Министерство на регионалното развитие и благоустройството Екологична оценка

2.1.4Ландшафт

Средната част на Старопланинската система има подчертано асиметриен напречен профил. Характерно за планината е високото, компактно, верижно било, което има предимно западно-източно простиране. В разглеждания район попадат южните части на Шипченско-Тревненския и Елено-Твърдишките дялове. Върху южните склонове на планината в този участък са всечени напречните долини на реките Тунджа и Тъжа.

В Средногорско-Задбалканската част в този район се включват части от Средна гора и части от Задбалканските котловини. Средна гора има асиметрично развити склонове – къси, стръмни северни и дълги, полегати южни. Долината на р. Стряма разделя напречно Средна гора на два масивни дяла – Същинска (вр. Голям Богдан, 1604 m), и Сърнена (1236 m). Обширните билни заравнености са слабо разчленени, а в подножията е развита гъста ровинно-долова мрежа. Между разседните склонове на Средна гора и Стара планина е формирана издължената грабенова ивица на Задбалканските полета, обособена между напречни планински ридове. В този район попадат Златишко-Пирдопската котловина (750 m), формирана между праговете Гълъбец (925 m) и Козница (1 092 m) и Карловска (400 m) между Козница и Кръстец (610m). Задбалканските полета формират голям, ясно изразен морфографски коридор, наклона им е на юг, а отводняващите ги реки са изместени към подножието на Средна гора.

В района се включва и част от Горнотракийската котловина. Заема ясно обособен междупланински грабен между Средна гора (от север), Родопите (юг), Сакар (от югоизток) и Еледжик (от запад) и има характер на просторна котловинна депресия. Обширното й дъно е заето от Горнотракийската акумулативна низизна, запълнена с дебел слой (до 400 m) езерни наслаги. В нея се разграничават две обширни полета Пловдивско-Пазарджишко (на запад) и Старозагорско (на изток). Двете полета са раздфелени от Чирпанските възвишения (651m) спускащи се от Средна гора, както и от родопските ридове Драгойна и Медковец. Този район обхваща Пловдивско-Пазарджишко поле, в центъра на което се издигат Пловдивските тепета (286 m). Неговият наклон от запад-северозапад към изток-югоизток се маркира от леглото на р. Марица. При Белово над. вис. на полето е 300 m, а в източната му периферия, в околността на Първомай тя намалява значително и достига до 100 m.

Сакаро-Странджанската част в този район представлява силно разчленена нископланинска земя. Тя представлява съчетание от просторни и равни полета, уединени възвишения и значителен по обхват плосък масив. В Южния централен район се включват добре обособените Светлийски (416 m), Манастирски (600 m) и Дервентски (555 m) възвишения, сред които се откроява масивния, слабо изтеглен в севрозапад-югоизточнана посока плосък масив на Сакар планина (вр. Вишеград 856 m). Простиращите се от север на юг Светлийски, Манастирски и Дервентски възвишения в билната си част представляват вододел между реките Тунджа, Марица и нейния приток – р. Съзлийка. От запад долината на р. Марица с късия (до 3-4 km) Харманлийски пролом (дълбок до 150 m) отделя Сакар от Източните Родопи.

В този район се включват Родопите като част от Македоно-Тракийския масив. Поради своите съществени морфографски различия на територията на България се обособяват две големи части Западни Родопи и Източни Родопи.

Западните Родопи са по-обширната част и представляват най-типичния планински масив в България със средна надморска височина 1098 m. Състоят се от сложна система планински дялове и ридове, разделени от дълбоко вкопани долини. Има три основни направления в ориентацията на речната мрежа: северна – към Горнотракийската низина, източна – към Долнотракийската низина, и южна – към Бяло море. Въпреки сложната си разчлененост Западните Родопи се отличават с подчертано морфографско единство, в резултат от широкото развитие на билни заравнености. На това се дължи големия дял на височинните пояси над 1000 m (61% от общата площ на Западни Родопи). Характерни за билните части са долинните разширения в изворните части на големите родопски реки около 1500-1550 m н.в., генетично свързани с по-стар и различен от съвременния релеф. В противоположност на обширните и заравнени билни части са лабиринтите от дълбоко вкопани долини с ниско разположени дъна на долинните разширения, и на вътрешнопланински котловинни полета. Значителното всичане на реките формира едни от най-впечатляващите проломи в България (напр. Бистришкия и Доспатския с дължина около 20 km при дълбочина около 35 m в басейна на р. Места), и едни от най-дълбоките ждрела в страната – на р. Триградска (2-3 km дължина), Буйновска (около 8 km – най-дългото ждрело в България), р. Мугленска (Тенесдере, 5 km), басейна на р, Въча – ждрела (до 400-450 m).

Меридионалната долина на р. Въча разделя Западните Родопи на две части – западна и източна. Западната част е най-масивният район на планината, в който само поясът 1000-1600 m заема почти 2/3 от територията й (61%). Източната част на Западните Родопи е по-гъсто разчленена с по-ограничено развитие на билни заравнености (поясът 1000-1600 m заема 44% от нейната площ).

Характерна особеност на високия до 1200 m северно-родопски склон е неговият стъпаловиден профил, който на места се вдава в Горнотракийската низина с остатъчни подножни височини (Бесапарски ридове). Характерни за него са и своеобразните периферни котловини, както и големите склонови срутища и свлачища.

Източните Родопи заемат по-малката част от Родопския масив и се отличават с нископланински и хълмист облик на релефа (височинният пояс 200-600 m заема 72% от площта им). Хидрограската мрежа е ориентирана почти изцяло към Долнотракийската низина чрез р. Арда и Бяла река. Границата със Западните Родопи е структурирана и морфографски е представена като хипсометрично стъпало – по-ниските части на източните склонове на Жълти дял и долините на притоците на р. Арда (р. Върбица и р.Боровица) и притока на р. Марица – р. Каялийка.

В Южен централен район се срещат ландшафти от класовете междупланински равнинно-низинни ландшафти, котловинни ландшафти и планински ландшафти.

В района на средната част на Старопланинската система преобладават групите ландшафти на среднопланинските широколистни гори върху безкарбонатни седиментни скали, ландшафти на среднопланинските иглолистно-широколистни гори върху безкарбонатни седиментни скали, ландшафти на среднопланинските иглолистно-широколистни гори върху масивни и метаморфни скали, ландшафти на високопланинските иглолистни гори върху интрузивни скали, ландшафти на високопланинските субалпийски ливади и храсти върху интрузивни скали.

В района на Средногорско-Задбалканската част на Преходната планинско-котловинна зона преобладават групите ландшафти на среднопланинските широколистни гори върху масивни и метаморфни скали, ландшафти на нископланинските ксерофитнохрастови гори върху метаморфни скали със сравнително малка степен на земеделско усвояване. Срещат се групите ландшафти на гористите междупланински низини върху неспоени кватернерни наслаги сравнително с малка степен на земеделско усвояване, ландшафти на лесо-ливадно-степните възвишения сред равните дъна на междупланински котловини от масивни и метаморфни скали със сравнително малка степен на земеделско усвояване, ландшафти на нископланииските ксерофитнохрастови гори върху андезити и риолити със сравнително малка степен на земеделско усвояване, ландшафти на ливадно-степните дъна на междупланински котловини с неспоени кватернени наслаги и с висока степен на земеделско усвояване и ландшафти на лесо-ливадно-степните възвишения от масивни и метаморфни скали сред равните дъна на междупланинските котловини със сравнително малка степен на земеделско усвояване.

В района на Горнотракийската котловина преобладават групите ландшафти на нископланииските ксерофитнохрастови гори върху андезити и риолити със сравнително малка степен на земеделско усвояване, ландшафти на нископланинските ксерофитнохрастови гори върху мезозойски и палеогенни глинесто-песъчливи наслаги със сравнително малка степен на земеделско усвояване, ландшафти на нископланинските ксерофитнохрастови гори върху метаморфни скали със сравнително малка степен на земеделско усвояване, ландшафти на ливадно-степните междупланински низини върху неспоени кватернерни наслаги с висока степен на земеделско усвояване, ландшафти на ливадно-степните междупланински низини с плиоценски песъчливо-глинести наслаги и с висока степен на земеделско усвояване, ландшафти на гористите междупланински низини с плиоценски песъчливо-глинести наслаги и със средна степен на земеделско усвояване, ландшафти на гористите междупланински низини върху масивни и метаморфни скали със сравнително малка степен на земеделско усвояване. Срещат се групи ландшафти на нископланииските ксерофитнохрастови гори върху андезити и риолити със сравнително малка степен на земеделско усвояване, ландшафти на среднопланинските иглолистно-широколистни гори върху масивни и метаморфни скали, ландшафти на ливадно-степните алувиални низини със средна степен на земеделско усвояване, ландшафти на ливадно-блатните алувиални низини със сравнително малка степен на земеделско усвояване, ландшафти на лесо-ливадно-степните възвишения от масивни и метаморфни скали сред равните дъна на междупланинските котловини със сравнително малка степен на земеделско усвояване, ландшафти на ливадно-степните дъна на междупланинските котловини с палеогенни и неогенни пе­съчливо-глинести наслаги и с висока степен на земеделско усвояване.

В района на Родопите преобладават групите ландшафти на среднопланинските иглолистно-широколистни гори върху варовикови скали, ландшафти на нископланинските ксерофитнохрастови гори върху мезозойски и палеогенни глинесто-песъчливи наслаги със сравнително малка степен на земеделско усвояване, ландшафти на нископланинските ксерофитнохрастови гори върху метаморфни скали със сравнително малка степен на земеделско усвояване, ландшафти на нископланииските ксерофитнохрастови гори върху андезити и риолити със сравнително малка степен на земеделско усвояване, ландшафти на среднопланинските широколистни гори върху масивни и метаморфни скали, ландшафти на среднопланинските широколистни гори върху варовикови скали, ландшафти на среднопланинските иглолистно-широколистни гори върху масивни и метаморфни скали, ландшафти на високопланинските иглолистни гори върху вулкански скали, ландшафти на високопланинските иглолистни гори върху кристалинни шисти и гнайси, ландшафти на високопланинските иглолистни гори върху мрамори, ландшафти на ливадно-степните дъна на вътрешнопланински котловини с неспоени кватернерни наслаги и с висока степен на земеделско усвояване. Срещат се групите ландшафти на нископланинските ксерофитнохрастови гори. върху мрамори и варовици, ландшафти на ливадно-степните дъна на вътрешнопланински котловини с плиоценски песъчливо глинести наслаги и с висока степен на земеделско усвояване, ландшафти на гористите междупланински низини върху неспоени кватернерни наслаги сравнително с малка степен на земеделско усвояване, ландшафти на лесо-ливадно-степните междупланински низини върху масивни и метаморфни скали със средна степен на земеделско усвояване, ландшафти на ливадно-степните дъна на междупланински котловини с плиоценски песъчливо-глинести наслаги и с висока степен на земеделско усвояване. В по-високите части се срещат ландшафти на високопланинските субалпийски ливади и храсти върху мрамори, ландшафти на високопланинските редки и нискостеблени гори върху интрузивни скали, ландшафти на високопланинските редки и нискостеблени гори върху кристалинни шисти и гнайси, ландшафти на високопланинските субалпийски ливади и храсти върху кристалинни шисти и гнайси, ландшафти на високопланинските алпийски ливади върху кристалинни шисти и гнайси, ландшафти на планинските скали и сипеи в структурно-ерозионен релеф от интрузивни скали, ландшафти на планинските скали и сипеи в структурно-ерозионен релеф от вулкански скали, ландшафти на планинските скали и сипеи в реликтно-глациалсн релеф върху гранити и гнайси, ландшафти на умереновлажния планински открит карст в метоморфозирани варовици.

В Сакаро-Странджанската част на Преходната планинско-котловинна зона преобладават групите ландшафти на нископланинските ксерофитнохрастови гори върху метаморфни скали със сравнително малка степен на земеделско усвояване, ландшафти на нископланинските ксерофитнохрастови гори. върху мрамори и варовици, ландшафти на нископланинските ксерофитнохрастови гори върху мезозойски и палеогенни глинесто-песъчливи наслаги със сравнително малка степен на земеделско усвояване, ландшафти на гористите междупланински низини с плиоценски песъчливо-глинести наслаги и със средна степен на земеделско усвояване, ландшафти на гористите междупланински низини върху неспоени кватернерни наслаги сравнително с малка степен на земеделско усвояване и ландшафти на нископланииските ксерофитнохрастови гори върху андезити и риолити със сравнително малка степен на земеделско усвояване.

В пограничния район по южната Българска граница преобладаващо се повтарят групите ландшафти на нископланинските ксерофитнохрастови гори върху метаморфни скали със сравнително малка степен на земеделско усвояване, ландшафти на високопланинските иглолистни гори върху интрузивни скали, ландшафти на високопланинските иглолистни гори върху мрамори, ландшафти на среднопланинските иглолистно-широколистни гори върху варовикови скали, ландшафти на среднопланинските широколистни гори върху масивни и метаморфни скали, ландшафти на нископланинските ксерофитнохрастови гори върху мезозойски и палеогенни глинесто-песъчливи наслаги със сравнително малка степен на земеделско усвояване, ландшафти на нископланииските ксерофитнохрастови гори върху андезити и риолити със сравнително малка степен на земеделско усвояване, ландшафти на гористите междупланински низини с плиоценски песъчливо-глинести наслаги и със средна степен на земеделско усвояване.

Като чувствителни ландшафти могат да бъдат разгледани уникалните ландшафти на природни забележителности, които са под законова защита. В Таблица 2.1.4-1 е представено разпределението на природните забележителности в ЮЦР, по данни от ИАОС за 2011 г.

Като друга група чувствителни ландшафти следва да се разглеждат традиционни и уникални културни и исторически ландшафти на културно исторически забележителности, които са защитени по реда на ЗКН и на инструкциите на ЮНЕСКО;

Средовата типологичност на тези ландшафтни пространства в ЮЦР може да се определи най-общо в три културно-исторически и природни масива: Родопски-долината на р.Арда и на р.Чая и притоците им; Тракийски-долината на р.Марица и притоците й; Средногорски и Старопланински – долината на р.Стряма и р.Стара река и притоците им;