Министерство на регионалното развитие и благоустройството министерство на енергетиката и енергийните ресурси наредба №6



страница4/6
Дата24.07.2016
Размер1.12 Mb.
#4408
1   2   3   4   5   6

Чл. 126. За неуредените въпроси в тази глава се прилагат правилата и нормативите на глава четвърта, раздел V от наредбата по чл. 200, ал. 1 ЗЕ.
Г л а в а п е т а

ПРАВИЛА И НОРМАТИВИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА ОБЕКТИТЕ И СЪОРЪЖЕНИЯТА НА АВТОМОБИЛНИТЕ ГАЗОСНАБДИТЕЛНИ СТАНЦИИ ЗА КОМПРЕСИРАН (СГЪСТЕН) ПРИРОДЕН ГАЗ

Чл. 127. (1) Обектите и съоръженията на автомобилните газоснабдителни станции за компресиран (сгъстен) природен газ се проектират в съответствие с правилата и нормативите на тази наредба, наредбата по чл. 200, ал. 1 ЗЕ и предвижданията на подробните устройствени планове (план-схемите за газоснабдяване към подробните устройствени планове на урбанизираните територии и парцеларните планове на газопроводите извън границите на урбанизираните територии).

(2) Автомобилните газоснабдителни станции за компресиран (сгъстен) природен газ включват цялото оборудване от входния фланец до уреда за зареждане на автомобили на газостанцията, който се счита за крайната им точка.

Чл. 128. (1) Газовите компресори и съдовете под налягане към тях се разполагат в помещение, под навес или във фабрично изградени модули.

(2) Всички останали съдове, работещи под налягане, бутилки и газопроводи се предвиждат за монтаж на открито или под навес.

Чл. 129. Компонентите на автомобилните газоснабдителни станции се разполагат така, че да осигуряват:

1. бързо отдалечаване на намиращите се в тях превозни средства при необходимост;

2. лесно навлизане на пожарни автомобили и линейки;

3. избягване на взаимодействието между моторните превозни средства;

4. ефикасна защита от удари от моторните превозни средства на стационарните съоръжения, съдове под налягане, тръбопроводи и други;

5. разстояния не по-малки от 5 m между две съседни колонки за зареждане.

Чл. 130. За създаване на възможност за пълно изолиране на автомобилните газоснабдителни станции се проектират ръчни спирателни вентили най-малко на следните места:

1. на захранващия тръбопровод на компресора;

2. на входа и изхода на всяка група съдове или бутилки за съхранение на природен газ под налягане;

3. на входа на колонката за зареждане с газ;

4. на захранващия газопровод на границата на технологичното оборудване.

Чл. 131. При проектиране на газопроводите и технологичното оборудване на автомобилните газоснабдителни станции се спазват правилата и нормативите на чл. 199 - 204 от наредбата по чл. 200, ал. 1 ЗЕ.
Г л а в а ш е с т а

ПРАВИЛА И НОРМАТИВИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА ОБЕКТИТЕ И СЪОРЪЖЕНИЯТА НА СГРАДНИТЕ ГАЗОВИ ИНСТАЛАЦИИ

Раздел I

Общи изисквания

Чл. 132. (1) Сградните газови инсталации включват газопроводите, съоръженията и уредите за природен газ, както и комините за отвеждане на димните газове от газовите уреди след границата на разпределителната мрежа.

(2) В жилищни сгради - етажна собственост, сградна газова инсталация е всяка газова инсталация от вътрешните газови инсталации на потребителите в отделните имоти, която започва след средствата за измерване на природния газ - собственост на разпределителното предприятие, както и газовата инсталация в общите части на сградата, захранваща отделните газови инсталации на потребителите.

(3) В административни и общественообслужващи сгради сградна газова инсталация е вътрешната газова инсталация, която започва след границата на разпределителната мрежа. Тя се проектира като съвкупност от газопроводите, съоръженията и уредите за природен газ, в т.ч. комините за отвеждане на димните газове от газовите уреди.

(4) Когато границата на разпределителната мрежа е извън сградата, към сградната инсталация се включва и газопроводът или външната дворна газопроводна мрежа (газопроводи и газови съоръжения) между границата на разпределителната мрежа и вътрешната инсталация в сградата.

Чл. 133. (1) Сградните газови инсталации се проектират с налягане до 0,01 МРа включително. Допуска се в помещения на отоплителни котелни, изградени в сгради съгласно чл. 132, ал. 3, да се проектират газопроводи с налягане до 0,5 МРа включително, при условие че са осигурени работна и аварийна вентилация, газосигнализация и взривобезопасно осветление.

(2) Допуска се външната дворна газопроводна мрежа да се проектира с налягане до 0,5 МРа включително.

(3) Допуска се изграждане на ГРП с входящо налягане над 0,01 МРа до 0,5 МРа включително в помещенията на отоплителни котелни централи в жилищни, общественообслужващи и административни сгради.

Чл. 134. Сградната газова инсталация се проектира при спазване изискванията на БДС EN 1775.

Чл. 135. (1) Бутилките на бутилковите инсталации и батериите от бутилки се монтират в съответствие с изискванията на чл. 184 и 190 от наредбата по чл. 200, ал. 1 ЗЕ за минимални разстояния от съседните сгради, както следва:

1. за бутилки с вместимост до 1000 l - 1,5 m;

2. за бутилки с вместимост над 1000 l до 10 000 l - 3 m;

3. за бутилки с вместимост над 10 000 l - 5 m.

(2) Допуска се намаляване на разстоянията по ал. 1 с 50 на сто, когато бутилките и сградата са отделени с негорима стена с височина най-малко 1 m над бутилките и с граница на огнеустойчивост 150 min.
Раздел II

Газопроводи на сградни газови инсталации

Чл. 136. (1) Газопроводите на сградните газови инсталации се проектират от безшевни или електрозаварени стоманени тръби, медни тръби, тръби от полиетилен с висока плътност, тръби от пластифициран поливинилхлорид и от други видове тръби, предназначени за природен газ.

(2) Открити инсталации се проектират само от метални тръби.

(3) Допуска се проектиране на открити инсталации от тръби от друг материал, предназначени за вграждането им в открити инсталации.

(4) Резбови и фланцови съединения се допускат само в местата на монтиране на арматура и контролно-измервателни уреди и присъединяване на консуматора на газ.

(5) Номиналната дебелина на стената на медните тръби в сградни газови инсталации в зависимост от външния диаметър се определя, както следва:

1. при диаметър до 22 mm - 1 mm;

2. при диаметър над 22 до 42 mm - 1,5 mm;

3. при диаметър над 42 до 89 mm - 2 mm;

4. при диаметър над 89 до 108 mm - 2,5 mm;

5. при диаметър над 108 mm - 3 mm.

(6) Допуска се използването на медни тръби с дебелина на стената, различна от тази по ал. 5, при спазване на изискванията на съответните български стандарти.

Чл. 137. (1) Металните газопроводи в сгради се изолират електрически от разпределителните стоманени газопроводи с изолиращ елемент.

(2) В близост до входа и изхода от сградата на захранващия газопровод се предвиждат спирателен кран и разглобяема връзка.

Чл. 138. (1) Газовите уреди се монтират в съответствие с техническите спецификации и инструкциите на производителя, определени в проекта.

(2) Газовите уреди се монтират на разстояние най-малко 0,4 m от леснозапалими материали.

(3) Разстоянието по ал. 2 може да бъде намалявано, като се вземат предпазни мерки, осигуряващи при номинална мощност на уреда повърхностна температура на леснозапалимите материали не по-висока от 85 °С.

(4) Газовите уреди се свързват към газопроводите с твърди връзки.

(5) Допуска се използването на гъвкави връзки при работно налягане на природния газ до 0,01 МРа.

Чл. 139. При проектиране на гъвкави връзки съгласно чл. 138, ал. 5 се спазват следните изисквания:

1. да са възможно най-къси;

2. да могат да работят при най-високата и най-ниската работна температура и при работно налягане 1,5 пъти по-високо от максималното работно налягане, но не по-ниско от 0,015 МРа;

3. да са съоръжени с трайно закрепени фитинги;

4. да се закрепват по начин, който не позволява завъртане и опасност от нараняване.

Чл. 140. (1) Допуска се газопроводите да се проектират под мазилката без кухина около тях при налягане на природния газ до 0,01 МРа включително.

(2) В случаите по ал. 1 не се допускат разглобяеми съединения.

(3) При преминаването на газопроводите през стени и подове се предвижда защитен кожух (обсадна тръба).

(4) Не се допуска преминаване на газопроводи през:

1. вентилационни тръби;

2. димоотводи;

3. асансьорни шахти.

Чл. 141. Сградни газови инсталации за сгради с височина до 15 m включително се проектират, като:

1. вертикалният газопровод (общ или индивидуален) се предвижда за монтаж открито в общите части на етажните и/или междуетажните площадки - в стълбища и стълбищни площадки;

2. изходящите от газозамерните табла (ГЗТ) газопроводи се предвиждат за полагане на открито на височина не по-малко от 2 m в стълбищата и/или междуетажните площадки, при което не се затруднява използването на последните;

3. таблата за разходомери за природен газ се предвиждат за монтаж в етажните или междуетажните площадки на места, незатрудняващи използването на стълбищата, и на височина, която позволява отчитане на разходомерите;

4. таблата за разходомери за природен газ се осигуряват с вентилационни отвори за връзка с обема на стълбището.

Чл. 142. (1) При проектиране на газопроводи през стълбища и стълбищни площадки за сгради с височина над 15 m освен изискванията на чл. 141 се спазват и следните изисквания:

1. в най-ниската част на входа на сградата се предвижда вентилационен отвор със сечение, равно или по-голямо от 100 cm2;

2. в най-високата част на стълбищата се предвижда вентилационен отвор със сечение, равно или по-голямо от 100 cm2;

3. на всеки 10 m височина от сградата се предвижда междинен вентилационен отвор със сечение, равно или по-голямо от 100 cm2.

(2) В сгради с изградени и отделни аварийни стълбища се допуска газопроводите да преминават през аварийните стълбища и стълбищните площадки при осигуряване най-малко на едно от следните изисквания:

1. газопроводите са разположени в инсталационни шахти или канали от негорими материали с граница на огнеустойчивост 90 min; шахтите се вентилират поетажно или общо, като вентилационните отвори са със сечение 100 cm2 и нямат връзка с въздуха на стълбището; вентилация не се изисква, ако шахтите са плътно запълнени с негорим материал;

2. газопроводите са разположени върху негорими носачи под замазка с дебелина най-малко 15 mm без въздушен луфт.

Чл. 143. За неуредените въпроси, свързани с проектирането на газовите инсталации в сгради, се прилагат правилата и нормативите на чл. 99 - 106.
Раздел III

Газови уреди към сградни газови инсталации

Чл. 144. Газовите уреди, предназначени за сградни газови инсталации, се проектират при спазване изискванията на БДС EN 30-1-1 и на съответните нормативи и стандарти.

Чл. 145. (1) При определяне местоположението на газовите уреди се спазват изискванията, посочени в инструкциите на производителя.

(2) Газовите уреди се монтират на разстояние най-малко 0,4 m от леснозапалими материали.

(3) Разстоянието по ал. 2 може да бъде намалявано, като се вземат предпазни мерки, осигуряващи при номинална мощност на уреда повърхностна температура на леснозапалимите материали не по-висока от 85 °С.

(4) При номинална мощност на уреда в процеса на експлоатация повърхностната температура на елементите на носещите строителни конструкции не може да превишава 45 °С.
Раздел IV

Изисквания към помещенията за газови уреди

Чл. 146. (1) Газовите уреди и котелните инсталации (котли, пещи, агрегати и др.) се проектират в подземни и надземни помещения, като местоположението, големината и функционалното им предназначение осигуряват необходимите условия за техния монтаж и безопасна експлоатация.

(2) Не се допуска монтиране на газови уреди:

1. в стълбища, с изключение на жилищните сгради до два етажа с не повече от две жилища;

2. в санитарно-хигиенни помещения (бани, тоалетни и др.) без осигурена естествена вентилация чрез външни прозорци или с принудителна смукателна вентилация;

3. в помещения, в които се съхраняват взривоопасни или леснозапалими вещества, чието запалване може да предизвика експлозия.

Чл. 147. (1) Газови уреди тип „А” с обща номинална мощност до 11 kW се допускат в помещения с обем най-малко 20 m3 и с една външна врата на фасадата или с отварящ се прозорец.

(2) Допускат се газови уреди в помещения с принудителна вентилация, когато работата на газовите уреди е възможна само при работещ смукателен вентилатор, изхвърлящ отработения въздух извън помещението в атмосферата.

(3) Допускат се газови уреди в помещения, които отделят не повече от 30 cm3 въглероден оксид на 1 m3 в помещението.

Чл. 148. (1) Газови уреди тип „В” се предвиждат в помещения, в които при под налягане не по-голямо от 4 Ра е осигурено подаване най-малко на 1,6 m3 въздух за 1 kW обща номинална мощност на газовите уреди и уредите за течни и твърди горива, когато са монтирани в помещението и отнемат въздух за горене.

(2) Помещенията по ал. 1 се проектират с обем:

1. най-малко 4 m3/kW обща номинална мощност - когато помещението е най-малко с една външна врата на фасадата или с отварящ се прозорец (за притока на въздух за горене се разчита на външните фуги на помещението);

2. най-малко 2 m3/kW обща номинална мощност - когато помещението е най-малко с една външна врата на фасадата или с отварящ се прозорец и с приток на въздух за горене в помещението най-малко 0,8 m3/kW обща номинална мощност (за притока на въздух за горене се разчита на външни фуги и пропускателни отвори).

(3) Газови уреди тип „В1” се предвиждат в помещения със или без врати, водещи на открито, или с прозорци, които се отварят, при обем най-малко 1 m3/kW обща номинална мощност, ако е гарантирано подаване на достатъчно количество въздух за горене чрез външен отвор със свободно сечение най-малко 150 cm2 или чрез два отвора със свободно сечение най-малко 75 cm2 всеки.

(4) Допускат се газови уреди тип „В1” в помещения с обем, по-малък от 1 m3/kW обща номинална мощност, когато:

1. помещението е с два отвора с директен изход навън със светло сечение на всеки отвор най-малко 75 cm2, които не могат да се преграждат или затварят, разположени са на една и съща стена, като единият е близо до пода, а другият е на височина най-малко 1,8 m от пода;

2. помещението е с два отвора към съседно помещение със свободно сечение на всеки отвор най-малко 150 cm2, като единият е близо до пода, а другият е на височина най-малко 1,8 m от пода, като помещенията са с общ обем най-малко 1 m3/kW обща номинална мощност.

(5) Газови уреди тип „В1” може да се монтират в помещения със или без външна врата или прозорец, който се отваря независимо от обема на помещението, ако помещенията са свързани към централна инсталация за подаване на въздух, а димните газове и отработеният въздух се отвеждат заедно.

(6) Газови уреди тип „В2” и „В3” може да се монтират в помещения със или без външна врата или прозорец, който се отваря независимо от обема на помещението, ако е гарантирано подаване на достатъчно въздух за горене чрез външен отвор със свободно сечение най-малко 150 cm2 или чрез два отвора със свободно сечение най-малко 75 cm2 всеки.

(7) В случаите по ал. 3 и 6 се допуска към директния отвор да има въздуховод, осигуряващ същия обем въздух както при свободния отвор. Когато въздуховодът минава през покрива на сградата, той не може да се извежда над отвора на инсталацията за отвеждане на димните газове.

Чл. 149. Допуска се газови уреди тип „В” да се монтират в помещения с принудителна смукателна вентилация, ако тя не оказва влияние на захранването с въздух за горене и на отвеждането на димните газове.

Чл. 150. (1) Газови уреди тип „В2” и „В3” с обща номинална мощност над 50 kW може да се монтират в помещение без външна врата или отварящ се прозорец независимо от обема на помещението, при условие че е осигурено захранване с въздух за горене чрез два външни отвора с напречно сечение най-малко 150 cm2 плюс 2 cm2 за всеки kW над 50 kW.

(2) Газови уреди тип „В1” с обща номинална мощност над 50 kW може да се монтират в помещение със или без външна врата или отварящ се прозорец при обем най-малко 1 m3/kW обща номинална мощност, при условие че е осигурено достатъчно захранване с въздух за горене чрез външни отвори съгласно изискванията на ал. 1.

(3) Допуска се по изключение помещението за газови уреди тип „В1” да има обем, по-малък от 1 m3/kW обща номинална мощност, при осигурено достатъчно захранване с въздух за горене чрез два еднакви външни отвора, защитени срещу затваряне и разположени на една и съща стена, като единият е близо до пода, а другият е на височина най-малко 1,8 m от пода.

(4) Работните помещения не може да имат отвори, които ги свързват с други помещения, с изключение на плътно затваряща се врата.

(5) Горелките за газовите горивни инсталации се изключват от авариен прекъсвач, изведен извън работното помещение.

(6) Газови горивни инсталации може да се монтират и в помещения, непосочени в ал. 1 - 4, когато:

1. това се изисква по технологични съображения и е осигурена безопасната експлоатация на инсталацията;

2. помещенията се намират в самостоятелни сгради, предназначени само за газовите инсталации.

Чл. 151. (1) Газови уреди тип „С” може да се монтират във всички помещения.

(2) Газови уреди тип „С11” може да се монтират само на външна стена, като за отоплителните тела номиналната им мощност е до 7 kW, а за водонагревателите - до 28 kW.

(3) Газови уреди тип „С12” и „С13” може да се монтират на външна и на вътрешна стена, като за отоплителните тела номиналната им мощност е най-много 11 kW, а за водонагревателите - 28 kW.
Раздел V

Отвеждане на димните газове от газовите уреди

Чл. 152. (1) За газовите уреди в сгради с газови инсталации се предвиждат самостоятелни газоплътни комини с гладки стени без издатини, осигуряващи възможност за почистване, като сечението на комините е по-голямо от сечението на присъединителния отвор на включения към него газов уред.

(2) Комините, в които се предвижда включване на повече от един газов уред, се оразмеряват, като се приема, че газовите уреди работят едновременно.

(3) Металните комини се топлоизолират с негорим материал.

Чл. 153. (1) Димните газове от газови уреди тип „В”, „С4” и „С6” се отвеждат на открито посредством:

1. комини;

2. вертикални инсталации за отвеждане на димните газове, включително обща система въздух-димни газове;

3. шахти за отработен въздух, съответстващи на изискванията към инсталациите за отвеждане на димни газове;

4. вентилационни системи.

(2) Инсталациите по ал. 1 за отвеждане на димни газове се монтират в специални шахти. Те работят под налягане и са с граница на огнеустойчивост най-малко 90 min.

(3) При проектиране на обща инсталация за отвеждане на димните газове на газови уреди от един и същ тип „В1” и „В2” се спазват следните изисквания:

1. всяка газова горивна инсталация има собствен димоход;

2. димоходите да не се извеждат на една и съща височина;

3. разстоянието между входа на най-горния и най-долния димоход не надвишава 6,5 m, като по-голямо разстояние се допуска по изключение при осигурена пожарна безопасност.

Чл. 154. (1) Тръбопроводите за захранване с въздух за горене и за отвеждане на димните газове при газови уреди тип „С” са съставни части на газовите горивни инсталации.

(2) Не се допуска извеждане на тръбопроводи за отвеждане на димни газове:

1. в проходи и тесни улици;

2. във вътрешни дворове, ако широчината и дължината на двора са по-малки от височината на най-високата граничеща сграда;

3. във въздушни и осветителни шахти;

4. в лоджии и покрити галерии;

5. под еркери, които могат да възпрепятстват отвеждането на димните газове;

6. във взривоопасни и пожароопасни зони, в които могат да се образуват леснозапалими или взривоопасни смеси.

Чл. 155. (1) Тръбопроводите за захранване с въздух за горене и отвеждане на димните газове се извеждат на разстояние най-малко 0,3 m от долния край на тръбата над кота нула.

(2) Тръбопроводите по ал. 1 се извеждат в леснодостъпни зони не по-ниско от 2 m от котата на прилежащия терен.

(3) Допуска се извеждане на тръбопроводите за газови уреди тип „С1” в леснодостъпни зони на разстояние, по-малко от 2 m, от котата на прилежащия терен, ако тръбопроводите са защитени от удар със защитни съоръжения от негорими материали.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница