методи за определяне на общо съдържание на органични вещества

Стандартизираните методи за определяне на общото съдържание на органичните вещества са посочени в таблицата по-долу.

• 
  европейски стандарти, въведени като български стандарти;
  
• 
  международни стандарти, въведени като български стандарти, когато липсват европейски стандарти;
  
• 
  национални стандарти, когато липсват европейски и международни стандарти;
  
• 
  национални стандарти на други страни, когато липсват изброените по-горе видове стандарти;
  
• 
  вътрешно лабораторни методи одобрени от акредитиращия орган, когато липсват стандарти във всички изброени предходни случаи.
  

При позоваването на други аналитични методи, отличаващи се от референтните, е необходимо оператора да предостави на компетентните органи убедителни доказателства, че използваните аналитични методи са с доказана съпоставимост по отношение на граница на откриване, граница на определяне, възпроизводимост, повтаряемост, селективност и чувствителност с референтните.

Като ключови може да се определят, както параметри, свързани със състава и свойствата на отпадъка (които определят класификацията на отпадъка като опасен или не съгласно Наредба № 2/2014 г. за класификация на отпадъците), така и параметрите, включени в критериите за приемане на отпадъците на различните класове депа.

Определянето на ключовите параметри се извършва, като се имат предвид следните съображения:

1. Необходимо е да се прецени кой от параметрите би могъл да присъства в отпадъка в зависимост от входящите суровини, материали и технология на образуване на отпадъка (в това число възможността за протичане на странични процеси в хода на технологията, които биха довели до получаване на допълнително замърсяване на отпадъка). Всички налични в суровините опасни компоненти и потенциално образуващи се в хода на процеса замърсители трябва да се включат като ключови параметри при изпитването за установяване на съответствието. Често стойността на даден параметър може да се промени и параметърът да се превърне в ключов при промяна само на произхода на една и съща по вид суровина, поради наличие на допълнителни примеси в суровината от новия източник на доставка.

2. Като ключови във всички случаи се определят параметрите, които предопределят поведението на отпадъка при излужване, например: рН, киселинен/основен неутрализационен капацитет, разтворен органичен въглерод, хлориди, флуориди. За приемане на отпадъци на депа за инертни отпадъци, ключови са стойностите за фенол и общо съдържание на органични вещества по таблица 3 от Част І, Раздел 2 на приложение № 1 на Наредба № 6/2013 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (Наредба № 6/2013 г.)

3. В случай че стойността на даден параметър, определена при основното охарактеризиране е 80% от граничната стойност за съответния клас депо, то този параметър се определя като ключов. За тези ключови параметри честота на изпитване с цел установяване на съответствието следва да бъде по-висока от определената в чл. 34, ал. 3 от Наредба № 6/2013 г.

4. Често варирането на параметъра може да бъде в широки граници, така че в едни случаи отпадъкът да отговаря за приемане на депо за неопасни отпадъци, а в други - на депо за опасни отпадъци. Тези параметри, които варират в широки граници със стойности над граничните, се определя като ключови. Например, когато даден отпадък съдържа компонент, класифициран с рискова фраза R 41 като “дразнещ” под 10%, би могъл да се класифицира при еднакви други условия като неопасен, а при изменение на съдържанието на компонента над 10%, следва да се класифицира като опасен и съответно да се приема на депа за опасни отпадъци.

5. Някои параметри се определят като ключови, тъй като определят отпадъка за приемане само на един клас депо. Например при съдържание на азбест над 0,1% (азбестът е класифициран като Н7 “канцерогенен, категория 1 или 2”), отпадъкът се класифицира като опасен и се депонира на депо за опасни отпадъци или в съответствие с изискванията на т. 2.3.3. на Част І, Раздел 2 от Приложение № 1 на Наредба № 6/2013 г.

Изпитваните параметри за установяване на съответствието може да се намалят, в сравнение със заложените параметри с гранични стойности, тогава когато с представената информация от основното охарактеризиране се докаже, че:

- някои компоненти не присъстват във входящите суровини и материали и не биха могли да се образуват в хода на технологията;

- резултатите от изпитването за основно охарактеризиране показват незначителни стойности на параметрите в сравнение с гранични стойности и стойностите се променят в тесен интервал, като винаги остават под нивото на граничните стойности;

- няма потенциална възможност от допълнително замърсяване по пътя на отпадъка от първичния причинител до депото (в това число в резултат от предварително третиране на отпадъка с цел регенериране или третиране с цел приемане на отпадъка за депониране).

За получаване на достоверни и пълни данни от основното охарактеризиране следва да се вземат и изпитат от притежателя на отпадъци достатъчно количество и брой проби в съответствие с плана за вземане на проби и стандартизираните изисквания. За да се докаже, че изменението на стойностите на всеки един параметър винаги остава под граничните стойности, трябва да се вземат проби от отпадъка, образуван при “типичните” условия на протичане на процеса, при “най-благоприятните” и при “най-неблагоприятните” случаи. Причинителят на отпадъци трябва да определи и посочи в описанието на технологията всички изброени случаи, в това число инцидентни промени в параметрите на процеса, които биха довели до съответни промени в състава и свойствата на отпадъка, например случаите на пускане и спиране на инсталацията, прекъсване в захранващия поток, промени в условията на процеса-температура, време и др.

За поддържане на актуална и достоверна информация за отпадъците, обезвреждани чрез депониране, притежателят на отпадъци следва да извършва периодично изпитване за установяване на съответствието по определените с основното охарактеризиране ключови параметри.

Методите за анализ на ключовите параметри за установяване на съответствието с кратък коментар за тяхната приложимост са посочени в Приложения № 1, № 2 и № 3 на настоящата заповед. В голяма част от случаите методите за основно охарактеризиране и за установяване на съответствието са едни и същи.