ЧАСТ II – ПЪРВАТА БЕРБЕРСКА ВОЙНА (1801 – 1805 г.)

29 кораби и граждани. За целта, конгресът гласувал изплащането на определена сума на пиратите, за да стоят те настрана от американските кораби. Този ход се оказал напълно погрешен, тъй като веднъж надушили лесната печалба, пиратите поискали да им се плаща откуп, който надвишавал като сума гласуваното от конгреса. През 1785г. посланниците в Париж и Лондон – Томъс
Джеферсън и Джон Адамс били изпратени да преговарят с посланника на
Триполитания в Лондон – Сиди Хаджи Абдулрахман Аджа. И Джеферсъм и
Адамс били съгласни, че плащането на трибут няма да донесе нищо добро, но
Джеферсън настоявал че трябва да се плаща, докато не бъде екипирана достатъчна добра Щатска флота, която да се справи с пиратите. Ситуацията в
САЩ била сложна. Фракциите вътре в Конгреса се борели да наложат своите виждания за развитието на страната. В крайна сметка надделяло мнението на
Демократите-републиканци на Джеферсън, които смятали че водене на активна външна политика в посока Стария свят само ще спъва развитието на САЩ. Те вярвали, че усилията на външната политика трябвало да се концентрират на запад. Ето защо те се съгласили да плащат трибут. Данъка бил плащан в продължение на 15 години и възлизал на около 1 милион долара годишно.
Оказало се, че през 1800 г., плащанията за откупи и трибут на пиратите възлизали на 20 процента от годишния приход на САЩ.
Томъс Джеферсън, подкрепян от Джордж Уошингтън
14
и други членове на конгреса, се обявил срещу изплащането на трибута. Тяхната позиция се базирала, освен на големите разходи, на обновената американска флота. След
1794г. американските военноморски сили били реформирани и подсилени като количество и огнева мощ. Джеферсън смятал че новата флота може да нанесе решаващ удар на пиратите и да прекрати унизителната зависимост на САЩ.
След като станал президен на САЩ през през март 1801 г., Джеферсън отказал да плаща трибут на пиратите. В отговор пашата на Триполи избил офицерския състав на един от американските кораби в Средиземно море. Това означавало война и Джеферсън бил готов да я води. Алжир и Тунис не се присъединили към Триполитания.
Джеферсън изпратил група фрегати в Средиземно море, за да защитават интересите на страната в региона. Начело на флотата застанал опитния морски вълк Едуард Прембъл, който се би сражавал за САЩ по време на Революцията, а след това и в Пасифика. Първото стълкновение между американската флота и пиратите станало през 1801г., когато „ЮСС Ентърпрайз” потопил един от главните кораби на Триполитания – „Триполи”. През следващата година, въпреки засиленото военноморско присъствие, американците не успели да постигнат решаващ удар срещу пиратите. През 1803г. Пребъл успял да наложи блокада на берберските пристанища в Триполитания и сериозно притиснал пиратите чрез поредица от успешни рейдове срщу пристанищата им и разположените в тях кораби. През октомври, 1803 г., пиратите успели да заловят един от основните американски кораби – „Филаделфия” и го използвали като
14
Аз лично съм привърженик на коректното изписване на имената, ето защо си позволявам да използвам
Шошингтън, а не погрешно наложилото се в България „Вашингтон”.

30 оръдейна батарея в пристанището на Триполи. Щатската флота подготвила операция за потапянето на кораба и на 16.02.1804г. лейтенант Стивън Декатър, начело на отряд морски пехотинци успял да се промъкне на кораба, справили се с пиратите, които го охранявали и го подпалили и потопили. През юли започнала нова американска офанзива срещу Триполи, но въпреки отчаяните атаки на американската флота, града оставал непревзет. Американското командване започнало да търси друг изход и на бившия посланник Уилям
Ийтън било поверено командването на еднин контингент от морски пехотинци и арабски, гръцки и берберски наемници, които прекосили Либийската пустиня и след решителна битка овладели пристанището Дерна. Победата при Дерна влиза и в химна на Морската пехота със строфата „до бреговете на Триполи”.
Изправен пред настъпващите по суша и море американски части и заплашен от преврат, пашата на Триполи, Юсуф Караманли, се съгласил на примирие. То било подписано на 10.06.1805г. Изненадващо, постигнатото с оръжие не било защитено от дипломацията. Според втора точка от договора, пиратите трябвало да освободят 300 американски пленници. В замяна, американците щели да освободят пленените 100 пирати и щели да заплатят
60 000 долара за разликата от 200 пленника. Извадено извън контекста на войната, този договор може да ни накара да мислим, че САЩ загубили войната.
Явно някои от съвременниците също отценявали така договора, особено Уилям
Ийтън, който смятал че постигнатото от него и мъжете му при Дерна било обезмислено от дипломатите. Половинчатата победа не разколебала пиратите и още през 1807 г. алжирските пирати отново започнали да пленяват американски кораби и граждани. Започналата през 1812 г. война с Великобритания попречила на САЩ да реагира адекатно на новата ситуация.
В крайна сметка Първата Берберска война донесла повече полза на американският флот от колкото на САЩ. Флотата се сдобила с безценен опит и за първи път била използвана в бойни действия далеч от бреговете на САЩ.
Натрупалите опит по време на войната екипажи взели активно участие в последвалата война с Великобритания.

Изтегляне 1 Mb.

Сподели с приятели: