112е изложил наблюденията си, че човек, претърпял една злополука, ще претърпи с по-голяма вероятност и нови, в сравнение с онзи, който никога не е бил жертва на нещастен случай.
В основополагащия труд на Александър върху
психосоматичната медицина, публикуван през 1950 г., откриваме следните бележки по темата: „Едно проучване на пътно-транспортните произшествия в Кънектикът показало, че в продължение на шест години една малка група
(само 3,9 на сто от замесените в пътни произшествия) шофьори са предизвикали 36,4 на сто от всички катастрофи. Едно голямо предприятие, в което работели много водачи на камиони, се разтревожило от високите цени, заплащани за ремонт на катастрофиралите коли, и направило проучване за причините за злополуките, за да намали тяхната честота. Между другото, били проучени трудовите характеристики на отделните шофьори и в резултат на това претърпелите най-много катастрофи били назначени на други места. С тази проста мярка предприятието успяло да намали броя на катастрофите до една пета от първоначалния им брой. Но най- интересното в
това проучване било, че шофьорите с висок коефициент на катастрофи запазили склонността си да ги предизвикват и на новата си работа. Това недвусмислено показва, че съществува нещо като предразположени към злополуки хора и че въпросните индивиди запазват това си качество при всякакъв вид дейност, включително и във всекидневния живот"
(Александър, „Психосоматична медицина").
По-нататък: Александър стига до извода, че „в повечето нещастни случаи се съдържа елемент на преднамереност, макар това намерение едва ли е осъзнато. С други думи: повечето злополуки са несъзнателно мотивирани". Този поглед към по-старата литература по психоанализа, между другото, показва, че наблюдението ни върху злополуките в никакъв случай не е ново и че е необходимо много дълго време, докато определени (неприятни) истини проникват (ако изобщо това стане!) до съзнанието на обществото.
В по-нататъшните ни разсъждения ни интересува не толкова описанието на определена
„личност, предизвикваща злополуки", колкото,
преди всичко, значението на самата злополука, когато тя се случва в живота ни. Дори и даден човек да не е типична личност, предизвикваща злополуки, в станалия нещастен случай все пак е скрито някакво послание -целта ни е да ви научим да го разбирате. Ако в живота на един човек инцидентите следват един след друг, това само показва, че този човек не е решил съзнателно проблемите си и така поуките, които си вади по принуда, ескалират. Това че някой осъществява корекциите си най-напред в злополуките, съответства на т. нар. „locus minoris resistentiae” при други хора. Една злополука директно и драстично поставя
под въпрос начина на действие, постъпките и поетия житейски път на човека. Тя е цезура
5
в живота и от тази гледна точка трябва да се анализира. При това цялото протичане на злополуката би трябвало да се разглежда като театрална пиеса и да се направи опит за разбиране на точната ѝ структура, като се свърже с обстоятелствата, при които човек живее. Злополуката е карикатура на собствената проблематика - точно толкова сполучлива и толкова болезнена, колкото всяка карикатура.
Сподели с приятели: