Михаил Антонов Михайлов ( местообитания ) Настоящия доклад
ВЪЗЛОЖИТЕЛ: „ТЕВАНИ И КО” ООД
Изтегляне 6.04 Mb. Pdf просмотр
|
| ВЪЗЛОЖИТЕЛ: „ТЕВАНИ И КО” ООД 72 за очакваното въздействие върху птиците включени в Прил. 1 на Дир. 79/709 ЕИО, които се срещат на територията на защитената зона. Белоопашат мишелов ( Buteo rufinos ). На територията на страната гнезди на северозапад до долината нар. Русенски Ломи Искърския пролом при с. Карлуково. По времена прелет се среща главно по Черноморието. Обитава скални комплекси, широколистни гори, открити пространства. Постоянен и прелетен вид, който се храни с гризачи, птици, влечуги, мърша - умрели индивиди или изоставени трупове, в т. чина риби, но по принцип не е в състояние да улавят риби втечащи и дълбоки води, така че, както реката, така и завирената площ, биха имали едно и също значение като хранителен хабитат за белоопашатия мишелов. В стандартният формуляр е отчетено, че местната популация се състои от един индивид (1i - незначителна популация ). Поради наличните линейни инфраструктурни обектив района, съседните на ИП терени не предлагат подходящи условия за хранене и гнездене, а самата инвестиционна площ не може да се разглежда като част от хранителния и гнездови биотоп на вида в зоната. Възможни въздействия върху вида - няма Степен на въздействие: нулево. Бял щъркел ( Ciconia ciconia ). Видът се среща из цялата страна, като гнезди предимно в населени места разположени близо до влажни зони. В България гнездят около двойки. В стандартният формуляр е отчетено, че местната популация се състои от шест индивида (6i – незначителна популация. На територията на гр. Костенец са регистрирани 3 гнезда ( в близост до ж.п гарата ). Прелетени преминаващ вид, който се храни предимно с влечуги и земноводни, по рядко гризачи и др. Районът на ИП предоставя подходящи хранителни биотопи. Във връзка с това, известен негативен ефект може да се прояви само по времена строителството на МВЕЦ, най – вече в резултатна безпокойство и от размътените строителни води, но тези влияния са с временен и локален характерна доста малка площи следователно с незначителен характер. Освен това видът по-трудно се повлиява от безпокойство, предвид че прави гнездата сив населените места. Не се очаква строителството на обекта да повлияе в значима степенна състоянието на вида в този район. По времена експлоатацията, в горния участък на подприщване на реката, където дълбочината не е толкова голяма, има вероятност да се създадат и нови подходящи хранителни местообитания за белия щъркел. Възможни въздействия върху вида – временно безпокойство, временно отнемане на хранителен биотоп ( на доста малка площ ). Степен на въздействие: незначително до мн. слабо. Горска чучулига ( Lullula arborea ). Може да се наблюдава почти по цялата територия на България в гористи, планински и открити райони. Местен вид, който се храни с дребни безгръбначни, насекоми и семена. В стандартният формуляр е отразено, че популацията в ЗЗ „Голак” се състои от пет двойки (5p – незначителна популация ). При този вид не е регистрирано гнездене между брегове на реки, както и по самите брегове, които обикновено са обрасли с храстова и дървесна растителност. За отбелязване е, че този вид въпреки, че е наречен горска чучулига, не гнезди в гори или поточно под склопа на горски масиви, а винаги извън тях – в открити тревни територии (видът гнезди изключително по земната повърхност, като гнездото обикновено е скрито сред тревната растителност, а в някои случаи – само във вдлъбнатина в земната повърхност, без или с много рядка тревна покривка ). Такива предпоставки в района на ИП имана територията, която е заключена между десния бряг нар. Марица и ж.п линията София – Бургас, но шумът и вибрациите от влаковия трафик по последната ( пътнически и товарен ) със сигурност възпрепятстват |