Ms dos операционна система ms-dos
Изтегляне 40.81 Kb.
|
Свързани:
Раздел II - Тест 1, Виртуална памет, Състояние на процесите, Файлова система, 4.7 Файлова система на ОС, 3.1 Управление на ОП - Типове адреси..., WINDOWS 10
| 4. Команди в DOS
Командата е отделна програма, използваща се за работа с файлове – изтриване, създаване, преименуване. Командите могат да се изписват с големи и малки букви на латиница. Въвеждането на команда от клавиатурата заставя операционната система да изпълни задача. Командите на DOS се разделят на два вида, в зависимост от това, дали се съдържат в оперативната памет, или са записани като файлове на диска с разширения .COM или .EXE. Освен външните команди на DOS, всички файлове с разширения .COM или .EXE, представляват изпълними програми. Тези команди, които са в оперативната (RAM) памет, се наричат вътрешни (Internal ), а тези, които са записани като файлове (External ), се наричат външни команди на DOS. При задаване на външна команда DOS чете файла от диска, където е посочено, че се намира, зарежда го в паметта и тогава му предава управлението за изпълнение на съответната програма. Затова DOS може да изпълни една външна команда само ако намери съответстващата й програма като файл. В противен случай той извежда съобщение за лошо зададена команда или ненамерен файл „Bad command or file name”. Вътрешните команди са вградени в командния интерпретатор COMMAND. Разлика за потребителя няма, освен че всеки файл с разширение .COM или .EXE Е команда на DOS или програма. Командите на DOS, както и останалите програми с разширения .COM или .EXE, се извикват, като се напише тяхното име на командния ред на DOS и се натисне клавишът "Entеr". Не е необходимо да се изписва и разширението .COM или .EXE – DOS сам ще провери дали файловото име, което е изписано преди натискане на "Entеr", принадлежи на файл с такова разширение. Повечето програми се задават от параметри. Много от командите на DOS не могат да работят, ако не им зададат необходимите параметри. Параметрите се задават, като се изпишат в командния ред на DOS, като след името на командата има задължително един интервал, който служи за разделител между името на командата и параметъра. За DOS е възприето тези параметри, чийто първи знак е наклонена черта "/" (надясно), да се наричат ключове или опции. Например, ако се изпише на командния ред на DOS командата DIR и й се зададе параметър D:, това ще означава за DOS, че трябва да изведе каталога от файловите имена на устройство D:, без значение кое е текущото устройство за DOS. На екрана това би могло да изглежда така: C:\>dir d: След натискане на "Enter" DOS ще изведе на екрана списък от имената на файловете, записани на дискетата, поставена в устройство D:, въпреки че се работи в текущото устройство С:. MS-DOS изисква при въвеждане на командите да се спазват, т.е. формата на командите. Командите се състоят от две части – име на команда и списък от един или два параметъра: име_на_команда [параметри][/ключове] като: - командите и техните параметри могат да се изписват с малки или главни латински букви, а може и смесено – малки и големи, като това няма значение; - името на командата посочва вида на операцията, която желаем да се изпълни; - [ ] – елементът, поставен в средните скоби, не е задължителен; - ключовете показват начина, по който операцията трябва да се изпълни. Всеки ключ започва с наклонена черта ”/”, последвана от един или два знака. В една команда могат да се задават повече от един ключ. Ключовете също не са задължителни. Табл. 1. Синтаксис за използване на командите
Изтегляне 40.81 Kb. Сподели с приятели:
|