Митове и легенди за съзездията

1 В говоримия език се използва небосвод или небе.

2 Поради прецесията видът на звездното небе се изменя с период около 25 800 години. Изменят се и фигурите на съзвездията (поради собствените движения на звездите). Но тези изменения са толкова бавни, че стават осезаеми след хиляди години и е невъзможно да бъдат забелязани в продължение на един човешки живот, ако не се прилагат астрономически методи за наблюдения. Разбира се, тук изключваме видимите движения на Луната, Слънцето и планетите.

3 Видимият блясък на звездите и въобще на небесните тела се измерва със звездни величини (зв. вел.), които се означават с ^m (от magnitudo — величина). С просто око в ясна и безлунна нощ могат да се наблюдават звезди до 6^m. На по-ярките звезди отговарят по-малки звездни величини. При това на разлика от една зв. вел. съответства 2,5 (прибл.) пъти изменение на блясъка. Така звезда от 1^m е 2,5 пъти по-ярка от звезда от 2^m, но е 2,5 пъти по-слаба от звезда от 0^m; звезди от 7^m са 2,5 пъти по-слаби от звездите, имащи 6^m. На всички обекти, по-ярки от 0^m, се приписват отрицателни зв. вел. — например Сириус има –1,5^m, Луната в пълнолуние има –12,5^m, а Слънцето е от –26,7^m. На разлика от 5 зв. вел. отговаря 100 пъти изменение на блясъка — например звезда от е 100 пъти по-ярка от звездите, които са от 6^m.

4 Гръцката дума „арктое“ значи мечка, отгдето „Арктика“ — Страна на мечките.

5 Средното разстояние Земя — Слънце е прието за единица и се нарича астрономическа единица (а.е.). Тя е равна на 149 600 000 км.

6 Най-лесно Полярната звезда се намира, като през звездите β и α от Голямата мечка (последните две звезди от „тигана“) се прекара мислено линия и по-нейното продължение се нанесе приблизително пет пъти видимото разстояние между тези две звезди. Така се стига до Полярната звезда.

7 Една светлинна година (св. г.) е разстоянието, което светлината изминава за една година със скорост 300 000 км/сек. Светлинната година е равна на 9460 милиарда километра.

8 Някога съзвездието Воловар е било наричано Аркада (на името на Аркас). С това име е свързано името на най-ярката звезда от това съзвездие — Арктур. Вероятно „арктур“ произлиза от гръцката дума „арктофилакс“ („страж“ или „пазител“).

9 Тук изключваме видимите добре с просто око от южните страни два Магеланови облака, които са спътници на нашата галактика.

10 Според представата на древните гърци Етиопия се намирала в най-южния край на Земята. По-късно гърците и римляните наричали с името Етиопия онази част от Африка, която е на юг от Египет.

11 В Ракообразната мъглявина има пулсар, който се наблюдава като звезда. Пулсарите са неутронни звезди, които възникват след избухването на свръхновите звезди.

12 Затова задната част на Бика (потопената във водата) на звездните карти е в област от съвсем слаби звездички, докато главата му (над водата) е в област от ярки звезди.

13 Арабското име Бетелгейзе означава „Рамо на гиганта“, а Ригел — „Крак на гиганта“

14 Появяването на съзвездието Орион след полунощ в ранна есен е напомняло на народа за есенната оран и сеитба. Затова в тази част на съзвездието той виждал рало, орач с остен, колата с воловете и кучето.

15 Зорницата е планетата Венера. Изгряването й означава, че скоро ще изгрее и Слънцето.

16 Според една легенда, тази митическа река е пренесената на небето река Стикс, която текла в подземното царство. В нейните свещени води са давали клетва боговете.
Според други легенди това е или р. Нил, или р. По.

17 Афродита (римляните я наричали Венера) — богиня на любовта и красотата, покровителка на брака.

18 Поетът Калимах (един от учителите на Ератостен) съчинил поемата Косите на Вероника, която не е достигнала в оригинал до нас. Запазена е латинската преработка на поета Катах.

19 Това са двата скалисти масива от двете страни на Гибралтарския проток, които според древните гърци издигнал Херкулес.

20 Хема значи бисер, перла или скъпоценен камък.

21 Нашият народ нарича съзвездието Северна корона Софрата, Тепсията или Паничката.

22 Загдето бог Аполон избил циклопите, Зевс го наказал да бъде една година слуга на някого. Затова Аполон слугувал на Адмет.

23 Центавър — на латински, а Кентавър — на гръцки.

24 Това е днешният проток Дарданели.

25 Това е река Рион в Кавказ.

26 Според представата на древните гърци те се намирали на входа на Черно море.

27 Според древните гърци река Истър (Дунав) имала ръкав, който я свързвал с Адриатическо море.

28 По нататък за южните съзвездия ще изпускаме „невидимо от географската ширина на нашата страна“.

29 Във Вселената звездите идифузните мъглявини (светли и тъмни) образуват гигантски звездни системи, които се наричат галактики. Нашата Галактика, към която принадлежи нашето Слънце със своята планетна система, е образувана от около 150 милиарда звезди. Тя има спирална структура. Формата й наподобява двойно изпъкнала леща. Диаметърът на Галактиката е приблизително 100 000 св. г., а дебелината й (в централната част) — 10 000 св. г. Слънцето се намира на 30 000 св. г. от ядрото на галактиката.
Нашата Галактика се върти около своя център в посока на часовниковата стрелка, ако се гледа от Северния й полюс, който се намира в съзвездието Косите на Вероника. Слънцето със скорост 220 км/сек прави една обиколка около центъра на галактиката за 200 милиона години (галактическа или космическа година).
Съществуването на Млечния път на небесната сфера се дължи на обстоятелството, че далечните звезди от нашата галактика не могат да се виждат с просто око поотделно и затова се получава тази Млечнобяла ивица, която опасва цялата небесна сфера. С телескоп обаче се вижда, че „облаците“ на Млечния път са образувани от отделни звезди.
Облакообразната структура на Млечния път (наблюдаваните по-ярки и по-тъмни „облаци“ в него) се дължи преди всичко на това, че звездите в нашата Галактика не са равномерно разпределени (на места в нея те са „по-нагъсто“, а на места — „по-нарядко“). Но само с този факт не може да се обясни наблюдаваната структура на Млечния път. Съществена роля за тази структура играят и многобройните тъмни мъглявини от поглъщаща материя с различни размери и форма, с които е особено богата нашата Галактика. Самото разделяне на Млечния път на два „ръкава“ (в съзвездието Лебед) се дължи на тъмна мъглявина. Тъмна мъглявина закрива и ядрото на нашата Галактика и затова то не се наблюдава нито с просто око, нито с телескоп, колкото и голям да е той. Но, както вече отбелязахме, ядрото на нашата галактика се фотографира в инфрачервени лъчи и се „наблюдава“ с радиотелескоп.

30 На гръцки език γαλαξιαζ (галаксиас) — млечен.

31 Изхождайки от това обстоятелство, съветският учен Ю. А. Карпенко предлага следните имена за останалите спътници на Юпитер: VI — Адрастея, VII — Даная, VIII — Елена, IX — Ида, X — Латона, XI — Леда и XII — Семела (спис. Земля и Вселенная, 1973 г., кн. 6, стр. 55).

32 КРОНОС, т.е. времето, което поглъща всичко (хронос — време).

33 Тя е заобиколена от пръстен, съставен от огромен брой малки тъмни телца с размери от 1 см до 1 метър, които независимо едно от друго се движат по Кеплерови орбити около планетата. Пръстенът на Сатурн може да се наблюдава само с телескоп. В зрителното поле на телескопа Сатурн с пръстена си представлява една удивителна и незабравима картина.

34 С изключение на спътника ЯНУС, който е най-близо до Сатурн, но вместо да носи № 1 носи № 10.

35 От нея Слънцето се вижда като ярка звезда.

36 Изчислените по закона на Тициус — Боде разстояния от Слънцето до планетите Нептун и Плутон твърде много се различават от истинските.

37 Ефемерида е астрономическа таблица, в която на равни интервали от време са дадени предварително изчислените координати, определящи положението на едно небесно тяло върху небесната сфера.

38 С изключение на Веста, звездната величина на която е около 6^m и понякога се вижда с просто око.

39 По решение на Международния астрономически съюз след 1946 г. орбитите и ефемеридите на малките планети се изчисляват от Института по теоретична астрономия при АН на СССР в Ленинград. Всяка година този институт издава „Эфемериды малых планет“.

40 Нейното име носи астероидът Прозерпина (26).

41 Римляните я наричали Минерва. Това име е дадено на астероид (93).

42 Римляните я наричали Метис. Това име е дадено на астероид (9).

43 Богини, вдъхновителки и покровителки на поезията, изкуството и науката.

44 Богиня на паметта и спомена. Нейното име носи астероидът (57).

45 Ефросина — радост; Аглая — блясък.