Опорно-двигателни смущения: изкривен врат, схващане на ръката при

109
наблюдаван или се намира в ситуации, в които иска да направи определено впечатление на околните. Така при изкривения врат главата бавно и рязко се извива на една страна, докато се стигне отчасти до пълното ѝ обръщане. В повечето случаи след няколко секунди главата отново може да заеме нормалното си положение. Прави впечатление, че някои помощни похвати, като например да се подпре брадичката с пръсти или да се постави опора на врата, улесняват пациента да държи главата .си изправена. Но особено влияние върху положението на врата оказва позата, която е заел потърпевшият. Ако той стои с гръб към стената и може да облегне главата си на нея, обикновено успява без особени усилия да я държи изправена.
Това своеобразие както и зависимостта на симптома от специални ситуации (други хора), вече ни посочват главния проблем при всички подобни смущения: той кръжи около полюсите сигурност/несигурност. Двигателните смущения, към които спадат и всички тикове, разкриват една демонстративна самонадеяност, която човек иска да изложи на показ пред околните, и сочат, че този човек не само се чувства несигурен, но дори няма власт и контрол над себе си. Винаги е било признак на смелост и безстрашие да гледаш някого право в лицето, да не отместваш поглед от очите му. Но тъкмо в ситуации, в които това се налага, при пациен- ти, страдащи от изкривен врат, главата се извива неволно встрани. Така те винаги се страхуват да контактуват с важни личности или да ги наблюдават в обществото - и този страх е неподправен. Ето че заради симптома те започват да избягват определени ситуации, така както хората винаги бягат от неприятни положения. Те отклоняват поглед от конфликтите си и едната половина от света остава невидима за тях.
Изправената стойка кара човек да застава очи в очи с изискванията и предизвикателствата на света и да ги гледа от упор. Но извърне ли глава встрани, тогава излиза, че бяга от тази конфронтация. Той става „едностранчив" и избягва онова, с което не желае да се сблъска. Започва да вижда нещата „изкривени" и „изопачени". За този изкривен и едностранчив поглед се отнася навярно и изразът да завъртиш някому главата. Подобна психическа атака цели също да накара жертвата да загуби контрол над посоката на погледа си и да следва безволево с очите и мислите си другия.
Подобни скрити причини откриваме и при схващането на ръката при писане и спазмите в пръстите на пианиста и цигуларя. Личността на такива пациенти винаги се отличава с екстремна амбиция и извънредно високи изисквания. Те се стремят целенасочено към обществен престиж, но външно проявяват голяма скромност, искат да направят впечатление единствено чрез своите успехи (красив почерк, виртуозно музициране). Симптомът на то- ничния спазъм на ръката прави човека честен. Той показва конвулсиите на неговите усилия и постижения и демонстрира, че такива хора „всъщност нямат какво да кажат (съответно да напишат)".

Изтегляне 2.03 Mb.

Сподели с приятели: