреки това копнеем за сън и изпитваме необходимост от него. Както
нощта принадлежи към деня, така и сянката е свързана с нас и ни принадлежи, а смъртта принадлежи към живота. Сънят ни отвежда все- кидневно до този праг - между отсам и отвъд -принуждава ни в нощните и сенчести сфери на душата ни, кара ни да преживяваме в съня неизживяното и отново ни връща равновесието.
Който страда от безсъние - или по-точно, на когото му е трудно да заспи, се бои да се освободи от съзнателния контрол и да се довери на несъзнателното. Съвременният човек едва ли прави цезура между деня и нощта, като вместо това пренася в дебрите на съня своите мисли и всекидневна дейност. Превръщаме нощта в продължение на
деня по същия начин, по който искаме да анализираме нощната страна на душата си с методите на дневното съзнание. Липсва цезурата, като съзнателна смяна на полярността, пермутация.
Страдащият от безсъние би трябвало най-напред да се научи да завършва съзнателно деня, за да може да се отдаде цялостно на нощта и нейните закони. Той трябва да се научи още и да се грижи за неосъзнатите си сфери, за да открие откъде се надига страхът. Преходност и смърт са важни за него теми. На страдащия от безсъние липсват първичното доверие и способността за себеотдаване. Той се отъждествява силно с „движещата сила" и не съумява „да се предаде". Тук темите са почти същите, с каквито се запознахме при оргазма. Сънят,
както и оргазмът, са малка смърт и се изживяват като опасност от хора, отъждествяващи се силно със своя аз. Ето защо най-надеждното приспивателно средство е примиряването с нощната страна на живота.
Старите трикове, като броенето на овце, също имат успех само ако се откъснем от интелекта си. Всяка монотонност е скучна за лявата половина и я кара да се откаже да доминира. Всички медитативни техники използват тази закономерност: Концентриране върху една точка или върху дишането,, повтарянето на едно „заклинание" - това води до превключване от ляво на дясно, от дневната на нощната страна, от активност към пасивност. На когото тази естествена ритмична
смяна създава затруднения, би трябвало да се погрижи и за избягвания от нас полюс. Това е целта и на симптома. Той предоставя на човека предостатъчно време да се справи с ужасите и страховете, навявани му от нощта. И тук симптомът подтиква към честност: всички страдащи от безсъние се боят от нощта. Това е вярно.
Прекалено силната потребност от сън свидетелства за противоположната проблематика.
Хора, които макар да са спали достатъчно, срещат трудности при събуждането и ставането от леглото, трябва да обърнат внимание на страха си от изискванията на деня, от действието и постиженията. Да се събудиш и да започнеш деня означава да станеш активен, да действаш и да носиш отговорност за действията си. Комуто се удава трудно да
прекрачи в дневното съзнание, той се укрива в света на сънищата и несъзнателността на детството и иска да избяга от изискванията и отговорностите на живота. В подобни случаи темата гласи: бягство в несъзнателното. Както заспиването има отношение към смъртта, така събуждането е едно малко раждане. Понякога раждането и осъзнаването могат да отключат същия страх, както нощта и смъртта. Проблемът е в едностранчивостта - решението се намира в средата, в равновесието, в „както, така и". Едва тук става ясно, че раждането и смъртта са едно.
Сподели с приятели: