Мишел Фуко „Употреба на удоволствията“ Анализ
Изтегляне 19.13 Kb.
|
| Умереността според Фуко
Умереността според Фуко е способността човек да може да се въздържа от своите коварни желания и удоволствия. По този начин ти избягваш от тиранията и робството и се насочваш към добродетелта. Има обаче една структура симетрична и обратна на тази. Това е неумереността ,тя принадлежи към една пасивност и липса на въздържаност. Да си неумерен ,това е да не можеш да се абстрахираш от изкушенията и удоволствията ,да си в състояние на слабост и подчинение към тях. В този смисъл неумерените хора биват наречени женствени именно заради това подчинение ,което имат към удоволствията ,както жената към мъжа. Умереността предполага ,че трябва да можеш да запазиш собствените си мирогледи ,суверенитета към себе си ,възгледи за света ,да можеш да устоиш на страшно многото изкушения и удоволствия на този свят. „Най-царският човек е царят на самия себе си“. Какво ни е нужно ,за да сме царе на самите себе си?-нужна ни е способността да сме умерени в поведението и решенията си ,да държим контрола на страстите си ,да оставим морала да ни води ,не копнежа и емоцията. Да запазим уважението спрямо себе си ,за да не се превърнем отново в роби и ако успеем да владеем себе си ,ние ще можем да контролираме и другите хора. Както казва Сократ само онези ,които са умерени ,могат да вземат онези решения ,които са най-добри и да разграничават лошите такива. Всички колебания и страсти през ,които минава душата: “всички битки със своите желания през които минава ,безпокойствието ,което я държи будна ,странните пориви, страданието и удоволствието ,които се редуват и се смесват ,вълнението ,което повлича човека ,борбата между противоположните сили , паденията ,раните, страданието“(„Употреба на удоволствията“ стр.109). В цялото това разкриване на човешката природа и душа отношението към истината играе основна роля. Човек не може да бъде свободен ,не може да опознае себе си ако се залъгва. Истинното представлява същностен елемент на умереността, то е нужно за премерената употреба на удоволствията ,необходимо за господство над тяхната необузданост. Трябва да се стремим към истинската любов ,която е правилна ,мъдра ,подчинена на порядъка и красотата любов ,а не към плътското удоволствие. Пълното господство над изкушенията ще доведе човека до херменевтика на желанието. Терминът херменевтика се използва по отношение на текста. Това е теория на интерпретацията, която има за цел да разкрие значението на текста въз основа на неговите обективни (значението на думите и техните исторически обусловени вариации) и субективни (намеренията на авторите) основания. Но Фуко използва този термин по малко по-различен смисъл. Под „субект“ разбираме човека т.е. целта на Фуко е да изучава херменевтиката(смисъла) на човека. Изтегляне 19.13 Kb. Сподели с приятели:
|