Освен това, опитът да се сегментира цялата мрежа наведнъж изисква по-предварително планиране и може да създаде необходимост от повторна работа. Много по-лесно е да се започне, като се създадат само няколко сегмента, така че да може да се тестват и прецизно конфигурират.
Сегментирането на мрежа създава много повече канали за предупреждения и одити, но също така може да доведе до претоварване с информация. Ако екипите за сигурност внезапно получат дори два пъти повече сигнали от преди, има вероятност инцидентите да бъдат пропуснати или игнорирани. Това е проблематично по очевидни причини; сегментираната мрежа е полезна само ако повишава сигурността.
За да работи сегментирането, трябва да бъдат включени инструменти и решения, които да помагат да се обработват и управляват допълнителни данни за трафика. Това често означава приемане на системи с конфигурируеми автоматизирани отговори. Също така включва използването на решения, които централизират данните, елиминирайки необходимостта от индивидуално наблюдение на сегменти.
Предизвикателства при сегментирането на мрежата
Как допълнително да се подобри сигурността на мрежовото сегментиране След като мрежата е сегментирана, може да приемем, че конфигурацията е добра и да продължим напред(т.е. да приемем ,че системата ни е добре защитена.). Активите, потребителите и методите за достъп обаче се променят. За да се адаптираме към тези промени, трябва периодично да проверяваме нашите конфигурации за сегментиране. Одитът(или проверката) ни помага да се уверим, че системите ни работят полезно и ефективно.
Освен това трябва да адаптираме мерките ни за сегментиране, за да отчетем променящите се стратегии за атака. Тъй като методите и инструментите за сегментиране стават обичайни, атакуващите намират начини да заобиколят тези системи. За да сме сигурни, че активите ни остават сигурни, ние също трябва да се адаптираме към променящите се среди и заплахи..
