Решение за изграждане на 2 броя осови (деривационни) мвец и шест броя руслови мвец. Възложители на инициативата за изграждане на обекта са

Целта на проектната разработка – Прединвестиционни проучвания за „Каскада Доспат” – е на базата на събраните геоложки, хидрогеоложки и климатични проучвания да даде проектно решение за изграждане на 2 броя осови (деривационни) МВЕЦ и шест броя руслови МВЕЦ.

Възложители на инициативата за изграждане на обекта са:

• 
  „Хидроенерджи груп” ООД – София;
  
• 
  ЕТ „Велин Фиданов” – с. Баните.
  

Симеон Василев – тел. 0878 129 722

* инж. Лидия Борисова Петрова, експерт по ОВОС –

тел. 0301 / 8 29 78; GSM 0889 62 52 34.

Ръководител на екипа, изготвил доклада за ОВОС, е инж. Лидия Борисова Петрова.

Местонахождението на „Каскада Доспат” в административно отношение принадлежи към общ. гр. Доспат, Смолянска област

• 
  МВЕЦ „Црънча”
  

• 
  МВЕЦ „Бръщен”
  

• 
  „ВЕЦ 1”
  

• 
  „ВЕЦ 2”
  

• 
  „ВЕЦ 3”
  

  № на имот	Собственост	Обект	Землище
  010244	Държавна	„ВЕЦ 3”	Бръщен

• 
  „ВЕЦ 4”
  

  № на имот	Собственост	Обект	Землище
  021002	ДЛ – Доспат	„ВЕЦ 4”	Црънча

• 
  „ВЕЦ 5”
  

• 
  „ВЕЦ 6”
  

Характерът на обекта е такъв, че не може да се говори за технологични процеси, които ще се извършват след реализиране на проекта. Инвестиционното предложение попада в ЗЗ „Родопи – Западни” за хабитатите.

Общата стойност на инвестиционното предложение е 16 000 000 лв.


2. Алтернативи

за осъществяване на инвестиционното предложение
Инвестиционното предложение за изграждане на “Каскада Доспат” на р. Доспат включва цялостно изграждане на 8 централи, съответно 6 руслови и 2 осови.
2.1. Алтернативи по отношение на местоположението и строителството

Алтернативите по отношение на местоположението могат да се разгледат относно дължината на тръбопровода, мястото на неговото полагане и начина на строителството. По така определените от инвеститора местоположения е съобразен оптималния капацитет на реката с максималното оползотворяване на хидроенергийния ù потенциал. При избор на по-къс тръбопровод ефективността ще е по-малка, съответно е необходимо да се избере тръбопровод с по-голям диаметър, което води до по-мащабни изкопни работи и по-големи трудности при строителството и до увреждане на ландшафта и околната среда по време на строителството. Други възможни алтернативи са използването на стъклопластов тръбопровод, полиетиленови или стоманени тръби. Всеки един от тръбопроводите има своите предимства и недостатъци, като се отчита и характера на трасето, себестойността и начините на полагане и свързване на отделните елементи. От съобразяване и отчитане на всичките фактори възложителят е предпочел стоманени тръби, които съгласно разчетите ще са оптимални. По отношение на строителството ще се прилагат традиционни методи за такъв тип съоръжения и при строителството на които инвеститорът има добър опит.

При строителството на руслови ВЕЦ вариантите са предимно в избора на вида стена, бетонова или каменно/земно/насипна. Предпочетен е вариантът със стоманобетонна стена предвид спецификата на терена и липсата на кариери за подходящ насипен материал

Строителството на русловите ВЕЦ ще се извършва със стени до 15 м, като завиреният обем ще е минимален съгласно предоставените разработки от възложителя. Точната височина на стените, завиреният обем и залятите площи ще бъдат конкретизирани в работните проекти.

• 
  ВЕЦ-ове с високо налягане (височина на пада повече от 50 м). Подходящи типове турбини: Пелтон или Франсис-Спирална
  
• 
  ВЕЦ-ове със средно налягане (височина на пада между 50 и 10 м). Подходящи типове турбини: Пелтон или Франсис-Спирална
  
• 
  ВЕЦ-ове с ниско налягане (височина на пада по-малко от 10 м). Подходящи типове турбини: Каплан или Франсис.
  

Съгласно типа на ВЕЦ, възложителят предлага турбините да са тип „Пелтон”, „Франсис” за осовите, а за русловите ВЕЦ – тип „Каплан”.

По данни от редица проучвания в екосистемите на тази надморска височина естествените процеси протичат в посока установяване на коренните видове Обикновен бук (Fagus silvatica) и Зимен дъб (Quercus petraea). Естественото възобновяване на бука и дъба е затруднено поради слабата мощност и бедността на почвите. Поради тази причина то се предшества от настаняването на пионерни видове (Бяла бреза, Бял бор), като отклоненията могат да бъдат причинени от екстремни природни въздействия – силни ветрове, градушки , аномални температури и др.

Реализацията на проекта ще доведе до повишаване на антропогенното присъствие в района и в същото време ще привлече допълнителен финансов ресурс. Това ще позволи създаването на гори с оптимален състав и структура, както и планирането на действени мерки, свързани с опазване на биоразнообразието.

Смекчаващите мерки, заложени в доклада за съвместимост на обекта, осигуряват запазване на съществуващото биоразнообразие в неговата численост и здравен статус.

Вероятност от проявление на негативни въздействия може да възникне преди всичко за някои водни организми, което се свързва с намаляване на водните маси след водохващанията при осовите ВЕЦ, което обаче в значителна степен се компенсира от създаването на изкуствени водоеми със завирен обем над 300 000 м³.

По отношение на останалите животински видове тези проявления макар и в малко по-ниска степен са налични и сега и са резултат от съществуващото антропогенно присъствие в района.

В заключение може да се посочи, че инвестиционното намерение е без алтернатива по отношение на хидроенергийния ресурс на водното течение и опазването на земеделските площи в района.
2.6. Нулева атернатива

Съгласно определението в допълнителните разпоредби на ЗООС като нулева алтернатива се дефинира възможността да не се осъществява дейността, предвидена с инвестиционното предложение.

При “нулева алтернатива” съществуващото състояние на разглежданата територия се запазва, без да се реализират намеренията на инвестиционното предложение. Икономическата и социалната обстановка в страната през последните години засили необходимостта от нови енергийни източници. Инвеститорите имат конкретни инвестиционни намерения за реализирането на инвестиционното си намерение, а именно да приложат законно регулирано архитектурно-градоустройствено изграждане на предложението, гарантиращо устойчивото развитие. С реализиране на предложението ще се подпомогне енергийната система на страната за добив на електроенергия от използването на възобновяеми енергийни източници.

Независимите експерти, изготвили доклада за ОВОС, не предлагат нулева алтернатива за „Каскада Доспат”. Възможен е и вариант с реализиране само на част от предвидените в инвестиционното предложение ВЕЦ-ове при липса на достатъчно финансови средства или евентуално преосмисляне и прецизиране в работна фаза на броя на първоначално предвидените водноелектрически централи.

Възобновяемите енергийни източници в момента представляват 20% от глобалната консумация на електроенергия. В рамките на възобновяемите енергийни източници, около 89% от инсталирания капацитет е свързан с хидравлични системи. Останалото е много незначително: 5,5% от вятър, биомасата е около 4,4%, 1% е геотермална и слънчева енергия и на приливите и отливите са 0,5% и 0,05%.

Най-силно върху запрашаване на приземния атмосферен слой влияе вятърът. При оросен път и сравнително умерена интензивност на транспорта, но силен вятър, запрашаването е голямо.

Залпово запрашаване може да се получи само при бурни ветрове, които са рядкост за района и най-често се появяват през пролетта, ко­га­то има чести превалявания и мате­риалът е влажен.

Източници на за­мър­сяването на въздуха ще емитират в атмосферата общ нетоксичен прах с неравномерен режим. За да се намали екологичният риск, в работния проект трябва да се предвидят адекватни мерки за подтискане на такива емисии с помощта на технически средства и технологии, прилагани в подобни случаи като:

• 
  специализирани автомобили за оросяване на временните техно­логични пътища по време на засушаване и интензивна транспортна дейност;
  
• 
  да се товарят равномерно самосвалите, с което се избягва възможността за изтичане на материала;
  
• 
  при сухо и топло време да се навлажнява работният материал.
  

• 
  характер на влиянието – физиологичен и механичен;
  
• 
  значимост – съществена по време на строителството;
  
• 
  продължителност – периодична (в рамките на работната смяна).
  

Компонентите на околната среда, върху които промененото качество на атмосферния въздух ще окаже влияние, са:

• 
  замърсяване с прах на тревна растителност и единични дървесни видове в непосредствена близост до работещата транспортна и добивна механизация;
  
• 
  дискомфорт на обитателите в района: дребни бозайници, птици, влечуги, земноводни и селскостопански животни, главно заради шума от тран­спортните сред­ства и вибрациите от добивните и обработващи машини.
  

1. използваната строителна механизация;

2. транспортни средства-отработили газове от двигателите.

Източниците на вредни емисии ще бъдат предимно подвижни и неорганизирани, с незначителен масов поток (емисионен дебит), с кратък период на действие и непостоянни, с локален обхват (в границите на площадката) и възможност да излязат извън границите на площадката само при силен вятър или други специфични условия.

Тези емисии ще бъдат непостоянни, променливи по мощност, с продължителност до една година. Размерът на очакваните емисии по време на строителството е изчислен въз основа на следния примерен модел:

Приемаме, че ще се работи с 4-5 единици строителна техника по 8 часа на ден, при което ще се изразходват 0.3 тона дизелово гориво за строителната механизация.

Съгласно инвестиционното предложение се предвиждат 6 броя руслови ВЕЦ с височина на стената до 15 метра. Водните огледала са с дължина около 500 метра за всички руслови ВЕЦ с изключение на ВЕЦ 1, за която е около 800 метра.

Завирените водни площи над стените ще оказват въздействие върху реката и естествения ù режим на протичане през целия експлоатационен период. В работна фаза, след геодезическо заснемане на речното корито и терена около него, задължително да се прецизира височината на стените с оглед геоложките условия и наклона на реката, с цел намаляване на площите и завирените обеми на водните огледала. За всяка ВЕЦ да се определи оптимална височина, осигуряваща минимална площ и обем на водното огледало в зависимост от наклоните на речното корито ис катовете. Въздействието на водните огледала върху микроклимата ще бъде незначително. Не се очакват съществени промени на температурата и влажността на въздуха в резултат от реализацията на водните площи при русловите ВЕЦ.

При така определените водни количества, които постоянно ще изтичат в участъците след водохващанията, въздействието от реализацията на инвестиционното предложение върху речната екосистема се очаква да бъде незначително.

Основно реализацията на инвестиционното предложение ще въздейства върху повърхностния водоизточник р. Доспат. При непрекъснато изпускане в реката на определеното за всяко водохващане екологично водно количество и стриктно спазване на предвидените в т. 6 на доклада за ОВОС мерки и ограничения, въздействието върху р. Доспат се очаква да бъде следното:

• 
  по териториален обхват – ограничено между водохващанията и сградите на централите;
  
• 
  по степен на въздействие – пряко, незначително при задължително изпускане в реката на екологичното водно количество след всяко водовземно съоръжение;
  
• 
  по продължителност на въздействието – дълготрайно през целия период на експлоатацията;
  
• 
  по честота на въздействието – постоянно през периода на експлоатация на обекта;
  
• 
  трансгранично въздействие – не се очаква;
  
• 
  кумулативен ефект – незначителен.
  

Прогнозата за въздействието на различните видове отпадъци, които ще бъдат генерирани при строителството и по време на експлоатацията на обекта е следната:

• 
  териториален обхват – локален, в границите на площадките на съоръженията и по трасетата на тръбопроводите, незначително въздействие;
  
• 
  вид – непряко, незначително;
  
• 
  степен на въздействие – при строителството – средна, незначителна; при експлоатацията – ниска, незначителна;
  
• 
  вероятност, честота – еднократно, ограничено във времето, при строителството и периодично при експлоатацията;
  
• 
  кумулативен ефект – вероятен, незначителен при строителството, по време на експлоатацията – незначителен.
  

Въздействията върху геоложката среда ще се изразяват в механично нарушаване на при повърхностния ù слой при изпълнение на изкопните работи на площадките на съоръженията и по трасетата на тръбопроводите, както и при реализиране на вертикалната планировка около сградите на централите.

Механичното нарушаване на геоложката среда ще бъде постоянно, необратимо, но обективно неизбежно. По обхват се ограничава в границите на площадките на съоръженията и по трасетата на линейните обекти – тръбопроводи, електромрежи и пътни подходи.

Инженерно-геоложките условия са подходящи за реализиране на предвиденото в инвестиционното предложение строителство.

В обхвата на площадките на съоръженията и по трасетата на тръбопроводите не са регистрирани подземни природни богатства.

Не се очаква въздействие върху земните недра, в предвид малката дълбочина на изкопните работи – около 2 до 3 метра максимум.

Шу­мът по вре­ме на стро­ител­с­т­во­то е неп­ре­къс­нат и пос­то­янен, а не ин­ци­ден­тен. Ка­то се взе­ме пред­вид фак­та, че дейностите на площадките ще се из­вър­ш­ват са­мо през де­ня, то мо­же да се смя­та, че въз­дейс­т­ви­ето на шу­ма ще бъ­де крат­ков­ре­мен­но и нез­на­чи­тел­но. Ос­вен то­ва пла­нин­с­ки­ят ре­леф и го­ра­та слу­жат ка­то ес­тес­т­вен ек­ран за пог­лъ­ща­не на шу­ма.

При осъществяване на инвестиционното намерение ще се засегнат следните терени:

• 
  Площ за водохващане на двата МВЕЦ-а – 400 м²
  
• 
  Площ за тръбопроводите на двата МВЕЦ-а – 12 000 м²
  
• 
  Площ за сградите на двата МВЕЦ-а – 300 м²
  
• 
  Заливаема площ на двата МВЕЦ-а – 200-300 м²
  

• 
  Площ за водохващанията – 500 м²
  
• 
  Площ за сградите – 150 м²
  
• 
  Заливаема площ – 7000 м² за всяка
  

Площите, върху които ще се изгражда обекта, представляват горски терени относително равностойно поделени като дървопроизводителни и такива с брегоукрепителни функции. Тревната покривка се представя основно от родовете Poa, Bromus, Calamagrostis както и някои рудерални видове. С предпроектните проучвания се предвижда оптимално използване на съществуващата пътна мрежа до площадката, а електропроводите ще се положат в изкопи, с което се осигурява възможността за възстановяване на нарушените терени, в т.ч. и на растителната покривка върху тях. В тази връзка очакваните въздействия могат да се проявят в:

• 
  Отнемане на терени с процедура по промяна на предназначението или учредено право на ползване (преминаване)
  
• 
  Замърсяване компонентите на околната среда от неефективни или аварирали пречиствателни инсталации
  
• 
  Навлизане в територията на нетипични за нея видове и активизаране на вторични сукцесии в една или друга посока
  
• 
  Уреждания от пожари или производствени аварии.
  
• 
  Каскадата не залага изграждането на инженерни съоръжения, които биха се оказали миграционна преграда за целевите видове в района.
  
• 
  С увеличаване на антропогенното натоварване на територията и особено при функционирането на ВЕЦ рискът от възникване на инцидентни пожари нараства.
  
• 
  Кумулативното натрупване на сгради и инфраструктурни съоръжения е минимално и без практическо значение.
  

Въздействието върху растителността ще бъде:

• 
  териториален обхват – малък;
  
• 
  степен на въздействие – незначителна;
  
• 
  продължителност – висока;
  
• 
  честота – постоянно;
  
• 
  възможност за възстановяване – да;
  
• 
  кумулативни и комбинирани въздействия – не възникват.
  

Привличането на повече животински видове по пътя на хранителната верига до застроените площи несъмнено ще увеличи тяхната смъртност.

Особено уязвими са младите и бавно подвижните животни, които могат да станат жертва на строителната механизация

Трафикът крие рискове и за хищниците, които често биват привлечени върху пътното платно от видовете, обект на ловните им предпочитания. Предпочитано местообитание за сухоземните костенурки, което в настоящия случай е без практическо значение, тъй, като костенурките избягват сенчестите и влажни местообитания, каквито се установяват по бреговете на планинските реки. За другите видове предмет на защита в защитена зона „Родопи Западни” зоната факторът е без значение. С въвеждането в експлоатация на каскада „Доспат” се очаква засилване на стопанския интерес към района, в т.ч. и към разработването на земеделските територии.

Влиянието на строителството на обекта върху животинския свят в района ще бъде:

• 
  териториален обхват – малък;
  
• 
  степен на въздействие – незначителна;
  
• 
  продължителност – висока.;
  
• 
  честота – постоянно;
  
• 
  възможност за възстановяване – да;
  
• 
  кумулативни и комбинирани въздействия – не възникват.
  

Поради уникалността на ландшафта в района, архитектурно-застроителното вмешателство трябва да се извършва много внимателно и разумно и да бъде основано на концепцията за вписване на архитектурна среда в съзвучие с ландшафта. Площадките на централите следва да бъдат оформени с вертикална планировка и подходящо озеленяване с местни дървесни видове. По трасетата на тръбопроводите задължително ще се изпълни техническа и биологическа рекултивация на всички нарушени терени.

Населението в района е малобройно – с. Црънча има общо около 700 жители, а с. Бръщен има 800 жители. Факторите на околна среда и климатичните особености на района са здравословни. На първо място данните за Доспатска община сочат заболявания по дихателната система, в която група се включват заболяванията по горните дихателни пътища, тонзилити и пневмонии. На второ място по повторяемост са заболяванията на сърдечно-съдовата система, а на трето заболяванията по пикочо-половата система. Структурата на заболеваемостта е идентична с тази в страната.

Строителството и експлоатацията на „Каскада Доспат” няма да окаже негативно въздействие върху природните забележителности Буйновско ждрело и Ягодинска пещера, тъй като същите са разположени на голямо разстояние от площадките на съоръженията и трасетата на тръбопроводите.

В оценяваната територия в района на „Каскада Доспат” не е регистрирано наличие на исторически, археологически и архитектурни паметници.

В настоящия доклад те са обобщени в три основни етапа на изпълнение:

• 
  Проучване и проектиране (П);
  
• 
  Строителство (С);
  
• 
  Експлоатация (Е).
  
• 
  
  

Спазването на предвидените мерки ще гарантира опазването на околната среда, контрола за състоянието ù, както и максимално ограничаване на негативните въздействия.

• 
  С реализацията на инвестиционното предложение за изграждането на „Каскада Доспат” няма да се промени общия баланс на водата на р. Доспат, както и нейните качествени показатели и проектната ù категория, която в този участък е ІІ^-ра.
  
• 
  Инженерно-геоложките условия са подходящи за реализиране на предвиденото строителство.
  
• 
  Въздействието върху атмосферния въздух по време на строителството се определя като обективно присъщо, краткотрайно и обратимо. По време на експлоатацията негативно влияние върху въздуха не се очаква.
  
• 
  По отношение на ландшафта въздействието е незначително, тъй като тръбопроводите ще бъдат засипани (подземни). Водните огледала при русловите ВЕЦ ще променят незначително микроклимата и ландшафта в района на обекта.
  
• 
  При непрекъснато изпускане на екологичното водно количество в реката, въздействието върху биоразнообразието се оценява като незначително.
  
• 
  Реализацията на обекта не отнема местообитания и не засяга консервационно значими видове, които са цел на опазване от обособените защитени зони „Триград – Мурсалица” и „Родопи – Западни”.
  
• 
  Не се очаква здравен риск за населението и работния персонал, тъй като електропроизводството с източник на суровина вода се определя като екологично чисто.
  
• 
  Реализацията на инвестиционното предложение няма да окаже негативно трансгранично въздействие върху повърхностните водоизточници.
  

(инж. Л. Петрова)

1.

(инж. Л. Гочев)

(арх. Кр. Петкова)

(Ст. Казалиев)

(инж. Анг. Петрова)