Мотиви по н о. Х д. №10 258/2001 г на срс, нк, 1 състав

Подсъдимата Лилия Димитрова Ангелова - Несторова е родена на 05. 07.1956 г. в гр.София, българка, българска гражданка, неосъждана, омъжена, с две деца (малолетно и пълнолетно), с висше образование, работи като директор на РЦ “Човешки ресурси”, с ЕГН 5607056419, с постоянен адрес - гр. София, кв. “Симеоново”, ул. “Шумака” № 29.

На 29.10.1987 г. подсъдимата сключила граждански брак с Нестор Драгомиров Несторов, който впоследствие станал градски прокурор на гр. София.

Отпреди брака си Нестор Несторов притежавал жилище в ж. к. “Хаджи Димитър”, предоставено му за закупуване от Столичния народен съвет (СНС). С договор за замяна на недвижим държавен имот от 18.08.1989 г. с ИК на ОбНС “Овча купел” Н. Несторов предоставил собствения си апартамент, находящ се в гр. София, ж. к. “Хаджи Димитър”, бл. 57, вх. А, ет. 5, ап. 15, с площ 65, 20 кв. м., оценен на 14 891 лв., на СНС, като в замяна получил в собственост недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. “Овча купел”, бл. 9б, вх. В, ет. 5, ап. 13, с площ 99, 53 кв. м., оценен на 21 781 лв. Разликата в стойността на двата апартамента в размер на 6890 лв. била покрита със собствени средства и заемни средства от ДСК.

С помощта на приятели, сред които и св. Йорданов, подсъдимият пренесъл мебелите от жилището в ж. к. “Хаджи Димитър” в новия си апартамент. Част от мебелите били придобити по наследство от майка му.

С нотариален акт № 134, т. LVІІІ, д. № 11557/94 г. на 19.05.1994 г. подсъдимата и съпругът й продали на Мария Георгиева Пешева апартамента в ж. к. “Овча купел”. В нотариалния акт цената на апартамента била определена в размер близък до размера на базисната пазарна цена - 147 713 лв. (базисната пазарна цена съгласно удостоверение № АБ-94- Н- 42 от 27. 04. 1994г. на ТОА “Овча купел” била 147 714 лв.). В действителност апартаментът бил продаден за сумата от 1 033 000 стари лв. По тази стойност Несторов заплатил нотариалните и държавни такси. След продажбата парите, преведени от съпруга на св. Пешева, постъпили в негова лична сметка. Заедно с апратамента Несторов продал на купувача и мебели на стойност 450 000 стари лв.

През месец декември 1993 г. Н. Несторов закупил л. а. “Рено” на старо от гр. Мюнхен, Германия. На връщане във Виена автомобилът се повредил и Н. Несторов го оставил там. През 1994 г. негов приятел го докарал в България.

С решение на Софийския градски съд от 16.06.1993 г. по ф. д. № 15 983/1993т. било регистрирано търговско дружество “Станли” ЕООД с едноличен собственик на капитала подсъдимата Лилия Несторова. Дружеството било данъчно регистрирано в Данъчна служба “Възраждане”.

През целия период на съществуването си “Станли” ЕООД било на загуба, като финансовите резултати по годишните отчети за приходи и разходи били отрицателни.

С решения на собственика на капитала и управителя на "Станли" ЕООД от 14.06.1993 г. и от 29.12.1993 г. били направени допълнителни парични вноски съответно в размер на 179 000 лв. и 132 000 лв. в капитала на дружеството поради временна необходимост от парични средства и на основание чл.134, ал.1 от ТЗ, като вноските се считали за допълнителен капитал.

На 01.03.1994 г. “Станли” ЕООД чрез представляващия го - подсъдимата Лилия Несторова, и Йорданка Колева закупили земя - празно дворно място с площ 2506 кв. м., съставляващо имот с планоснимачен № 487 от кв. 32 по плана на София, в. з. Симеоново - север. Договорът бил оформен в нотариална форма - с нотариален акт № 83, т. ХХ, н. д. 3909/94 г. на нотариус при Софийския районен съд. Този недвижим имот бил отразен в инвентарната книга на дружеството като дълготраен материален актив.

На 12.07.1994 г. била извършена доброволна делба между “Станли” ЕООД и Йорданка Колева, по силата на която дружеството получило в свой дял и изключителна собственост и владение празно дворно място с площ 1350 кв. м., съставляващо парцел ХІІа-487, кв. 32 по плана на София, в. з. “Симеоново - север”, на стойност 108 000 лв.

През 1994 г. върху същия имот подсъдимата в лично качество със собствени средства започнала строителство на вилна сграда. За целта получила от техническата служба към кметство “Симеоново” строителна линия. По повод на нейна молба от 20.07.1994 г. на нейно име гл. архитект на ТОА “Витоша” - св. Икономов, издал разрешение за строеж № 39 от 25.07.1994 г. на вилна сграда в имота, съобразно одобрените на същата дата проекти от св. Мишева (архитект).

На 20.07.1994 г. подсъдимата възложила с писмен договор за стоителство на Строителни войски - поделение 64 240, да извърши строителството на жилищна сграда в посочения недвижим имот. Стойността на договорените строителни работи била определена по фирмени цени на изпълнителя и възлизала на 1 667 124 лв., в която сума бил включен и ДДС. В договора бил предвиден аванс в размер на 70 % от стойността на СМР. Уговорено било ежемесечно инвеститорът да заплаща на изпълнителя 100 % от стойността на извършените през месеца СМР, установени с акт 19 и сметка образец 22, в срок от пет дни след прадставяне на актовете с платежно нареждане във финансиращия клон на банката, а от месеца, следващ последния превод на аванса (30 дни след подписване на договора), сумата се намалявала с приспадащата се част от аванса. В т. 3 на раздел ІІ на договора било посочено, че в цената на обекта не е включена стойността на тухлите, бетона, дървения материал и керемидите на покрива, които щели да бъдат доставени от инвеститора.

На 21.03.1995 г., 11.09.1995 г. и 08.05.1996 г. подсъдимата в качеството на инвеститор и Строителни войски - поделение 64 240 като изпълнител сключили допълнителни споразумения към договора, по силата на които инвеститорът възложил на изпълнителя да извърши допълнителни строителни работи на вилната сграда, невключени в договора за строителство от 20.03.1994 г. Стойността на допълнителните видове СМР е определна съответно на 874 358 лв., 92 400 лв. и на 24 358 лв. Стойносттите се приемали за твърди при превеждане на 65 % или 70 % аванс.

При изпълнение на строителството и в съотвествие с клаузите на договора били изготвяни ежемесечно протоколи - акт 19 с видовете СМР и услуги, и след това сметка - опис, образец 22. В протоколите образец 19 били включени освен СМР и вложени човекочасове за товароразтоварна работа (л. 989/25.10.1995 г., л. 992/26.09.1995 г., л. 994, л.1004/27. 06. 1995 г., л.1010, 1042/13.12.1994 г. ); превоз с ръчни колички на 20 м. или до 50 м. (л. 992; л. 994/28. 08.1995 г; 1029/ 25.02.1995 г., л. 1042, л.1046/26.11.1994 г.; л. 1047/ 26.11.1994, л.1056/27.09.1994г., л. 1059/27.09.1994 г.; л.1062/31.08.1994 г.); разваляне на тухлена зидария (л. 994, л. 1010/31.05.1995 г.; л. 1021/30.03.1995 г.).

През 1994 г. (от м. август до м. декември) поделение 64 240 на Строителни войски извършило СМР и услуги на стойност 1 343 206 лв.; през 1995 г. - на стойност 2 137 328 лв., а през 1996 г. - на стойност 397 050 лв. За целия период стойността на СМР и извършените услуги възлизала на 3 877 584 стари лв. През 1994 г. на два пъти подсъдимата и съпругът й платили актуваните СМР и услуги в общ размер 1 140 000 лв. - на 25.07.1994 г. - 500 000 лв., внесени с мемориален ордер от Н. Несторов в Балканбанк и на 21.11.1994 г. - 640 000 лв., преведени с вносна бележка от подсъдимата в ТСБанк - ЦУ. През 1995 г. Несторови на осем пъти (10.01.1995 г.; 23.03.1995 г.; 04.04.1995 г.; 23.05.1995 г.; 11.05.1995 г.; 17.10.1995 г.) превели на строителното поделение сумата от 2 317 167 лв., а през 1996 г. - на седем вноски (26.01.1996 г.; 12.02.1996 г.; 05.03.1996 г., 18.04.1996 г.; 14.06.1996 г.; 23.08.1996 г. и 07.11.1996 г.) превели суми на обща стонйсот 420 416 лв. Всички извършени СМР и услуги били заплатени от подсъдимата и съпруга й.

По повод молба на подсъдимата от 04.01.1995 г. техническата служба Симеоново към ТОА “Витоша” - София издала удостоверение на “Станли” ЕООД с представител Лилия Несторова, че съгласно Наредбата за базисните пазарни цени на недвижимите имоти имотът, представляващ парцел ХІІ а - 487 със застроена площ 563,20 кв. м е на обща стойност 31 539, 20 лв. Удостоверението било издадено, за да послужи пред нотариуса.

На 23.01.1995 г. с нотариален акт № 131, т. 1, н. д. № 148/1995 г. на нотариус при Софийския районен съд “Станли” ЕООД било признато за собственик на недвижим имот, придаден по регулация към собствения му парцел, представляващ празно дворно място с площ 248 кв. м., което се придавало от имот без планоснимачен номер, собственост на СНС.

С констативен протокол на 20.02.1996 г. комисия с участието на подсъдимата и представители на изпълнителя по договора за строителство извършили приемане на обекта - двуетажна вилна сграда, като било констатирано, че е годен за експлоатация.

На 10. 05.1996 г. подсъдимата подала молба с искане да бъде закрита фирмата й “Станли” ЕООД. С решение на Софийския градски съд от 10.05.1996 г. по ф. д. 15 983/1993г. е вписано в регистъра на търговските дружества прекратяването и заличаването на дружеството. Със същото решение е вписана като ликвидатор Маргарита Иванова Ангелова, която била представила образец от подпис по фирменото дело.

С молба с вх. № 12306/30.05.1996 г. на МФ - СДУ подсъдимата уведомила ДС “Възраждане” за ликвидацията на “Станли” ЕООД. Със заповед на началник ДС “Възраждане” № 03 - Ю - 982 от 03.06.1996 г. била назначена пълна данъчна ревизия на “Станли” ЕООД. Извършването й било възложено на св. Друмева, данъчен инспектор. В изпълнение на възложените й задължения св. Друмева прегледала първичните счетоводни документи, подадените от дружеството данъчни декларации, съдебните решения, засягащи правосубектността му. Тя установила, че дружеството не притежава собствен сграден фонд, както и че притежаваната земя в кв. Симеоново била закупена, без да бъдат ползвани преференции. Св. Друмева констатирала също, че дружеството няма задължения и кредитори. Във връзка с ревизията и с въпросите, които подлежали на изясняване, св. Друмева не се свързала с ликвидатора - св. М. Ангелова. Относно недвижимия имот св. Друмева не извършила проверка дали дружеството е изпълнило данъчните си задължения, свързани с него (чл.17 от ЗМДТ), тъй като към момента на проверката облагането на недвижимите имоти се извършвало от данъчните органи по местонахождението им. Данъчната ревизия приключила с акт за констатации № 03- Ю- 294 от 12.08. 1996 г., в който се приело, че дружеството не дължи данъци. В т. 6 от акта св. Друмева отбелязала, че дружеството не дължи данък сгради и такси смет на основание ЗМДТ, тъй като не притежава собствен сграден фонд.

Междувременно св. М. Ангелова като ликвидатор на дружеството в ликвидация изготвила годишен отчет за приходите и разходите му, съставила приключителен ликвидационен баланс към 10.05.1996 г. и на основание чл. 267 от ТЗ отправила покана към кредиторите на дружеството да предявят вземанията си, обнародвана в Д. в., бр. 56 от 02. 07.1996 г. На 12.08.1996 г. тя и подсъдимата провели събрание за приключване на ликвидацията, на което ликвидаторът докладвал, че към тази дата ликвадацията е приключена и дружеството няма кредитори и задължения към бюджета. На основание чл. 271 от ТЗ ликвидаторът възложил имуществото на дружеството на едноличния собственик на капитала, като в имуществото се включвал недвижимият имот в кв. Симеоново.

На 10.06.1996 г. св. Елкова като специалист и за началник отдел в Районна администрация “Витоша” - София издала удостоверение на “Станли” ЕООД с управител подсъдимата в уверение на това, че съгласно Наредбата за базисните пазарни цени на недвижимите имоти имотът в кв. Симеоново прадставлява вече застроен парцел с двуетажна вилна сграда със застроена площ от 204, 5 кв. м. и разгъната застроена площ от 563, 2 кв. м., стойността на мястото (след ръкописно внесена корекция на 18.10.1996 г. от св. Елкова поради изменение на Наредбата) е 430 500 лв., изградената двуетажна вилна сграда е на стойност 2 523 136 лв., а общата стойност на застроения имот е 2 953 636 лв.

Междувременно подсъдимата се обърнала за правна помощ към адв. Стоян Кръстев и неговата фирма “Паст Консулт” за издаване на нотариален акт за имота и построената вилна сграда на нейно име. Св. Кръстев дал на подсъдимата списък с документи, свързани със собствеността върху земята и строежа на сградата, които тя трябвало да му предостави. Сътрудници на св. Кръстев изготвили молба за издаване на нотариален акт, изходяща от подсъдимата и съпруга й Н. Несторов, със следното съдържание: “Молим Ви да издадете искания от нас констативен нотариален акт. Прилагаме необходимите документи и проекто-нотариален акт“. След това - на 24.10.1996 г., подписаната от подсъдимата и съпруга й молба, ведно с изискуемите документи, била внесена от сътрудник на св. Кръстев в нотариалната служба при Софийския районен съд за произнасяне от нотариус.

На 24.10.1996 г. с нотариален акт № 104, т. ХVІІІ, д. № 37707/96 г. св. Валентина Ангелова, нотариус в Софийска нотариална служба при Софийски районен съд признала по реда на чл. 483, ал. 1 от ГПК молителите Лилия Несторова и Нестор Несторов за собственици при условията на съпружеска имуществена собственост на дворно място с площ 1435 кв. м., съставляващо парцел ХІІ-А за имот с пл. № 487 от кв. 32 по регулационния план на в. з. “Симеоново - север”, заедно с построената в него вилна сграда със застроена площ от 204,5 кв. м., разгъната застроена площ от 563, 2 кв. м. Пазарната цена на имота в нотариалния акт била посочена съгласно ПМС № 235/19.09.1996 г. в размер на 2 953 636 лв. В нотариалния акт св. Ангелова посочила, че признава правото на собственост на основание покупка, делба, придаване по регулация, строеж от ЕООД “Станли” ЕООД и прекратяването и заличаването му от търговския регистър по време на брака на едноличния собственик на капитала му.

На 16.11.1998 г. главен държавен инспектор към Дирекцията за национален строителен контрол издал разрешение за ползване № 49 на строежа на вилна сграда на подсъдимата и съпруга й. С него се установявало, че строежът е изпълнен в съответствие с разрешението за строеж, дадените строителна линия и нива и с одобрените проекти.

През 1995 г. подсъдимата участвала като съдружник в “Интерсит” ООД, като притежавала 25 дяла по 500 лв. от капитала на дружеството. Дружеството било регистрирано с решение № 869 от 15.06.1995 г. от Врачанския Окръжен Съд по ф. д. № 618/1995 г. с капитал 50 000 стари лв. С решение от 28.12.1999г. по гр. д. № 977/1999 г. Врачанският окръжен съд прекратил ТД “Интерсит” ООД и открил производство по ликвидация, като определил шестмесечен срок за приключването й. Решението било постановено по иск, предявен от Окръжна прокуратура - Враца срещу дружеството на основание чл.155, т. 2 от ТЗ във вр. пар. 8 от ПЗР към ЗИДТЗ за прекратяване на дружеството, тъй като капиталът на дружеството в едногодишния срок по пар. 7, ал. 1 от ПЗР към ЗИДТЗ от влизане на закона в сила не бил приведен в съответствие с изискуемия минимум от 5000 лв. С решение на Врачанския окръжен съд от 18. 07. 2001 г. по ф. д. № 618/1995 г. ТД “Интерсит” ООД гр. Оряхово - в ликвидация, било заличено. Докато съществувало, дружеството не извършвало дейност, нямало данъчна регистрация и подсъдимата не била получавала никакви доходи от участието си в него.

През 1995 г. подсъдимата станала съдружник и в “Астарта” ООД с участие в капитала в размер на 10 000лв. - 20 дяла по 500 лв. С решение от 04.10.1995 г. по ф. д. № 15400/1995 г. на Софийския градски съд “Астарта - 95” ООД било вписано в регистъра на търговските дружества. Обявеният капитал на дружеството бил 50 000 стари лв. След учредяването на дружеството, още преди съдебната му регистрация, подсъдимата подала молба за освобождаването й като съдружник. Управителят на дружеството св. Мерков обещал да задвижи процедурата, но бил много ангажиран и не го направил. За 1995 г. фирмата нямала дейност, свързана с движение на парични потоци. От участието си в дружеството подсъдимата не е получавала доходи нито под формата на дивиденти, нито под формата на възнаграждения. Първоначалният капитал на дружеството не е увеличаван и понастоящем е 50 нови лв.

С писмо от ВКП № И - 94 / 99. V. от 15. 11. 1999 г. до Софийска градска прокуратура е указано, че всички окръжни прокуратури трябва да извършат проверка на регистрирани дружества с ограничена отговорност и при констатация, че не са привели капитала си в съответствие с изискуемия от закона минимум или не са поискали вписване на това обстоятелство в предвидения едногодишен срок до 03.11.1998 г. окръжните прокурори да изпълнят правомощията си и да предявят искове за прекратяването на дружествата съгласно пар. 7 и 8 от ПЗР на ЗИДТЗ (ДВ, бр. 100/97 г.) По това време градски прокурор на София бил Нестор Несторов.

През 1996 г. майката на подсъдимата Ирина Ангелова решила да закупи апартамент за внучката си - дъщерята на подсъдимата от първия й брак. Поради това Ирина Ангелова започнала преговори с Евгени Николов за закупуване на апартамент, находящ се в гр. София, ул. “Фр. Нансен” № 35, 2 етаж, вх. В, ап. № 6, собственост на дъщеря му Елена - св. Йорданова. Двамата с Евгени Николов били познати отпреди и имали неуредени имуществени отношения помежду си. Те уговорили условията на продажбата, тъй като дъщерята на Николов била още ученичка и решенията, свързани с имуществото на семейството, се вземали от баща й. От своя страна, Ирина Ангелова, по съвет на адвокат взела решение апартаменът да бъде закупен от дъщеря й, тъй като внучката й била непълнолетна.

На 14.05.1996 г. в офиса на подсъдимата на бул. “Ал. Стамболийски” св. Елена Йорданова (с предбрачна фамилия Николова) и Лилия Димитрова Ангелова - Несторова сключили договор, с който се задължили да сключат окончателен договор за продажба на апартамента в срок до 30 дни, считано от датата на подписването му. Уговорено било цената, срещу която продавачът се задължавал да прехвърли правото на собственост и която следвало да бъде вписана в нотариалния акт, да е тарифната оценка на имота към датата на изповядване на сделката. В т. 5 на договора се уточнявало, че цената ще бъде заплатена от Ирина Николова Ангелова, като преди прехвърлянето на имота майката на купувача Ирина Николова Ангелова и бащата на продавача ще уравнят помежду си заемните си отношения по договора между тях от м. май 1995 г. и ще ги приспаднат от уговорената между тях цена на имота. Уточнено било, че в деня на изповядване на сделката сумата по т. 4 от договора ще бъде платена на продавача по левова сметка, открита в "ТСБАНК" АД. Договорът бил изготвен от св. Вуцов, адвокат, пълномощник на Евгени Николов.

С нотариален акт № 19, т. LX, д. № 11892/96 г. на 11.06.1996 г. на нотариус при Софийския районен съд св. Елена Йорданова продала на подсъдимата Лилия Несторова апартамента за сумата от 234 167 лв., която продавачът заявил пред нотариуса, че е получил в брой от майката на купувача Ирина Ангелова. На изповядването на сделката освен страните по договора присъствали св. Вуцов и Евгени Николов. След това четиримата отишли в офиса на “ТСБАНК” АД в хотел Шератон, където трябвало да се извърши плащането. Там били посрещнати от св. Иванова, главен експерт и ръководител на офиса. Съобразно специалния статут на този банков клон, който изисквал персонализирано отношение към ограничения кръг клиенти, с които клонът работел, включително и чрез обръщане към тях по име и обслужване с кафе, св. Иванова ги поканила да седнат на масата в офиса. Тя познавала подсъдимата и майка й като постоянни клиенти. В същото време в офиса се намирала майката на подсъдимата - Ирина Ангелова, която прехвърлила по сметка на дъщеря си с две вносни бележки сумите 234 167 лв. и 27 000 щ. д., тъй като желаела даването на сумата от 27 000 щ. д. да бъде документирано. След това подсъдимата наредила на банката сумата от 234 167 лв. да постъпи по открита сметка на св. Елена Йорданова. Св. Йорданова изтеглила парите веднага. Тъй като стояла безучастно, когато св. Иванова й подавала сумата, подсъдимата я взела машинално и я предала на баща й. От нея Евгени Николов отброил хонорара на св. Вуцов и двамата със св. Йорданова си тръгнали. Впоследствие преди започване на настоящото наказателно производство Евгени Николов починал.

Св. Вуцов останал в офиса на “ТСБАНК” АД - хотел Шератон, тъй като подсъдимата го помолила да я изчака. Изтеглила сумата от 27 000 щ . д., поставила я в пакет и поискала съдействие от св. Вуцов да я придружи до офиса, за да занесе парите. Сумата от 27 000 щ. д. й била необходима за други цели. Св. Вуцов поставил пакета в своята чанта и двамата отишли до офиса, находящ се на бул. “Ал. Стамболийски”. Придобиването на апартамента подсъдимата декларирала по ЗМДТ по стойността, посочена в нотариалния акт. Върху тази стойност била определена данъчната основа и изчислен размерът на местния данък, който редовно бил плащан.

В периода 07.01.1997 г. до 09.02.1998 г. подсъдимата била в трудово правоотношение с “Българо-руска инвестиционна банка” АД (БРИБ). През 1997 г. между нея и банката имало и гражданскоправни правоотношения, по силата на които подсъдимата получила възнаграждение в размер на 1 110 500 лв. През месец декември 1998 г. - поради това, че вече не работела в “БРИБАНК” АД - подсъдимата помолила св. Дешев, служител на “БРИБАНК” АД, да й донесе на новото работно място в “Росексимбанк” АД служебна бележка за получените доходи от банката за периода през същата година преди напускането. Служебната бележка била издадена на 23.12.1998 г. от отдел “ФСО” на “БРИБАНК” АД в уверение на това, че през 1998 г. е получила облагаем доход по трудови правоотношения.

През месец юни 1998 г. съпругът на подсъдимата закупил лек автомобил “Опел Омега” с ДК № С 0330 ВВ на стойност 18 846, 01 лв. Всички документи, свързани с придобиването и управлението му - договор за продажба, фактура, митническа декларация за внос, талон, молба за регистрация, застрахователни полици били на негово име. На 14.06.1999 г. с писмен договор с нотариална заверка на подписите Н. Несторов продал автомобила на “Росексимбанк” АД за 23 000 000 стари лв. Заедно с автомобила той продал на купувача и 4 бр. нови гуми (комплект) на стойност 1 000 000 стари лв. В писмения договор било уговорено, че продавачът продава на купувача собствения си л. а. заедно с всички принадлежности, числящи се към него, за сумата от 24 000 000 лв. За предаването на автомобила и автомобилните гуми продавачът и купувачът съставили приемателно-предавателен протокол. При продажбата купувачът “Росексимбанк” АД се ползвал от адресирано до него писмо от датата на продажбата - 14.06.1999 г., по повод на нарочно запитване до “Булстрад” ЗПАД, в което застрахователят удостоверявал, че към същата дата процесният автомобил е със застрахователна сума от 23 152 000 лв., определена на база каталог “Супершваке”. Доходът от продажбата с мемориален ордер № 730/14.06.1999 г. постъпил по сметка на Н. Несторов в “Росексимбанк” АД. Той бил деклариран от Н. Несторов изцяло в данъчната му декларация, с вх. № 17-02-914/16.03.2000 г. по чл. 41 от ЗОДФЛ. Като актуализирана цена на придобиване в случая Н. Несторов посочил стойността от писмото на “Булстрад” АД - 23 152 нови лв. Тъй като актуализираната цена на придобиване била по-висока от фактическата придобивна, а продажната цена била декларирана в размер на 23 000 нови лв., данъчната администрация преценила, че при това положение данъчната основа е отрицателна величина, няма доход за облагане и данък не се дължи. Подсъдимата не декларирала доход от продажбата на лекия автомобил в декларацията си по чл. 41 от ЗОДФЛ с вх. №17- 02-2111/31.01. 2000 г. за данъчната 1999 г.

През месец юли 1999 г. съпругът на подсъдимата закупил на старо от Германия л. а. “Опел Омега” С 5775 РТ за сумата от 12 796, 12 нови лв. Отново всички книжа (застрахователни полици, договор за продажба, фактура, ЕАД, заявление № 46552 за регистрация на ППС по причина промяна на ДК номер на МПС със стар регистрационен № 5775 РТ и нов № С 0878 КА) относно автомобила се водели на негово име. На 29.03.2000 г. подсъдимата и съпругът й продали на “Росексимбанк” АД автомобила за сумата от 25 000 лв. с писмен договор с нотариална заверка на подписите.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 821; т. V; рег. № 9207, дело № 826 на 21.12.1999 г. св. Маргарита Георгиева от свое име и като пълномощник на още дванадесет собственици продала на подсъдимата следния съсобствен недвижим имот - празно място на площ 2 560 кв. м., находящо се в гр. София, съставляващо имот с планоснимачен номер № 1662, местност “Ботаническа градина”, по регулационния план на гр. София, за сумата от 57 369, 60 лв. В нотариалния акт се удостоверявало, че данъчната оценка на имота е 57 369, 60 лв., съгласно Удостоверение за данъчна оценка изх. № 171300/4925 от 13.12.1999 г. на ДС “Витоша” София.