Както става често в науката, първият голям пробив в нашето разбиране на механизма на асоциацията се дължеше на подобрение в метода на измерването. Допреди няколко десетилетия единственият начин да изследваме асоциациите бе да задаваме на много хора въпроси като „Коя е първата дума, която ви идва на ума, когато чуете думата ДЕН?“. Изследователите изчисляваха честотата на отговорите, като например „нощ“, „слънчев“ или „дълъг“. През 80-те години на двадесети век психолозите откриха, че излагането на човек пред дадена дума причинява непосредствени и измерими изменения в лекотата, с която могат да бъдат събудени много на брой свързани думи. Ако наскоро сте виждали или чували думата ЯМ, времево за вас е по-вероятно да запълните словесния фрагмент С_П__А като СУПАТА, отколкото като САПУНА. Обратното би се случило, разбира се, ако току-що сте видели МИЯ. Наричаме това ефект на зареждането и казваме, че представата за ЯМ зарежда представата за СУПАТА и че МИЯ зарежда САПУНА.55
Ефектите на зареждането приемат различни форми. Ако представата за ЯМ е в момента в ума ви (независимо дали я съзнавате, или не), ще разпознаете по-бързо от обичайното думата СУПАТА, когато тя се произнесе шепнешком или е написана неясно. И разбира се, вие сте заредени не само с представата за супата, но и за цяло множество представи, свързани с храна, включително вилица, гладен, дебел, диета и сладкиш. Ако при последното си хранене сте седели на клатеща се маса в ресторант, ще бъдете заредени и за клатещ се. По-нататък, заредените идеи притежават известна способност да зареждат други идеи, макар и по-слабо. Подобно на вълничките в езеро, активацията се разпространява в малка част от огромната мрежа от асоциирани представи. Понастоящем картографирането на тези вълнички е една от най-вълнуващите цели в психологическото изследване.
Друг голям напредък в нашето разбиране за паметта бе откритието, че зареждането не се ограничава с представите и думите. Не можете да знаете това от съзнателния си опит, естествено, но трябва да приемете странната идея, че вашите действия и вашите емоции могат да се зареждат от събития, които дори не съзнавате. В един експеримент, който се превърна в съвременна класика, психологът Джон Бардж и неговите сътрудници карат студенти от Нюйоркския университет – повечето на възраст от осемнадесет до двадесет и две години – да образуват от набор от пет думи изречения от по четири думи (например „намира той го жълто моментално“)56. При една група студенти половината разбъркани изречения съдържат думи, асоциирани с възрастните, като например Флорида, забравящ, плешив, сив или бръчка. След като завършват задачата, младите участници са пратени да участват в друг експеримент в кабинет, разположен в другия край на коридора. Тази кратка разходка е същността на експеримента. Изследователите незабелязано измерват времето, необходимо на участниците да стигнат от единия край на коридора до другия. Както е предсказал Бардж, младите хора, които са измисляли изречение на тема възрастните, вървят по коридора значително по-бавно от другите.
„Ефектът Флорида“ съдържа два етапа на зареждане. Първо, наборът от думи зарежда мисли за старостта, макар че думата стар не се споменава; второ, тези мисли зареждат поведение, бавното ходене, което се асоциира със старостта. Всичко това се случва без никакво осъзнаване. Когато после ги анкетират, никой от студентите не съобщава да е забелязал, че думите са имали обща тема, и всички настояват, че нищо от онова, което са правили след първия експеримент, не може да е повлияно от думите, с които са се срещнали. Представата за старостта не е стигнала до съзнателното им усещане, но техните действия са се променили независимо от това. Този забележителен феномен на зареждане – повлияването на дадено действие от представата – се нарича идеомоторен ефект. Макар че със сигурност не го съзнавате, и четенето на този параграф ви зарежда. Ако имате нужда да станете, за да си налеете чаша вода, бихте се изправили по-бавно от обикновено от стола си – освен ако не харесвате възрастните. В този случай изследването внушава, че може би бихте били малко по-бързи от обичайното!
Идеомоторната връзка работи и в обратната посока. Изследване, проведено в един немски университет, е огледален образ на ранния експеримент, проведен от Бардж и неговите колеги в Ню Йорк. Студенти биват помолени да се разхождат в стая в продължение на 5 минути с темп 30 крачки в минута, което е около една трета от нормалния им темп. След това кратко преживяване участниците много по-бързо разпознават думи, свързани със старостта,57 като например забравящ, стар и самотен. Ефектите на реципрочно зареждане имат тенденцията да произвеждат свързана реакция: ако сте били заредени да мислите за старостта, ще сте склонни да се държите като стари хора, а държанието ви като на стари хора ще подсилва мисълта за старостта.
Реципрочните връзки са чести в асоциативната мрежа. Например развеселеността има тенденцията да ви кара да се усмихвате, а усмихването – да ви кара да се чувствате весело. Вземете един молив и го задръжте между зъбите си за няколко секунди, като гумичката за изтриване сочи към вашето дясно, а острието към вашето ляво. После задръжте молива така, че острието да сочи право към вас, свивайки устните си около гумичката. Вероятно не сте осъзнали, че едното действие е накарало лицето ви да се намръщи, а другото да се усмихнете. Колежани биват помолени да оценят нивото на хумор в карикатури от „Далечната страна“ на Гари Ларсън58, докато държат в устата си молив. Онези, които се „усмихват“ (без изобщо да съзнават, че го правят), намират карикатурите за по-смешни, отколкото онези, които се „мръщят“. В друг експеримент хора, чиито лица са оформени така, че са намръщени (като веждите им са събрани), съобщават за по-силна емоционална реакция спрямо разстройващи снимки59 – гладуващи деца, каращи се хора, осакатени хора, станали жертва на злополука.
Прости, обикновени жестове също могат да повлияят несъзнателно на нашите мисли и чувства. В една демонстрация карат участниците да слушат съобщения60 по нови телефони със слушалки на двете уши. Казано им е, че целта на експеримента е да се тества качеството на аудиооборудването, и са инструктирани да движат главите си непрекъснато, за да проверяват за евентуални нарушения на звука. На половината от участниците е казано да кимат с глава нагоре и надолу, докато на останалите е казано да я клатят настрани. Съобщенията, които чуват, са позиции на редакции на радиостанции. Онези, които кимат (жест „да“), са склонни да приемат съобщението, което чуват, обаче онези, които клатят главата си, са склонни да го отхвърлят. Отново няма осъзнаване, просто връзка по навик между нагласата за отхвърляне или приемане и нейния обичаен физически израз. Можете да разберете защо често срещаният съвет „дръж се спокойно и любезно, независимо как се чувстваш“ е много добър: вероятно е да бъдете възнаградени, когато действително се почувствате спокойни и любезни.
Сподели с приятели: |