Министерство на финансите
Изтегляне 183.47 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ
- ІІ. Анализ на тенденциите
- ІІІ. Примерен Анализ на тенденциите
- БГ2001 1000 20 % (БГ 2003 – БГ 2002) = (1300-1200) = 0.08 или БГ2002 1200 8 %
- V. Показатели за точност
Методи за пРогнозиРане на неданъчните приходи НА ПЪРВОСТЕПЕННИТЕ РАЗПОРЕДИТЕЛИ С БЮДЖЕТНИ КРЕДИТИ СЪДЪРЖАНИЕІ. цЕЛ 2ІІ. АНАЛИЗ НА ТЕНДЕНЦИИТЕ 2 ІІІ. ПРИМЕРЕН АНАЛИЗ НА ТЕНДЕНЦИИТЕ 3 ІV. ЕКСПЕРТНА ОЦЕНКА 6 V. ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ТОЧНОСТ 6 VІ. ФОРМУЛЯР ЗА ПРИМЕРЕН АНАЛИЗ 7 VІІ. ПРОГНОЗА, ИЗПЪЛНЕНИЕ И АНАЛИЗ НА НЕДАНЪЧНИТЕ ПРИХОДИ – ПРИЛОЖЕНИЕ № 1 13 І. ЦЕЛНастоящите насоки имат за цел да улеснят първостепенните разпоредители с бюджетни кредити при прогнозирането на неданъчните им приходи, както и за вземането на съответните управленски решения за повишаване на събираемостта им или отстраняване на негативните фактори. Прогнозирането представлява процес на предварително калкулиране и определяне към днешна дата на бъдещи стойности на променливи величини. По принцип за целите на бюджетния процес най-често се прилагат един или повече модели за краткосрочно прогнозиране на приходите, като най-използвани са моделите “анализ на тенденциите” и “експертната оценка”. Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити следва да имат предвид, че характеристиката на неданъчните приходи позволява прилагането на “анализа на тенденциите”, като първи метод, а в определени случаи резултатите от прогнозата трябва да се коригират допълнително с “експертна оценка”, например: продажба на дълготрайни материални активи; приходи от концесии; получени застрахователни обезщетения и др.
Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити следва да имат предвид, че този способ се гради върху презумпцията, че приходите са функция на времето. Една от най-разпространените аксиоми в “анализа на тенденциите” е, че бъдещият годишен темп на растеж на неданъчните приходи е равен на отчетения за минали периоди. Анализът на тенденциите е приложим към всички неданъчни приходоизточници, в това число лицензии, държавни такси, продажба на дълготрайни материални активи и др. (Примерен анализ на тенденциите е представен по-долу). Този метод обикновено се съчетава с “експертната оценка”. Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити следва да имат предвид, че основна слабост на “анализа на тенденциите” е, че този метод никога не може да предвиди “обрата” в кривата на приходните потоци. Вместо това той разчита на запазване на тенденцията на растеж или спад, наблюдавана в миналото, независимо от настъпващите междувременно икономически промени. По този начин бъдещите неданъчни приходи могат да бъдат надценени или подценени. Анализът на тенденциите не би следвало да се прилага при прогнозиране на приходите от глоби, санкции и наказателни лихви, а да се прилага единствено експертната оценка. Този вид приходи имат случаен характер и при тяхното прогнозиране не бива да се търси релация с историческите отчетни данни. Тези приходи се основават на нарушаването на действащи норми от страна на икономическите публичните субекти и степента на нарушенията не би могла да се остойностява чрез прилагането на анализа на тенденциите.
Анализът на тенденциите предполага:
Първата част на “анализа на тенденциите” – анализът на отчетните данни, се извършва в следната последователност: Стъпка 1: Определяне и съставяне на списък на всички неданъчни приходи. Всеки приход следва да бъде прогнозиран поотделно, тъй като тенденциите могат да се различават в зависимост от източника. Стъпка 2: Установяване на измененията в неданъчните приходи от година на година. Стъпка 3: Изчисляване на процентното изменение от година на година. Стъпка 4: Сумиране на процентите по години. Стъпка 5: Разделяне на сбора на броя на отчетните изменения (например при 3 – годишен ред от данни измененията ще са 2 %). Така се получава средногодишното изменение в % за целия период. Стъпка 6: Умножаване на приходите за текущата финансова година по средно-годишното изменение. Прибавяне на резултата към приходите за текущата година за получаване на прогнозата за следващата финансова година. Стъпка 7: Корекция на прогнозната величина с темпа на инфлация; измененията на валутните курсове (за неданъчните приходи, за които е регламентирано, че се събират във валута); очакваното изменение на натуралните показатели, които пряко влияят и са свързани с конкретния приход; нормативната уредба, засягаща неданъчния приход, както и очакваната стопанска активност. ПРИМЕР за прилагането на анализа на тенденциите при оценка на приходите от такси за контрол за съответствието на зърното и зърнените продукти, събирани от Националната служба по зърното и фуражите към министъра на земеделието и горите : лева
*Забележка): С цел повишаване на точността на прогнозата при наличие на отчетни данни само за първите шест месеца на 2004 год., темпът 2004/2003 се изчислява чрез съпоставяне на отчетните данни за шестмесечието на двете години. Числата от горната таблица служат за изчисляване на темпа на изменение от година на година, както следва:
Процентните изменения се сумират и делят на броя им за периода:
Средногодишният темп на изменение се прилага към приходите за текущата бюджетна година, за да се изведе оценка за ръста на приходите за следващата 2005 год.: 1 500 х 14.3 % = 1 500 х 0.143 = 215 лв. Прибавянето на това увеличение към приходите за текущата година дава оценка в абсолютно изражение на приходите от държавни такси за 2005 г.: 215 + 1 500 = 1 715 лв. очаквани приходи за 2005 г. При условиe, че първостепенният разпоредител с бюджетни кредити не разполага с данни за всеки приходоизточник, или времето на служителите е ограничено, анализът на тенденциите може да бъде направен и на база съвкупни приходи (например за всички приходи и доходи от собственост). В този случай първостепенният разпоредител с бюджетни кредити следва да има предвид, че резултатът от подобен компромис би бил по-скоро приближение, отколкото прогноза. Основният анализ на данните от минали периоди, представен по-горе, не изчерпва съдържанието на анализа на тенденциите. При прогнозирането на неданъчните приходи първостепенният разпоредител с бюджетни кредити следва да вземе предвид следните фактори:
След приключването на анализа първостепенният разпоредител с бюджетни кредити следва да определи вероятните срокове на постъпване и съответните суми на приходите в течение на финансовата година. Това на практика представлява план на приходите и план на управление на паричните потоци. След стартирането на финансовата година действителните приходи, които постъпват трябва да бъдат сравнявани с плана и да бъдат внасяни необходимите корекции или да се предприемат съответните мерки за отстраняването на вътрешните фактори, които въздействат негативно върху събираемостта на приходите. По този начин първостепенните разпоредители с бюджетни кредити ще постигнат навременно прогнозиране, идентифициране, точно оценяване и комплексно анализиране на неданъчните приходи. ІV. Експертна оценкаГлавното условие за успешното прилагане на този способ е самият “експерт” да разполага с достатъчно знания и опит в прогнозирането на годишните бюджетни неданъчни приходи. За да може да изготвя последователно точни прогнози, експертът трябва да познава приходната система, вътрешната икономика и източниците на допълнителна информация. Експертната оценка се прилага широко при прогнозирането на годишните приходи, често в съчетание с анализа на тенденциите. Недостатъците на експертната оценка се състоят в това, че тя разчита на субективния поглед на експерта. При извършване на експертна оценка, въз основа на анализа на тенденциите следва да се имат предвид и факторите, които влияят върху общия обем на неданъчните приходи – темп на инфлация, изменения на валутните курсове, степен на събираемост, сезонност, еднократни суми, изменение на натурални показатели и др. Освен това при изготвяне на експертната оценка следва да се предложат и конкретни мерки за отстраняване на негативни фактори или повишаване събираемостта, които са от компетентността на разпоредителя с бюджетни кредити. При прогнозиране на приходите от глоби, санкции и наказателни лихви се препоръчва да се използва само експертната оценка и то при следните условия:
Препоръчва се при изготвяне на експертната оценка неданъчните приходи условно да се разделят на две групи, а именно: “постоянни” и “еднократни”. За постоянните приходи най-подходящо е да се използва анализът на тенденциите, като резултатът от този анализ задължително следва да се коригира с експертна оценка. За прогнозирането на еднократните приходи най-удачно е да се прилага само експертна оценка. V. Показатели за точностКато общо правило първо следва да се направи анализ на тенденциите, като получените резултати се подложат на експертна оценка, с оглед да не се завишава неоправдано размера на неданъчните приходи. По принцип първостепенните разпоредители с бюджетни кредити следва да установят приемлива степен на грешка в прогнозата на неданъчните приходи. Може да се търси удовлетворение от прогнозата, когато действително събраните приходи от основните източници възлизат най-малко на 95 % от прогнозата. Освен това грешките в посока към превишение също не бива да надхвърлят 5 % от прогнозата, независимо, че ефектът не е неблагоприятен за финансовото състояние на първостепенния разпоредител с бюджетни кредити.
Предложения за мерки за отстраняване на негативни фактори или повишаване събираемостта, които могат да се предложат от разпоредителя с бюджетни кредити. (не са задължителни за всички приходоизточници и ако не се наблюдават негативни тенденции)
Предложения за мерки за отстраняване на негативни фактори или повишаване събираемостта, които могат да се предложат от разпоредителя с бюджетни кредити. (не са задължителни за всички приходоизточници и ако не се наблюдават негативни тенденции)
Предложения за мерки за отстраняване на негативни фактори или повишаване събираемостта, които могат да се предложат от разпоредителя с бюджетни кредити. (не са задължителни за всички приходоизточници и ако не се наблюдават негативни тенденции)
Предложения за мерки за отстраняване на негативни фактори или повишаване събираемостта, които могат да се предложат от разпоредителя с бюджетни кредити. (не са задължителни за всички приходоизточници и ако не се наблюдават негативни тенденции)
ІІ. Очакваното изпълнение на неданъчните приходи към ……………. (дата) възлиза на ………………… лв. или преизпълнение/неизпълнение от ………….. лв. спрямо бюджета за …….. на 2004 г. Очакваното изпълнение по видове неданъчни приходи е:
Предложения за мерки за отстраняване на негативни фактори или повишаване събираемостта, които могат да се предложат от разпоредителя с бюджетни кредити. (не са задължителни за всички приходоизточници и ако не се наблюдават негативни тенденции)
Предложения за мерки за отстраняване на негативни фактори или повишаване събираемостта, които могат да се предложат от разпоредителя с бюджетни кредити. (не са задължителни за всички приходоизточници и ако не се наблюдават негативни тенденции)
Предложения за мерки за отстраняване на негативни фактори или повишаване събираемостта, които могат да се предложат от разпоредителя с бюджетни кредити. (не са задължителни за всички приходоизточници и ако не се наблюдават негативни тенденции)
Предложения за мерки за отстраняване на негативни фактори или повишаване събираемостта, които могат да се предложат от разпоредителя с бюджетни кредити. (не са задължителни за всички приходоизточници и ако не се наблюдават негативни тенденции)
ІІІ. Прогнозата на неданъчните приходи за 2005 г. възлиза на ………………… лв. или …(по-високи/по-ниски с)……….. лв. спрямо закона/разчетите на бюджета за 2004 г. Прогнозата по видове неданъчни приходи е:
Предложения за мерки за отстраняване на негативни фактори или повишаване на събираемостта, както и за предложения за нови атрактивни услуги. (не са задължителни за всички приходоизточници)
Предложения за мерки за отстраняване на негативни фактори или повишаване на събираемостта, както и за предложения за нови атрактивни услуги. (не са задължителни за всички приходоизточници)
Предложения за мерки за отстраняване на негативни фактори или повишаване на събираемостта, както и за предложения за нови атрактивни услуги. (не са задължителни за всички приходоизточници)
Предложения за мерки за отстраняване на негативни фактори или повишаване на събираемостта, както и за предложения за нови атрактивни услуги. (не са задължителни за всички приходоизточници)
VІІ. ПРОГНОЗА, ИЗПЪЛНЕНИЕ И АНАЛИЗ НА НЕДАНЪЧНИТЕ ПРИХОДИ – ПРИЛОЖЕНИЕ № 1. С цел улесняване прилагането на методиката на анализа на тенденциите и експертната оценка, е разработен макет – Приложение № 1, който всеки разпоредител с бюджетни кредити може да допълва и адаптира към спецификата на администрираните неданъчни приходи. При използването на предложения макет следва да се има предвид следното:
МИНИСТЪР: /М.ВЕЛЧЕВ/ Каталог: upload upload -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на upload -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 upload -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 183.47 Kb. Сподели с приятели:
|
