Министерство на околната среда и водите
ІV. Компоненти с гранични стойности и методи за тяхното определяне
Изтегляне 0.66 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- V. Здравословни и безопасни условия при вземане на проби от отпадъка
- VІІ. Определяне на конкретните стъпки при вземане на пробите от отпадъка
ІV. Компоненти с гранични стойности и методи за тяхното определянеУказания за попълване: В съответствие с основната цел на плана, разглежданият отпадък се подлага на изпитване за определяне на компонентите като се посочва конкретния стандарт (номер и наименование на стандарта) по който ще се извършва изпитването. Изброените стандарти трябва да са избрани от стандартите, посочени в приложение № 2 от настоящата заповед, а лабораторията която ще извършва анализите трябва да е акредитирана по изброените стандарти. V. Здравословни и безопасни условия при вземане на проби от отпадъкаУказания за попълване: Посочват се основните изисквания за здравословни и безопасни условия при вземане на проби от отпадъка, с които отговорните лица за вземането на пробите трябва да се запознаят и спазват. Необходимо е провеждане на инструктаж на лицата за вземане на проби, които ще бъдат допуснати до работните места за вземане на проби. Посочват се изискванията към личните предпазни средства и специално работно облекло на лицата за вземане на проби. Посочват се основните рискове и опасности свързани с вземането на проби от разглеждания отпадък. Действията, които следва да се предприемат от лицата за вземане на проби при възникване на аварийна ситуация или промишлена авария, както и в случаи на злополуки, инциденти и наранявания в процеса на вземане на проби. При необходимост към плана могат да бъдат приложени копия от съответна документация (правила, инструкции и др.), въвеждаща изисквания за здравословни и безопасни условия при вземане на проби от отпадъка, която определените лица за вземане на проби трябва да прилагат.
VІ. Определяне на начина на вземане на проби – „вероятностно” или „експертно”, определяне на количествата отпадък - „генерална съвкупност”, „извадка” от генералната съвкупност, „обхват”, съгласно БДС EN 14899Указания за попълване: Рамковият стандарт БДС EN 14899 допуска използването на два подхода за вземане на проби. За целите на рамковия стандарт и техническите доклади с насоките по неговото прилагане СД СЕN/TR 15310-части от 1 до 5, се допуска вземането на проби от отпадъци по два начина: – вземане на проби, което отговаря напълно на статистическите принципи, изложени в СД СЕN/TR 15310-1, като по този начин всяка индивидуална част от цялото количество отпадък, което е обект на вземане на проби, има шанса да бъде представена във взетата проба. Това е т. нар. „вероятностно вземане на проби” (рrobabilistic sampling), съгласно БДС EN 14899; – при другия начин за вземане на проби се прилага по-прагматичен подход, без пълно съответствие със статистическите принципи, но с по-малко разходи при неговата реализация. Извършва се охарактеризиране на определена част от общото количество, като се приема, че резултатите са валидни за цялото количество отпадък, който се охарактеризира, позовавайки се на налична предварителна информация за произхода и начина на образуване на отпадъка, т. нар. „експертно вземане на проби” (judgemental sampling), съгласно БДС EN 14899. В плана за вземане на проби следва да се посочи по кой от двата начина ще се извършва вземането на проби от отпадъка.
- общото количество отпадъци, обект на плана, за което са в сила получените резултати, т. нар. „генерална съвкупност” (рopulation). В случая когато разглеждания отпадък се образува редовно от един и същ процес, общото количество отпадък, обект на плана, за което са в сила получените резултати, е количеството отпадък, което се образува от непрекъснатия производствен процес, в продължение на една година. В случая когато разглеждания отпадък не се образува редовно, общото количество отпадък, обект на плана, за което са в сила получените резултати, е общото количество на отпадъка от съответната партида. - определена част от общото количество (генерална съвкупност), която ще бъде използвана, като обект за вземане на проби, т. нар. „извадка” от генералната съвкупност (sub-population). – количеството отпадък, което се представлява физически от пробата за изпитване и което се счита като представително за цялото количество отпадък, обект на плана, т. нар. „обхват” (scale). В случаите, когато се анализират дневни проби, количеството което се представлява физически от пробата за изпитване е дневното количество отпадък. При анализ на седмични проби - това е количеството отпадък, което се образува за една седмица. Правилното определяне на количеството отпадък, за което са в сила получените статистически резултати, е от значение за точността на дадено изследване на отпадъка. При избор на по-голямо количество отпадък, което се представлява физически от пробата за изпитване, финансовите разходи са по-малки, но грешката при определяне на стойността на даден параметър е по-голяма. В тази връзка, в случай че получените стойности на резултатите от първите анализи за някои компоненти или параметри са близки или надвишават съответните гранични стойности, се провежда допълнително изпитване на тези компоненти или параметри, например вместо на седмична, на дневна проба от отпадъка. VІІ. Определяне на конкретните стъпки при вземане на пробите от отпадъкаУказания за попълване: В настоящата точка от плана трябва се посочи конкретно кога, къде, от кого и как ще бъдат взети и събрани пробите, за да се постигнат поставените основни цели за набиране на данни за класифициране. Тази част от плана следва да съдържа като минимум следната информация:
Определяне на броя на пробите за изпитване, периодичността на вземане на пробите и анализите, които ще се провеждат с конкретните проби от разглеждания отпадък При разработване на плана за вземане на проби трябва да се имат предвид следните изисквания: В зависимост от годишно образуваното количество на разглеждания отпадък и това дали отпадъкът се образува редовно от един и същ процес или не се образува редовно, се прилагат различни схеми, определящи броя на пробите за изпитване, периодичността на вземане на пробите и анализите, които ще се провеждат с конкретните проби от разглеждания отпадък, както следва: Първа основна схема, отнасяща се до случаите, когато разглеждания отпадък се образува редовно от един и същ процес в количество, надвишаващо 1000 тона на година. При тази схема събирането на данните за класифициране трябва да се извърши в рамките на период от една година, при спазване на определени правила и периодичност при вземането на пробите. В зависимост от годишно образуваното количество на разглеждания отпадък, броя на пробите за изпитване, периодичността на вземане на пробите и анализите, които ще се провеждат с конкретните проби от разглеждания отпадък се извършва по следните подсхеми: 1.1. Количеството образуван отпадък е в интервала от 1 000 до 10 000 тона на година Непрекъснатият процес на образуване на отпадъка за едногодишния период се разделя на четири тримесечни периоди. Планът задължително включва вземане на проби и изпитване за класифициране през първото и третото тримесечие на едногодишния период. Пробите за изпитване се вземат през първата седмица на първия месец и през третата седмица на третия месец от първото тримесечие, както и през втората седмица на втория месец от третото тримесечие на едногодишния период или казано по друг начин през първата и единадесетата седмица на първото тримесечие и шестата седмица на третото тримесечие на годината. Следва да се има предвид, че за начало на едногодишния период, се счита не началото на календарната година, а датата, от която стартира вземането на пробите. Друг елемент при класифициране на отпадъчен поток с количества между хиляда и 10 хиляди тона годишно е вземането на седмичните проби през първата седмица от първия месец от първото тримесечие в рамките на три различни дни от седмицата, а през останалите седмици в рамките на два дни. В седмицата се включват всички дни, през които се работи и се образува отпадък, като най-често това са дните от понеделник до неделя. Изборът на дните е различен за различните седмици и се извършва на произволен принцип. При класифициране, всяка седмична проба за изпитване се образува на основата на обединяване на дневните съставни проби. Дневните проби са съставени от единични проби (инкременти), взети в продължение на минимум един час, три пъти дневно, на равни интервали от време., напр. между 8 и 9 часа, 12 и 13 часа и 16 и 17 часа или други произволно избрани часове. Всички проби от един ден се хомогенизират и обединяват в една съставна проба (за изпитване при необходимост). Двете съставни проби от двата дни в рамките на една седмица се обединяват в една съставна седмична проба за изпитване. Преди обединяване на дневните проби задължително се отделя и съхранява при определените условия, контролни проби от двете дневни проби, които при необходимост биха могли да се подложат на допълнително, самостоятелно изпитване. За определяне на степента на вариране на резултатите по отделните компоненти, трите дневни проби от първата седмица на първия месец от първото тримесечие се подлагат на самостоятелно изпитване по всички компоненти, чието съдържание би довело до свойство по приложение № 3 от ЗУО, определящо конкретния отпадък като опасен. Изчислява се стандартното отклонение на получените стойности от анализите на дневните проби. На основата на минимум три стойности от анализи на съставни дневни, седмични, тримесечни проби се изчислява стандартното отклонение на получените стойности от анализите за съответния период-седмица, тримесечие, година. За стойност на резултатите от един ден се приемат стойностите, получени от анализ на съставна дневна проба или средно аритметично от стойностите на анализирани почасови проби от съответния ден. Аналогично за стойност на резултатите от една седмица се приемат стойностите, получени от анализ на съставна седмична проба или средно аритметично от анализирани две дневни съставни проби от тази седмица. Актуалната стойност на резултатите в рамките на едногодишния период, се получава като средно аритметична стойност от тримесечни проби, ако са анализирани, или като средно аритметична стойност от седмични или съответно дневни проби, ако са анализирани. Тази стойност се използва за сравняване с граничните стойности от съответните в приложение № 2 от Наредба № 2/2014 г. След анализи на пробите от първата седмица, или на съставна седмична проба по всички компоненти в отпадъка, получените стойности на резултатите се сравняват с граничните стойности и компонентите се определят като: - некритични – при стойност на резултатите под 20% от граничната стойност; - съответстващи - при стойност на резултатите от 20 до 80% от граничната стойност и; - гранично съответстващи - при стойност на резултатите от 80 до 100% от граничната стойност. След първата седмица на вземане на проби некритичните компоненти не се анализират повече през едногодишния период за класификация на отпадъка. Съставните седмични проби от единадесетата седмица от първото тримесечие и шестата седмица от третото тримесечие се анализират за съответстващите компоненти (от 20 до 80% от граничната стойност) и гранично съответстващите компоненти (от 80 до 100% от граничната стойност). В заключение през едногодишния период на класификация на отпадъка се планира вземането на 7 дневни съставни проби, като от всяка от тях се приготвя и оставя за съхраняване при регламентирани условия контролна проба – общо 7 контролни дневни проби. Пробите се съхраняват до приключване на класифицирането. На изпитване след подготвяне на лабораторна проба се подлагат първите три съставни дневни проби и три броя съставни седмични проби. Броят проби за изпитване, периодичността на вземане на пробите, както и анализите които ще се провеждат с конкретните проби са посочени в табличен вид в приложение № 4.1.
Друг елемент при класифициране на отпадъчен поток с количества между 10 хиляди и 50 хиляди тона годишно е вземането на седмичните проби през първата седмица от първия месец от първото тримесечие в рамките на три различни дни от седмицата, а през останалите седмици в рамките на два дни. В седмицата се включват всички дни, през които се работи и се образува отпадък, като най-често това са дните от понеделник до неделя. Изборът на дните е различен за различните седмици и се извършва на произволен принцип. При класифициране всяка седмична проба за изпитване се образува на основата на обединяване на дневните съставни проби. Дневните проби са съставени от единични проби (инкременти), взети в продължение на минимум един час, три пъти дневно, на равни интервали от време., напр. между 8 и 9 часа, 12 и 13 часа и 16 и 17 часа или други произволно избрани часове. Всички проби от един ден се хомогенизират и обединяват в една съставна проба (за изпитване при необходимост). Двете съставни проби от двата дни в рамките на една седмица се обединяват в една съставна седмична проба за изпитване. Преди обединяване на дневните проби задължително се отделя и съхранява при определените условия, контролни проби от двете дневни проби, които при необходимост биха могли да се подложат на допълнително, самостоятелно изпитване. За определяне на степента на вариране на резултатите по отделните компоненти, трите дневни проби от първата седмица на първия месец от първото тримесечие се подлагат на самостоятелно изпитване по всички компоненти, чието съдържание би довело до свойство по приложение № 3 от ЗУО, определящо конкретния отпадък като опасен. Изчислява се стандартното отклонение на получените стойности от анализите на дневните проби. На основата на минимум три стойности от анализи на съставни дневни, седмични, тримесечни проби се изчислява стандартното отклонение на получените стойности от анализите за съответния период-седмица, тримесечие, година. За стойност на резултатите от един ден се приемат стойностите, получени от анализ на съставна дневна проба или средно аритметично от стойностите на анализирани почасови проби от съответния ден. Аналогично за стойност на резултатите от една седмица се приемат стойностите, получени от анализ на съставна седмична проба или средно аритметично от анализирани две дневни проби от тази седмица. Актуалната стойност на резултатите в рамките на едногодишния период, се получава като средно аритметична стойност от тримесечни проби, ако са анализирани, или като средно аритметична стойност от седмични или съответно дневни проби, ако са анализирани. Тази стойност се използва за сравняване с граничните стойности от съответните в приложение № 2 от Наредба № 2/2014 г. След анализи на пробите от първата седмица, или на съставна седмична проба по всички компоненти в отпадъка, получените стойности на резултатите се сравняват с граничните стойности и компонентите се определят като: - некритични – при стойност на резултатите под 20% от граничната стойност; - съответстващи - при стойност на резултатите от 20 до 80% от граничната стойност и; - гранично съответстващи - при стойност на резултатите от 80 до 100% от граничната стойност. След първата седмица на вземане на проби некритичните параметри не се анализират повече през едногодишния период за класифициране на отпадъка. Съставните седмични проби от шестата и единадесетата седмица от първото тримесечие, се анализират за съответстващите компоненти (от 20 до 80% от граничната стойност) и гранично съответстващите компоненти (от 80 до 100% от граничната стойност). Трите съставни седмични проби от първата, шестата и единадесетата седмица от третото тримесечие се изпитват само за гранично съответстващите компоненти (от 80 до 100% от граничната стойност). Една съставна проба от третото тримесечие, образувана от трите съставни седмични проби, се анализира само за съответстващите компоненти (от 20 до 80% от граничната стойност). В заключение през едногодишния период на класифициране на отпадъка се планира вземането на 13 дневни съставни проби, като от всяка от тях се приготвя и оставя за съхраняване при регламентирани условия контролна проба – общо 13 контролни дневни проби. Пробите се съхраняват до приключване на класифицирането. На изпитване след подготвяне на лабораторна проба се подлагат първите три съставни дневни проби, шест броя съставни седмични проби и един брой съставна тримесечна проба от третото тримесечие. Броят проби за изпитване, периодичността на вземане на пробите, както и анализите които ще се провеждат с конкретните проби са посочени в табличен вид в приложение № 4.2.
За проверка на варирането на резултатите задължително се избира още една допълнителна седмица за вземане на проби, анализ и оценка в пети месец от едногодишния период. Друг елемент при охарактеризиране с цел класифициране на големи количества отпадъчен поток е вземането на седмичните проби да се извършва задължително в рамките на три различни дни за всяка седмица. В седмицата се включват всички дни, през които се работи и се образува отпадък, като най-често това са дните от понеделник до неделя. Изборът на дните е различен за различните седмици и се извършва на произволен принцип. При класифициране всяка седмична проба за изпитване се образува на основата на обединяване на най-малко три дневни съставни проби. Дневните проби са съставени от единични проби (инкременти), взети в продължение на минимум един час, три пъти дневно, на равни интервали от време., напр. между 8 и 9 часа, 12 и 13 часа и 16 и 17 часа или други произволно избрани часове. Всички проби от един ден се хомогенизират и обединяват в една съставна проба (за изпитване при необходимост). Трите съставни проби от трите дни в рамките на една седмица се обединяват в една съставна седмична проба за изпитване. Преди обединяване на дневните проби задължително се отделя и съхранява при определените условия, контролни проби от трите дневни проби, които при необходимост биха могли да се подложат на допълнително, самостоятелно изпитване. За определяне на степента на вариране на резултатите по отделните компоненти, трите дневни проби от първата седмица на първия месец от първото тримесечие се подлагат на самостоятелно изпитване по всички компоненти, чието съдържание би довело до свойство по приложение № 3 от ЗУО, определящо конкретния отпадък като опасен. Изчислява се стандартното отклонение на получените стойности от анализите на дневните проби. На основата на минимум три стойности от анализи на съставни дневни, седмични, тримесечни проби се изчислява стандартното отклонение на получените стойности от анализите за съответния период-седмица, тримесечие, година. За стойност на резултатите от един ден се приемат стойностите, получени от анализ на съставна дневна проба или средно аритметично от стойностите на анализирани почасови проби от съответния ден. Аналогично за стойност на резултатите от една седмица се приемат стойностите, получени от анализ на съставна седмична проба или средно аритметично от анализирани три дневни проби от тази седмица. Актуалната стойност на резултатите в рамките на едногодишния период, се получава като средно аритметична стойност от тримесечни проби, ако са анализирани, или като средно аритметична стойност от седмични или съответно дневни проби, ако са анализирани. Тази стойност се използва за сравняване с граничните стойности от съответните в приложение № 2 от Наредба № 2/2014 г. След анализи на пробите от първата седмица, или на съставна седмична проба по всички компоненти, получените стойности на резултатите се сравняват с граничните стойности и компонентите и параметрите се определят като: - некритични – при стойност на резултатите под 20% от граничната стойност;
След първата седмица на вземане на проби некритичните компоненти се анализират повторно само в допълнителната седмична съставна проба от произволно избраната седмица на петия месец от годината за класифициране. Съставните проби от шестата и единадесетата седмица от първото тримесечие се анализират само за съответстващите компоненти (от 20 до 80% от граничната стойност) и гранично съответстващите компоненти (от 80 до 100% от граничната стойност). Една съставна проба от третото тримесечие, образувана от трите съставни седмични проби, се анализира само за съответстващите компоненти (от 20 до 80% от граничната стойност). Трите съставни проби от първата, шестата и единадесетата седмица от третото тримесечие се изпитват само за гранично съответстващите компоненти (от 80 до 100% от граничната стойност). В заключение през едногодишния период на класифициране се планира вземането на 21 дневни съставни проби, като от всяка от тях се приготвя и оставя за съхраняване при регламентирани условия контролна проба – общо 21 контролни дневни проби. Пробите се съхраняват до приключване на класифициране. На изпитване след подготвяне на лабораторна проба се подлагат първите три дневни съставни проби, седем броя съставни седмични проби и един брой съставна тримесечна проба от третото тримесечие. Броят проби за изпитване, периодичността на вземане на пробите, както и анализите които ще се провеждат с конкретните проби са посочени в табличен вид в приложение № 4.3.
Взетата проба от отпадъка следва да бъде подложена на изпитване за определяне на компонентите. След анализа на пробата по всички компоненти в отпадъка, получените стойности на резултатите се сравняват с граничните стойности и компонентите се определят като: - некритични – при стойност на резултатите под 20% от граничната стойност; - съответстващи - при стойност на резултатите от 20 до 80% от граничната стойност и; - гранично съответстващи - при стойност на резултатите от 80 до 100% от граничната стойност. От взетата проба се приготвя и оставя за съхраняване при регламентирани условия контролна проба, която се съхранява до приключване на класифицирането. 2.2. Разглеждания отпадък не се образува редовно и по количество не надвишава 1000 тона В този случаи се взема една представителна съставна проба, представляваща сбор от множество инкременти (еднократни/индивидуални проби) от разглеждания отпадък. Съставната проба трябва да бъде представителна за цялото количество отпадък, обект на плана, съответно на цялата партида от отпадъка. Взетата проба от отпадъка следва да бъде подложена на изпитване за определяне на компонентите в елуата. След анализа на пробата по всички компоненти в отпадъка, получените стойности на резултатите се сравняват с граничните стойности и компонентите се определят като: - некритични – при стойност на резултатите под 20% от граничната стойност; - съответстващи - при стойност на резултатите от 20 до 80% от граничната стойност и; - гранично съответстващи - при стойност на резултатите от 80 до 100% от граничната стойност. От взетата проба се приготвя и оставя за съхраняване при регламентирани условия контролна проба, която се съхранява до приключване на класифицирането. 2.3. Разглеждания отпадък не се образува редовно и по количество е над 1000 тона В този случай разглежданата партида отпадък физически се разделя на подпартиди, всяка от които е до 1000 тона. За всяка подпартида се прилага описаната по горната т.2.2. схема. Указания за попълване: Предвид на гореизложеното при разработването на плана за вземане на проби, в зависимост от разглеждания отпадък се представя описанието на конкретната подсхема, определяща броя на пробите за изпитване, периодичността на вземане на пробите и анализите, които ще се провеждат с конкретните проби от разглеждания отпадък. В случаите когато разглеждания отпадък попада в обхвата на първа основна схема, като приложение към плана за вземане на проби се прилага в табличен вид (съобразно приложения № 4.1., № 4.2. и № 4.3.) обобщената информация за броя проби за изпитване, периодичността на вземане на пробите и анализите, които ще се провеждат.
В съответствие със стандарта ÖNORMS 2123-3 в общия случай се изчислява минималния брой инкременти (единични/индивидуални проби), които следва да се вземат за съставна дневна или еднократна проба, в зависимост от количество образуван отпадък за един ден (когато отпадъка се образува редовно от един и същ процес) или в зависимост от количеството на отпадъка от съответната партида (когато отпадъка не се образува редовно от един и същ процес). В табличен вид по-долу е показана зависимостта между количеството на отпадъка и минималния брой инкременти, които следва да се вземат за изготвяне на съставна дневна или еднократна проба.
Съгласно стандарт ÖNORMS 2123-3 се определя и минималната маса, в кг. на всяка съставна проба, в зависимост от гранулометричния състав на отпадъка, по следната опростена формула: М = 0,06 х В, където М –минималната маса на пробата , в кг; В –максимален размер на частиците за над 95% от отпадъка, в мм. Минималното количество за всяка съставна проба не трябва да бъде по-малко от 2 кг. При прекалено голямо количество за проба, което възлиза например на повече от 20 кг поради гранулометричния състав на отпадъка, е допустимо намаляване на количеството на пробата. В този случай е необходимо раздробяване, така че частиците на отпадъка да се запазят като „представителни” при полевата проба. Минималното количество за проба на раздробения отпадък се получава по горната формула, но не трябва да бъде по-малко от 2 кг. Следва да се има предвид, че количеството на заделената контролна проба трябва да бъде същото, като определеното количество на лабораторната проба. Контролната проба се използва при необходимост от повторни изпитвания по някой от компонентите след анализ на резултатите от проведените изпитвания с лабораторната проба Указания за попълване: Предвид на гореизложеното в плана за вземане на проби се посочва минималния брой инкременти (единични проби) за изготвяне на съставна проба, минималното количество на съставната проба, както и начина по който са определени. Място на вземане на пробите Указания за попълване: В плана за вземане на проби се посочва конкретното място за вземане на пробите, като се представя описание на мястото, в т.ч. дали отпадъка се взима от движеща се поточна лента, от тръба, от купчини или насипи, друго. Каталог: wp-content -> uploads -> filebase -> Press -> Konsultacii -> 2014 2014 -> Проект! Техническо ръководство за третиране на утайките от градските пречиствателни станции за отпадъчни води 2014 -> Министерство на околната среда и водите з а п о в е д № Konsultacii -> Министерство на околната среда и водите Konsultacii -> Закон за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие Konsultacii -> Доклад за изпълнение Моля да предоставите следните данни за произхода на този доклад Изтегляне 0.66 Mb. Сподели с приятели:
|