Качество на атмосферния въздух (КАВ)

1.5.1. Качество на атмосферния въздух (КАВ)

Южен централен район може да се определи като район с най-влошени качества на атмосферния въздух. В него са разположени 11 райони за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух. Това са една трета от районите в страната, в които замърсяването на атмосферния въздух е на ниво, което изисква разработване на програми за намаляване на вредните емисии. Замърсяването на въздуха е предимно със серни и азотни диоксиди и ФПЧ10. Максимални еднократни стойности на серен диоксид са регистрирани в Пловдив, Полски Градец, Долни Воден, Асеновград и Куклен. Най-високи средногодишни концентрации на азотен диоксид и фини прахови частици са измерени в Смолян и Пловдив. В някои райони като Пловдив и Кърджали е установено замърсяване с олово, амоняк и кадмий над ГОП. Раднево и Гълъбово е един от районите с най-големи количества серни и азотни диоксиди, емитирани на 1000 души, а Димитровград – на азотни диоксиди. Основни източници на замърсяване са промишлените и добивните дейности в ТЕЦ “Марица – Изток”, Раднево, Гълъбово, ОЦК АД, КЦМ АД и ЮМИКОР АД.

Южен централен район попада в рамките на два района за басейново управление на водите – Източнобеломорски и Западнобеломорски. През последните години доста сериозни публични фондове бяха насочени към изграждането на пречиствателни станции и канализационни мрежи. Резултатите в подобряването на качествата на водите ще се отчетат след привеждането им в действие.

Южен централен район на планиране се характеризира с голям брой замърсени речни участъци. Басейнът на р. Марица е най-замърсен и има 12 участъка, в които нивото на замърсителите е над допустимите концентрации. Малките реки Маданска, Върбица и Крумовица имат по един участък с наднормено замърсяване. Замърсени води се заустват от градски колектори за битови промишлени води, руднични води, отпадъчни води от свине-комплекс и токсични залпове от КЦМ АД и Агрия.
Подземни води

За определяне на качеството на подземните водни тела са използвани праговете за замърсяване за някои показатели за опазване на подземни води от замърсяване, съгласно Приложение № 3 на Наредба № 1 от 7.07.2000 г. за проучването, ползването и опазването на подземните води и Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели. Характеризирането на подземните водни тела по отношение на значимото натоварване включва налични данни за значими точкови и дифузни (неточкови) източници на замърсяване и значимо водочерпене от подземните водни тела. Степенувани са източниците на точково и дифузно замърсяване по значимост като причина за риска по качество на подземните води. Водочерпене от подземни води е отчетено във връзка с налични данни за съществуващи водовземни съоръжения, вкл. и за издадените разрешителни за водоползване. Обемът на отнетите водни количества от всяко водно тяло на този етап не е определен и не е извършена оценка за риск на телата по отношение на количеството. По отношение на изкуствено подхранване на подземните води в България в миналото са реализирани отделни обекти с тази цел, но към момента не се извършва изкуствено подхранване. По отношение на появата на солени води на този етап не са идентифицирани подземни водни тела, повлияни от значимо засоляване или интрузия. При извършването на първоначалната оценка на риска водните тела са класифицирани в следните категории:

• Водни тела в риск;

• Водни тела, които са възможно в риск;

• Водни тела, които не са в риск.

Анализът на характеристиките на подземните води и тяхното състояние е затруднен. Това се дължи, от една страна, на недостатъчно налични данни за качеството на подземните води. Констатирано е, че част от използваните данни са с ниска степен на достоверност и не съответстват на изискванията за акредитация на лабораториите, но все пак тези данни могат да послужат като изходна база за характеризиране на водните тела. За някои от определените водни тела към момента липсват данни от мониторинг. От друга страна, има недостатъчно налични данни за дифузното (неточково) замърсяване от животновъдството и земеделието. От трета страна, трябва да се има предвид, че има неизяснени необходими данни, свързани с хидравличните характеристики, хидравличните връзки, водообмен, зони на дрениране и на подхранване, връзки с повърхностни води и свързаните с тях екосистеми.

На първо място по значимост на въздействието за риска за качественото състояние на подземните водни тела за Южен централен район са дифузните източници. Поради липса на достатъчно налична информация на този етап не е извършена оценка на риска за водните тела по отношение на водоползването и затова са оценени само значимостта на факторите, водещи до качествени изменения в подземните води. Разгледани са източниците на въздействие от налични данни и са идентифицирани значимите въздействия по видове.

Източници на замърсяване

Точкови източници – 42%

Дифузни източници – 58%

Оценката на риска за подземните водни тела е извършена по експертна оценка само по отношение риска за качеството. На този етап не е събрана необходимата за количествената оценка информация. За целите на оценката са използвани налични мониторингови данни и са разгледани всички пунктове за пет годишен период.

Не са в риск – 4

В риск – 12

Възможен риск – 18

В риск – 1

Не са в риск – 3

Възможен риск – 4

Въпреки тези числа, може да се каже, че като цяло територията на плановия район е подходяща за земеделско производство. Замърсяванията на почвите са концентрирани около големия град и около територията на конкретни индустриални предприятия в изброените общини.

Към момента на територията на ЮЦР функционират 7 регионални депа за битови отпадъци – Пловдив (Цалапица), Карлово, Мадан, Рудозем, Доспат, Хасково и Харманли. В Пловдив в процес на строителство е инсталация за изгаряне на болничните отпадъци. В Смолян се реализира проект за домашно компостиране и изграждане на регионално депо.

По отношение на управлението на отпадъците районът има изоставане в сравнение с другите планови райони на страната. Както се вижда от Приложение 1.5.1., най-голямата част от отпадъците се депонира на външни депа и най-малко се рециклира.
1.5.5. Шум

Шумът в околната среда се причинява основно от транспорта и представлява сериозен проблем за здравето на населението и качеството на живот в големите градове на района за планиране.

Наблюдаваните пунктове за измерване на нивото на шума през 2003 г. в ЮЦР са 87, като от тях в град Кърджали – 24, в град Пазарджик – 18, в град Стара Загора – 30 и в град Казанлък – 15. По данни на НСИ за 2003 г. допустимите хигиенни норми (55-60 dB) се надвишават в 17 пункта в гр.Пазарджик, 11 – в гр. Казанлък и 29 пункта – в гр. Стара Загора.

Съществува трайна тенденция за увеличаване на шумовото замърсяване в градските територии и зони до нива, които се приемат за не много високи, но носещи здравен риск. Шумово замърсяване в интервали 63-67 dB (A) и 68-72 dB(A) е характерно най-вече за улици, разположени в жилищните зони и територии на съществуващите градски части и централните градски части.

Южен централен район е сред най-богатите на биоразнообразие райони в страната. В него попада голяма част от Национален парк “Централен Балкан”, част от Национален парк “Рила”, 15 резервата и 9 поддържани резервата. Тук се намира и целият масив на Родопите, на територията на който предстои да бъдат обявени два природни парка.

Сред флората на Западни Родопи като световно значими видове са определени 66 вида: 43 вида са български ендемити, 45 вида са балкански ендемити. Западните Родопи са едно от малкото места в Европа, където все още се срещат в естествени условия кафявата мечка, дивата коза, вълкът и благородният елен. Горите заемат повече от 70 % от територията на Западните Родопи, като преобладаващи са иглолистните видове. Общата площ на защитените територии в Западни Родопи е 16 697 ха. Мрежата от защитени природни територии е представена от 8 резервата, 6 поддържани резервата, 70 защитени местности и 30 природни забележителности. Пет резервата са включени в Списъка на ООН за националните паркове и други защитени територии, а четири от тях са признати за биосферни резервати. Родопите се характеризират с голямо ландшафтно разнообразие. Най-високият връх на Родопите е връх Перелик с височина 2191 м. През хилядолетията са възникнали специфични и уникални природни творения, каквито са пещерите в районите на селата Триград, Ягодина, Чепеларе, Орехово, Могилица, причудливите природни феномени Орфееви скали край Смолян, Чудните мостове, Невястата, Слонът, Костен камък, Червената скала. В района на Западните и на Източните Родопи процедурата по обявяването на два природни парка се забавя изключително много и практически се блокира изпълнението на проект, финансиран от Глобалния екологичен фонд за българското правителство.

Централен за региона е южният макросклон на Централна Стара планина с водосборите на реките Стряма и Тунджа. В този район попада и Национален парк “Централен Балкан”. Интересни природни обекти в Националния парк са водопадът Райското пръскало и Карловският водопад, Голям Джендемски водопад, Сучурумското пръскало, Сувачарското пръскало, Сухата пещера, каньонът Южен Джендем на Бяла река, Кадемлийското църкало и Бабското пръскало.

На територията на региона има много защитени местности – геофеноменът Пирустията край Турия, скален феномен “Костенурката”, резерватите Лешница, Каменщица, Соколна, поддържан резерват Еленова гора, Енинско ждрело.

Многообразни са и природните забележителности – скално образувание Мечките, пещера Каменната къща край Павел баня, скално образувание Пеещите скали, пещера Топлата дупка и водопад Малкия скок край Мъглиж, скално образувание Вкаменената сватба.

1. 
   Южен централен район може да се определи като район с най-влошени качества на атмосферния въздух. Важно е да се отбележи, че натрупването е в конкретни общини на три от областите в региона: област Пловдив – общините Пловдив и Стамболийски, област Стара Загора – общините Раднево и Гълъбово и област Хасково – община Димитровград. За целите на планирането е важно да се прецени кои са реалните приоритети пред тези общини, тъй като развитието на туризма и на селското стопанство значително се влияят от състоянието на въздуха.
   
2. 
   Най-застрашени от гледна точка на замърсяване на почвите са общините Пловдив, Асеновград и Тополовград, тъй като замърсяванията компрометират възможността за развитие на селското стопанство, а това са райони, от които в значителна степен зависи цялостното развитие на земеделието в страната.
   
3. 
   Значително е изоставането в района по отношение на управление на отпадъците – както битовите, така и промишлените. Няма съмнение, че това ще е един от приоритетите в областта на управление на околната среда за следващите години.
   
4. 
   Това е районът с най-висока концентрация на обекти с висока консервационна стойност. Най-важните територии са съсредоточени в района на Централна Стара планина, където е обявен и се управлява успешно Национален парк “Централен Балкан”, и в района на Западните и на Източните Родопи, където процедурата по обявяването на два природни парка се забавя изключително много и практически се блокира изпълнението на проект, финансиран от Глобалния екологичен фонд за българското правителство.
   

За Южен централен район са характерни типичните за цяла България особености на селищната мрежа като:

• 
  относително равномерно разпределение на малките градове и селата;
  
• 
  неравномерно разпределение на големите градове;
  
• 
  територии със слабо развита селищна мрежа, най-често с ниски икономически показатели;
  
• 
  отрицателен ръст на населението главно в селата и малките градове, но и в някои от големите.
  

• 
  Разбирането, че градовете функционират като двигатели на териториалното развитие. Бидейки центрове на икономически растеж, култура, услуги и социален живот, градовете и, най-вече, големите градове са източници на бърз обществен и икономически напредък. Това е особено важно в стопанската ситуация, в която се намира България и, конкретно, Южен централен район. В този смисъл урбанизацията е положителен и полезен процес, който трябва да се стимулира.
  
• 
  Процесите на европейска интеграция поставят на дневен ред изискванията и необходимостта от ускорено териториално развитие и изравняване на темповете на изостаналите региони със средните за страната. Не е възможно такова развитие без добре изградена селищна мрежа.
  
• 
  Подходите, целящи постигане на устойчивост на социалните, икономическите и екологическите характеристики на селищата, обществото, местните общности и жизнената среда също налагат на развитие на равномерна селищна мрежа, която да не създава прекомерни въздействия върху околната среда и да стимулира равномерно икономическо развитие на териториите. Същевременно постигането на екологическа устойчивост изисква максимално съхраняване на природните територии.
  
• 
  Съществуващото състояние, показатели, фактори и тенденции относно селищната мрежа на ЮЦР могат да се опишат като:
  
  • 
    Нивото на урбанизацията Южен централен район е сравнително високо, но все пак общият показател за района е по-нисък от средния за страната – общо в градовете в ЮЦР живее почти две трети от населението (64,5 %) при среден показател за България 69%. Това формира първия от съществените проблеми в ЮЦР, свързани с урбанистичната му структура.
    
  • 
    Два областни града имат по над 100 хил. жители, които са подходящи да изпълняват функциите на райони за растеж – Пловдив – 340 хил. д. и Стара Загора – 142 хил. д.
    
  • 
    В района има четири средни града над 30 хил. д., центрове на области – Хасково-79 хил. д., Пазарджик – 77 хил. д., Кърджали – 46 хил. д. и Смолян – 32 хил. д.
    
  • 
    Още три града са над 25 хил. д., които допълват и балансират областните центрове – Димитровград – 43 хил. д., Казанлък – 53 хил. д. и Карлово – 25 хил. д.
    
  • 
    Положителен ръст на населението се отчита в градовете Свиленград, Момчилград, Раковски, Пещера, Ракитово, Доспат, Раднево и ръст, близък до нулевия – в Кърджали, Крумовград, Садово.
    

В градовете на три от областите – Пазарджик, Смолян и Кърджали – живеят едва 16% от населението на Южен централен район.

Процентът на градското население в области Пловдив и Хасково е значително над средния за България, а за област Стара Загора е равен на средния показател за страната. Значително под средното ниво на урбанизация са областите Пазарджик и Смолян и Кърджали, като в област Кърджали населението в селата (над 60%) е повече от това в градовете.
Вторият много съществен проблем, свързан със селищната мрежа на Южен централен район, се състои в нейната неравномерност. Неравномерно са разпределени по територията на района както градовете – центрове и балансьори, така и селата и малките градове. Трябва да се подчертае, че сама по себе си неравномерността на селищната мрежа е условност и е свързана с важни уточнения:

• 
  Да се преследва еднообразно равномерно разпределение на мрежата от села и малки градове по цялата територия на страната е необосновано и неефективно. Първо, както вече беше отбелязано, необходимостта да се съхраняват природните територии противоречи на равномерното уплътняване на селищната мрежа. Второ, нормално и ефективно (както икономически, така и социално) е да се концентрират селищата около регионалните центрове и балансьори, защото по този начин се интензифицират стопанските връзки, повишава се социалният ефект в културното развитие, реализират се икономии от мащаба в сферата на икономиката и услугите, подобряват се публичните услуги и т.н.
  
• 
  Равномерното разпределение на градовете – центрове и балансьори по територията също е нереалистично, тъй като противоречи на естественото развитие, при което определени селища са по-атрактивни и нарастват по-бързо от останалите благодарение на конкретни и специфични предимства. Урбанизационните процеси по същността си са твърде комплексни, за да могат да се управляват в посока към равномерно териториално разпределение на градовете – центрове.
  
• 
  Равномерното разпределение, освен другите съображения, трябва да се разбира не буквално – като географско разстояние, а като достъп – като разход на време и ресурси за достъп. Ето защо географското местоположение е само единият от факторите за достъпа, а другият основен фактор е комуникационната инфраструктура и развитието на транспортната система.
  

Следователно негови основни характеристики са: Оптимална урбанистична система, основана на исторически формираните структури и тяхното доразвиване чрез обосновано и балансирано зониране на силно урбанизирани територии – райони за икономически растеж (съгласно ЗРР) около центровете на системата, в които урбанистичното разрастване се стимулира, и зони за съхраняване на природните характеристики, в които не бива да се допуска развитие на населени места и или други антропогенни форми.

Анализирана по този начин териториално-урбанистичната структура на Южен централен район трябва да се оцени както следва:

• 
  Неравномерното разпределение на големите градове е резултат на естествено историческо развитие. Въпреки това структурата, доминирана от гр. Пловдив, е добре балансирана от Пазарджик, Стара Загора, Казанлък, Димитровград, Хасково и Кърджали. Съществен недостатък, обаче, е недостигът на градове с балансиращи функции в Средните и Западните Родопи.
  
• 
  Пловдив и Пазарджик функционират като полюси на агломерационна ос. Макар да има основателни възражения дали тази зона може да се определи като агломерационно образование, тя определено е силно урбанизирана територия, характеризираща се с голяма гъстота на населението, силно развити промишлени и обслужващи функции и комуникации. Тази територия се характеризира още и с остри екологически проблеми, най-вече в зоните около КЦМ АД и около градовете Кричим и Стамболийски.
  
• 
  Висока гъстота на селищната мрежа се установява още по осите Карлово – Казанлък, Стара Загора – Гълъбово – Димитровград – Хасково, Пловдив – Чирпан- Първомай – Хасково – Харманли, Карлово – Пловдив, Доспат – Смолян – Кърджали – Крумовград.
  
• 
  В повечето зони с висока гъстота на селищната мрежа е реализирана и висока гъстота на инфраструктурата. Единствено по оста Доспат – Смолян – Кърджали гъстотата на пътната инфраструктура е недостатъчна и е съставена само от пътища II и III клас, което е важна пречка за регионалното развитие.
  
• 
  Проблемно е също и развитието на селищната мрежа в зони със слаба достъпност. Такива зони са между градовете Панагюрище – Хисаря – Пазарджик; Пещера – Доспат – Смолян; Асеновград – Смолян – Кърджали – Хасково; източно от оста Стара Загора – Хасково и южно от оста Смолян – Кърджали.
  

Програма ФАР-ТГС е важен инструмент за развитие на процесите на трансгранично сътрудничество в ЮЦР. Нейната част “България – Гърция” функционира от 1994 г., а първите проекти по “България – Турция” ще бъдат реализирани през 2005 г. Разнообразен кръг от мерки са осъществени по тази програма досега. Те обхващат дейности за развитие на инфраструктурата, социално-икономическо сътрудничество, създаване на заетост, сближаване на хората от двете страни на границата, културно и медийно сътрудничество и т.н.

Важна стъпка в развитието на програмата ще бъде нейното децентрализирано управление, което ще бъде поето от местни структури. Това прехвърляне на управлението на местно ниво ще подобри ефективността на осъществяваните проекти и ще създаде предпоставки за осъществяване на проекти, отговарящи по-добре на местните потребности.

Развитието на местни структури за трансгранично сътрудничество ще даде тласък за по-нататъшното укрепване на връзките от двете страни на границата. Създадени са структури за трансгранично сътрудничество на общинско и/или областно ниво, регионални сдружения на общини са подписали споразумения със сдружения от Гърция и Турция, функционират еврорегиони “Места-Нестос”, “Родопи”, мрежата за трансгранично сътрудничество на областните управители (България – Гърция – Турция), създадена е транспортна мрежа на местните власти от тракийския регион. Изградените еврорегиони плътно покриват границите на ЮЦР с Гърция и Турция.