Мотиви към присъда по нохд №60/2015 година по описа на епрс

МОТИВИ към присъда по НОХД № 60/2015 година по описа на ЕПРС

В съдебно заседание представителят на ЕПРП поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, което счита за доказано от събраните по делото доказателства. Пледира съдът да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да бъде отложено с изпитателен срок от три години. Счита също така, че на основание чл.53, ал.1, б.А” от НК товарният микробус „……..” с рег. № ………….следва да бъде отнет в полза на държавата до размера на ½ от същия, тъй като представлява семейна имуществена общност.

Адв.Гергинова – защитник на подсъдимия, излага доводи, че обвинението не е доказано, тъй като по делото липсват доказателства, които да сочат, че подзащитният й е извършил деянието, за което е предаден на съд. Пледира, в случай, че съдът приеме, че подсъдимият е извършил деянието бутане на чешмата на заден ход, то да се отчете, че деянието е непредпазливо, както и че чешмата не е унищожена, а само повредена.

Подсъдимият заявява, че не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение и моли да бъде признат за невиновен.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
В центъра на с.Г. , О., Софийска област имало изградена за обществено ползване стара чешма, чиито строеж датирал от 1986 г.. Същата била нанесена в кадастралния план на селото, одобрен със Заповед Аб-223/02.09.1985 г., а именно в УПИ I ”Кметство, поща, клуб, киносалон, магазин и ресторант” в кв.10 по КРП на с.Г. , общ.Г. М. . Тъй като с времето чешмата била полуразрушена, през 2013 г., месец май, О. отпуснала средства за нейния ремонт, с които били закупени строителни материали на стойност 165,70 лева обективирани в издадена фактура № 2519/15.05.2013 г.. В тази връзка свидетелите Л.С.Л. и И. Д. М., след предварителна уговорка с кмета на с.Г. – свидетелката М. П., извършили ремонт на старата чешма с новозакупените материали, като излязи бетонно корито и я изградили с бетонни блокчета – тухли. Грубите строителни работи били извършени в периода от 16.05.2013 г. до 20.05.2013 г., като останали само довършителни с цел облицоване на чешмата.

На 21.05.2013 г. сутринта, жителите на селото установили, че чешмата е разрушена, за което свидетелката М.П. в качеството си на кмет на с.Г. подала сигнал до РУП Е. П. .

В тази връзка на местопроизшествието бил извършен оглед и съставен протокол от 21.05.2013 г., а на 22.05.2013 г. бил извършен втори оглед, при който е констатирано, че в тревната площ има следи от автомобил и от тях е иззета гипсова отливка.

На 22.05.2013 г., подсъдимият И. Г. И., служител на РУП Е. П. към този момент и живущ в с.Г. , предал на разследващия случая полицай собствения си товарен автомобил „……….” с ДК №…….., контактния му ключ и свидетелството за регистрация на МПС, част II - малък талон, в която връзка бил съставен протокол за доброволно предаване от 22.05.2013 г.. На процесното МПС е извършен оглед, за което е съставен протокол от 22.05.2013 г. за оглед и са иззети веществени доказателства.

От справка изискана от БТК ЕАД от 09.07.2013 г. и от 27.11.2013 г. се установява, че към 21.05.2013 г. в 01,21 ч. от телефон, водещ се на името на подсъдимия И. е проведен разговор от клетка 9283 с.Голема Раковица с адресат телефонен номер, притежаван от съпругата на подсъдимия - П. П. В.

Изготвена е физико-химическа експертиза, приета от съда като компетенто дадена, от заключението на която се установява, че голяма сива частица, намираща се в нехомогенна проба, иззета от металната стойка, служеща за закрепване на теглича към купето на т.а. марка „……..” с ДК № ………. има еднаква морфология и сходен полуколичествен елементен химичен състав с обект № 2 – парче от тухла с неправилна фарма, иззето от купчина с бетонови тухли до чешма в центъра на с.Г. .

По делото е изслушана и приета и трасологическа експертиза, от заключението на която се установява, че е налице „сходство по групова принадлежност” между следата от автомобилна гума, намерена при огледа на местопроизшествието, зафиксирана с фотоснимки и иззета чрез гипсова отливка и шарките на гумите на товарен автомобил марка „…….. Д” с ДК №…………..

От заключението на приетата съдебно-оценителна експертиза на вещото лице Г. Г. се установява, че стойността на чешмата, находяща се в с.Г. , О. възлиза на 370.00 лева, а стойността на нанесената й щета към момента на извършване на деянието – 21.05.2013 г. е 171.00 лева.

В хода на съдебното следствие подсъдимият И. се възползва от правото си да не дава обяснения по случая, като отказът му не може да бъде приеман от съда като отегчаващо вината обстоятелство или да бъде санкциониран от съда.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от прочетените и приети на основание чл.283 вр. чл.373, ал.1 вр. чл.372, ал.3 вр. чл.371, т.1 от НПК доказателства по досъдебно производство № 58/2013 г. по описа на РУП Е. П. : показанията на свидетелите М.Б.П., И. Д. М., Е.А.Х., А. Н., Л.С.Л., А. В. В., С. К. П.-Н. и дадените показания в съдебно заседание от свидетелите И. Г. Д., С. И. С. и И. Д. Н.; от повторната съдебно-оценителна експертиза на вещото лице Г. Г., физико-химическата експертиза на А. П., трасологическата експертиза на Д. Ц. и от прочетените по реда на чл.283 от НПК:

За да стигне до този свой извод съдът прецени показанията на всички разпитани по делото свидетели и установи, че на първо място не бяха установени преки очевидци на случая, които да заявят, че именно подсъдимият на посочената дата и час в обвинителния акт е извършил вмененото му инкриминирано деяние. Единственият свидетел, за който се твърди, че е пряк очевидец на случилото се е свидетелката И. Г. Д.. Същата обаче не давата категорични и точни показания, които да обосноват единствения и несъмнен извод, че именно подсъдимият е спрял до чешмата и на заден ход, със собствения си микробус а е бутнал. Напротив такива факти и обстоятелства в показанията на свидетелката Д. изобщо липсват. Същата в съдебно заседание недвусмислено заявява, че в процесната нощ поглеждайки през прозореца на къщата си е видяла микробус, за който счита, че е на подсъдимия, тъй като го познава по синята лента по средата, който спрял в градинката до чешмата и изгасил фаровете. После свидетелката сочи, че видяла задната врата на микробуса да се отваря и после се чул силен трясък, като едновременно с това видяла и силует на човек, който удря с нещо по чешмата. Този човек прибрал нещо в буса и потеглил. Свидетелката Д. категорично заявява, че не е видяла по това време чешмата да е била счупена, не е видяла и човека какви действия извършва, нито го е видяла да чупи чешмата, но предполага, че при този шум, който чула 3-4 пъти чешмата е била счупена. Счупената чешма видяла едва на сутринта. В показанията си свидетелката категорично заявява и друго обстоятелство, че не може чешмата да е счупена със задната част на микробуса, тъй като не го е видяла да се движи и със сигурност по време на шума бил в покой. От изложеното се установява, че сочената от обвинението свидетелка също не може категорично да заяви, че подсъдимият е извършител на инкриминираното деяние, че чешмата е счупена точно в този момент и то от подсъдимия,тъй като само заявява своето виждане, че микробуса, който е видяла е на подсъдимия. За видяното, свидетелката уведомила на другия ден кметицата на с.Г. – свидетелката П..

Освен изложените по делото свидетелски показания на свидетелката Д., по делото не се установиха други гласни доказателства, които да имат отношение към инкриминираното деяние – унищожаване на чешмата и да сочат, че подсъдимият е бил на мястото на деянието и е бутнал чешмата. Показания в тази насока не са заявени от нито един свидетел по делото. Единствено в показанията на свидетелката М.П. се съдържат данни, че предполагаем извършител може да е подсъдимият И., но същите са само в сферата на предположенията, тъй като свидетелката заявява, това тя е чула това от свидетелят Л.Л., който казал, че като направи чешмата, подсъдимият щял да я бутне, но не й е известно той откъде е чул това нещо. Подобни твърдения обаче в показанията на свидетеля Лукан Луканов не само не са заявени, а напротив, свидетелят сочи, че е чул именно от кметицата М. П., че се предполага, че подсъдимият И. И. е бутнал чешмата. Констатираното съществено противоречие в сочените показания, очевидно води до извода, че и показанията на тази група свидетели, не могат да доведат до несъмнен извод, че подсъдимият И. е извършител на деянието. От друга страна свидетелката П. заявява, че при проведен разговор със свидетелката Д., същата й заявила, че знае кой е бутнал чешмата, тъй като е видяла буса на И. И., но се страхувала да каже това на полицаите. Липсват обаче твърдения за конкретни действия извършени от страна на подсъдимия, които да сочат, че именно той е извършител на инкриминираното деяние, тъй като само наличието на спрял микробус до чешмата, който се оприличава с този на подсъдимия, не може да бъде по своята същност категорично и недвусмислено доказателство, че точно по това време подсъдимият е извършил действия, които да са довели до разрушаването на чешмата. Ето защо, ценени в своята съвкупност, свидетелките показания установяват различни обстоятелства, но нито един от свидетелите не твърди да е видял или да знае, че именно подсъдимият И. И. е разрушил новоизградената чешма в центъра на с.Г. , блъскайки я със собствения си микробус, движейки се на заден ход. Подобна фактическа обстановка не беше установена по какъвто и да било начин по делото, поради което обвинението остава изолирано и неподкрепено от доказателствения материал.

Обстоятелството, че на посочената в обвинителния акт дата, на която е извършено инкриминираното деяние, подсъдимият е провел разговор със съпругата си по мобилния си телефон, също не може да бъде косвено доказателство сочещо, че подсъдимият е извършител на престъплението, тъй като, както заявяват свидетелите Н. и С., нееднократно заедно с подсъдимия са се събирали и са си гостували до късно, след което са се прибирали, като това се е случвало нееднократно и през месец май на 2013 г.

Действително по делото е установено, че следата от автомобилна гума открита на мястото на произшествието е идентичната с шарката гуми, която има и микробуса на подсъдимия, но както заяви и в съдебно заседание вещото лице Ц., категоричен отговор, че тази следа е именно от гума на микробуса на подсъдимия не може да бъде даден. Касае се за сходство по групова принадлежност, което е общ признак.

Категорични доказателства, че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние не бяха установени и от заключението на физико-химическата експертиза, тъй като пробата, иззета от теглича на автомобила макар и по своята морфология да е еднаква с морфологията на парчето тухла, иззето от мястото на произшествието по сходен химичен състав, за идентичност не може да се говори, тъй като се касае само за съвпадение по количество и качество.

Ето защо сочените експертизи, макар и косвено да водят до извода, че е възможно микробусът на подсъдимия И. да се е намирал в даден момент на мястото на инкриминираното деяние, сами по себе си не могат да обосноват категорично заключение, че на посочената дата и час подсъдимият е бутнал на заден ход с микробуса си чешмата, нито могат да изяснят фактическата обстановка по делото, установяваща механизма и автора на извършване на инкриминираното деяние.

С оглед установената и описана по – горе фактическа обстановка и при този разбор на доказателствата, съдът намери, че не са налице предпоставките за постановяване на осъдителна присъда спрямо подсъдимия И., тъй като обвинението за деяние по смисъла на чл.216, ал.5 вр. ал.1 от НК не бе доказано да е извършено от подсъдимия. За да е налице “унищожаване” по смисъла на сочената разпоредба, следва да е доказано, че дееца противозаконно е унищожил соченото от обвинението имущество при пряк или евентуален умисъл. В случая нито един елемент от престъпния състав не бе доказан в лицето на подсъдимия И., чрез предвидените за това способи за доказване съгласно НПК. Не бе доказано както от обективна, така и от субективна страна на 21.05.2013 г. в диапазона от 00.00 до 02.00 часа подсъдимият умишлено и противозаконно да е унищожил чуждо недвижимо имущество – чешма, находяща се в с.Г. . Съдът не възприема разбора на доказателствата направен от обвинението, защото изложените доводи не кореспондират с обективно събраните по делото писмени и гласни доказателства. Следва да се отбележи, че позоваването на прокуратурата на дадените обяснения в хода на предварителната проверка не могат да бъдат кредитирани като доказателства по делото, тъй като не са регламентирани в способите предвидени в НПК и не служат за доказване на обвинението

    Тежестта да докаже обвинение по дело от общ характер лежи върху прокурора и разследващите органи. Съгласно чл.103, ал.2 от НПК подсъдимият не бе длъжен да доказва, че е невинен.

          При така установената фактическа обстановка и при този разбор на доказателствата,  съдът намери, че  не са налице основания за постановяване на осъдителна присъда, поради което подсъдимият следва да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 от НПК при недоказаност на обвинението по несъмнен начин съдът следва да постанови оправдателна присъда. Последната не може да бъде базирана и на предположения, с които да бъдат заместени факти и логически изводи при оценка на доказателствената съвкупност, които следва да бъдат установени съгласно законно регламентираните способи за тяхното събиране и приобщаване към делото. В конкретния случай, при съобразяване с показанията на свидетелите, анализирани по-горе и заключенията на експертизите е налице извод за недоказаност на обстоятелството подсъдимият да се е намирал на процесната дата и час на местопрестъплението и да е извършил действия уличиващи го в унищожаване на обекта на престъплението.

      В поцесния случай обвинението повдигнато на подсъдимия И. Г. И. не е доказано по несъмнен начин, поради което и при условията на чл.304 от НПК съдът го призна за невиновен и го оправда по така повдигнатото му обвинение.

С оглед признаването на подсъдимия за невинен, както и предвид разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК, съдът се произнесе разноските по делото да останат за сметка на държавата.

Изводът за невиновност на подсъдимия, сочи, че веществените доказателства по делото товарен автомобил марка „……….” модел …….. с ДК № ………, ведно с контактен ключ и свидетелство за регистрация на МПС, част II – малък талон, следва да бъдат върнати на подсъдимия И. Г. И., собственик на същите.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.