Министерство на регионалното развитие и благоустройството Екологична оценка



страница10/41
Дата18.12.2018
Размер7.51 Mb.
#107427
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   41

2.1.8Рискови енергийни източници


Националната система за контрол, ограничаване и снижаване на шума в населените места на Министерството на здравеопазването е изградена и функционира от 1971 г. като основен управленски инструмент за проследяване и профилактика на неблагоприятните здравно-екологични ефекти от разпространението и въздействието на фактора шум. Класифициран като стресогенен агент и изявен рисков за здравето фактор, шумът в условията на урбанизираната среда е обект на контрол от осъвременената в последните години Национална система за мониторинг на шума в околната среда. Нейна оперативна мрежа са всички Регионални инспекции по опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ). Регионалните здравни инспекции (РЗИ) провеждат наблюдения за определяне на шумовото натоварване в градовете съгласно изискванията на “Методика за определяне броя, разположението и разпределението на пунктовете за мониторинг на шума, както и периодичността на измерванията и/или изчисленията на шумовите нива”, утвърдена от Министерството на здравеопазването и в съответствие с посочените методи в Наредба № 6 на Министерството на здравеопазването и МОСВ от 2006 год. за показатели за шум в околната среда отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и вредните ефекти от шума върху здравето на населението. Отчита се еквивалентното шумово ниво за дневния период от денонощието. Наблюдаваните контролни пунктове са разпределени и разположени по начин, отразяващ обективно конкретната обстановка, а именно:

  • 60 % - на места с интензивно движение на МПС, в райони прилежащи към пътни, железопътни и въздухоплавателни трасета;

  • 20 % - в близост да промишлени и други локални източници на шум;

  • 20 % в близост до обекти, подлежащи на усилина шумова защита в жилищни зони и вътреквартални улици със слабо шумово натоварване.

Граничните стойности за еквивалентните нива на шума в различните територии и устройствени зони, съгласно Наредба № 6 към Закон за защита от шума в околната среда са представени в Таблица 2.1.8-1.
Таблица 2.1.8-1. Гранични стойности за еквивалентните нива на шума в [dB(А)]

Територии и устройствени зони в урбанизираните територии и извън тях

Lден [dB(А)]

Lвечер [dB(А)]

Lнощ [dB(А)]

L24 [dB(А)]

Територии подложени на въздействието на интензивен автомобилен трафик

60

55

50

60

Територии подложени на въздействието на релсов, железопътен и трамваен транспорт

65

60

55

65

Територии, подложени на въздействието на авиационен шум

65

65

55

66

Производствено-складови територии и зони

70

70

70

76

Зони за обществен и индивидуален отдих

45

40

35

45

Зони за лечебни заведения и санаториуми

45

35

35

44

Зони за научно изследователска дейност

45

40

35

45

Тихи зони извън агломерациите

40

35

35

42

В таблиците по-долу, са представени данни на база проведени измервания от РЗИ във връзка с контрола на градския шум за периода 2007 – 2011 г.
Таблица 2.1.8-2.. Разпределение на пунктовете за регистриране на шума по градове и шумови диапазони за 2007 г., dB(А)



по

ред


Град

Наблю-давани пунк-тове

Разпределение на наблюдаваните пунктове според

регистрираните шумови нива – dB(A)

Под 58

58-62

63-67

68-72

73-77

78-82

Над 82

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

1

Пловдив

43

-

2

3

29

9

-

-

2

Хасково

19

3

2

7

7

-

-

-

3

Кърджали

15

5

-

3

7

-

-

-

4

Смолян

15

4

3

3

5

-

-

-

5

Пазарджик

15

1

2

6

5

1

-

-

6

Карлово

























7

Велинград

























8

Панагюрище


























Таблица 2.1.8-3 Разпределение на пунктовете за регистриране на шума по градове и шумови диапазони за 2008 г., dB(А)



по

ред


Град

Наблю-давани пунк-тове

Разпределение на наблюдаваните пунктове според

регистрираните шумови нива – dB(A)

Под 58

58-62

63-67

68-72

73-77

78-82

Над 82

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

1

Пловдив

44

-

1

5

33

5

-

-

2

Хасково

19

4

2

5

8

-

-

-

3

Кърджали

15

5

2

2

6

-

-

-

4

Смолян

15

4

1

2

6

2

-

-

5

Пазарджик

15

3

1

7

4

-

-

-


Таблица 2.1.8-4. Разпределение на пунктовете за регистриране на шума по градове и шумови диапазони за 2009 г., dB(А)



по

ред


Град

Наблю-давани пунк-тове

Разпределение на наблюдаваните пунктове според

регистрираните шумови нива – dB(A)

Под 58

58-62

63-67

68-72

73-77

78-82

Над 82

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

1

Пловдив

45

-

1

7

31

6

-

-

2

Хасково

19

4

3

4

8

-

-

-

3

Кърджали

15

4

2

5

4

-

-

-

4

Смолян

15

2

4

2

6

1

-

-

5

Пазарджик

15

2

2

8

3

-

-

-


Таблица 2.1.8-5 Разпределение на пунктовете за регистриране на шума по градове и шумови диапазони за 2010 г., dB(А)



по

ред


Град

Наблю-давани пунк-тове

Разпределение на наблюдаваните пунктове според

регистрираните шумови нива – dB(A)

Под 58

58-62

63-67

68-72

73-77

78-82

Над 82

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

1

Пловдив

45

-

2

4

34

5

-

-

2

Хасково

19

4

2

6

5

2

-

-

3

Кърджали

15

5

1

4

-

5

-

-

4

Смолян

15

4

8

1

1

1

-

-

5

Пазарджик

15

3

1

10

1

-

-

-


Таблица 2.1.8-6 Разпределение на пунктовете за регистриране на шума по градове и шумови диапазони за 2011 г., dB(А)



по

ред


Град

Наблю-давани пунк-тове

Разпределение на наблюдаваните пунктове според

регистрираните шумови нива – dB(A)

Под 58

58-62

63-67

68-72

73-77

78-82

Над 82

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

1

Пловдив

45

-

5

6

28

6

-

-

2

Хасково

19

4

2

7

5

1

-

-

3

Кърджали

15

4

2

4

5

-

-

-

4

Смолян

15

2

3

2

7

1

-

-

5

Пазарджик

15

1

3

4

7

-

-

-

Анализът на съществуващите данни за периода 2007 – 2011 г. показва, че като цяло нивото на шума в населените места константно запазва високите си надгранични стойности. Проследяваните дневни шумови нива в градовете показват, че преобладаващи са диапазоните 68–72 dB(A) и 63–67 dB(A) при норма 55-60 dB(A). Характерно е задържането на високи шумови нива в диапазона 68-72 dB(A) в град Пловдив.

Общата оценка на шумовото състояние на градовете показва, че най-слабо въздействие върху шумовите нива имат железопътния трафик и промишлените предприятия, а основните причинители на наднормени нива на шум са интензивния автомобилен трафик. Характерното разположение на промишлените зони - предимно обособени в нежилищни територии, до голяма степен снижава въздействието на производствения шум върху гражданите. Битовият шум има различно въздействие в различните райони, като в жилищните квартали той е с по-високо ниво в извънработно време. Шумът, породен от строителни дейности, е характерен за районите, в които се извършва строителство, ограничен е по време и е с невисок интензитет.

През 2011 година се забелязва влошаване на акустичната обстановка най-вече в зони, подлежащи на усилена шумова защита, прилежащи към детските, здравните и учебните заведения, жилищата и местата за отдих и рекреация.

В съответствие с изискванията на Закона за защита от шума в околната среда, Наредба за изискванията към разработването и съдържанието на стратегическите карти за шум и към плановете за действие, Ръководство за добра практика за изготвяне на стратегически шумови карти и предоставяне на свързаните данни за шумова експозиция и др. действащи нормативни актове е разработена стратегическата карта за шум (СКШ) в околната среда на агломерация Пловдив. Тя представлява план – карта на град Пловдив, върху която са нанесени шумовите нива от транспорта (автомобилен, железопътен и въздушен) и от промишлени дейности. Определени са и районите с констатирано превишаване на стойностите на показателите за шум, които могат да предизвикат вредно въздействие върху здравето на хората. Направените анализи потвърждават описаната по-горе акустична обстановка в града.

За републиканската пътна мрежа няма данни за провеждан системен контрол от страна на Министерството на здравеопазването и МОСВ. През 2009 г. са разработени стратегически шумови карти на основни пътни участъци с трафик над 6 милиона годишно. Изследваните пътни участъци в ЮЦР са: Група Б: Пътен участък от пътя Карлово – Пловдив и изход от магистрала „Тракия” към Пловдив.

Значителен локален обхват от население и сгради в районите, които попадат в буферните зони на картографиране (отразяване на нива над 55 dB) са засегнати от повишено нива на шума в районите на пътния участък на входа на Пловдив – бул. „Васил Левски”.




Сподели с приятели:
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   41




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница