Модул екология и устойчиво развитие



Дата01.05.2018
Размер188.66 Kb.
#67068

МОДУЛ

ЕКОЛОГИЯ И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ




ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ГЛОБАЛНАТА ЕКОЛОГИЧНА СИТУАЦИЯ

1.Развитие на екологията като наука

През 1866г. Ернест Хегел дефинира термина екология. Тя изучава ословията на съществуване на живите организми и взаимната вразка между тях и средата в която те обитават.

А) Предмет на еклогията - трите нива на биологичната йерархия

- индивид;

- популация;

- съобщество;

Б) Етапи на развитие:

- Етап на дребна цивилизация до средните векове предимно описателно развитие;

- Епохата на възраждането - епоха на великите геогравски открития, естествознанието;

- Появата на екологията – 19 век. Началото с Дарвиновра теория;

- Съвремена екология - началото на 20 век.

Развита е представата, че природните системни са едно цяло. В тях са обидинени съобществата на живите организми и условията, които те обитават в една функционална структура. През този период започва разработването на екологични понятия.

- от 70-те години до наши дни - тя изучава законите които управляват функционирането на екосистемите и търси оптимални форми на взаимоотношението - околна среда - човек- общество, за да запази биосферата

2. Среда на живот и фактори на живот

А) Среда на живот - всичко което заобикаля организма и пряко или косвено му влияе върху функциите. Тя се състои от органични и неорганични компоненти

- органични - лито, хидро, атмосфера

- органичните - фауна, микроорганизми, флора

Б) Условия на живот на организмите - необходимите за съществуването на органични елементи на среда с които се намират в нерзаривна връзка и без които не може да съществува. Тези елементи са екологични фактори и са в диалектическо единство със средата.

В) Екологичните фактори според спецификата се делят на:



- антропогенни - съвкупност от различни дейности на човека, които водят до преки или косвени промени и въздействия в организмите и околната среда;

- биотични - всички форми на въздействия на живите организми помежду им, свързани с жизнената им дейност;

- абиотични - целия комплекс от елементи на неорганичната среда, които влияят на организма;

3. Екосистема - единния комплекс от абиотични условия и живи същества необходими за функциониране им.

Елементарна, пространствена, структурна, градивна, функционална единица на биосферата, която вкючва съобществото от живи организми (биоценоза), заедно с неживата част от тяхната среда (екотоп) и всички разнообразни взаимодействия по между им.

Връзката между биоценозата с екотопа има веществено енергичен характер.

- биосфера - включва долния слой на атмосферата, най - горния слой на литосферата и хидросферата около 20км.



ВИДОВЕ КРЪГОВРАТИ И ЦИКЛИ НА ВЕЩЕСТВАТА

1.Многократно участие на веществата в процеси, които протичат в биосферата на земята се наричат кръговрат на веществата. Той е естествен затворен цикъл на жива и нежива материя.

Има два вида кръговрати

- малък (биотичен) на хранителни вещества. Възниква на основта на големия кръговрат и при него ограничените вещества след използването си преминават във форма, усвояема от др.организми

- голям (геологичен) - абиотични компоненти; пренасянето главно на мин. вещества от едно на друго място в рамките на земята. Най важни са 2 процеса: синтез и деструкция

2.Видове система

- според начина на обмяна на веществата между системата и околната среда има 3 вида:

* отворена - обмяна на материя и енергия с околната среда

* затворена - обменя само енергия

* изолирана - не обменя нито материя, нито енергия с околната среда

3. Термодинамика - описва свойствата на енергията

- 1 закон на термодинамиката - енергията може да се преобразува от една енергия в друга, но не може да бъде създадена, нито унищожена;

- 2 закон за качеството на енергията - ефективноста на трансформация на енергията е винаги под 100 %, защото част от енергията винаги се разсейва във вид на недостъпна за използване топлина и енергия. Равнищено на ентропия определя количеството на достъпната за организма енергия.

- биосферата има вход и изход. На входа на биосферния цикъл на обмяната на веществата

са: минерални ресурси, въглеродния двуокис, водата, слънчева енергия.Те се преработват от растенията в растителната биомаса. Те от своя страна служат като храна на тревопасните животни. Те пък се явяват храна на месоядни и човека.

- до появата на човека и неговата активна производствена дейност, цикълът в биосферата се е затврял след използването на растителната биомаса от животните и отделянето на отпадните вещества, които чрез деструктивните бактерии отново ги превращът в неорганични вещества, те отиват на входа на биосферния цикъл

- с появата на производствената дейност процесът на обмяната на веществата в природата се затруднява. Възниква необходимост от нови и то големи количества минерални вещества на входа на биосферния цикъл. На изхода му до съществуванвто на човека по правило са се отделили само такива продукти и такова количество, които са се усвоявали и преработвали от естествните природни сили;

- с развитието на технологията се синтезират изкуствени материали, които е трудно да бъдат преработени. Отпадните продукти не се преработват от наличните деструктуриращи бактерии. На входа на биосферния цикъл съществува все по- ясно изразен недостиг на вещества, а на изхода се натрупват с все по-голяма скорост, свръхколичествота отпадъци по-голяма част от които не могат да бядат преработени от природата.



4. Особености на екосистемите

- независими са от външните източници на енегия с изключение на слънчевата енергия

-саморегулират се и в тях се установява и запазва устойчивото динамично равновесие, което се нарича хомеостаза. Тя е подържане на такова равновесие при изменящи се условия на средата с помоща на обратни вразки;

- те са отворени в термодинамично отношение и са относително стабилни във времето и пространството;

- способни са да се самовъзстановяват и самопречистват;

- в тях се извършва непрекъснат кръговрат на веществата и обема на енергия, неоходима за съществуването на живота;

- популациите на биоценозите им се самовъзпроизвеждат

5. Характеристика на глобална еколоична ситуация

- света се глобализира и така се пренасят много заболявания;

- невъзможност на природните системи да поглъщат и разрушават отпадните вещества от икономичска дейност;

- разрушават се и се изчерпват основните източници на суровини (горива, вода, гори и др.);

-невъзможност да се намерят и приложат еднозначни решения

* в основата на много човешки дейности стоят разнородни по своя характер предпоставки, които се намират във взаимна връзка и зависимост и се обуславят

* на изхода няма еднозначни всеобхватни решения - липсва сътрудничество между страните. Това налага всяка страна да търси свои собствени решения и да влага различни видове ресурси в тях

ИКОНОМИКА И ОКОЛНА СРЕДА. ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ТЯХ

1.Функции на природата

- икономическата система е под система на околната среда. Икономиката се базира на околната среда. Тези 2 системи са взаимно зависими

А) 1 -ва функция - доставчик на ресурси

Класификация на видовете ресурси: запаси и потоци

- запаси - количество ресурси съществуват в даден времеви момент;

- потоци - количество за определен период от време;

* ресурси потоци - нито се изхабяват нито се натрупват. Количеството използвано днес не влияе на количеството ресурси, което ще се използва в бъдеще

* ресурси запаси - количеството на ресурсите използвано днес оказва влияние на количеството използвано в бъдеще. Делиме ги на възобновими и невъзобновими.

- невъзобновими - няма такова ниво на използване, което да осигури тяхното безкраино използване. Техния растеж е нула;

- възобновимите - биотичните популации, които могат да се възпроизвеждат. За тези ресурси може да се установи ниво на използване, което позволява тяхната безкрайна употреба;

Б) 2 – ра функция - депо на отпадъците

-отпадъцитe - са нежелан страничен продукт на икономиеската дейност. Потокът от отпадъци в околната среда се нарича емисии

- замърсяване - всяка химическа или физическа промяна в оклната среда, която се дължи на емисиите на отпадъци и е вредна за всички животински организми. След попадане в околната среда отпадъците са като запаси. Натрупването им зависи от техния характер и характеристики на приемащата среда.

- от гледна точка на 1-вия закон на термодинамиката - че масата на входните ресурси от околната среда към икономиката е равна на масата на потока от отпадъците, които излизат от икномиката в околната среда. Съставът на двата потока е различен поради трансформацията на материята. Но масата и теглото на двата потока е една и съща;

- материята и природните ресурси, които извличаме от околната среда са с ниско съдържание на ентропия. Преработваме ги в продукти нужни на човека, които са с още по ниска ентропия. В края на жизнения им цикъл ги изхвърляме като отпадъци и ги изхвръляме в оклната среда с висока ентропия. По този начин те увеличават ентропията в околната среда и я дестабилизират;

В) 3 - та функция - услуги носещи условия на хората, на които не могат да бъдат намерени заместители

- услугите могат да бъдат консумирани директно от потребителите, без преди това да са трансформирани в производствена дейност

- използването на тези ресурси не включва използването на физико - химично въздеиствие върху околната среда

Г) 4 -та функция - животоподържащи услуги - пречиства въздуха, кръговрата на водата и пречистване на водата



2.Матрица на матералния поток

R - P - C - Wf + W

- входни ресурси (I) различно от краен продукт (О)

- входни ресурси (I) + екологичен фактор (ЕF) различно от краен продукт (О)

- входни ресурси (I) + екологичен фактор (EF) = краен продукт (О) + (W)отпадъци

- ресурси (R) = отпадъци (W) = ресурс (Wr) + Wp + Wc

-ресурс (R) - отпадъци(W) по малки от - отпадъци (w)- ресурси(R)

- отпадъци(W) по малко от носеща способност на екосистемата (An)

- носеща способност на екосистеамта - количеството население, което може да бъде поддържано с налични ресурси и услуги на тази система

* количеството ресурси в екосистемата

* зависи от броя на наличното население

* количество потребявани ресурси на един индивид



РАЗВИТИЕ НА КОНЦЕПЦИЯТА ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ

1.Същност на белези на устойчиво развитие - развитие, което удовлетворява нуждите на настоящето население без да подлага на риск способността на бъдещите поколения да задоволяват своите нужди. Идеята е съобразяването със задоволяването на човешките нужди, потребности с ограничени ресурси, както и равнопоставеността между настоящето и бъдешето население.

- устойчивото развитие е процес на промяна в които експоатацията на ресурсите, насоките на инвестициите, ориентацията на техническото развитие и институционалната промяна са в заимна хармония и подобряват, както сегашния, така и бъдещия потенциял потребности на човека

- при устойчивото развитие се осигуряват основните икономически, социални и екологични нужди за всички членове на обществото, без да се застрашава жизнеността на естествените, изградени и социални системи

2. Белези на устойчивото развитие:

- дългосрочно ориентиран стратегически подход към развитието;

- цялостен конплексен поглед към проблемите;

- постигане на ресурсо - съхраняващ управляващ разтеж. Манимално използване на не- възобновяемите ресурси и съобразяване с носеща способност на средата;

- постигане на баланс между социалните, икономическите и екологичните изменения. Равнопоставеност на целите и интегриране на съответните политики;

- равенство при достъп на ресурси. Равенството при установяване, разпределението на ползите и разходите на тяхната употреба в това число и влиянието на външните ефекти;

- необходимост от цялостна промяна на обществото, на установените модели на поведение, управление и производство;

3.Условие за изграждане на устойчиво общество

IPA = Ipop.Iaffl. Ifeeh

IPA- индекс на въздеиствие на човешкото общество върху околната среда

Iaffl - оказване на влияние на БВП върху околната среда



Ifeeh - оказване на влияние на технологията върху оклната среда

Ipop - оказване на влияние на нарастващо население върху околната среда

- екологична стъпка - показател за измерване на натиск върху екологичната система. Според екологичната стъпка всеки от нас трябва да удовлетворява потребностите си с 1,8 хектара на човек за 1 год.



4.Условие за развитие на устойчиво общество

- не се допуска системно изчерпване и разрушаване капацитета на природните системи;

- удовлетворява свойте потребности на глобално равнище отчитайки и тези на крайно бедните;

- в устоичивото общества не се допуска системно нарастване на използване на природните ресурси при неговото развитие;

- в процеса на икономическо развитие не се допуска системно нарастване на продукти замърсяващи околната среда;

5.Принципи на устойчиво развитие

- държавите разработват и прилагат ефективно законодателство за опазване на околната среда;

- държавите си сътрудничат за опазване на околната среда;

- всички хора имат право на здравословен и ползотворен начин на живот в хармония с природата;

- опазването на околната среда трябва да бъде разглеждана като неотменна част в развитието;

- мирът и устойчивото развитие са взвимнозависими един от друг;

- замърсителят компенсира щетите причинени на околната среда;

- премахването на нищетата и бедността в различните части на света е неотменна част в устойчивото развитие;

- днешните и утрешните поколения имат равни права;

- всяка държава има право да ползва собствените си ресурси, но без да вреди на околната среда извън пределите на свойте граници;

- осъщетяването на стопанска дейност се съпровожда с предохранителни мерки за опазване на околната среда;

- държавите са длъжни да ограничат и ликвидират неустойчивите модели на потребление и производство и да насърчат съответната държавна политика;

- най - ефективен начин за решаване на проблеите в околната среда е да участват всички заинтересовани страни;

- основното влимание на срещата в Йоханесбург бе отделено внимание за преодоляване на пречките на околната среда, намаляване на бедността, заплахата от болести, разумното използване на ресурси, насърчаване на потреблние на производство, разпределение на получените от глобализацията в служба на околната среда



6.Основни проблеми при прилагането на устойчиво развитие

- чести са примерите за частично разбиране на устойчиво развитие за акцентиране само на част от неговите аспекти;

- основните документи свързани с устойчивото развитие са големи по обем, но недостатчно конкретни;

- институциите занимаващи се с проблемите на устойчивото развитие, често нямат регулативни функции и собствен бюджет и разчитат само на принципа на обеждаването и техните решения да бъдат приети и приложени;

- изпълнението на принципите на устойчиво развитие изискава сериозни финанси, а все още не е намерен подходящ начин за тяхното генериране;

- липсата на примери за успешна реализация на проекти за устойчиво развитие не само в национален, но и в глобален мащаб;



ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ

1.Принципи за формиране на показатели за устойчиво развите

- цялостен поглед, кокто върху системата тъка и върху съставните й части. Разглеждат се положителните и отрицателните въздействия на човешката дейност, че да отчитат разходите и ползите за човешката и екологичната система, както в паричен тъка и в непаричен израз



2.Адекватен мащаб - подходящо дълъг времеви хоризонт, който да отговаря както на собствените нужди за вземане на решение така и на нуждите на бъдещите поколения

3.Практическа насоченост - да се измерват лесно и да обработват бързо и евтино;

-да са лесно разбираеми;

-да са лимитиран брой;

-да са надежни и не двусмислени и да не позволяват манипулации, да са чувствителни към простанствено времевите промени;

-да са социално приемани;

-да дават количествен израз на информацията, така че да става ясна нейната значимост



4.Откритост - методите и даните за оценка да са достъпни за всички

5.Непрекъснатост на оценяването - да не се променят във времето, да позволяват верификация и повторяемост.

6.Широко участие на всички социални групи с оглед пълна оценка на различните нужди и променящите се ценности.

7.Институционален капацитет

8.Социалните и екологичните индикатори да са съвместими с макроикономически те показатели. Има три изисквания на комитета за устойчиво развитие.

ООН трябва да отговори на следните изисквания

- да са ясни, разбираеми и недвусмислени;

- да са общонационални;

- да позволяват събирането на качествени и представителни данни на приемлива цена

ИНДИКАТОРИ - 2 групи

1-ва група индикатори самостоятелни:

-индекс на човешкото развитие - дава представа за сътоянието и условият на живот във една страна и се осъществява на всеки 2 год

2-ра група индикатори - Три показателя, които също са интегрални

- индикатор на благосъстоянието - измерва РБВП на човек от населението в доларово изражение. Този БВП е претеглен чрез покупателната способност на долара за съответната страна и показва нивото на жизнено равнище;

- очаквана продължителност на живота въз основа на демографсите данни за броя на живородените деца и броя на починалите под 5 годишна възраст;

- комбиниран образователен индекс - зависи от индекса на записваемост в училищата и индекса на грамотност на възрастното населние над 15 годишна възраст;

- на устойчиво икономическо благосъстояние - основота му е БВП. Този индекс взема не само под внимание средното потребление, но и влиянието на икономическата действителност върху околната среда и социалната сфера. От БВП се извежда стойността на вредните последици от икономическата дейност, а се добавят дейности не отчетени в БВП;

- консумация на зърно на човек от населението- измерва задоволеността на човешките нужди, тъй като хората могат физически да оцелеят само ако годишното им потребление на зърно е над 180кг.Този показетел не се влияе от неравенство в доходите

3-та група индикатори - комплексни показатели

- движещите сили оказващи натиск върху биологично, химико - физично състояние, ще окажат въздеиствие върху човешкото здраве и екосистема.

ИНСТИТУЦИОНАЛНА И ЗАКОНОВА ОСНОВА ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ

1.Екологичната политика и институционална рамка

Институционалната рамка се нуждае от предпосатвките/основните изисквания

- да има план за действие и прилагането и

- да има стратегия за екологична политика

- да има капацитет за нейното прилагане

Функции и структура на институционната рамка - тя има пирамидална стуктура.

На върха е постоянната комисия по оклната среда към Народното събрание с 2 основни финции - законодателна и конролна

На второ ниво - министрество на околната среда и водите

- законодателна инициатива;

-изпълнителна - планът за действие по прилагането на всички закони е обект на контрол;

-кординационна;

-регулаторна - издаване на лицензи, разрешителни, утвърждаване на стандарти.

Министреството на околната седа и водите е централна държавна институция, отговарвща за политиката по опазване на оклната среда.

То има следните отговорности

*разработване на национална политика по околната среда и на инструменти и механизми за нейната реакция

* подготвянето на нормативна уредба, основно в областта на упраление на водите, качество на атмосферния въздух и управлвние на отпадъците, защита на природата

* управлвние на защитените територии

* издаване на решения за ползване на води и подземни богатства

* информиране на обществеността за състоянието на околната среда

На териториално /трето/равнище - действат 16 РИОСВ - те притворяват функците на МОСВ без законодателната. Приоритет са контролната, изпълнителната и регулаторната функции.

На общинско равнище /четвърто/ - обособени са отдели по екология, които провеждат екологичната политика на терторията на общините. Тази политика може да не съвпадат с официалната на МОСВ



2.Три. Дирекции на национални паркове - осъществяват управлвнието и тяхната охрана, организират и координират изпълнението на дейностите, залегнали в плановете за управление на националните паркове.

3. Четири. Басейнови дирекции за управление на водите на басейнов принцип, предвидени в Закона за водите, със седалище в Благоевград, Варна, Пловдив и Плевен

4. Изпълнителната агенция по околната среда е специализиран орган на МОСВ, който има функциите:

- мониторингова и аналитично - лабораторна дейност;

- методическо ръководство за РИОСВ по отношение на измервания и анализи на състоянието на околната среда;

- събира и обработва информация за състоянието на околната среда и издава информационни бюлетини;

- извършва различни дейности в качеството на Национален референтен център за ЕАОС. Разработва стандарти за характеристиките на отпадъците и създава национална лабораторна система за отпадъци

5. Законови инстументи на екологичната политика

- права и задължения определени в конституцията;

- нормативна база;

-решения, тръжни документи от местно ниво;



Директиви - нормативни документи, които определят целта без да посочват конкретните средства и пътища за нейното достигане.

Решения - нормативни документи, които съдържат задължителни норми и стандарти. Сколичествено задължителни норми, които трябва да бъдат постигнати. Те са еднакви за всички стани на ЕС, като разликата е само във времвто в което могат да бъдат постигнати - има преходни периоди.

Решения- договорености, които имат задължителен характер между ЕС и отделните страни

Европейското екологично законодателство - състои се от повече от 400 нормативни документи. По - голямата част са пренесени в България. То се подразделя на хоризонтално /общо/ и секретно /вертикално/, което групира отделно отделните нормативни документи в отделни области.

*хоризонтално - директиви и регламенти общо приложими

* вертикално - отнася се за секторите - качество на водата; качество на въздуха; управление на отпадъците; опазване на природното биоразнообразие: промишлено замърсяване; опасни химични вещества; радиоактивна безопастност; генно модифицирани храни; шум; гражданска защита.

6.Задачи пред България при прилагане на еко-законодателството

- хармонизирано с изискжанията на ЕС.

ЕС инеговото законодателство съдържа 300 нормативни документи

- 2002 година Народното събрание приема новия закон за опазване на околната среда с цел пълно трансформиране на дерективите:



  • свободата на достъпа до информация за околната среда;

  • за оценка на действието върху околната среда на определени частни и обществени проекти и на определени планове и програми;

  • комплексано предотвратяване и контрол на замърсяването

- през 2002 година беше приет закона за биологичното разнообразие с цел пълно трансформиране на липсващите в българското законадателство изисквания на директивата за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, на директивата за опазване на дивите птици и на директивата за отглеждане на диви животни в зоологически градини.

7. Законова рамка и принципи на прилагане на механизма. Оценка на въздействието върху околната среда.

Българският поход е интегриран към опазване на околната среда. При решаването на проблеми се вземат предвид всички компоненти на оклната среда и връзките между тях. Правната рамка, предвижда такъв комплексен подход е Законът за опазване на околната среда.



РОЛЯ НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ И ИНСТИТУЦИИ ЗА ПОСТИГАНЕ НА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ

1.Три са групите институции

- институции в рамките на ООН и ЕИ;

- състояние на институции със световното значение;

- неправителствени организации;



Глобалния екологичен фонд - механизъм за международно сътрудничество чрез безвъзмездни помощи и преференциално кредитиране за решаване на глобални екологични проблеми. Той финансира проекти в следните области

- опазване на международните води;

- опазване на биоразнооразието;

- намаляване на глобалното затопляне и климатични особености;



Глобалният екологичен фонд работи чрез кредити от Световната банка, а техическо и организационо съдействие оказват програмата на ООН и фонда на ООН за околна среда.

Програма за развитие на ООН - ПРООН - целта е да подпомогне социалното, екологичното и икономическото развитие на държавите с оглед тяхното устойчиво развитие.

Организация за земаделието и прехраната - целта е да подпомогне развитието на земеделието и подобряване на прехранването във всички страни. Тя превръща стандартите за сигурност на храните за подобряване начина на живот. То е като действено оръжие за подобряване качеството на живот.

Световната здравна организация (СЗО) - специализирана агенция на ООН за зравеопазване. Създадена на 07.04.1947г. Тя трябва да подържа хората в едно най-добро здравно състояние.

Програма на ООН за околната среда - кординира всички програми за действие в областта на околната среда в международно и регионално равнище. Нейният принос е създаването на глобалната система за събиране на данни за състоянието на околната среда.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница