Мотиви към присъда постановена на 19. 02. 2013 година по н о. Х дело №260/2012 година по описа на крс, ІІ състав



Дата30.08.2017
Размер108.37 Kb.
Мотиви към присъда постановена на 19.02.2013 година по н.о.х.дело № 260/2012 година по описа на КРС, ІІ състав
Районна прокуратура гр. К. е внесла обвинителен акт срещу И. Г. Д. за извършено престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, предложение второ, във връзка с ал. 1 от НК, за това, че на 13.02.2012 година, около 01.15 часа в гр. К. , пред денонощен магазин за продажба на алкохол и цигари на „***” ***, гр. К. , находящ се на ул. „” №, противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство – лек автомобил марка „Шкода”, модел „Фабия”, с ДК № С 85-73 НА, собственост на „****” ***, гр. С. , на стойност  900 /три хиляди и деветстотин/ лева от владението на И. Б. Г. от гр. К. , без негово съгласие, с намерение да го ползва, като моторното превозно средство е оставено без надзор в гр. К. , ул. „”.

В съдебно заседание представителят на районна прокуратура гр. К. поддържа повдигнатото обвинение. Счита, че същото е доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. По отношение на наказанието счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание близко до средния предвидения размер, а именно /три/ години „Лишаване от свобода”.

Защитникът на подсъдимия адвокат С. К. от САК счита, че повдигнатото обвинение не е доказано по несъмнен начин, поради което пледира за постановяване на оправдателна присъда.

Подсъдимият И. Г. Д. не се признава за виновен. В дадените обяснения по повдигнатото обвинение заявява, че е станало недоразумение, като просто е искал да се повози. В последната си дума моли съда да го признае за невиновен и да постанови оправдателна присъда.



Настоящият съдебен състав на районен съд гр. К. , като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимия И. Г. Д. е роден на ****** година в гр. С. . ***, ***** //, живеещ в гр. К. , ул. „” , област С.. ****, със ********, работи като „*****” в „****” ****. ********* с ЕГН **********.

На 12.02.2012 година, около 14. 00 часа свидетелят И. Ч. С. и неговият познат – свидетелят В. Р. В. отишли да пият кафе в пицария „***” в гр. К. . Там заварили и подсъдимия И. Г. Д., който бил известен и с прякора си „Нотата”. Около 22. 30 часа свидетелят С. отишъл до дома си, находящ се в гр. К. , ул. , за да вземе лекия автомобил, марка „Рено”, модел „Меган”, който били закупили заедно с подсъдимия И. Г. Д., след което се върнал в пицария „***” и тримата заедно – свидетелите С., В. и подсъдимия Д. отишли до заведение „*****”, което се намирало на главния път за „Калотина”, в близост до гр. Б.. В заведението тримата стояли до около 01.00 часа, след което се върнали отново в гр. К. , като спрели с автомобила пред денонощен магазин за продажба на алкохол и цигари на фирма „****” *****, находящ се в гр. К. , ул. №. В денонощния магазин на смяна работела свидетелката Я. В. И.. С. С. влязъл в магазина, откъдето си купил цигари, бира и ваучер на „Глобул”, след което излязъл и се качил в автомобила. Подсъдимият Д. излязъл от автомобила и пожелал да поговори със свидетелката И. в магазина, която работела нощна смяна. Свидетелите С. и В. оставили подсъдимия Д. в магазина и отишли с автомобила до дома на С., за да оставят закупените стоки. Когато влязъл в магазина, подсъдимия Д. поканил свидетелката И. да пият кафе навън, но тя отказала. Малко по-късно, докато подсъдимия Д. бил в магазина, около 01.15 часа пред магазина спрял таксиметров автомобил, марка „Шкода", модел „Фабия” с ДК № С 8573 НА, собственост на „***” ****, управляван от свидетеля И. Б. Г.. Лекият автомобил бил предоставен на свидетеля И. Б. Г. от свидетеля И. З. Н., упълномощен представител на „****” *** за извършване на таксиметрова дейност, като свидетеля Н. заявява, че не е давал съгласие таксиметровия автомобил да се управлява от друго лице различно от свидетеля Г. С. Г. влязъл в магазина, където си поръчал кафе, като преди това оставил автомобила с поставен ключ на контакта и работещ двигател, тъй като имал проблеми със запалването на автомобила. Докато свидетелката Я. В. И. приготвяла кафето, свидетеля Г. видял подсъдимия Д. да излиза от магазина, който факт на излизане бил чут и от свидетеля И., тьй като звънчето на вратата звъннало. Веднага след това свидетелите Я. В. И. и И. Б. Г. чули как автомобилът потегля. Първоначално свидетеля Г. заявява, че осъществил вербален контакт с подсъдимия Д., като му каза на последния „Закарай се сам”, в които показания има съществено противоречие от дадените такива на досъдебното производство и са прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК. Тогава свидетелят Г. изтичал навън и веднага след това се върнал, като съобщил на И., че му е отнет автомобилът и поискал нейния мобилен телефон, лед което се обадил на тел. 112. Сигналът от телефон 112 бил получен чрез ОДЧ при РУП гр. К. и от АП-1, който бил в състав свидетеля А. М. С., на длъжност „полицай OOP” при РУП гр. К. и свидетеля Р. Р. С., на длъжност „младши автоконтрольор” при РУП гр. К. . Полицейските служители отишли на място - денонощен магазин за продажба на алкохол и цигари на фирма „**” ***, находящ се в гр. К. , ул. № , където свидетелката Я. В. И. им дала подробни обяснения за случилото се. Първоначално свидетеля Я. В. И. заявява, че подсъдимия Д. и свидетеля Г. разговаряли, но нейните показания дадени на досъдебното производство са прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК, тьй като е налице съществено противоречие. Междувременно свидетелите И. Ч. С. и В. Р. В. се върнали с автомобила до денонощния магазин, за да вземат подсъдимия И. Г. Д. и свидетелката Я. В. И. им съобщила, че подсъдимия Д. „бил тръгнал с някаква кола”. Тогава свидетеля С. заедно със свидетеля В. се върнали пред дома на свидетеля С., като последния паркирал там лекия автомобил „Рено Меган”, тъй като така се бил разбрали с подсъдимия Д., който казал, че по-късно ще вземе колата. Свидетелите С. и В. тръгнали пеша към кръстовището „” на гр. К. , тъй като искали да отидат на гости на техен познат. Когато отишли пред дома на техния познат, установили, че домът не свети и решили да се приберат. Тогава по пътя минал свидетеля А. С. А., който управлявал джип „Ленд Ровър” с ДК № СА 9177 ВХ и заедно с него пътувал свидетеля Й. И. Й., като преди това свидетеля А. отишъл до банкомата на „” да изтегли пари и тръгнал към „”. По същото време свидетеля В. Р. В., който видял движещия се джип се обадил на свидетеля Й., за да се върне свидетеля А. и да ги вземе, понеже било много студено. Свидетелят А. се върнал и качил свидетелите С. и В. и тръгнали да закарат свидетеля И. Ч. В. до дома му. Същевременно, при извършените издирвателни мероприятия, полицейските служители и свидетели А. М. С. Р. Р. С. спрели управлявания от свидетеля А. С. А. джип „Ленд Ровър” с ДК № СА 9177 ВХ. В джипа на предната седалка до водача се возел свидетелят Й. И. Й., а на задната седалка били свидетелите И. Ч. С. и В. Р. В.. Полицейските служители попитали свидетеля С. къде е лек автомобил „Рено Меган”, както и таксиметровия автомобил. Свидетелите обяснили на полицейските служители, че той нямат нищо общо с отнемането на таксиметровия автомобил и ще ги заведат при човека, който го е взел и който знае повече. Тогава в полицейския автомобил се качил свидетеля И. Ч. С. ги завел до ул. „” в гр. К. , където им казал, че живее подсъдимия И. Г. Д., с прякор „Нотата”. Пред дома на подсъдимия Д. бил паркиран и лекият автомобил, марка „Рено”, модел „Меган”. Полицейските служители позвънили на дома на подсъдимия и се показала неговата майка, която го извикала. След като излязъл подсъдимия полицейските служители го попитали ”Къде е таксито”, на който въпрос подсъдимия първоначално отговорил „Какво такси”, но след това казал, че ще ги заведе до таксито и отговорил „Исках да се прибера с него”. Тогава полицейските служители го качили в полицейския автомобил и отишли на ул. „” в гр. К. , където бил паркиран лекият автомобил „Шкода Фабия” с ДК № С 8573 НА, предмет на престъплението, с изгасен двигател и затворени прозорци и без ключ на таблото. През деня на 13.02.2012 година подсъдимия И. Г. Д. завел полицейските служители Л. Ц. Й. П. Т. /свидетел/ при РУП гр. К. на ул. „” №, в гр. К. , като обяснил, че през нощта е изхвърлил ключа от автомобила до оградата на имота. След около 30 минути търсене в снега полицейския служител Ц. намерил ключа, където подсъдимия след като оставил таксиметровия автомобил на ул. „” и прибирайки се пеша минал по ул. „” хвърлил ключа. В търсенето на ключа участвал и подсъдимия И. Г. Д.. Впоследствие свидетеля И. С. Д. – управител на фирма за монтиране на охранителни системи свалил записите от трите камери монтирани в денонощния магазин и ги предал в полицейското управление. Стойността на отнетия автомобил е в размер на  900 лева.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Така посочените по-горе свидетелски показания, следва да се анализират подробно, поотделно и в тяхната съвкупност, с оглед установяване на обективната истина.

По отношение на показанията на свидетелите Р. Р. С., А. М. С. и Й. П. Т. настоящия съдебен състав ги кредитира изцяло, тьй като са последователни, непротиворечиви и кореспондират с останалите свидетелски показания на свидетелите А. С. А. и Й. И. Й., както и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства.

По отношение на показанията на свидетеля И. Б. Г. дадени в хода на съдебното следствие, настоящия съдебен състав не ги кредитира, тьй като изцяло противоречат на така дадените в хода на досъдебното производство такива и прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК, както относно осъществяването на вербален контакт с подсъдимия Д., така и наличието на дадено съгласие за управлението на автомобила, тьй като е налице обаждане на национален телефон 112 от една страна, неговото видимо притеснение при отнемането на автомобила през нощта на 13.02.2012 година, твърдението че за първи път вижда подсъдимия и не го познава, така и от показанията на свидетеля Я. В. И., така и от допълнителното заключение по изготвената съдебно – видео – техническа експертиза, от която се установява, че между свидетеля Г. и подсъдимия Д. няма осъществен физически или вербален контакт. Ето защо настоящия съдебен състав кредитира дадените свидетелски показания на досъдебното производство, които се подкрепят от останалите свидетелски показания и от събраните писмени доказателства, както и изявлението на свидетеля Г., че поддържа казаното пред разследващия полиция.

По отношение на показанията на свидетеля Я. В. И. дадени в хода на съдебното следствие относно проведен разговор /реплики/ между свидетеля Г. и подсъдимия Д. и обаждането на телефон 112, настоящия съдебен състав не ги кредитира, тьй като изцяло противоречат на така дадените в хода на досъдебното производство такива и прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК, от които е видно, че двамата посетители не са разговаряли помежду си, свидетеля Г. не е давал съгласие на подсъдимия, както и че свидетеля Г. се е обадил в полицията и е казал „Откраднаха ми автомобила”. Ето защо настоящия съдебен състав кредитира дадените свидетелски показания на досъдебното производство, които се подкрепят от останалите свидетелски показания и от събраните писмени доказателства, както и изявлението на свидетеля И., че поддържа изцяло казаното пред разследващия полиция.

По отношение на показанията на свидетелите И. Ч. С. и В. Р. В. настоящия съдебен състав ги кредитира като последователни и подкрепящи от показанията на свидетелите Р. Р. С., А. М. С., Я. В. И., А. С. А. и Й. И. Й., както и от събраните писмени доказателства.

По делото са приети и неоспорени от страните заключения по извършена съдебно – видео – техническа експертиза, съдебно – фоноскопна експертиза и съдебно – автотехническа експертиза, които установяват по безспорен начин фактическата обстановка по обвинението.

От свидетелство за регистрация на МПС е видно, че моторно превозно средство - лек автомобил марка „Шкода”, модел „Фабия”, с ДК № С 8573 НА е собственост на „***” *****, гр. С. .

Видно от трудов договор от 17.11.2011 година сключен между „*****” ****, гр. С. и И. Б. Г. се установява, че последния е бил водач на лек таксиметров автомобил.

По делото е приложена справка за съдимост рег. № 219, от която е видно, че към момента на извършване на деянието подсъдимия е бил осъждан многократно по разлел ІІ „Престъпления по транспорта и съобщенията”, който факт е красноречив за наличието на престъпно поведение, липсата на правна култура и незачитане на установения правов ред в страната от страна на подсъдимия.

Със споразумение, влязло в сила на 29.01.2001 година на районен съд гр. К. по н.о.х.д. № 6/2001 година подсъдимия И. Г. Д. е осъден на 100 лева „Глоба” и месеца „Лишаване от право да управлява МПС” за деяние по чл. 343, ал. 1, б. „б”,, предложение второ, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК.

Със споразумение, влязло в сила на 15.10.2004 година на районен съд гр. К. по н.о.х.д. № 334/2004 година подсъдимия И. Г. Д. е осъден на 500 лева „Глоба” за деяние по чл. 343в, ал. 1 от НК.

Със споразумение, влязло в сила на 23.12.2003 година на районен съд гр. К. по н.о.х.д. № 153/2003 година подсъдимия И. Г. Д. е осъден на 100 лева „Глоба” и месеца „Лишаване от право да управлява МПС” за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК.

С присъда, влязла в сила на 27.05.2008 година на районен съд гр. Сливница по н.о.х. дело № 357/2007 година подсъдимия И. Г. Д. е осъден на наказание „Пробация” и 2 години „Лишаване от право да управлява МПС” за деяние по чл. 343б, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК.

Със споразумение, влязло в сила на 04.01.2006 година на районен съд гр. К. по н.о.х.д. № 8/2006 година подсъдимия И. Г. Д. е осъден на месеца „Лишаване от свобода”, като изпълнението е отложено за срок от години, както и е наложено наказание 6 месеца „Лишаване от право да управлява МПС” за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК.

По реда на чл. 283 от НПК са приети протоколи за доброволно предаване, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние и характеристика на подсъдимия И. Г. Д..

Анализът на събраните по делото доказателства, тяхната съпоставка и преценка дават основание на настоящия съдебен състав да възприеме като установено по категоричен, несъмнен и единствено възможен начин горното, възприето от фактическа страна.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимия И. Г. Д. е осъществил състава на престъплението по чл. 346, ал. 2, т. 1, предложение второ, във връзка с ал. 1 от НК.

Подсъдимият И. Г. Д. е наказателно отговорно лице, което е разбирало свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

От обективна страна се доказа, че подсъдимия И. Г. Д. на 13.02.2012 година, около 01.15 часа в гр. К. , пред денонощен магазин за продажба на алкохол и цигари на „****” ***, гр. К. , находящ се на ул. „” № противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство – лек автомобил марка „Шкода”, модел, „Фабия”, с ДК № С 8573 НА, собственост на фирма „*****” **, гр. С. , на стойност 900 /три хиляди и деветстотин/ лева от владението на И. Б. Г. от гр. К. , без негово съгласие, с намерение да го ползва, като моторното превозно средство е оставено без надзор в гр. К. на ул. „”.

От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вина – пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал, че отнема чуждо моторно превозно средство от владението на И. Б. Г., без негово съгласие и с намерение да го ползва.



ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Настоящият съдебен състав намери, че е осъществен състава на престъплението, поради което следва да се ангажира отговорността на извършителя и да му се определи наказание, съобразно санкцията предвидена за престъплението. При определянето на наказанието съдът се ръководи от принципите на чл. 54 от НК, както и от критериите за индивидуализация на наказанието.

При индивидуализиране на наказателната отговорност на подсъдимия И. Г. Д. настоящия съдебен състав отчете като отегчаващо отговорността обстоятелства предишните осъждания на подсъдимия за престъпления от общ характер, високата степен на обществена опасност на деянието, липсата на критично отношение към извършеното и проявената дързост при извършване на деянието.

Настоящият съдебен състав отчете като смекчаващо отговорността обстоятелства младата възраст на подсъдимия и добрите характеристични данни.

След като анализира изложените обстоятелства и с оглед целите на специалната превенция, настоящия съдебен състав намери, че на подсъдимия И. Г. Д. следва да бъде наложено наказание “Лишаване от свобода” при превес на отегчаващите обстоятелства. На тази основа прие, че подходящото в случая наказание за подсъдимият И. Г. Д. е /три/ години “Лишаване от свобода” при първоначален “Строг” режим на изтърпяване на наложеното наказание. По този начин ще се постигнат целите на чл. 36 от НК за индивидуална и генерална превенция.

На основание чл. 301, ал. 1, т. 11 НПК, настоящия съдебен състав следва да обсъди и въпросът какво да стане с веществените доказателства. Като взе предвид, че веществените доказателства са 1 брой оптичен диск с надпис „Verbatim” CD – R, 700 МВ и 1 брой CD диск не са били предназначени или послужили за извършване на деянието, не са предмет или средство на деянието, не са придобити в следствие на деянието, поради което настоящия съдебен състав намира, че следва да постанови връщането им на правоимащото лице „****” *******, гр. К. .

При обсъждане на въпроса, кому да възложи разноските, настоящия съдебен състав взема предвид разпоредбата на чл. 189, ал. НПК, поради което следва да осъди подсъдимия И. Г. Д., роден на ****** година в гр. С. , ****, *********, ******** в гр. К. , ул. „” , област С., ****, със ****, работи като „******” в „***” *****, *****, с ЕГН ********** да заплати по сметка на районен съд гр. К. направените разноски за вещи лица в производство в общ размер на 475.00 /четиристотин седемдесет и пет/ лева.



По изложените съображения настоящия съдебен състав на районен съд гр. К. постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница