Мотиви по нохд №430/2006г по описа на софийски окръжен съд, но

Защитника е слушал внимателно становището в речта на прокурора и твърди , че тази реч е задълбочена, изяснява абсолютно детайлно всички проблеми по това дело, тази позиция , която прокуратурата показа, рядко се наблюдава в последни години, заслужава адмирация, защото почива на един абсолютен обективен анализ.

Действително, защитника е изненадан, че Софийска окръжна прокуратура е познавала проблематиката по това дело още преди нейното образуване и това се установява от представения в днешното съдебно заседание акт на прокуратурата – постановление за отказ на същия прокурор, който е изготвил обвинителния акт – в това постановление са развити съображения, които са довели до отказ за образуване на досъдебно производство, защото прокуратурата е достигнала до извод, че не би могла да докаже наличието на извършено престъпление, поради невъзможност да се установи начинът и размерът по който трябва да се съберат пътните такси на тези коли, които влизат със сръбска регистрация най-вече и остават да пренощуват на паркинга, или идват само за търговска цел на паркинга, който се намира между Граничния контролен пункт и пунктовете на УПТР. Това постановление носи дата 2003г. и само една година след това вече прокуратурата е застанала на точно обратното становище и е образувала настоящото производство.

Според адв.Таков подходът, който е избрала прокуратурата да докаже обвинението си, е бил изначално погрешен. Заложен е на сравняване на информацията, която се съдържа в две компютърни системи – и това е системата на Гранична полиция, от една страна, като данните в нея са били сравнени с данните, съдържащи се в компютърната конфигурация, обслужвала нуждите на У. за П.Т.Р..

По делото обаче са събрани доказателства, че тази система (имам предвид системата, която е обслужвала УПТР) е била несъвместима с компютърната система на Г.П.по технически параметри. Освен това, очевидно е, с оглед целите на тези две държавни структури – е била различна по обем и по начин на събирането на информацията.

Така например, в информационните масиви на компютърната система на „Гранична полиция” са влизали всички тези автомобили, които обаче по една или друга причина не са преминавали през пунктовете за компютърна обработка от нашите подзащитни – подсъдимите по това дело. Една от причините г-н прокурора посочи. Тя обхваща един голям кръг от коли, които не биха могли да бъдат проследени, дали са останали там, дали са напуснали, дали са влезли и стъпили на републиканската пътна мрежа и оттам – да се е получило задължението те да платят такси.

Наличието на няколко търговски обекта, като: два магазина, бензиностанция и широк паркинг, преди да се стигне до пунктовете на контрольорите от УПТР, са дали възможност за инкриминирания период на хиляди граждани на Република Сърбия да посещават точно това място, да влизат в страната, да минават през системата на Гранична полиция, да оставят автомобилите си там и по този начин да е било фиксирано само наличие на влизане в системата на Гранична полиция, но неиздаване на квитанция за това, че те не са преминали пунктовете на УПТР.

По-нататък, като такава възможност са и случаите, при които някои от сръбските граждани са оставяли автомобилите си и след това са били вземани с автомобили с българска регистрация, или са наемали такси, за да отидат до столицата или по-близки населени места. В такъв случай също не може да се установи по един категоричен начин, дали е събрана такава такса. В тази графа следва да бъдат отнесени и случаите, при които са преминавали автомобили на дипломати, инвалиди или на български граждани, които са закупували моторни превозни средства от чужбина и на практика, съгласно правната уредба на събиране на пътни такси, те не са дължали такава такса, но са отразени в масивите на Гранична полиция.

Колегата от прокуратурата спомена и някои от другите случаи, които, като се позова на различни Международни конвенции, даващи възможност на автомобили, фиксирани в тях, да преминават, без да се събират от тях пътни такси.

По-нататък – съдът следва да има предвид, че е било възможно да не се издават квитанции за платени такси в летния период, когато се е получавало особено задръстване на МПС на КПП-то, поради наличието на мюсюлманските празници, свързани с пристигането на множество автомобили, пътуващи в посока Истанбул и минаващи през КПП- К.. На всеки от нас му се е случвало да минава в този период – и действително, тогава беше период на едни огромни опашки, на огромни чакания по граничните пунктове и това че се е стигало до съвместни съвещания, при които се е давало решение да се вдигне бариерата и таксите за преминаващите автомобили да се събират на изходния пункт - в това отношение свидетелстват: свидетелят Горанов, както и свидетелят Оташлийски.

Отделно от това, като допълнение към невъзможността да се установи конкретният брой на автомобилите, за които не са събрани пътните такси, са проблемите в самата система, които се дължат на спиране поради проблеми в мрежата, наличието на токови удари, бури и други – за такива обстоятелства свидетелстват лицата: св.С., св.Ш. св.Б., които твърдят, че в началото системата е имала редица проблеми.

Защитата заявява солидарност с представителя на прокуратурата, който застава на становището, че няма доказателства на практика за това – да се вмени конкретно деяние на всеки един от подсъдимите. Използваната от прокуратурата форма за съучастническа дейност, за която се повдигнати обвиненията по чл. 219, ал. 4, вр. с ал. 3 от НК на практика поставя наченките на една колективна наказателна отговорност, каквато е непозната за нашето право.

Действително, не са посочени в обвинителния акт, не са събрани доказателства - за всеки един от подсъдимите - кои конкретно автомобили е пропуснал, без да събере такава такса . Вярно е, че може би този проблем една от причините да се получи, се дължи на лошата организация на работа в УПТР която не е взела мерки да създаде такава организация на работата на служителите си, така че всеки един от служителите да е наясно в какъв период от време работи, как се отчита и се е получило и се е стигнало до тази форма на колективна наказателна отговорност, която е недопустима, според нашето законодателство.

Наред с това сочи, че заключението на експертизата по никакъв начин не подкрепя обвиненията, които бяха повдигнати, напротив, от многобройните представени и поддържани експертни заключения се установява, че е категорично доказано, че има разминавания в информационната система на Г.П.и тази на УПТР – това признават експертите в едно от последните съдебни заседания през месец юни тази година.

По отношение на повдигнатото обвинение – естествено, че прокурора отново е прав. Използваната форма и квалифициращият признак „особено тежък случай” не е налице, тъй като липсва този елемент по отношение на дейците и както беше посочено, всички те са с чисто съдебно минало, добри граждани на страната са и не се разкрива „висока степен на обществена опасност” в личността на дейците.

С оглед на това, което беше казано от прокурора, адв.Таков счита, че обвинението по никакъв начин не е защитено, не са събрани никакви доказателства, които да установяват по категоричен и безспорен начин деянието, извършено от С.С.С. и Р.И.П..

Известни са разпоредбите на чл. 303 и чл.304, които изискват едно обвинение да бъде доказано по несъмнен начин и че присъдата не може да почива на съмнения.

Ето защо моля съда да възприемете становището му , че единственият възможен съдебен акт – това е оправдателната присъда, и да я постанови по отношение на двамата му подзащитни.

Защитника няма да прави коментар на повдигнатите обвинения по чл. 202 и чл. 201 от НК и ще насочвниманието на съда единствено към изясняването на съществени обстоятелства относно повдигнатото обвинение срещу Т., в качеството му на помагач.

АДв.Сирков счита, че са налице съществени различия с обвинението, що се отнася до реалната фактическа обстановка, анализа и тълкуването на конкретния доказателствен материал, който я обуславя.

С внесения обвинителен акт по принцип се поставя рамката на доказване на предмета на делото и осъществяване на правото на защита в съдебната фаза.

При положение, че липсва пълно и точно описание на деянието, чрез което е осъществено престъплението, се стига до невъзможност за индивидуализация от обективна и субективна страна както на престъплението, така и на неговия автор. А тъй като претендираната отговорност е за конкретно деяние и непосочването на обстоятелства и факти, които го очертават, от една страна, ограничава правото на защита, а от друга, погледнато през призмата на тежестта на доказване, води до неизпълнение на задължението за доказване по категоричен и несъмнен начин. Касаещата подсъдимия П.Р.Т. обстановка, описана в обстоятелствената част, приета от прокуратурата като действителна въз основа на събраните доказателства, дава основание да се твърди, че П.Т. е извършил престъпление. По мнение на защитата никъде не е установено по категоричен и безспорен начин конкретното изпълнително деяние на подсъдимия. За да бъде по-конкретен, прави следните коментари: в обвинителния акт на стр. 17 е записано и се прави извода, че подсъдимият Т. се води „специалист” в изготвяне на програмата. При положение, че от всички свидетелски показания се установи, че е изработена от колектив, този извод остава неясен. Също там се твърди, че той взема решение за създаване на програма „паралелен брояч”, изпълнявайки служебните си задължения, свързани с изграждането на автоматизирана система за таксуване за УПТР. Според обвинителния акт, Т. предлага на св. Ш. да се включи за разработката й, последният отказва и след проверка, заедно с неговия съдружник Б., разкрива, че на 3 пункта, включително и К., вече има инсталиран програмен модул и се намира, а не „тества”, както пише в обвинителния акт – инсталирана програма. Съобразно свидетелските показания на св.Б., св.Ш., намерените модули се изтриват. Същите свидетелстват, че „не е установено за какво се използва намереният модул. Липсва първичен код, без който програма не може да се превърне в изпълним модул.” Защитата цитира свидетелски показания , според които модула е монтиран там, но не е активиран за работа.

Без каквито и да било доказателства в тази насока, се прави внушение, че модулът е разработен от Т., което, ако би било вярно, означава, че той предлага на св. Ш. да се включи в разработването на т.нар. „паралелен брояч” – един ден, преди напускането му на работа в „Ей-Б-Софт”, а именно – на 29.09.2001г.

При последващите проверки, които пак по свидетелските показания са между 30-ти септември и 08-ми октомври, на 3 пункта вече е намерен монтиран модул – нещо, което не само е недостоверно, а е и невъзможно. На 30.09.2001г. П.Т. напуска „Ей-Б-Софт” и съгласно свидетелските показания са определени нови пароли за администратор на системата.

Свидетелят Б. не потвърждава думите на св. Ш. за естеството на проведения между него и П.Т. разговор, а по-точно: за отправено предложение на разработка на програма „паралелен брояч”.

Факт е, от материалите по делото е и доказано, че Т. продължава до средата на 2002 г., на базата на договорни отношения, да работи за „Ей-Б-Софт”, а впоследствие – да консултира при необходимост по-нататъшното й функциониране.

Напълно необосновано е твърдението, че въпреки всичко той е създал т.нар. програмен продукт „паралелен брояч”. От всички свидетелски показания на свидетелите: Ш., Б., Л., Мангъфова, Йорданов, може да се направи изводът, че подобен не е разработван, като думите им са подкрепени и с доводи от техническо естество, накратко: „Компютрите, на които работят контрольорите, са работни станции - те нямат записващо устройство. Информацията се записва директно на локален сървър, там е и програмата, която обработва данните. На работни станции не е намирана никаква програма, никакъв модул. От тях няма никаква фактическа възможност за „манипулиране” – както е прието за термин – на данни. Данните от локалния сървър се дублират на огледален такъв – до 2-5 минути. Достъп до данни от системата може да има само потребител или лице с права на администратор. Достъпът на Т. като „администратор” е прекратен с освобождаването му от работа. В тази насока освен свидетелските показания, е налице и писмо от УПТР до НСлС – от 01.03.2005г. , том ІІ, лист 100: „служителите на КПП – контрольори нямат права на администратори, те въвеждат само на работните станции, като всеки разполага със собствена парола”. За да се случи каквото и да е манипулиране на данни от опорен пункт към Централата на УПТР е възможно единствено и само, ако дадено лице се намира в една от точките на системата, един от опорните пунктове, след като е престанал да работи по инсталиране на системата за автоматизирано събиране на такси, П.Т. не е бил на нито един от тези пунктове. Без да се разполага с първичен код, не може да бъде създадена аналогична програма на тази, която работи на контролния пункт. Първичният код е собственост на УПТР и за периода 2001г.-2004г. е променян няколко пъти. Следователно към дати 22.06.2004г. и 23.06.2004г. актуалният първичен код не е бил известен на подсъдимия. На граничен пункт К., поради лоша информационна среда, са променяни номера на квитанции – причини са: спиране на ток, заяждане на хартия, има случаи на неиздаване на квитанции, както и случаи, в които има квитанции с различни номера за едно и също МПС - причината за последното е забрана за анулиране на квитанции – източник на тази информация са показанията на свидетеля Б.. Това, което беше подчертано от прокуратурата, е не на последно място по значение и е съществено значение, че т. нар. разработен продукт от страна на П.Т. не е открит.

На следващо място ще се налага кратък коментар на изводите, че установените информационни данни както в компютрите, информационните носители, доброволно предадени от подсъдимия, така и тези в електронен адрес: “plamen_tetevenski.abv.bg” – доказват, че подсъдимия е предоставил на други лица неоткрития паралелен брояч и така е набавил средства, с помощта на което те отклоняват суми от Пътни такси. Известно е и разпитаните експерти потвърждават как се създава и ползва електронен адрес и до каква степен конкретен такъв може еднозначно да се свърже с определено лице потребител.

Прави впечатление преиначаването на факта, че в електронната поща са намерени квитанции. От материалите по делото няма квитанции въобще. Съществуват данни и таблици с реквизити на квитанции- това е съвсем различна интерпретация на реалната фактология. В тази връзка защитата уточнява, че дори да се приеме, че в някакъв е-мaйл се намират подобни данни –за да се направи каквато и да е манипулация, е необходимо да си в точка на системата, не е възможно това да се случва, образно казано, от външен офис.

Отбелязва се също, че в обстоятелствената част на обвинителния акт се твърди, че инкриминираният период, касаещ Т., е от неустановена дата – до 25.06.2004г.

В заключителната част на обвинителния акт се повдига обвинение от неустановена дата през м. септември 2001г. – до 25.06.2004г.

На останалите подсъдими се повдига обвинение за длъжностно присвояване, с варианти за три конкретни дати: 22 юни 2004г., 23 юни 2004г. или 24 юни 2004г. От приобщените към делото СРС – се установява наистина, че подсъдимият е давал съвети и разяснения, но не как се работи с паралелен брояч, а съвети и разяснения, свързани с дейността, която той упражнява като програмист и търговец на софтуерна техника. Показанията на свидетеля Пешев който работи в частното дружество на подсъдимия – са еднозначни в подкрепа на това.

Казаното дотук означава, че не може да се твърди наличието на умисъл в подсъдимия Т. - за извършване на деянието, за което му е повдигнато обвинение.

И тъй като задачата на настоящото наказателно производство, не е да изяснява какво се е случило и да попълва липсващи доказателства с предположения, а да установи, дали повдигнатото обвинение е доказано по категоричен и несъмнен начин. В духа на презумпцията за невиновност, при наличие на съмнение, дали подсъдимият е извършил престъплението, следва той да бъде признат за невиновен и оправдан - не защото съмнението се тълкува в негова полза, а защото обвинението не е доказано по безспорен начин.

Въз основа на всичко, казано дотук, моли да се постанови един справедлив съдебен акт, който следва да бъде оправдателна присъда.

ПОДСЪДИМИЯТ П.Т.: Нямам какво да добавя в хода на съдебните прения. Поддържам казаното от защитника ми.
АДВ. ГЕОРГИЕВ: Като защитник на четирима подсъдими: A.M.I., К.С.И., Ц.М.И. и Г.Л.Л.,за които Окръжната прокуратура е предявила обвинение по чл.219, ал.4, вр. ал. 3, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, вр. чл.26, ал. 1 от НК, като само срещу A.M.I. от тях четиримата Софийска окръжна прокуратура е предявила обвинение по чл. 201, вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1от НК, а именно - че в съучастие с подсъдимия П.Т. за времето от 22-ри – до 24.06.2004г. е присвоил подробно описаната сума в обвинителния акт, на стр. 203 и стр. 204 от ОА.

Относно обвинението срещу Антон Меримов по чл.201 НК, защитата счита, че това обвинение не е доказано по безспорен начин, между впрочем, то не се поддържа и от Софийска окръжна прокуратура, тъй като по делото не е представена нито една от посочените квитанции, не е разпитано нито едно лице, касаещо тези квитанции, за да се установи по един безспорен начин, че тези суми са събрани от подсъдимия Антон Иванов и не са отчетени по съответния ред, съгласно инструкциите. Така че това обвинение е абсолютно недоказано и моли съдът да постанови оправдателна присъда за него по отношение на подсъдимия A.M.I..

По отношение на четиримата му подзащитни и обвинението по чл.219, ал. 4 от НК:

На първо място, както и прокурора – защитата оспорва правната квалификация на това обвинение. Не може да се касае за „особено тежък случай” по смисъла на чл.98, т.8 от НК, тъй като липсва една от кумулативните предпоставки, а именно – високата обществена опасност на дееца, тъй като и четиримата подсъдими не са осъждани.

И поради тази причина липсва тази кумулативна предпоставка. Оспорва също така тази правна квалификация по отношение на това, че подсъдимите нямат качеството на „длъжностно лице”, по смисъла пак на чл.98, т.1, б.”а” от НК, тъй като счита, че и в настоящия случай те са извършвали дейност – само на материално изпълнение. Анализирайки тяхната дейност, се установява, че тези лица са имали само и единствено задължение да спрат един автомобил, да съберат съответната такса и да попълнят една квитанция. Тоест, те нямат качеството на „длъжностно лице” и тъй като са назначени на трудови договори от У.то „П.Т.Р.”. По тази причина правната квалификация, която е изведена в обвинителния акт – по чл. 219 от НК е неправилна и недоказана.

Изразява съгласие с доводите на прокурора, и на колегите, говорили преди него, че обвинението по чл. 219 от НК не е доказано по несъмнен и безспорен начин. Това е така, тъй като в процеса както на досъдебното производство, така и в процеса на съдебното следствие не се изясниха за всеки един подсъдим и за всеки един автомобил, за който се твърди, че има несъбрани такси, не е налице някоя от хипотезите, които преждепледиращите са засегнали, а именно:

- влизане на автомобила в зоната на граничния пункт през една смяна и преминаването му през друга;

- влизане на автомобила в зоната на граничния пункт, с цел пазаруване, зареждане на бензиностанция и напускане след това;

- налице е и друга хипотеза, поради което може да бъде несъбрана таксата, а именно – лицето, което следва да заплати, да разполага само с някакъв вид дебитна или кредитна карта, а се установи, че няма терминално устройство, което да се ползва, тоест, ако лицето няма пари кеш – то няма как да заплати таксата;

- дали не се касае за следваща хипотеза – за автомобили, влезли с жп- композиции.

- и прокурорът, и адв. Таков засегнаха хипотезата за лица, освободени от пътни такси;

- установиха се случаи, когато лица отказват просто да я заплатят таксата. В този случай подсъдимите нямат никакви властнически правомощия да се противопоставят на един такъв отказ, макар и неправомерен;

- Не са изяснени и хипотезите, дали не се касае за лица, които влизат през КПП-К., през Гранична полиция, но по някакви причини- примерно, неуредена виза или някакви нередовни лични документи не се допускат на територията на страната, но в тези случаи при всички случаи Г.П.регистрира влизането на автомобила, с който влизат тези лица;

- Има случаи, когато автомобилът влиза и се изземва, тъй като се издирва – макар и не много, но има и такива случаи – не се изясни тази хипотеза.

Всички тези хипотези бяха залегнали в информацията, подадена при разпита на свидетелите: Б., Л., Г., свидетелката Г., В.А. и свидетелят Т.. Като особено ценни в тази насока са показанията на свидетеля Г. и свидетеля Т., които изясняват именно някои от тези хипотези, които изброих преди малко

Затова адв. Георгиев счита, че обвинението по чл. 219, ал. 4 от НК също е недоказано по отношение на всеки един от четиримата подсъдими, които представлява по настоящото дело.

Обвинителният акт – във вида, в който беше депозиран пред съда, към настоящия момент фактическата обстановка няма нищо общо с установеното по делото.

Изказва адмирации на Окръжната прокуратура, че не поддържа този обвинителен акт – в този му вид.

Счита, че не се събраха категорични доказателства за нито един от подсъдимите за обвинението по чл. 219 от НК и затова моли съдът да постанови за всеки един от тях оправдателна присъда.

ПОДСЪДИМИЯТ A.M.I.: Поддържам казаното от защитата ми. Не желая да добавя нещо към пледоарията му.

ПОДСЪДИМИЯТ К.С.И.: Поддържам казаното от защитата ми. Нямам какво да добавя.

ПОДСЪДИМИЯТ Ц.М.И.: Поддържам казаното от защитата ми. Нямам какво да добавя.

ПОДСЪДИМИЯТ Г.Л.Л.: Поддържам казаното от защитата ми. Нямам какво да добавя.
АДВ. ЙОСИФОВ: За подсъдимите В.Г.Д.и В.И.Б.: и за двамата има повдигнато обвинение по чл. 219 от НК.

Спрямо подсъдимият Даскалов – има повдигнато обвинение и по чл. 201 от НК.

Досежно обвинението по чл. 201 от НК:

Защитата намира, че така както е повдигнато и предявено обвинението и от анализа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства същото не се доказва по един категоричен и безспорен начин. Доводите му са следните: в днешното съдебно заседание от обясненията на подсъдимия Т. стана ясно по категоричен и безспорен начин, че системата за събиране на пътни такси не може да бъде манипулирана по никакъв начин от работната станция, на която работи подзащитният му В.Г.Д.. За да има такава манипулация; за да могат да бъдат изпращани данни, лицето трябва да има необходимата компютърна грамотност, да е администратор и да е налице Интернет, за да може да бъдат трафикирани данните, каквито обстоятелства и условия не са налице.

Така че посоченото обвинение не е доказано по никакъв начин и в тази връзка спрямо подсъдимия В.Г.Д.за повдигнатото му обвинение по чл. 201 от НК , да постановите присъда, с която да го признаете за невиновен.

По отношение на обвинението по чл.219 от НК – защитника споделя изцяло доводите на представителя на държавното обвинение за наличието на безбройните хипотези, които не бяха взети в предвид както при изготвянето на обвинителния акт, така и от вещите лица – в първоначално изготвената експертиза, и в последващите допълнително назначени такива, а и това няма как да се случи, тъй като се наложи безспорния извод за несъпоставимост между компютърните системи на УПТР и на Гранична полиция.

Тоест, от обективна страна така повдигнатите и предявени обвинения не се доказаха по категоричен и безспорен начин.

От субективна страна също липсват доказателства за виновността в извършването на деянията.

Споделя становището по „особено тежък случай”, предвид разпоредбата на чл.93, т. 8 от НК, тъй като подзащитните му са с чисто съдебно минало и не отговарят на този критерий. В тази връзка моли съда да постанови присъда, с която да признае подзащитните му В.Г.Д.и В.И.Б. за невиновни за осъществяване на престъпление по чл. 219 от НК.