Министерство на регионалнота развитие и благоустройството регионален план за развитие на южен централен район за планиране за периода 2007-2013

Повишаването на привлекателността на района за планиране е пряко свързано и с компетенциите на регионалните и местни институции за реализация на регионалната и секторни политики върху териториалната общност и с техния капацитет за по- добро усвояване на средствата от Структурните фондове на ЕС, национални фондове и програми, както и ефективното управление на средствата, генерирани на под-националното ниво на управление в България.

Изграждането на нови и укрепването на съществуващи административни структури, отговорни за прилагането на програми и проекти за развитие и сближаване, паралелно с подобряване на координацията и взаимодействието с другите административни звена е важно условие и инструмент за провеждането на ефективна регионална политика.

Подобряването на качеството на предлаганите административни услуги от общинските и областните администрации за гражданите и бизнеса е фактор за привличане на инвеститори. Качеството на публичните услугите ще води както до повишаване конкурентноспособността на местната икономика, така и да повишаване на качеството на живот в отделната община или област.

Въвличането на широк кръг от заинтересовани лица при формулирането и реализацията на местните политики за развитие ще подобри сътрудничеството между социално-икономическите партньори на регионално и местно ниво.

Сътрудничеството между общините и тяхното коопериране за реализация на проекти, допринасящи за постигане на общите цели на развитие, трябва отчетливо да се насърчава организационно и финансово.
Мерки

6.1. Увеличаване на местния капацитет за въздействие върху развитието на региона

В рамките на тази мярка следва да се включат пакети от дейности, свързани с:

• 
  повишаване на уменията за подготовка, управление и контрол на програми и проекти, особено за териториални общности, които не разполагат със собствени ресурси за това;
  
• 
  подкрепа за разработване на системи за генериране на статистическа и друга управленска информация за осигуряване процеса на наблюдение изпълнението на регионални, областни и общински стратегически планови документи;
  
• 
  установяване на модерни форми за административно обслужване на бизнеса и гражданите;
  
• 
  укрепване на институционалния капацитет на създадените с ЗРР, органи за партньорство – областни съвети за развитие и регионален съвет за развитие.
  

Органите на власт трябва да укрепят своя потенциал за развитие на партньорства с частния сектор, неправителствения сектор и останалите социални партньори, изграждайки консултативни групи за партньорство по изготвяне и изпълнение на регионални и местни планове и програми, осигурявайки широка информираност и публичност на набелязаните приоритети и мерки.

Създаването на капацитет за усвояване на средствата от фондовете на ЕС е важно условие за изпълнение на целите на набелязаните политики за местно и регионално развитие. Видовете дейности, които следва да бъдат подкрепени, са: обучение на регионалните и местните партньори в прилагане на принципа на планиране с участие; оказване на техническа помощ за подготовка на проекти; обучение и развитие на уменията за управление на проекти и осъществяване на финансов контрол; информационно обезпечаване на процеса на управление и изграждане на адекватни системи за мониторинг на изпълнението.

Тази мярка предвижда специфични механизми и ресурси за подпомагане както на интеграцията, така и на сътрудничеството между общините и цели подобряване на институционалния капацитет на местните и регионални власти за изграждане на съвместни партньорства и подкрепа на междуобщински структури за развитие.

Тази мярка трябва да се насочи към институционалните слабости в ключови сфери на планирането, особено на осъществяването на балансираното развитие на ЮЦР, като отговори на потребността от развиване на способности и опит, които ще подпомогнат в по-дългосрочна перспектива планирането на регионалното развитие и неговото изпълнение. Тя се концентрира върху: координация и интегрирано планиране на ресурсите в рамките на общината, между общините в рамките на областта и между различните области; насърчаване на междуобщинското планиране и изпълнение на проекти; осигуряване на ресурси в подкрепа на изготвянето на проекти.

6.2.1. Подпомагане на регионални и местни структури за развитие

Финансовите ресурси сами по себе си няма да разрешат многото предизвикателства, стоящи пред българските региони. Проектите, които ще се изготвят, трябва да бъдат рационално замислени, да съответстват на реалните потребности, да могат да се поддържат и управляват в следващите години от компетентните власти. В много случаи за по-малките общини това не е напълно възможно. Това би могло да доведе до неефикасно използване на ресурсите и може да натовари финансово бедните общини за години напред. Поради това е важно да се подкрепя интеграцията и междуобщинското сътрудничество с цел да се достигне до рационално планиране на инфраструктурата и услугите. Възможно е да се насърчи интеграцията в отделни общини или в група от общини. И в двата случая обаче тя изисква лидерство, консенсус, координация и технически средства за взаимодействие, съвместно планиране и осъществяване на дейностите.

По тази мярка следва да се подкрепят подходящи структури на местно или областно ниво (съществуващи или създадени за целта) за подпомагане на интеграцията и междуобщинското сътрудничество.

Възможните дейности за подкрепа са: снабдяване с оборудване и кадри на специфични структури за развитие на местно или областно равнище, които да подкрепят процеса на интеграция и междуобщинско сътрудничество; подготовка и провеждане на подходящи семинари, проучвания, планове, информационни гишета и др.; подкрепа за обезпечаване на предпроектни проучвания, проучвания за осъществимост, изследвания, оценки за въздействие върху околната среда, проучвания на пазара на труда, маркетингови проучвания, др.

Най-ефективният начин, по който практически може да се поощри интеграцията, е да се улесни възможното интегрирано финансиране на определени дейности. Степента, до която това е възможно, е ограничена в зависимост от различните практически, технически и административни параметри. Като се вземат под внимание тези реалности, се предвижда на областно ниво в шестте области на района за планиране да функционира по една грантова схема, която да финансира със средства от ЕФРР предложени от една община или група общини определен брой по-малки интервенции, отговарящи на вече дефинираните в регионалния план, специфични за областта и общините в нея, които не са предмет на другите мерки в плана. Схемите ще са насочени основно към преодоляването на определени различия на областно ниво и ще се съсредоточат върху малки проекти и инвестиции, които могат да мобилизират местните участници.

Трансграничното сътрудничество е от важно значение за преодоляване на структурните проблеми на граничните райони в резултат на тяхното периферно местоположение.

Трансграничното сътрудничество може да бъде съществен фактор в развитието на Южния централен район за планиране. Развитието на местни структури за трансгранично сътрудничество ще даде тласък за по-нататъшното укрепване на връзките от двете страни на границата.

6.3.1. Създаване на местен капацитет за разпределение и усвояване на средства от европейските фондове

Районът има достъп до европейски финансови инструменти за осъществяване на трансгранични инициативи. Програма „ФАР-ТГС” работи със съседните Гърция и Турция. Важна стъпка в развитието на програмата ще бъде нейното децентрализирано управление, което ще бъде поето от местни структури.

Регионалните и местни власти и изградените институционални структури за трансгранично сътрудничество, като еврорегиони и други органи, в рамките на съвместните си програми и дейности допринасят съществено за разширяване и укрепване на културата на това сътрудничество. Те могат да повишат своя капацитет, придобивайки знания и умения по отношение най-вече на установяването и дефинирането на решения, свързани с развитието в следните насоки: подпомагане развитието на туризъм, култура и трансгранична търговия; насърчаване опазването и съвместното управление на околната среда; преодоляване на териториалната изолация; насърчаване интеграцията на трансграничните пазари на труда, на местни инициативи в областта на заетостта, равните възможности, обучението, социалната интеграция и споделянето на човешките ресурси, както и на предоставянето на услуги по изследвания и технологично развитие.

Тази мярка ще подкрепя инициативи и проекти със съвместно участие на местни партньори от области Смолян, Кърджали и Хасково на ЮЦР и области от съответните региони в Република Гърция и Република Турция. Целта на тази мярка е да стимулира регионалните и местни иновации чрез трансграничен обмен. Избираеми дейности по тази мярка са: обмен, учебни визити, междурегионални проучвания, семинари, работни срещи, конференции, публикации и др.

3. РАЙОНИ ЗА ЦЕЛЕНАСОЧЕНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ В ЮЖЕН ЦЕНТРАЛЕН РАЙОН ЗА ПЛАНИРАНЕ

Провеждането на целенасочена държавна политика на по-ниски териториални нива е в основата на определянето на райони за целенасочено въздействие. Формулирането на специфични средносрочни политики за отделните райони има за предмет решаването на сходни проблеми върху територии с близки физико-географски характеристики, обикновено изостанали в икономическо и социално отношение и допринасящи за съществуването на значими вътрешно-регионални неравенства. В ЮЦР, като район със силно изразени вътрешно-регионални различия, се обособяват пет вида райони за целенасочено въздействие, в които попадат 58 от общо 69 общини в ЮЦР (Прилож.3.1.1.). 30 общини попадат едновременно в два, а три общини – в 3 вида РЦВ. Включването на повече от една община в териториалния обхват на даден район е обусловен от наличието на обща граница между отделните общини.

1. 
   Райони за икономически растеж, характеризиращи се със силно развити икономически и обслужващи функции, добри комуникации, образователни центрове, висока концентрация на население и т.н.
   

• 
  район за икономически растеж с териториален обхват, включващ Община Пловдив;
  
• 
  район за икономически растеж с териториален обхват, включващ Община Стара Загора;
  
• 
  район за икономически растеж с териториален обхват, включващ Община Свиленград.
  

2. 
   Райони в индустриален упадък, обхваща територии, в които се установява спад в производството, увеличение на безработицата, ниско ниво на доходи и изселвания в следствие от преструктуриране на индустриални предприятия.
   

• 
  район в индустриален упадък с териториален обхват, включващ Община Димитровград;
  
• 
  район в индустриален упадък с териториален обхват, включващ общините Кърджали и Момчилград;
  
• 
  район в индустриален упадък с териториален обхват, включващ Община Белово;
  
• 
  район в индустриален упадък с териториален обхват, включващ общините Карлово и Сопот;
  
• 
  район в индустриален упадък с териториален обхват, включващ общините Мадан и Рудозем;
  
• 
  район в индустриален упадък с териториален обхват, включващ Община Казанлък;
  
• 
  район в индустриален упадък с териториален обхват, включващ общините Раднево и Гълъбово.
  

3. 
   Изостаналите гранични райони, обхващащи общини с гранично местоположение, ниско ниво на социално-икономическо развитие и слабо изградена техническа инфраструктура.
   

• 
  изостанал граничен район с териториален обхват, включващ общините Ивайловград, Любимец, Крумовград и Кирково;
  
• 
  изостанал граничен район с териториален обхват, включващ Община Тополовград;
  
• 
  изостанал граничен район с териториален обхват, включващ общините Златоград, Рудозем, Смолян, Девин, Борино и Доспат.
  

4. 
   Изостаналите планински райони в Южен централен район обхващат територии с надморска височина 500 и под 500 метра, но със средна за територията дълбочина на разчленение на релефа над 150 метра разлика между най-ниската и най-високата точка на един квадратен километър, висока безработица и неблагоприятна демографска структура.
   

• 
  изостанал планински район с териториален обхват, включващ общините Батак, Белово, Брацигово, Велинград, Ракитово, Родопи, Куклен и Пещера;
  
• 
  изостанал планински район с териториален обхват, включващ общините Ардино, Джебел, Кирково, Крумовград, Момчилград, Маджарово и Черноочене;
  
• 
  изостанал планински район с териториален обхват, включващ общините Лъки, Баните, Борино, Девин, Доспат, Златоград, Мадан, Неделино, Рудозем, Смолян и Чепеларе;
  
• 
  изостанал планински район с териториален обхват, включващ общините Стрелча и Хисаря;
  
• 
  изостанал планински район с териториален обхват, включващ общините Гурково и Мъглиж;
  
• 
  изостанал планински район с териториален обхват, включващ Община Павел баня;
  
• 
  изостанал планински район с териториален обхват, включващ Община Лесичово.
  

5. 
   Изостанали селски райони в Южен централен район обхващат териториите на общини с ниска степен на развитие на транспортната, техническа и социална инфраструктура. Населението в по-голямата си част е заето в селското и горското стопанство, с ниско образователно равнище и квалификация и ограничени възможности за трудова заетост.
   

• 
  изостанал селски район с териториален обхват, включващ общините Ивайловград, Любимец, Маджарово и Стамболово;
  
• 
  изостанал селски район с териториален обхват, включващ общините Симеоновград и Опан и Чирпан;
  
• 
  изостанал селски район с териториален обхват, включващ общините Тополовград и Харманли;
  
• 
  изостанал селски район с териториален обхват, включващ общините Ардино, Минерални бани и Черноочене;
  
• 
  изостанал селски район с териториален обхват, включващ общините Родопи и Куклен;
  
• 
  изостанал селски район с териториален обхват, включващ Община Първомай;
  
• 
  изостанал селски район с териториален обхват, включващ общините Батак и Брацигово;
  
• 
  изостанал селски район с териториален обхват, включващ общините Мъглиж, Гурково и Николаево;
  
• 
  изостанал селски район с териториален обхват, включващ общините Братя Даскалови, Павел баня и Чирпан;
  
• 
  изостанал селски район с териториален обхват, включващ общините Лъки, Баните и Чепеларе;
  
• 
  изостанал селски район с териториален обхват, включващ общините Борино и Девин;
  
• 
  изостанал селски район с териториален обхват, включващ общините Стрелча, Брезово, Калояново, Хисаря и Съединение;
  
• 
  изостанал селски район с териториален обхват, включващ Община Лесичово.
  

3. 
   ИНДИКАТИВНА ФИНАНСОВА ТАБЛИЦА (Прилож. 4.1.1.)
   

Индикативната финансова таблица е разработена в съответствие с предварителните приоритети и мерки на национална оперативна програма „Регионално развитие”. Тя дава числен финансов израз на предвидените за реализация в плана мерки по съответните приоритети и показва необходимите финансови ресурси за изпълнение на плана за регионално развитие на ЮЦР, детайлизирани по приоритети, години и прогнозни източници на финансиране. Финансовите ресурси за всеки приоритет са определени въз основа на съответната мярка или мерки, в рамките на предварителното индикативно разпределение на средствата по оперативната програма между шестте района за планиране в РБългария, извършено от МРРБ.

Основните групи финансови източници за финансиране политиката за регионално развитие са: национални източници, средства с източник Европейски съюз, средства от международни институции.

Планираните средства са разпределени за всяка календарна година от плановия период. Най-голям дял (62%) от средства са планирани през третата, четвъртата и петата година от плановия хоризонт с оглед осигуряването на необходимата проектна готовност за голяма част от инфраструктурните проекти, както и осигуряването на възможността инфраструктурата да изиграе ролята си на катализатор на икономическото развитие в района за планиране.

Индикативната финансова таблица на регионалния план за развитие на ЮЦР за планиране предвижда осъществяването на програми и проекти, финансирани със средства от Национална оперативна програма „Регионално развитие”, на обща стойност от 1 025 000 млн. лв.

Структурата на планираните финансови ресурси за постигането на изведените стратегически цели е показана на диаграмата.

77% от предвидените в плана финансови ресурси трябва да осигурят изпълнението на СЦ1. “Намаляване на вътрешно-регионалните различия и подобряване на средата за живот и бизнес в ЮЦР чрез инвестиции във физически и човешки капитал”.

23 % от средствата по плана са предвидени за реализация на СЦ2. “Приближаване до средните равнища на развитие на регионите в ЕС, чрез повишена конкурентноспособност на икономиката на региона, основана на местни ресурс, нови технологии и иновации”.

За реализация на приоритет „Развитие и модернизация на техническата инфраструктура и градската среда в ЮЦР” ще бъдат насочени 67% от средствата в района за планиране. Останалите приоритети имат приблизително еднакъв относителен дял, като за приоритет „Укрепване на институционалния капацитет на регионално и местно ниво за подобряване процеса на управление и подпомагане на инициативи за регионално и местно развитие” са планирани 1% от общия финансов ресурс за периода 2007 – 2013 г.

Структурата на планираните източниците за финансиране изпълнението на РПР на ЮЦР е показана на диаграмата:

Очакваното финансиране за изпълнение на РПР е основно от ЕС, което е малко повече от две трети от необходимите средства. Националното съфинансиране е в размер на 31%, а около 1% от средствата се очаква да бъдат осигурени от други международни институции.

Ролята и отговорностите на различните участници в процеса на разработване и реализацията на регионалния план за развитие са ясно дефинирани в ЗРР и подзаконовите нормативни актове, издадени в съответствие с изискванията на ЗРР, където са разписани и принципите, на които се основава провеждането на държавната политика в областта на регионалното развитие.

Наблюдението върху изпълнението на целите и приоритетите е важен етап от цялостната реализация на РПР. Наблюдението на РПР се извършва в съответствие и при ред и условия, определени с Наредбата по чл. 32 от ЗРР, както и в съответствие с Правилника за организацията и дейността на регионалните съвети за развитие.

Наблюдението и оценката на изпълнението на РПР е съществена част от изпълнението на контролиращата функция на РСР, свързана с конкретното определяне ефективността и ефикасността от изпълнението на РПР. Съгласно Наредбата по чл.32 от ЗРР, наблюдението върху изпълнението на целите и приоритетите на РПР ще се осъществява от РСР, въз основа на редовни годишни доклади, които си изготвят от Дирекцията за техническо съдействие, координация и управление на регионални планове и програми. РСР разглежда и обсъжда индикаторите за наблюдение на изпълнението на плана; периодично извършва преглед на постигнати напредък по отношение на формулираните цели в РПР; анализира резултатите от изпълнението на мерките и степента на постигане на целите; Разглежда резултатите от междинната оценка на РПР; разглежда предложения за преразпределение на средства по мерките; предлага промени, свързани с актуализацията на РПР. Групата изготвя годишни и заключителен доклади за изпълнението на регионалния план за развитие.

При изготвянето на докладите за наблюдение на РПР се използват индикатори, съобразени с дефинираните в плана стратегически цели, приоритети и мерки за развитие на ЮЦР.

Примерните индикатори, с които ще се измерва постигането на стратегическите цели на регионалния план, са:

По СЦ1. Подобряване на средата за живот и бизнес в ЮЦР чрез инвестиции във физически и човешки капитал и доближаване до средните равнища на развитие на регионите в ЕС

• 
  БВП на човек от населението;
  
• 
  Равнище на доходите;
  
• 
  Темп на нарастване на БВП и БВП на човек от населението;
  
• 
  Средна продължителност на живота.
  

• 
  Вътрешнорегионални различия в равнището на БВП на човек от населението (спрямо средното за района за планиране и страната в %);
  
• 
  Вътрешнорегионални различия в равнището на доходите (спрямо средното за района за планиране и страната в %);
  
• 
  Обхват на населението в 45-минутния изохрон, около основните транспортни центрове в ЮЦР за планиране в %;
  
• 
  Вътрешнорегионални различия в равнището на заетост (спрямо средното за района за планиране и страната в %);
  
• 
  Вътрешнорегионални различия в равнището на безработица (спрямо средното за района за планиране и страната в %);
  
• 
  Достъп на населението до питейна вода с необходимите качества в %;
  
• 
  Дял на общини и области, включени в проекти за трансгранично и транснационално сътрудничество в %.
  

Оценката предоставя информация за ефектите от провежданата чрез РПР политика. Оценката осигурява на управлението механизми за контрол, като ги подпомага при приемането на решения, подобряващи използването на съществуващите ресурси. В процеса на реализация на РПР се извършват две оценки: междинна и последваща.

Междинната оценка включва: оценка на първоначалните резултати от изпълнението на плана; оценка на степента на постигане на съответните цели; оценка на използването на финансовите ресурси и процедурите за управление и наблюдение на плана. На основата на изводите от междинната оценка, чрез актуализация на РПР могат да се коригират мерките на плана, преразпределят средствата между отделните мерки и др.

РПР се актуализират на базата на изпълнението на оперативните програмни документи за регионално развитие и при актуализация на НСРР и областните стратегии за развитие на областите в ЮЦР. Актуализирането на РПР се извършва при условията и по реда на тяхното разработване и приемане.

След изтичане на периода на действие на РПР и на основата на резултатите от междинната оценка на РПР и НОПРР в частта за ЮЦР се извършва последваща оценка на РПР.

Последващата оценка включва: оценка на ефективността на използваните ресурси за изпълнение на плана; оценка на общото въздействие; анализ на положителните и отрицателните фактори при изпълнението на плана; оценка на степента на постигане на целите и на устойчивостта на резултатите; изводи и препоръки, относно прилагането на политиката за регионално развитие.

За всяка календарна година възложителят на регионалния план за развитие организира и координира изготвянето на доклад по наблюдението и контрола при прилагането на плана, включително на мерките за предотвратяване, намаляване или отстраняване на екологичните щети в резултат на прилагането на плана, който да представя в МОСВ не по-късно от 30 април на всяка следваща година.

Процесът на разработване и реализация на РПР преминава с активното участие на социалните партньори във всички негови фази. Регионалният съвет за развитие следва да сформира консултативен съвет за партньорство. Поради факта, че районите за планиране не са административно-териториални единици, може да се предполага, че на това ниво на планиране не са конституирани представителни структури на всички социално-икономически партньори. В тези случаи като партньори следва да бъдат приети организациите, представени в регионалния съвет за развитие, като се канят и партньори извън представените в регионалния съвет с оглед на разширяване на кръга от заинтересовани страни, както във фазата на разработване и обсъждане на регионалния план, така и в етапа на наблюдението, оценката и контрола по неговото изпълнение. Такива заинтересовани страни са: сдружения на общините на територията на района за планиране; регионални структури на национално представените организации на работодателите, работниците и служителите на територията на района за планиране; регионални структури на браншовите асоциации на бизнеса, университетски и научни организации, както и други по решение на съвета.

Консултациите със социално-икономическите партньори по изпълнението на регионалния план трябва да се провеждат в рамките на процедурите за мониторинг на РПР. За целта представители на партньорите, определени от консултативния съвет за партньорство, ще бъдат включени в състава на групата за наблюдение на РПР. Групата ще се институционализира с административен акт на областния управител, председателствуващ регионалния съвет за развитие.

Групата за наблюдение на РПР ще провежда текущи срещи с партньорите и ще обсъжда изпълнението на плана.

Партньорството между различните актьори на местно и регионално ниво е необходимо условие за мобилизиране на усилията им за разработване на качествени и широко подкрепени програми и проекти, които ще доведат до увеличаване абсорбционния капацитет на района за планиране.

Важен аспект на партньорството в процеса на реализация на регионалната политика за развитие е възможността за съфинансиране на съвместни проекти на базата на партньорство между публичния и частния сектор. Партньорството е механизъм за повишаване на капацитета за усвояване на средствата от фондовете на ЕС. Осигуряването на допълнителни средства от частния сектор и местните публични институции от ЮЦР към националното съфинансиране ще повиши възможността за успешното усвояване на средства от европейски фондове и програми.

Предварителната оценка е извършена в съответствие с изискванията на Техническото задание, чл. 41 на Регламент 1260/1999 на ЕС и чл. 46 (2) на Предложение за Регламент на ЕС СОМ (2004) 492 final. Предмет на предварителната оценка са следните аспекти на РПР за ЮЦР:

• 
  Социално-икономически анализ на регионалното развитие;
  
• 
  Състояние на околната среда в района за планиране и по-конкретно онези аспекти на въздействие върху околната среда, които ще бъдат засегнати най-много от планираните интервенции;
  
• 
  Съществуваща ситуация по отношение на равенството между половете, свързана с възможностите на пазара на труда;
  
• 
  Съответствие и обвързаност на избраните цели и приоритети на РПР със SWOT анализа и с други стратегически документи за развитие на страната;
  
• 
  Реалистичност на целите и очакваното въздействие;
  
• 
  Предложени механизми за изпълнение – актуализация, наблюдение, оценка, контрол, информация и публичност, както и съвместимостта на планът с политиките на ЕС.
  

1. 
   Закон за регионалното развитие. – Обн., ДВ, бр. 14 от 20.02.2004 г., изм. и доп., бр. 32, от 12.04.2005 г.
   
2. 
   ЗАКОН за устройство на територията. – Обн., ДВ, бр. 1 от 2.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм., бр. 41 от 24.04.2001 г., бр. 111 от 28.12.2001 г., бр. 43 от 26.04.2002 г., изм. и доп., бр. 20 от 4.03.2003 г., бр. 65 от 22.07.2003 г., бр. 107 от 9.12.2003 г., изм., бр. 36 от 30.04.2004 г., изм. и доп., бр. 65 от 27.07.2004 г.
   
3. 
   КОНЦЕПЦИЯ за регионално развитие на Южен Централен район за планиране, разработена на основание на Съвета за Европейска интеграция към МС
   
4. 
   МЕТОДИЧЕСКИ указания за разработване на регионални планове за развитие, МРРБ, 2004 г.
   
5. 
   НАРЕДБА за условията и реда за приемане, финансиране и изпълнение на стратегиите, плановете и програмата за регионално развитие, приета с ПМС № 137 от 24.11.2004 г. – Обн., ДВ, бр. 106 от 03.12.2004 г.
   
6. 
   Национален план за развитие, 2007-2013.
   
7. 
   НАЦИОНАЛНА стратегия за регионално развитие на Република България за периода 2005 – 2015 г., приета с РМС No.294 от 21.04.2005 г., обн., ДВ, бр.42 от 17.05.2005 г.
   
8. 
   Национална здравна стратегия, 2001-2006
   
9. 
   НАЦИОНАЛНА оперативна програма за регионално развитие (проект), МРРБ, 2005 г.
   
10. 
    Национална програма за управление на дейностите по отпадъците за периода 2003-2007 г. – София: МОСВ.
    
11. 
    Национална стратегия за продължаващото професионално обучение за периода 2005-2010 година (проект). – София: МОН, 2004 г.
    
12. 
    НАЦИОНАЛНА стратегия и план за действие за развитие на екотуризъм в България, София, България, 2004 г.
    
13. 
    Национална стратегия по околната среда за периода 2000-2006 г. – София: МОСВ, 2000 г.
    
14. 
    Национална стратегия по околната среда, 2005-2014 г. – София: МОСВ, септември 2004 г.
    
15. 
    Ново партньорство за сближаване: конвергенция, конкурентност, сътрудничество. Трети доклад за икономическо и социално сближаване (A new partnership for cohesion: convergence, competitiveness, cooperation. Third report on economic and social cohesion). – Люксембург: EK, 2004. – 206 стр.
    
16. 
    ПРАВИЛНИК за организацията и дейността на регионалните съвети за развитие, издаден от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр.79 от 10.09.2004 г.
    
17. 
    ПАЗАРЪТ на труда и услугите по заетостта в Пловдивски регион през 2001, 2002, 2003 г., МТСП, Агенция по заетостта, Дирекция „Регионална служба по заетостта”- Пловдив
    
18. 
    РЕГИОНАЛНА иновационна стратегия на Южен централен район за планиране, 2004 г.
    
19. 
    РАЙОНИТЕ, областите и общините в България 2000, 2001, 2002, 2003, НСИ
    
20. 
    Стратегия за въвеждане на ИКТ в средното образование
    
21. 
    Стратегия за насърчаване на инвестициите в Република България, 2005-2010. – София: МИ, 2004. – 82 стр.
    
22. 
    Стратегия за насърчаване развитието на малки и средни предприятия, 2002-2006.
    
23. 
    Стратегия за развитие на човешките ресурси в България (проект). – София: МТСП, 2004 г.
    
24. 
    Стратегия по заетостта, 2004-2010. – София: МТСП, 2004 г.
    
25. 
    Council Regulation (EC) No 1260/1999 of 21 June 1999 laying down general provisions on the Structural Funds. – Official Journal L 161/1, 26/06/1999 P. 0068 – 0072.
    
26. 
    Council Regulation (EC) No 1105/2003 of 26 May 2003 amending Regulation (EC) No 1260/1999 laying down general provisions on the Structural Funds. – Official Journal L 158, 27/06/2003 P. 0003 – 0003.
    
27. 
    Council Regulation (EC) No 2382/2001 of 4 December 2001 amending Regulation (EC) No 1267/1999 establishing an Instrument for Structural Policies for Pre-Accession. – Official Journal L 323, 07/12/2001 P. 0001 – 0002.
    
28. 
    Lisbon strategy for economic, social and environmental renewal, March 2000.
    
29. 
    Proposal for a Council regulation establishing a Cohesion Fund. – Brussels, COM (2004) 494 final. – 7 p.
    
30. 
    Proposal for a Council regulation laying down general provisions on the European Regional Development Fund, the European Social Fund and the Cohesion Fund. – Brussels, COM (2004) 492 final. – 90 p.
    
31. 
    Proposal for a Council regulation on the European Regional Development Fund (ERDF). – Brussels, COM (2004) 495 final. – 19 p.
    

СЪСТОЯНИЕ И РАВНОПОСТАВЕНОСТ НА ПОЛОВЕТЕ И СОЦИАЛНИТЕ ГРУПИ