Министерство на регионалнота развитие и благоустройството регионален план за развитие на южен централен район за планиране за периода 2007-2013

1.2.3. Заетост

Фиг.12. Динамика на равнището на заетост по области в ЮЦР 2001-2003 г., НСИ

Ако приемем, че структурата на заетостта в района продължава да следва националната тенденция, то можем да приемем, базирайки се на публикуваното наблюдение “Основни резултати от наблюдението на работната сила през четвъртото тримесечие на 2004 година”¹⁴, че и през 2004 година заетостта в ЮЦР се е увеличила с около 1% и е достигнала равнище от 43,6%, а коефициентът на заетите лица на възраст 15-64 години, изчислени на базата на общия брой лица от същата възрастова група, е около 54%.

В рамките на района отделните области имат противоположни тенденции. Докато в области Пловдив, Смолян, Стара Загора и Хасково коефициентът на заетост се увеличава, то в област Кърджали намалява: там коефициентът на заетост на населението над 15 години е намалял с 2,2 пункта спрямо 2002 година.

Секторният състав на заетостта в Южен централен район има разпределение, близко до секторната структура за страната. Най-голям е броят на заетите в сектора на услугите, следван от индустрията и селското стопанство. Спрямо останалите планови региони секторът на индустрията има най-голяма тежест в Южния централен район, но секторът на услугите има стойности (51%), далеч под тези на Югозападния район (65%). В рамките на областта няма екстремни различия. В предвид на планинския характер на релефа и размера на земеделските земи най-ниска е заетостта в селското стопанство в области Смолян и Кърджали, а най-висока – в Пазарджик, Стара Загора и Хасково.

Фиг.13. Образователна структура на заетите по области

В частния сектор на областта работят 2/3 от всички заети лица от района, а в публичния сектор – съответно 1/3 от заетите лица, като продължава тенденцията на заетост в частния сектор.

Образователната структура на заетите лица в Южния централен район е най-неблагоприятната в страната. Делът на заетите с основно и по-ниско образование (23,1%) е най високият в страната, а съответно делът на заетите с висше образование е най-нисък (20,6%). За сравнение в Югозападния район делът на заетите с висше образование е 33,6%, а на заетите с основно и по-ниско – само 12,5%.

Нито една от областите в района не достига средната стойност за страната на показателя “заети с висше образование”. В рамките на района с изключително неблагоприятни показатели се откроява област Кърджали, където делът на заетите с основно и по-ниско образование е по-висок дори от този на заетите със средно образование. Тази структура вероятно е една от причините за ниската производителност на труда в ЮЦР. Според “Националната стратегия за регионално развитие на Република България за периода 2005-2015”¹⁵, “най-ниска е производителността на труда в Южния централен район...., районът има най-ниска стойност на БВП на човек от населението”.

Неблагоприятната образователна структура на заетите лица, ниската производителност на труда и стойностите на БВП на човек от населението трябва да се отчетат при формирането на политиката за икономическо развитие и сближаване на Южен централен район.

В сравнение с европейските региони Южният централен район е с далеч по-ниски стойности на показателите, характеризиращи заетостта.

Секторната структура на заетостта в Южния централен район се отличава сериозно от секторната структура на заетостта в регионите на страните членки на ЕС, където е характерна висока степен на заетост в сферата на услугите, и обратно – ниска в селското стопанство.
1.3.СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ НА ЮЖЕН ЦЕНТРАЛЕН РАЙОН ЗА ПЛАНИРАНЕ
1.3.1.Безработица

Равнището на средногодишната безработицата в Южния централен район през 2003 г. е 14,91%.¹⁶ През 2000 г. средногодишното равнище на безработицата се повишава с повече от 4% спрямо 1999 г. Тези стойности с незначителни отклонения са поддържани до 2003 г., когато, следвайки националната тенденция на намаление, е постигнато равнището от 1999 година. В сравнение с останалите райони Южният централен има по-неблагоприятни показатели само от Югозападния и еднакви – с Югоизточния, както и със средните стойности за страната.

Относителният дял на регистрираните безработни жени в периода 1999 – 2003 г. се променя незначително и през 2003 г. делът на регистрираните безработни жени е 55,7%. През този период не се променя съществено и относителният дял на регистрираните безработни младежи до 29 г., като той е около 30%, отклонявайки се незначително от стойностите в другите райони за планиране. За разлика от младежката безработица, делът на продължително безработните лица (с регистрация над 1 година) през1999 г.(30,97%) чувствително нараства и достига през 2003 г. 53,63% от общия брой на регистрираните безработни лица, като тази тенденция се проявява във всички райони с един и същ темп на нарастване. През четвъртото тримесечие на 2004 г. продължително безработните лица в страната са вече 60% от общия брой на безработните.¹⁷

Към края на 2003 г. броят на регистрираните безработни лица в Южен централен район е 129 788 и е по-малък с 19,3% (31 013) спрямо броя към края на 2002 г. (160 801).¹⁸ В териториален аспект намалението на броя на регистрираните спрямо предходната година е отбелязано и в шестте области на района за планиране. Най-голям е относителният дял на намалението в Пловдивска област (23,5%), следвана от област Пазарджик (19%). Най-нисък е относителният дял на намалението спрямо края на 2002 г. в Хасковска област (12,9%).

Най-високо равнище на безработица отчетливо и трайно се наблюдава в Смолянска област. Най-ниско е равнището на безработица в Пловдивска област.

Безработните младежи до 29-годишна възраст са рискова група на пазара на труда, чието устройване на работа е затруднено поради краткия им или липсващ опит¹⁹. Към края на 2003 г. безработните младежи в Южния централен район представляват 27,6% от цялата съвкупност на безработните. В сравнение с предходната година във всички области на района се отбелязва намаление на относителния им дял сред безработните. В териториален аспект най-много безработни младежи има в области Стара Загора и Хасково, а най-малко – в Смолянска област. Образователната структура на безработните младежи се различава в териториален аспект. За разлика от останалите области безработните младежи в Смолянска област като цяло са с по-висок образователен статут: сред тях лицата със средно образование са 60%, а регистрираните младежи с висше образование са 6%.

Продължително безработните лица доминират пазара на труда в Южен централен район. Въпреки абсолютното намаление на безработните, поддържащи регистрацията си в бюрата по труда повече от една година, те увеличават дела си в общата съвкупност на регистрираните безработни във всички области на района.

В териториален аспект относително най-много продължително безработни сред регистрираните към края на 2003 г. има в Смолянска област – 61,9% от безработните. Изчислен средно през 2003 г., техният относителен дял е 59 на сто от безработните. Най-нисък относителен дял (49,9%) на продължително безработните се регистрира в област Хасково. Една четвърт от продължително безработните в района са младежи на възраст до 29 години, като делът на младежите сред продължително безработните е най-нисък в Смолянска област (16%). В Пловдивска област този дял е 27%.

Половата структура на безработните се характеризира с преобладаващ дял на жените сред безработните, както и с увеличаване дела на жените в общата съвкупност спрямо 2002 година. “Смолянска област традиционно се характеризира с висока женска безработица. В три ДБТ делът на жените е екстремално голям за целия район: в ДБТ Мадан той е 69 на сто, в ДБТ Златоград – 61 на сто и в ДБТ Смолян – 58 на сто.”²⁰

През 2003 г. се запазва тенденцията безработните с основно и по-ниско образование да са по-голямата част от регистрираните безработни, а безработните с висше образование да са най-малочислената група. В Южен централен район традиционно свободната работна сила без квалификация и професия има преобладаващ дял на пазара на труда.

Вътрешнорайонните различия в заетостта и безработицата засилват миграционните процеси в областите и общините с висок дял на безработни лица, като насърчават и търсенето на сезонна трудова заетост в сектори строителство и селско стопанство, засилвайки процесите на обезлюдяване на периферните територии.

1

Фиг.14. Структура на доходите в Южен централен район в лв., през 2003 г.

С най- висок доход на човек е Северозападният район (2444 лв.), а с най-нисък – Югозападният (2193 лв.). Непосредствено след него се нарежда Южният централен (2200 лв.). Средният годишен доход на един човек в района има следната структура: от работна заплата (38,3%), от пенсии (20,2%), от домашното стопанство (19,6%), други приходи (15,6%) и от предприемачество (6,3%).

Доходите от предприемачество имат най- висок дял в ЮЦР – 6,3% при средна стойност за страната 4,2%. Доходите от собственост и продажба на имущество част от категорията “други” са в пъти по ниски от средните за страната. Равнището на доходите от работна заплата е сравнително високо, но е под средното за страната. Вероятно съществуват значими вътрешнорайонни (междуобластни и вътрeшнообластни) различия, които не могат да се анализират поради липса на данни.
1.3.3. Здравни услуги

Здравеопазването в Южен централен район по средни показатели е на второ място у нас след ЮЗР, който включва София-град. Това се дължи на сравнително добре развитата извънболнична и болнична медицинска помощ.

Намаляват регионалните различия в нивата на регистрация при ОПЛ, което гарантира равномерната осигуреност с първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП). За всички области в ЮЦР нивото на регистрация за второто полугодие на 2002 г. е над 90%, с изключение на РЗОК – Хасково – 89,61%.

Запазват се обаче тенденциите на концентрация на общопрактикуващи лекари в областите с медицински университети (Пловдив и Стара Загора), при ниска осигуреност в другите области с дефицит на лекарски кадри и по-неразвита инфраструктура – Кърджали и Смолян.

Проблем за целия регион е навременното осигуряване на здравна помощ в отдалечените села и тези без лекарски практики. В допълнение достъпът до здравни услуги е проблем и за голяма група лица без здравно осигуряване. Общините на практика не разполагат с преки нормативни и финансови инструменти за решаване на тези проблеми, а би трябвало да потърсят свои решения.

Констатира се слабо увеличение на общия брой болници у нас. На национално ниво от 280 през 1999 г. – на 298 през 2003 г. На регионално ниво увеличението е с 5 болнични заведения – от 66 на 71. Увеличението броя на болниците се дължи на преобразуването на бившите санаториуми в специализирани болнични заведения. След 2000 г. се наблюдава още и тенденция за нарастване броя на специализираните болници. Броят на диспансерите общо и по отделни видове диспансери се запазва за периода, като леглата в тях се редуцират.

За същия период броят на болничните легла в ЮЦР намалява от 14 569 на 12 127, а броят на леглата в извънболничната помощ и хосписите нараства. Значително е намаляването на броя на леглата в многопрофилните болници за активно лечение. През 2003 г. здравната мрежа в страната разполага с 49 171 болнични легла 24,7% от които са в ЮЦР.

Регионалните диспропорции в осигуреността на населението с болнични легла през последните години се задълбочават. Така например, ако през 2000 г. разликата по броя на леглата на 1000 души от населението между Югоизточния район (6,0) и Югозападния (8,1) е 2,1 легла, през 2002 г. тя нараства на 3,1 болнични легла.²¹ Премахването на районирането за болничен прием до известна степен тушира тази негативна тенденция.

Подобни са регионалните диспропорции и в осигуреността на населението с лекари и стоматолози на 1000 души от населението. Тя е по-висока за Югозападния, Южния централен и Северния централен район, а по-ниска – в Югоизточния и Северозападния. По осигуреност със стоматолози ЮЦР е на второ място през целия период, като стойностите се доближават или превишават средните за страната. В същото време има изоставане в темповете на осигуреност с лекари в сравнение със СЗР и СЦР. Установяват се и различия в рамките на самия регион, като тенденцията е те да се задълбочават.

Броят на преминалите болни през лечебните заведения като цяло се увеличава (средно с 5,7%), като най-силно е изразено това увеличение в многопрофилните болници и по-специално в тези за активно лечение, както и в диспансерите. Намалява броят на преминалите болни в специализираните болници за долекуване и продължително лечение и за рехабилитация.

За периода 2000 г. – 2003 г. се наблюдава намаляване на броя на пролежаните леглодни в почти всички видове лечебни заведения. Изключение правят частните заведения за болнична помощ и диспансерите за белодробни болести.

Неравномерно е разпределението на лекарите за ПИМП и СИМП в различните области. Общините и областите не разполагат със средства за решаване на проблема. Необходима е интервенция на национално и евентуално – на регионално ниво.

Констатира се необходимост от оптимизиране на връзката между първичната и специализираната извънболнична помощ. Не е осигурен постоянен денонощен достъп до медицински услуги, особено в малките населени места.

Все още има нерегистрирани лица (деца, социално слаби, инвалиди и др.), нуждаещи се от социална здравна защита.

Броят на болничните легла е намалял с около 20% през 2003 г. спрямо 2001 г.

Променена е използваемостта на болниците – по-ниска продължителност на средния престой и увеличен брой на преминалите през стационарните отделения болни.

Налице са значителни различия в материалната база, болничните легла и персонала в различните региони, както в рамките на ЮЦР, така и в страната като цяло.

Човешките ресурси са основен фактор, определящ конкурентноспособността на даден регион. Според Третия доклад за икономическо и социално сближаване²³ уменията на работната сила са основното сравнително предимство на регионите в глобалната конкуренция. Високото ниво на образование и предоставянето на качествено обучение на хората по време на целия им трудов живот са ключът към укрепване на иновационния капацитет²⁴.

Образователната система в България е добре развита. Системата на просветата включва детски градини, училища и обслужващи звена в училищната мрежа. Образованието е задължително за децата между 7 и 16 години, а от учебната 2003-2004 г. стана задължителна и предучилищната подготовка.

Счита се за трайно установена тенденцията за повишаване образователното равнище на населението в България. Това се доказва с увеличения дял на населението със средно и висше образование.

В същото време, видно от Фиг. 13, тази благоприятна тенденция не важи за ЮЦР. В края на 2003 г. образователното равнище на заетите лица в района е с най-ниските стойности у нас. Това се дължи както на много ниския процент (под 20%) заети с висше образование в областите Кърджали, Пазарджик и Смолян, така и на изключително високия дял (46%) на заетите с основно и по-ниско образование в Кърджали.

Образованието е ключово средство за борба с бедността и социалната изолация чрез предоставяне на възможност за равен достъп до предучилищна подготовка и основно образование за всички хора в страната, без оглед на етническа принадлежност, местоживеене, здравословно състояние или възраст.

По демографски причини тенденцията е към намаляване на децата в детските градини и спадане на посещаемостта в зависимост от потребителските възможности. Децата от турска и от ромска етническа група посещават по-слабо предучилищните институции. Обикновено хората от малцинствата живеят в обособени квартали, които се характеризират с лоша инфраструктура, наличие на незаконно строителство, бедност, ниска степен на здравно обслужване, висока безработица. Фактор за капсулиране на малцинствените общности е неграмотността и слабото владеене на български език, породена от ранното отпадане от училище, липсата на завършено начално или основно образование. Ако вземем предвид разпределението по възрастови групи²⁵, което при ромите показва най-голям брой на лицата в границите 10-14 и 15-19 години, а при турците – 10-14, 15-19 и 20-25 години, това означава, че в следващите години тези групи ще са в трудоспособна възраст и е особено важно нивото на тяхното образование и квалификация да бъде конкурентноспособно на новите условия на пазара на труда.

От 2003 учебна година към детските градини и/или училищата се създават подготвителни предучилищни групи, с които се цели постигане на равен старт на децата в училище. Тези групи са особено важни за децата с небългарски майчин език. За тях е въведено специалното изучаване на български език, което да им даде възможност за изравняване в социален и езиков план и да им помогне да преодолеят бариерата на езика. Финансирането на подготвителните групи се поема от бюджета, като родителите не заплащат такси за обучение.
По данни на НСИ за 2002 г. нетният коефициент на записване в началното образование е 96,4 % като в сравнение с 1990 г. се е повишил с над десет процентни пункта. Нетният коефициент на завършване²⁶ на началното образование обаче е 93,3%, което означава, че 8,9 % от потенциалните ученици не завършват начално образование. 16% от децата остават без завършено основно образование²⁷. Само през първия срок на 2003 г. са отпаднали над 2000 деца от 1 до 12 клас .²⁸

В сравнение с предишни години все по-малко деца в селата завършват средно образование. При средното образование разликата в достъпа до образование на градските и селските деца става все по-отчетлива. Живеещите в селски райони деца получават три години по-малко образование в сравнение с тези, живеещи в града. Високото равнище на бедност се свързва с по-ниско образование. У нас равнището на бедност е 2,4 пъти по-високо сред хората с основно и по-ниско образование, в сравнение с тези със средно образование (26,4 % към 10,9 %)²⁹.

Посещаемостта в голяма степен е свързана с доходите. Посещаемостта на училище е свързана с отдалечеността на училището от населеното място на детето. Колкото по-отдалечени в географски смисъл са училищата (вероятността от отдалеченост нараства с увеличение на нивото на образование), толкова по-вероятно е непосещаването и отпадането на учениците от училище. Въпросът става още по-остър, ако възрастта на детето е по-ниска и родителите се чувстват притеснени от всекидневните пътувания на децата в други населени места. Това е един изключително остър проблем за всички области, включени в ЮЦР, като в по-малка степен се отнася само за Пловдивска и Старозагорска области, и то най-вече за общините, близки до административните центрове.

От 2002 г. са безплатни транспортът на учениците до 16-годишна възраст в населено място, където няма съответно училище, както и интернатното обучение в средищно училище в най-близкото населено място на територията на общината. Проблемите, обаче, остават за планинските и гранични райони и малките населени места, където инфраструктурата е слабо развита и с лошо качество, а през зимата не може да се осигури транспорт.

Съобразяването с нормативните разпоредби за капацитета на училищата налага закриване на училища, предимно в малки населени места, но това не винаги е най-доброто решение, защото предизвиква лавинообразни проблеми: миграция на млади семейства с деца, на специалисти с висше образование, застаряване на селското население, обезлюдяване на цели райони.

Като основни проблеми в образованието, свързани с проблемите на бедността и социалната изолация, могат да се посочат:

• 
  необходимостта от закриване на училищата в малките селища;
  
• 
  напускане или отпадане от училище преди нормативните възрастови граници за задължително образование;
  
• 
  затруднен достъп до задължително образование на децата от бедни семейства, на децата от малки села и от ромската етническа група.
  

Анализът на промените в общия брой на учащите се през последните 5 години показва ясна тенденция на намаление – средно с 8%, както на национално, така и на регионално ниво. Особено значимо е намалението в Смолян (14%) и Кърджали (12%).

Още по-неблагоприятни са тенденциите в относителния дял на учащите се. Докато в национален план се наблюдава относително стабилно съотношение 82% : 18% на учащите се в основно и средно образование към учащи се висше образование, то за ЮЦР съотношението е 89% : 11%. Особено ярък пример е отново Пазарджик – делът на висшистите е трайно под 0,35% за последните 5 години.

Тенденциите в развитието на образователната инфраструктура на ЮЦР са:

Въпреки намалението на децата в предучилищна възраст в национален мащаб, броят на функциониращите детски градини в ЮЦР през последните три години се запазва (от 838 за 2001 г. на 846 за 2003 г.). За разлика от националната тенденция към намаляване броят на децата в тези заведения се увеличава (от 47 951 през 2001 г. до 48 223 през 2003 г.), което се дължи най-вече на Пловдивска област. Пропорционално на общото население повече от 2/3 от децата се обучават в градовете.

Н






Фиг. 16. Относителен дял на завършилите, 1999-2003 год., НСИ
аправените експертни оценки за състоянието на сградния фонд на детските заведения, докладвани пред общинските съвети, дават добра оценка за повечето от тях. Едва при 5% от случаите оценката е “лоша”, а за около 15% – “задоволителна”. Отчита се като положителен факт теренният резерв за ново строителство към повечето детски заведения. Докато пълняемостта на групите в градовете често е над нормативната (25 деца), функционирането на детските градини в селата е затруднено поради незапълнен капацитет. Липсата на доходи и безработицата са основни причини за отглеждане и възпитание на много деца в домашни условия. Същевременно препълненият капацитет на градските заведения отваря нова “пазарна ниша” – през този период се появяха първите частни детски градини. Социалната сегрегация неминуемо налага потребности от различни стандарти и в тази сфера на услугите. Предлагат се две алтернативи, чрез които общините да ревизират политиката си по този въпрос:

1. 
   Общината утвърждава “равен житейски старт и социализация на децата”, като същевременно повишава стандарта на услугите в общинските детски заведения. Такава политика неминуемо изисква повишени бюджетни разходи.
   
2. 
   Общината поддържа сегашния стандарт на детските заведения, въвежда “социални филтри” (критерии за достъп) и стимулира създаването на нови частни заведения (чрез устройствени мерки и предоставяне на терени или сграден фонд³¹).
   

Към 2004 г. в ЮЦР функционират общо 860 училища, от които 705 – общообразователни, 30 – специални, 26 – за придобиване на ІІ-ра степен професионална квалификация, 96 – за придобиване на ІІІ-та степен професионална квалификация и 3 – за придобиване на ІV-та степен професионална квалификация.

Коефициентите на записване за начално и основно образование са изключително високи – над 95%, за което е допринесла предприетата административната мярка (детски надбавки срещу удостоверение от училище). По този начин обаче не могат да се решат други много важни проблеми – пределна бедност, риск и неудобства при транспортиране от села без училища. Средногодишният относителен дял на завършилите основно образование в ЮЦР е около 45%, като се установява тенденция на нарастване във всички области от региона през последните 5 години.

Същата неблагоприятна тенденция се наблюдава и при завършилите средно образование – за ЮЦР те са повече от средното за страната и това е изключително за сметка на завършващите висше образование. Средните училища са три категории: общински, държавни и частни. Ежегодно в ЮЦР тези училища завършват около 21 000 средни специалисти. Макар и покриващи икономическия профил на региона, много е трудно да се направи оценка за реализуемостта на тези специалности поради отсъствие на система за обратна връзка и съществуването на “сива” икономика. Осъзнат е проблемът с недостатъчно широко застъпеното обучение в информационни и комуникационни технологии (необходимо и универсално приложимо знание). Макар, че се приема за добър атестат за средното образование фактът, че близо 75% продължават образованието си във ВУЗ, това е доста съмнителен критерий за качеството на образованието като цяло.

Един огромен проблем са училищата в селата. От една страна, в тях се учат предимно деца от семейства с нисък социален статус, от друга – качеството на обучението е изключително ниско. Материалната база е в плачевно състояние. Нормална е практиката на слети класове и липса на часове по чужд език. На практика тези училища не изпълняват предназначението си. Едва ли обаче закриването им би решило проблема. Възникват проблеми с транспорта, мотивацията, финансови и т.н. Може би изходът е в прегрупирането им в селската зона и дори търсене на съвместна схема между съседни общини. Трябва във всички случаи да се постигне крайната цел – стабилизиране на вторични опорни центрове на образователната мрежа при гарантирано качество на учебния процес.

Физическото състояние на сградния фонд в преобладаващите случаи е сравнително добро. През последните две години в повечето училища са направени ремонти. Шанс за рязко намаляване на експлоатационните разходи (особено за отопление) дават провизиите на новия Закон за енергийна ефективност – преференциални кредити за топлинно саниране. Затворените селски училища се рушат в очакване на инициативи за нови функции. Отдих, туризъм, социални дейности, чисти производства – това са част от възможните/желани дейности, които биха могли да се настанят във все още годната база на закритите училища. Вече има разработени идеи за адаптиране на изоставените бази в домове за възрастни и инвалиди (или за туристически цели).

Анкетите и анализите в по-големите градове затвърждават тревогата от нарастващо насилие и употреба на дрога в училищата. Сигурността в училищата е изведена до приоритетен, всеобщ проблем в образователната система на общините. Конвенционалната общинска охрана се оказва неефективна и недостатъчна.

Проблемът с интеграцията на ромите в образованието е осъзнат, признат и институционализиран. Общински програми за интеграция на ромските деца вече се прилагат в някои основни училища. Като ключов партньор се определя неправителственият сектор, засега слабо представен. Очаква се мерките и ресурсите, предвидени в новоприетата от МОН “Стратегия за образователната интеграция на децата и учениците от етническите малцинства” да подпомогнат процеса.

В ЮЦР се наблюдава изключително негативна тенденция – относителният дял на завършилите висше образование е с много по-ниски стойности от средните за страната. Това се дължи на вътрешно регионалните различия. С изключение на Пловдив и Стара Загора, в останалите 4 области относителният дял на завършилите висше образование там е под 5% (най-нисък в Пазарджик – 0,2% за 2003 год.) при средни стойности за страната от 21% до 27% за периода 1999-2003 год.

От друга страна, ЮЦР, след столицата, е с най-солидна университетска база у нас. Само в Пловдив и Стара Загора се обучават над 35 000 студенти в 7 от най-авторитетните български висши учебни заведения: ПУ “Паисий Хилендарски”, Академия за музикално и танцово изкуство, Медицински институт, Технически университет, Аграрен университет, Висш институт по хранително-вкусова промишленост, Тракийски университет. В останалите областни центрове са ситуирани филиали на университети – наши и чужди. Основният дял медицински колежи у нас са на територия на ЮЦР. Само тук (в Стара Загора и Пловдив) функционират двата аграрни колежа у нас.

Идеи и капацитет за научно-развойна дейност съществуват, но не са реализирани. Лансирано е предложение за създаване на технопарк, материализиращ академичния ресурс в сферата на аграрните технологии и ветеринарната медицина.

Макар че и тук липсват систематични данни за реализация на кадрите, всеобщо признат проблем е “изтичането на мозъци”. Селскостопанският сектор се развива без адекватно научно обслужване и ангажира нищожен дял от агрономическия и ветеринарния капацитет на университетите. Повечето млади кадри търсят реализация извън региона – в чужбина или в столицата. Част от оставащите се преквалифицират или започват работа извън сферата на специалността си. Показателен е фактът, че ако 6,14% (8 505 човека) от безработните за ЮЦР са висшисти, то този процент за областните центрове е над 13%.
Продължаващо професионално обучение

Като цяло предизвикателствата пред системата на продължаващото професионално обучение се отнасят до: подобряване механизмите за информационна отвореност и обратна връзка; подобряване качеството на обучението и доближаването му до измеренията, осигуряващи достъп до европейския пазар на труда; създаване на механизми за мотивиране както на потребителите на квалификационни услуги, така и на организации, инвестиращи в продължаващото професионално обучение; обединяване на усилията между всички социални партньори, органите на местната власт и неправителствените организации, имащи отношение към развитието на човешките ресурси и икономическия напредък на страната³².

Един от “буферите” за последствията от структурната реформа в икономиката е създаването на районни центрове за преквалификация, за професионална подготовка и за повишаване квалификацията на човешките ресурси. Създаването на нов тип образователно-професионални центрове ще бъде съпроводено с преструктурирането на част от съществуващите професионални училища, от които няма да има потребност.

Обучението за придобиване на професионална квалификация на лицата на пазара на труда се организира от Агенцията по заетостта. Общият брой на проведените курсове през 2003 г. е 1977, което надвишава броя на същите през 2000 г. повече от два пъти.

Тези специфични фактори, заедно с европейските и световните тенденции за непрекъснато нарастване на изискванията към пригодността за заетост, определят необходимостта от продължаващо професионално обучение както във всички възрастови групи на работната сила, така и в териториален аспект.

1.4.2. ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО
Предприемачеството в ЮЦР се развива в темпове близки до останалите планови региони. Все пак относителният дял на предприемачи (работодатели и самонаети лица) от общо заети през 2003 г. е малко по-висок спрямо останалите планови региони – 14,8%. Не би могло да се очаква значителна разлика между отделните планови региони, тъй като предприемачеството в тях в еднаква степен се влияе от постоянно променящата се нормативна рамка, липсата на достъп до финансови ресурси, тежките административни процедури и липсата на квалифицирана работна ръка.

В

Увеличението на броя на малките предприятия в ЮЦР е най-високо спрямо останалите планови региони и сериозно надхвърля средните стойности за страната, съответно – 9,1 % през 2002г. и 11,6% през 2003г.

Мрежата от организации, подкрепящи бизнеса, включва агенции за регионално развитие, бизнес-центрове, бизнес-инкубатори, сдружения на предприемачи и др. В огромната си част тези организации са създадени по различни донорски програми и техният брой в една област или регион не е резултат от обективни икономически процеси, а по-скоро от субективната преценка на различни донори. Ето защо не могат да се правят категорични изводи от броя на организациите в съответната област или регион. Още повече, че тези организации са изключително разнородни и предлагат твърде различен набор и обем от услуги. Също така липсват данни доколко бизнесът ги припознава като свои партньори и доколко ползва техните услуги. Все пак трябва да отбележим, че се наблюдава регионална хомогенност на показателя брой организации в планови регион, както и брой организации в област. Най-значимата програма за създаване и подкрепа на тези организации е “Заетост чрез подкрепа на бизнеса” на ПРООН, като 21,4% от центровете, създадени по тази програма, са в ЮЦР.

Нивото на преките чуждестранни инвестиции в ЮЦР е в унисон с характерното за цялата страна и за всички планови региони увеличение на чуждестранните инвестиции.

К
Фиг. 19 Инвестиции по планови региони 2001-2003г., НСИ

ато обем на преките чуждестранни инвестиции ЮЦР драстично изостава от ЮЗР – над 6 пъти по-ниска стойност за 2003 г.; но от друга страна, регионът значително изпреварва повечето от останалите планови региони: между 1,4 и 3,8 пъти. Като се има предвид, че през 2001 г. ЮЦР е едва на предпоследно място по обем на инвестициите, може да се направи изводът, че към 2004 г. регионът е компенсирал изоставането си спрямо останалите планови региони благодарение на много по-високия темп на увеличение на преките чуждестранни инвестиции. В ЮЦР и СЗР темпът на увеличение на чуждестранните инвестиции за периода 2001 -2003г. е два пъти по-голям спрямо останалите региони, включително и ЮЗР.

Фиг. 20 Инвестиции в ЮЦР, 2003 г., НСИ

Силна е диспропорцията на привлечените преки чуждестранни инвестиции в различните области, като от една страна тя се увеличава и Пловдив е привлякъл 58,8% от всички инвестиции в региона през 2003 г. спрямо едва 36% за 2001 г. Пловдивска област става все по-притегателен център за чуждестранните инвестиции в региона, което в голяма степен се дължи на по-добре квалифицираната работна ръка и на стратегическото местоположение на Пловдив.

Фиг. 21 Инвестиции в ЮЦР по области 2001-200 3г. в хиляди долари, НСИ

От друга страна, значително изоставащите Кърджали и Смолян постепенно намаляват диспропорцията спрямо останалите области от региона благодарение на тенденцията за увеличаване на инвестициите в тях – в Кърджали размерът на преките чуждестранни инвестиции в нефинансовите предприятия е нараснал 8,88 пъти през 2003 г. спрямо 2001 г., а в Смолян – 8,47 пъти за същия период.


1.4.5. Техническа ИНФРАСТРУКТУРА И ТРАНСПОРТЕН ДОСТЪП
Пътна мрежа

Общото състояние на пътната мрежа (гъстота, изграденост) може да се определи като сравнително добро, но със съществени проблеми. Показателят за гъстота на пътната мрежа е 173,3 км/1000 кв. км е на средното ниво за България и е по-малко от половината от равнището на този показател за Европейския съюз, като е по-ниско от 65 % от тази за регионите по Цел 1. Анализът на показателите за пътната мрежа в Южен централен район показва също значителен недостиг в изградеността на мрежата по отношение на функциите, които трябва да поеме предвид транспортно- комуникационното значение на територията. През ЮЦР преминават три общо европейски транспортни коридора (ОЕТК):

• 
  ОЕТК № 4 – Централна Европа – Румъния (Калафат) – Видин – София – Пазарджик – Пловдив – Хасково – Свиленград – Турция (Одрин) – Азия;
  
• 
  ОЕТК № 8 – Албания – Македония (Крива паланка) – Кюстендил – София – Пазарджик – Пловдив – Стара Загора – Сливен – Бургас – Варна;
  
• 
  ОЕТК № 9 – Русия – Молдова – Румъния (Гюргево) – Русе – Велико Търново – Стара Загора – Хасково – Свиленград – Турция (Одрин)/Хасково – Кърджали – Гърция (Комотини).
  

Вторият съществен проблем е свързан с недостиг в количествените и в качествените характеристики на пътната мрежа в периферните области и най-вече в област Смолян, където поради планинския характер на релефа жп-мрежата не е развита и целият транспорт се извършва по автомобилните пътища.

Сравнението със средните показатели за страната показват, че, въпреки специалното транспортно-комуникационно значение на ЮЦР, в половината области от района (Пазарджик, Стара Загора и Смолян) гъстотата на пътната мрежа е значително по-ниска от средната за България. Едновременно с това в Смолянска област, която е изцяло зависима от пътния транспорт (без жп, речни и авиолинии), нито една от връзките не е автомагистрала или от I клас. Общо в областите Смолян и Кърджали едва 3,8 % от мрежата е от I клас, а и през двете области преминават важни напречни направления към Гърция.

Състоянието на пътните настилки в Южен централен район е определено незадоволително, особено предвид на комуникационните развръзки, които се извършват на тази територия. През 2001 г. само една трета от пътищата са били с настилка в добро състояние. През същата година 46% от пътищата от I клас са били в недобро (т.е. средно и лошо) състояние (от тях 22 % – в лошо състояние), 57 % от пътищата II клас (27% – в лошо състояние), 65% от пътищата III клас (29 % в лошо състояние) и 76% от общинските пътища (41% в лошо състояние).

Главните проблеми, свързани с пътната инфраструктурата в Южен централен район за планиране, са:

• 
  Недостатъчно развитие на пътната мрежа по главните направления – общоевропейските транспортни коридори;
  
• 
  Сериозен проблем е липсата на комуникации от висок клас по напречните направления;
  
• 
  Съществуващите трансгранични връзки с Гърция са крайно недостатъчни;
  
• 
  Въпреки че дължината на изградените автомагистрали в ЮЦР е най-голяма в сравнение с останалите райони на планиране, в същия район се намират и най-неотложните обекти от този клас на пътната инфраструктура;
  
• 
  Гъстотата на пътната мрежа е подобна на средната за страната, но този показател за ЮЦР е нисък предвид невъзможността да се развива жп инфраструктурата в планинските райони;
  
• 
  Общата достъпност на планинските райони в областите Пазарджик, Смолян, Кърджали и Хасково е сериозен проблем за цялостното социално-икономическо развитие на ЮЦР.