Мотивът за невъзможната любов в романа „Евгений Онегин““

А нима човек може да изгради щастието си върху нещастието на другия?! Щастието е не само в насладата на любовта, а и във висшата хармония на духа. С какво ще успокоиш духа, щом подире ти остава нечестна, безжалостна, нечовешка постъпка? Да бяга само защото там е нейното щастие. Но какво щастие може да има, ако то е изградено върху чуждо нещастие! В този смисъл Татяна и Онегин са ненужни и излишни един на друг. Човек и свят не си принадлежат. Разделят се, перспектива и бъдеще няма. Татяна не може да приеме любовта на Онегин, защото чувството за дълг и отговорност пред другия човек, с когото вече е свързана, стои на първо място в нейния живот. Любовта им е невъзможна заради различията в техните възгледи и характери. В същото време ние усещаме, че съществува дълбока духовна връзка между тях. Затова няма читател, който да не изпитва силна тъга от това, че двамата герои на Пушкин са се разминали в живота, две обаятелни личности, които са много различни и в същото време много си приличат.

Безспорно романът в стихове „Евгений Онегин” успява да се докосне до душата на читателя и да го накара да изпита чувствата на героите. Драмата на любовта между тях всъщност се оказва една екзистенциална драма на обществото, към което принадлежат и Онегин, и Татяна. Всичко, което те преживяват, е част от времето и нравите, които то оформя. Нито един от двамата в крайна сметка не успява да преодолее напълно влиянието на тези нрави и морални предписания. Наистина Татяна Ларина проявява необичайна за времето дързост като разкрива любовта си в писмото до Онегин. Това я издига над всички, които примирено се съобразяват с правилата на морала и нравите в обществото. Девойката израства под влиянието на романтичните образи и картини в модните за съвремието ѝ любовни романи. Вероятно заради това се влюбва именно в Онегин, който е твърде различен, загадъчен и може би затова особено привлекателен за младото момиче. Но не може да има щастие, изградено върху лъжа и измама, върху подлост и лукавство. Така голямата и чиста любов между Татяна и Онегин остава несподелена, а писмата между двамата - изповеди на две души.