Министерство на околната среда и водите з а п о в е д №


методи за определяне на общо съдържание на органични вещества



страница3/4
Дата09.07.2017
Размер0.53 Mb.
#25279
1   2   3   4

2. методи за определяне на общо съдържание на органични вещества
За отпадъците, приемани на депа за инертни отпадъци, се прилагат освен граничните стойности на излужване, посочени в таблица 2 от Част І, Раздел 1 на Приложение № 1 и граничните стойности за общо съдържание на органични вещества съгласно таблица 3 от Част І, Раздел 1 на Приложение № 1 от Наредба № 6/2013 г.

Стандартизираните методи за определяне на общото съдържание на органичните вещества са посочени в таблицата по-долу.






Компонент/ Характеристика

Стандартизационен документ

Заглавие

1

2

3

4

1.

Общ органичен въглерод (ТОС)

БДС EN 13137

Характеристика на отпадъци. Определяне на общ органичен въглерод (ООВ) в отпадъци, утайки и седименти

БДС ISO 14235

Качество на почвите. Определяне на органичен въглерод чрез сулфохромно окисление

2.

Бензен, толуен, етилен, ксилен (BTEX)

БДС EN ISO 15009

Качество на почви. Определяне чрез газхроматография на съдържанието на летливи ароматни въглеводороди, нафталин и летливи халогенирани въглеводороди. Метод на продухване и улавяне с топлинна десорбция (ISO 15009:2012)

БДС EN ISO 22155

Качество на почви. Газхроматографско определяне на летливи ароматни и халогенирани въглеводороди и избрани етери. Статичен метод за горната част на колоната (ISO 22155:2011)

3.

Полихлорирани бифенили (PCBs)

БДС EN 15308

Характеризиране на отпадъци. Определяне на избрани полихлорирани бифенили (PCB) в твърди отпадъци с използване на капилярна газхроматография с електронно улавяне или масспектрометрично откриване.

БДС ISO 10382

Kaчество на почвата. Определяне на органохлорни пестициди полихлорирани бифенили. Газ хроматографски метод с детектор с електронно захващане.

4.

Въглеводороди (ТРН)

БДС EN 14039

Характеристика на отпадъци. Определяне съдържанието на въглеводороди в интервала C10 до C40 чрез газова хроматография

БДС EN 14345

Характеризиране на отпадъци. Определяне на съдържанието на въглеводороди чрез гравиметрия

5.

Полициклични ароматни въглеводороди (РАHs)

БДС EN 15527

Характеризиране на отпадъци. Определяне на полициклични ароматни въглеводороди ( РАН) в отпадъци с използване на газхроматографска масспектрометрия (GC / MS)

ISO 18287

Soil quality - Determination of polycyclic aromatic hydrocarbons (PAH) - Gas chromatographic method with mass spectrometric detection (GC-MS


3. Методи за определяне на допълнителни параметри за приемане на отпадъци на депа И ДРУГИ МЕТОДИ ЗА ИЗПИТВАНЕ НА ОТПАДЪЦИ ПО КОМПОНЕНТИ
Критериите за приемане на отпадъците на депа за неопасни и депа за опасни отпадъци включват освен гранични стойности на излужване за определените компоненти и гранични стойности за допълнителни параметри, които са посочени в таблици 6 и 8 от Част І, Раздел 2 на Приложение № 1 от Наредба № 6/2013 г. В таблицата по-долу са посочени стандартизирани методи за изпитване поведението на отпадъците в условията на депото чрез изпитване на поведението им при излужване с цел основно охарактеризиране и установяване на съответствието.




Компонент/ Характеристика

Стандартизационен документ

Заглавие

1

2

3

4

1.

Киселинен неутрализационен капацитет (КНК/АNK)

СД CEN/TS 15364

Характеризиране на отпадъци. Изпитвания за поведението при излугване. Изпитване на киселинния и неутрализационния капацитет

NEN 7371

Determination of the availability of inorganic components for leaching solid earthy and stony materials

СД CEN/TS 14429

Характеризиране на отпадъци. Изпитвания за поведението при излугване. Влияние на pH върху излугването с начално добавяне на киселина/основа

СД CEN/TS 14997

Характеризиране на отпадъци. Изпитвания за поведението при излугване. Влияние на pH върху излугването при постоянен контрол на pH

2.

Общ органичен въглерод ООВ/TOC

БДС EN 15169

Характеризиране на отпадъци. Определяне на загубите при накаляване/изпепеляване на отпадъци, утайки и седименти

БДС EN 12879

Характеристика на утайки. Определяне на загубите при накаляване на суха маса.

3.

Загуби при накаляване (ЗПН/LOI)

БДС EN 15169

Характеризиране на отпадъци. Определяне на загубите при накаляване/изпепеляване на отпадъци, утайки и седименти

БДС EN 12879

Характеристика на утайки. Определяне на загубите при накаляване на суха маса.

4.

Определяне на сух остатък и влагосъдържание

БДС EN 12880

Характеристика на утайки. Определяне на сух остатък и съдържание на вода

БДС EN 14346

Характеризиране на отпадъци. Изчисляване на сухото вещество чрез определяне на сух остатък или съдържание на влага

5.

Методи за киселинна екстракция

БДС EN 13656

Характеристика на отпадъци. Гниене с помощта на микровълни и със смес от флуороводородна (HF), азотна (HNO3) и солна (HCL) киселина за последващо определяне на елементи в отпадъците

БДС EN 13657

Характеристика на отпадъци. Гниене за последващо определяне на тази част от елементите, които са разтворими в царска вода

6.

РСВ

БДС EN 12766-1

Нефтопродукти и отработени масла. Определяне на PCB и сродни продукти. Част 1: Разделяне и определяне на избрани PCB конгенери чрез газова хроматография (GC) с използване на електронно улавящ детектор (ECD)

БДС EN 12766-2

Нефтопродукти и отработени масла. Определяне на PCB и сродни продукти. Част2: Изчисляване съдържанието на полихлорирани бифенили (PCB)

БДС EN 12766-3

Нефтопродукти и отработени масла. Определяне на PCB и сродни продукти. Част 3: Определяне и установяване съдържанието на полихлорирани терфенили (PCT) и полихлорирани бензил толуени (PCBT) чрез газова хроматография (GC) с използване на електронно улавящ детектор (ECD)

БДС EN 61619

Изолационни течности. Примеси на полихлорирани бифенили (PCB). Метод за определяне чрез капилярна газхроматография (IEC 61619:1997)

7.

Общи и летливи цианиди

(CN-)



ISO 17380:2004

Soil quality -Determination of total cyanide and easily released cyanide -- Continuous-flow analysis method

ISO 11262:2003

Soil quality - Determination of cyanide


Методи за определяне на метали и металоиди след киселинна екстракция на проби от отпадъци

8.

Кадмий (Cd)

Хром (Cr)

Кобалт (Co)

Мед (Cu)


Олово (Pb)

Манган (Mn)

Никел (Ni)

Цинк ( Zn)



ISO 11047:1998

Soil quality - Determination of cadmium, chromium, cobalt, copper, lead, manganese, nickel and zinc -- Flame and electrothermal atomic absorption spectrometric methods

Сребро (Ag)

Кадмий (Cd)

Хром (Cr)

Кобалт (Co)

Мед (Cu)

Олово (Pb)

Никел (Ni)

Антимон (Sb)

Ванадий (V)


СД CEN/TS 16172:2010

Утайки, обработени биоотпадъци и почви. Определяне на следи от елементи чрез метода на атомноабсорбционна спектрометрия в графитена пещ (GF-AAS)

Алуминий (Al)

Антимон (Sb)

Арсен (As)

Барий(Ba)

Берилий(Be)

Бисмут(Bi)

Бор(B)

Кадмий(Cd)



Калций(Ca)

Хром(Cr)


Кобалт(Co)

Мед(Cu)


Желязо(Fe)

Олово(Pb)

Литий(Li)

Магнезий(Mg)

Манган(Mn)

Молибден(Mo)

Никел(Ni)

Фосфор(P)

Калий(K)

Рубидий(Rb)

Селен(Se)

Силиций(Si)

Сребро(Ag)

Натрий(Na)

Стронций(Sr)

Сяра(S)


Талий(Tl)

Калай(Sn)

Титаний(Ti)

Ванадий(V)

Цинк(Zn)


ISO 22036:2008

Soil quality - Determination of trace elements in extracts of soil by inductively coupled plasma - atomic emission spectrometry (ICP - AES)

СД CEN/TS 16171:2012

Утайки, обработени биоотпадъци и почви. Определяне на елементи чрез масспектрометрия с индуктивно свързана плазма (ICP-MS)

Арсен (As)

Антимон (Sb)



Селен (Se)

ISO 20280:2007

Soil quality - Determination of arsenic, antimony and selenium in aqua regia soil extracts with electrothermal or hydride-generation atomic absorption spectrometry

Живак (Hg)

ISO 16772:2004

Soil quality - Determination of mercury in aqua regia soil extracts with cold-vapour atomic spectrometry or cold-vapour atomic fluorescence spectrometry

СД CEN/TS 16175-1:2013

Утайки, обработени биоотпадъци и почви. Определяне на живак в разтвори от царска вода и азотна киселина. Част 1: Атомно-абсорбционна спектрометрия по метода чрез студена пара (CV-AAS)

СД CEN/TS 16175-2:2013

Утайки, обработени биоотпадъци и почви. Определяне на живак. Част 2: Атомно-флуоресцентна спектрометрия по метода чрез студена пара (CV-AFS)

Талий (Tl)

ISO 20279:2005

Soil quality -Extraction of thallium and determination by electrothermal atomic absorption spectrometry

9.




СД CEN/TS 16172:2010

Утайки, обработени биоотпадъци и почви. Определяне на следи от елементи чрез метода на атомноабсорбционна спектрометрия в графитена пещ (GF-AAS)

Определяне на експлозивни компоненти

10.




ISO/CD 11916-1

Soil quality - Determination of explosive compounds -Part 1: Method using HPLC

ISO/CD 11916-2

Soil quality - Determination of explosive compounds -- Part 2: Method using gas chromatography with electron capture detection (ECD) or mass spectrometric detection (MS)

Определяне на полиароматни въглеводороди (РАН)

11.

РАН

ISO 13877:1998

Soil quality - Determination of polynuclear aromatic hydrocarbons - Method using high -performance liquid chromatography




12.

Диоксини

ISO/WD 13914

Soil quality - Determination of dioxines and furans and dioxin like polychlorinated biphenyls by gas chromatography with high resolution mass spectrometry (GC/HRMS)

13.

Хербициди

ISO 11264:2005

Soil quality - Determination of herbicides -Method using HPLC with UV-detection

Забележка: Съгласно т.3.1 и т. 3.3 от Част I, Раздел 3 на Приложение № 1 от Наредба№6/2013 г., вземането на проби и изпитването за основно охарактеризиране на отпадъци се извършва от акредитирани лаборатории съгласно съответните :

  • европейски стандарти, въведени като български стандарти;

  • международни стандарти, въведени като български стандарти, когато липсват европейски стандарти;

  • национални стандарти, когато липсват европейски и международни стандарти;

  • национални стандарти на други страни, когато липсват изброените по-горе видове стандарти;

  • вътрешно лабораторни методи одобрени от акредитиращия орган, когато липсват стандарти във всички изброени предходни случаи.

Посочените в настоящата заповед методи за вземане на проби за изпитване на отпадъци с цел основно охарактеризиране и установяване на съответствието имат статут на референтни методи.

При позоваването на други аналитични методи, отличаващи се от референтните, е необходимо оператора да предостави на компетентните органи убедителни доказателства, че използваните аналитични методи са с доказана съпоставимост по отношение на граница на откриване, граница на определяне, възпроизводимост, повтаряемост, селективност и чувствителност с референтните.




МИНИСТЪР:

СВЕТЛАНА ЖЕКОВА
Приложение № 4

към Заповед №……………………………..

на министъра на околната среда и водите
ОПРОСТЕНИ ПРОЦЕДУРИ ЗА ИЗПИТВАНЕ НА ОТПАДЪЦИ
Изпитването за установяване на съответствието има за цел установяване на съответствието на резултатите от изпитването, както с резултатите от основното охарактеризиране, така и с граничните стойности, заложени в критериите за приемане на отпадъците на депа. Изпитването за установяване на съответствието се провежда периодично по опростени процедури, тъй като се проверяват само някои от параметрите, определени като ключови при основното охарактеризиране. По този начин се намаляват компонентите за изпитване и съответно разходите на време и средства за изпитване. Операторът на депото е задължен най-малко веднъж годишно да извършва изпитване за установяване на съответствието.

Като ключови може да се определят, както параметри, свързани със състава и свойствата на отпадъка (които определят класификацията на отпадъка като опасен или не съгласно Наредба № 2/2014 г. за класификация на отпадъците), така и параметрите, включени в критериите за приемане на отпадъците на различните класове депа.

Определянето на ключовите параметри се извършва, като се имат предвид следните съображения:

1. Необходимо е да се прецени кой от параметрите би могъл да присъства в отпадъка в зависимост от входящите суровини, материали и технология на образуване на отпадъка (в това число възможността за протичане на странични процеси в хода на технологията, които биха довели до получаване на допълнително замърсяване на отпадъка). Всички налични в суровините опасни компоненти и потенциално образуващи се в хода на процеса замърсители трябва да се включат като ключови параметри при изпитването за установяване на съответствието. Често стойността на даден параметър може да се промени и параметърът да се превърне в ключов при промяна само на произхода на една и съща по вид суровина, поради наличие на допълнителни примеси в суровината от новия източник на доставка.

2. Като ключови във всички случаи се определят параметрите, които предопределят поведението на отпадъка при излужване, например: рН, киселинен/основен неутрализационен капацитет, разтворен органичен въглерод, хлориди, флуориди. За приемане на отпадъци на депа за инертни отпадъци, ключови са стойностите за фенол и общо съдържание на органични вещества по таблица 3 от Част І, Раздел 2 на приложение № 1 на Наредба № 6/2013 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (Наредба № 6/2013 г.)

3. В случай че стойността на даден параметър, определена при основното охарактеризиране е 80% от граничната стойност за съответния клас депо, то този параметър се определя като ключов. За тези ключови параметри честота на изпитване с цел установяване на съответствието следва да бъде по-висока от определената в чл. 34, ал. 3 от Наредба № 6/2013 г.

4. Често варирането на параметъра може да бъде в широки граници, така че в едни случаи отпадъкът да отговаря за приемане на депо за неопасни отпадъци, а в други - на депо за опасни отпадъци. Тези параметри, които варират в широки граници със стойности над граничните, се определя като ключови. Например, когато даден отпадък съдържа компонент, класифициран с рискова фраза R 41 като “дразнещ” под 10%, би могъл да се класифицира при еднакви други условия като неопасен, а при изменение на съдържанието на компонента над 10%, следва да се класифицира като опасен и съответно да се приема на депа за опасни отпадъци.

5. Някои параметри се определят като ключови, тъй като определят отпадъка за приемане само на един клас депо. Например при съдържание на азбест над 0,1% (азбестът е класифициран като Н7 “канцерогенен, категория 1 или 2”), отпадъкът се класифицира като опасен и се депонира на депо за опасни отпадъци или в съответствие с изискванията на т. 2.3.3. на Част І, Раздел 2 от Приложение № 1 на Наредба № 6/2013 г.

Изпитваните параметри за установяване на съответствието може да се намалят, в сравнение със заложените параметри с гранични стойности, тогава когато с представената информация от основното охарактеризиране се докаже, че:

- някои компоненти не присъстват във входящите суровини и материали и не биха могли да се образуват в хода на технологията;

- резултатите от изпитването за основно охарактеризиране показват незначителни стойности на параметрите в сравнение с гранични стойности и стойностите се променят в тесен интервал, като винаги остават под нивото на граничните стойности;

- няма потенциална възможност от допълнително замърсяване по пътя на отпадъка от първичния причинител до депото (в това число в резултат от предварително третиране на отпадъка с цел регенериране или третиране с цел приемане на отпадъка за депониране).

За получаване на достоверни и пълни данни от основното охарактеризиране следва да се вземат и изпитат от притежателя на отпадъци достатъчно количество и брой проби в съответствие с плана за вземане на проби и стандартизираните изисквания. За да се докаже, че изменението на стойностите на всеки един параметър винаги остава под граничните стойности, трябва да се вземат проби от отпадъка, образуван при “типичните” условия на протичане на процеса, при “най-благоприятните” и при “най-неблагоприятните” случаи. Причинителят на отпадъци трябва да определи и посочи в описанието на технологията всички изброени случаи, в това число инцидентни промени в параметрите на процеса, които биха довели до съответни промени в състава и свойствата на отпадъка, например случаите на пускане и спиране на инсталацията, прекъсване в захранващия поток, промени в условията на процеса-температура, време и др.

За поддържане на актуална и достоверна информация за отпадъците, обезвреждани чрез депониране, притежателят на отпадъци следва да извършва периодично изпитване за установяване на съответствието по определените с основното охарактеризиране ключови параметри.

Методите за анализ на ключовите параметри за установяване на съответствието с кратък коментар за тяхната приложимост са посочени в Приложения № 1, № 2 и № 3 на настоящата заповед. В голяма част от случаите методите за основно охарактеризиране и за установяване на съответствието са едни и същи.




Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница