Моят път към себе си



страница52/55
Дата01.05.2024
Размер3.96 Mb.
#121121
1   ...   47   48   49   50   51   52   53   54   55
Моят път към себе си. Мемоарите на един психиатър - Ървин Ялом - 4eti.me
ДА СЕ ВЗРЕШ В СЛЪНЦЕТО (Хермес)
е нестандартен поглед към универсалната тема за смъртта. Едва ли има по-автентична човешка емоция от изначалния, неизкореним ужас от вечното нищо. Осъзнат или не, този ужас е в основата на редица психични разстройства: депресии, фобии, състояние на тревожност. Ялом прокарва идеята за осъзнатата тленност като форма на спасение. Книгата е осеяна с трогателни истории на различни хора, обхваща преживявания и спомени на самия автор и предлага конкретни стъпки за преодоляване на ужаса от смъртта. Дали пълноценният живот предполага примирие с мисълта за голямото нищо? Съмняваме се. Още повече, че човек никога не е удовлетворен от онова, което вече има, той все иска нещо друго.


ВСЕ ПО-БЛИЗО ВСЕКИ ДЕН (Колибри)
е резултат от изключително интересен експеримент, предприет от д-р Ялом, и е публикувана по настояване на съпругата му Мерилин Ялом. През есента на 1970 г. той решава, че не е препоръчително за Джини, негова пациентка и прохождащ белетрист, да продължава груповата терапия, оглавявана от него и един котерапевт, тъй като за година и половина тя не постига никакво подобрение. Ялом й предлага двамата да продължат с индивидуална терапия. Тъй като проблемите на Джини включвали т.нар. писателски блокаж, Ялом се договорил тя да плаща за терапията си под формата на записки върху всяка сесия, които биха били стимул за нейното писане. Решил и той да подготвя отделно описание на седмичните им срещи с уговорката, че двамата ще си разменят записките на всеки шест месеца. С надеждата да извлекат терапевтична полза. Така се появява тази уникална по рода си книга, основната част от която може да бъде четена като роман, като историята на двама души, които са се срещнали в интимността на психиатричното tete-a-tete.


ПРОБЛЕМЪТ {на}СПИНОЗА (Хермес)
Ако сте чели брилянтния роман игра на македонския писател Гоце Смилевски „Разговор със Спиноза”, може би си спомняте тази мисъл: „Човешкият род страда от една наглед безобидна болест. Симптомите на тази болест се изразяват в придаване на характеристика за вечност и безкрайност на преходните и временни неща и събития или пък в копнеж преходните и временни неща и събития да бъдат вечни.” Този мотив присъства и в романа на Ялом, намира отражение в идеята за непосилната лекота на живеенето (Кундера), съответно в идеята за вечното завръщане на Ницше. Проблемът на Спиноза е, че в разсъжденията си той е изпреварил съвременниците си с няколко столетия и философските му възгледи, както и представите му за политическото управление за онова време са били радикални и непонятни.




Сподели с приятели:
1   ...   47   48   49   50   51   52   53   54   55




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница